РЕШЕНИЕ
№ 384
гр. Бургас, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20212100501139 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№274923/21.05.2021г., подадена от Кмета на Община Бургас, чрез пълномощника гл.юрк
Ефтим Марев, против Решение №260690 от 11.05.2021г. по гр.д. №6840/2020г. по описа на
РС- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е приел за установено, на основание
чл.124, ал.1 във вр. с чл.439 от ГПК, че поради изтекла 5-годишна погасителна давност през
периодите 04.10.2011г.-04.10.2016г. и 01.012012г.-01.01.2017г., ищецът ,,Практи Проект“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.,,Съединение“№3Б, не дължи на ответника Община Бургас, БУЛСТАТ 00056814, със
седалище гр.Бургас, ул.,,Александровнска“ №26, следните суми: 165.60 лева- главница за
местен данък за 2010г. за МПС марка ,,Тойота“, модел ,,Ланд Крузър“, рег.№*******, и
188.62 лева- обезщетение за забавено плащане, 165.60 лева- главница за местен данък за
2011г. и 162.92 лева- обезщетение за забавено плащане, които суми са предмет на висящо
изп.дело№20207050400059 на ЧСИ, рег.№705, район на действие БОС. Със същото
решение, съдът е осъдил Община Бургас, да заплати на ,,Практи Проект“ ЕООД, съдебно-
деловодни разноски в размер на 450 лева.
1
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение. Жалбоподателят намира
първоинстанционният съдебен акт за неправилен и необоснован, постановен при
противоречие на материалния закон и процесуалните правила. Навежда доводи за
недопустимост. Излага аргументи че тъй като давността била процесуално право на
длъжника, същата се прилагала служебно. Посочва, че с разпоредбата на чл.173 от ДОПК се
въвеждала десетгодишна абсолютна давност. Подчертава, че задълженията, възникнали през
2010г. и 2011г., се явявали погасени по давност, на основание чл.173,ал.2 от ДОПК. Развива
подробни съображения в тази насока. Заявява, че заличаване на вземането след погасяването
му по давност, представлявало последващо действие и задължение на органите по
приходиге. Твърди, че задълженото лице разполагало с възможността да се снабди с
документ по реда на чл.88 от ДОПК, с който да удостовери, че давността е приложена
служебно. Предвид изложеното, жалбоподателят намира, че подобен документ не следвало
да бъде заместван от съдебен акт на районния съд, поради което обжалваното решение се
явявало недопустимо. Изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд относно
приложените по делото справки за актуалния размер на задълженията. Справките
удостоверявали законоустановения размер и дължимостта на данъка, както и
обстоятелството, че давността вече била приложена. Посочва, че изпълнителното
дело(видно от писмо, изх.№70-00-1956/2/13.03.2020г.) било образувано от частен съдебен
изпълнител за събиране на вземания за различни периоди. Излага съображения във връзка с
основанията за прекратяване, предвидени в разпоредбата на чл.433 от ГПК.
Иска се атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което бъдат
отхвърлени предявените искови претенции. Претендират се сторените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ,,Практи Проект“ЕООД, с който се
оспорва въззивната жалба изцяло. Въззиваемият намира атакувания съдебен акт за правилен
и законосъобразен, постановен в съответствие със събраните по делото доказателства.
Посочва, че в хода на производството по делото, безспорно се установило, че срещу
въззиваемото дружество било образувано (все още висящо) изпълнително
дело№20207050400059, по описа на ЧСИ Илко Бакалов, с предмет- задължения за данък за
превозни средства (Акт №АУ00360/30.08.2011г. и Акт №АУ006738/26.11.2015г). Твърди, че
задълженията, описани в Акт №АУ00360/30.08.2011г. се явявали погасени по давност,
поради изтичане на краткия 5- годишен срок, предвиден в чл.171,ал.1 от ДОПК във вр.с
чл.172,ал.2 и ал.3 от ДОПК. Навежда доводи, че ответната страна не доказала извършване на
действия, прекъсваши давността и образуването на изпълнително дело№20207050400059, в
частта, с която се възлагали действия по удовлетворяване на вземането, установено с Акт
№АУ00360/30.08.2011г., било незаконосъобразно. Излага становище относно констатациите
на първоинстанционния съд за противоречие в изявленията и справките за актуалните
задължения, издадевни от ответната страна. Развива подробни съображения. Във врзъка с
изложените от въззивника доводи за приложение процедурата по чл.88 от ДОПК, заявява, че
2
изп. дело№20207050400059, било образувано за събиране на платени задължения (платежно
нареждане№106298/05.10.2011г.). Оспорва наведените в жалбата твърдения за приложена
погасителна давност. Счита, че извършване на плащане по изпълнителното дело, когато не е
постановен съдебен акт по предявения установителен иск, би довело до хипотезата за
повторно погасяване на задълженията за данък за МПС.
Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендират се направените по делото разноски в първоинстанционното
произоводство и пред настоящата инстанция.
Въззивната жалба е подадена от страна, за която съществува интерес от обжалване
на първоинстанционното решение, подадена е в предвидения в закона срок, съдържа
всички необходими реквизити, следователно е редовна и допустима за разглеждане по
същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, установи следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.
Ищецът претендира да бъде прието за установено спрямо ответника Община
Бургас, че не му дължи поради изтекла погасителна давност сума в общ размер на 668.94
лева, явяваща се задължение от 165,60 лева – главница за местен данък за МПС за 2010 год.,
и 181,72 лева – обезщетение за забавеното й плащане; 165,60 лева – главница за местен
данък за МПС за 2011 год., и 156,02 лева – обезщетение за забавеното й плащане, които
суми са предмет на висящото изп. д. № 20207050400059 на ЧСИ Илко Бакалов, рег. № 705
на КЧСИ. На 02.03.2020г. му била връчена покана за доброволно изпълнение на задължение
в общ размер от 2769,15 лв., като изпълнителното дело било образувано въз основа на Акт
№ 360/2011г. и Акт № 6738/2015г., издадени на основание чл.107, ал.3 ДОПК за
установяване на данъчни задължения за дължим годишен данък за моторно превозно
средство за периода от 2007 до 2014г. Ищецът сочи, че процесните суми са установени с Акт
за установяване на задължения № АУ 000360, според който задълженията са в размер на
общо 945,44 лв., както и че актът е влязъл в сила на 04.10.2011г. Счита още, че с оглед
характера на вземанията за данъци на публични такива, давностният срок за тях е 5 години.
Погасителният давностен срок е настъпил по отношение на вземанията, установени с Акт №
360/2011г. на 04.10.2016г., т.е. много преди образуването на изпълнителното делото. На
02.10.2020г., ищецът се снабдил със справка за неплатени задължения, според която
задълженията за данък върху превозните средства за 2010 и 2011 година възлиза на общо
668,94 лв. С протоколно определение от 21.04.2021г. съдът е приел увеличение на размера
на предявените акцесорни искове като размерът на претенцията за лихва за 2010г. се
увеличава от 181,72 лв. на 188,62лв., а размерът на претенцията за лихва за 2011г. се
увеличава от 156,02 лв. на 162,92лв.
3
Ответникът изразява становище за недопустимост на исковата претенция,
евентуално за неоснователност. Посочва, че задълженията възникнали през 2010г. са
погасени по давност и са отписани служебно на основание чл.173, ал.2 ДОПК, поради което
за ищеца липсва правен интерес. По отношение на задълженията за 2011г. твърди, че
ищецът е заплатил първата вноска от данъка за 2011г., а по отношение на втората вноска е
погасена по давност към датата на депозиране на исковата молба, поради което за ищеца
отново липсва правен интерес.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си.
Установява се по делото, че на 30.08.2011г. е издаден акт за установяване на
задължение по декларация № АУ00360, на основание чл.107, ал.3 ДОПК, с който е
определен размера на задълженията на ,,Практи Проект“ ЕООД за данъци и лихви за
превозно средство за периода 2007-2011г., който възлиза на 945,44 лв., от които за 2010г.
задълженията са в размер на 331,20 лв – главница и 38.01 лв. – лихва, а за 2011г. 165,60 лв. –
главница и 2,86 лв. – лихва. На 26.11.2015г. е издаден акт за установяване на задължение по
декларация № АУ006738, на основание чл.107, ал.3 ДОПК, с който е определен размера на
задълженията на ,,Практи Проект“ ЕООД за данъци и лихви за превозно средство за периода
2012-2014г., който възлиза на 1219,84 лв., от които за 2012г. задълженията са в размер на
331,20 лв – главница и 109.13 лв. – лихва, за 2013г. 331,20 лв. – главница и 75,36лв. – лихва,
и за 2014г. задълженията са в размер на 331,20 лв. – главница и 41,75лв. – лихва,
Видно от разпореждане на ЧСИ Илко Бакалов, на основание чл.426 ГПК е
образувано изпълнително дело №20207050400059 срещу длъжника ,,Практи Проект“ ЕООД.
До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, според която изпълнителното
производство е образувано въз основа на акт за установяване на задължение по декларация
№ АУ006738/26.11.2015г. и акт за установяване на задължение по декларация №
АУ00360/30.08.2011г.
Така постановеното решение е недопустимо.
Безспорно е, че с процесната искова молба се оспорва съществуването на публични
задълженияя, като погасени по давност, като задълженията са породени от акт за
установяване на задължения. Задълженията за местни данъци /данък МПС/, какъвто е
процесния случай касаят вземания с публичен характер /така чл.162, ал.2 от ДОПК/.
Компетентните органи за тяхното установяване съгласно чл.4 ал.1 са служителите на
общинската администрация, а процесуалният ред за това е този по ДОПК. Задълженията за
данък върху превозните средства могат да се установяват по два начина - чрез акт за
установяване на задължение по декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК, или чрез ревизионен
акт по чл.108 от ДОПК, като и в двете хипотези актът подлежи на задължителен
административен контрол. В случай, че изтече срокът за обжалване и срещу акта не бъде
подадена жалба, то той се стабилизира. Публичните общински вземания не могат да бъдат
4
предмет на исково производство пред съда, защото се установяват с административен акт,
подлежащ на обжалване по реда на административното производство и на облекчен ред на
изпълнение по ДОПК. В процесния случйа, ищецът се позовава на факти настъпили след
влизане в сила на акта за установяване на вземането, но иск по чл.439 ГПК се явява
недопустим, като в подкрепа на горното се явява чл. 225 ал.1 т.2 от ДОПК, която
предвижда, че производството по принудителното изпълнение се прекратява, когато актът, с
който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по
установения ред. В тази връзка и специалната процедура по ДОПК изключва приложението
на гражданско процесуалния ред за установяване и събиране на публичните вземания на
общините. В този смисъл и приложението на разпоредбата на чл. 439 от ГПК следва да се
изключи, поради спецификата на задължението за данък за МПС.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че спорът, с който е
сезиран районният съд, произтича от регулирани със закон властнически правоотношения,
поради което родово компетентен да го разгледа е съответният административен съд, на
основание чл.128, ал.2 от АПК. Споровете във връзка със съществуването на задължението,
породено от административния акт, представляващ изпълнително основание, са от
компетентност на административните съдилища. Без значение е, че в случая конкретното
сочено от ищеца изпълнително производство е образувано по реда на ГПК. За определяне
приложимия ред за защита следва да се вземе предвид не вида на образуваното
изпълнително производство, а характера на вземането, чието несъществуване се претендира.
След като произтича от ревизионен акт, то не е гражданскоправно, а има публичен характер
така в Определение № 4/15.01.2013г. на ВКС и ВАС.
Като е разгледал по същество и се е произнесъл по недопустимия иск,
първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, който на основание чл.270,
ал.3 изр.1 ГПК подлежи на обезсилване, а образуваното по недопустимия иск производство
следва да бъде прекратено.
Предвид изхода от делото на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в тежест на ищеца следва
да се поставят разноските пред двете инстанции. В производството пред двете инстанции,
ответната Община е представлявана от юрисконсулт. Редът за определяне на
юрисконсултското възнгарждение е чл.78, ал.8 от ГПК, препраща към нормата на чл.37 от
Закона за правната помощ, а тя на свой ред към Наредбата за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ - за защита по
дела /граждански/ с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв.
Производството не се отличава с висока правна сложност, преминало е с по едно открито
съдебно заседание, поради и което съдът определя размера на възнаграждението на 100 лв.
за всяка една от инстанциите.
Мотивиран от горното съдът
5
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260690/11.05.2021г. по гр.д.№6840/2020г. на Районен съд
гр.Бургас.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по предявения от ,,Практи
Проект“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.,,Съединение“№3Б спрямо ответника Община Бургас, че не му дължи поради изтекла
погасителна давност сума в общ размер на 668.94 лева, явяваща се задължение от 165,60
лева – главница за местен данък за МПС за 2010 год., и 181,72 лева – обезщетение за
забавеното й плащане; 165,60 лева – главница за местен данък за МПС за 2011 год., и 156,02
лева – обезщетение за забавеното й плащане, които суми са предмет на висящото изп. д. №
20207050400059 на ЧСИ Илко Бакалов, рег. № 705 на КЧСИ.
ОСЪЖДА ,,Практи Проект“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.,,Съединение“ №3Б, представлявано от управителя Веселина
Драганова да заплати на Община Бургас, БУЛСТАТ 00056814, със седалище гр.Бургас,
ул.,,Александровнска№26, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6