РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2589/2.11.2023г.
гр.
Пловдив, ……………………………… 2023год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в закрито заседание на втори ноември през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
разгледа докладваното от Председателя частно
адм.дело № 2701 по описа за 2023 год. и взе предвид следното:
Производството е образувано
по жалба на „ТРЕЙД ЕКСПРЕС ДИМИТРОВА“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Първомай, област Пловдив, ул.“Княз Борис I“ № 35, представлявано от управителя Златка
Дикова Димитрова срещу действия, извършени от органи по приходите от Главна дирекция
“Фискален контрол”, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск № 010102788813_4 от 16.10.2023г., потвърдени с Решение № 266/20.10.2023
г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив. Жалбоподателят твърди, че действията са
незаконосъобразни и иска отмяната им. Претендират се разноски.
В представено към
преписката писмено становище се оспорва жалбата и се претендират разноски.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата
страна.
Жалбата е подадена в предвидения
за това процесуален срок, от лице имащо правен интерес от оспорването, след
проведено обжалване по административен ред и потвърждаване на действията по
обезпечаване, което налага да се приеме, че същата е ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Видно от данните по
приложената административна преписка, в случая обжалваните действия са
предприети в хода на извършвана проверка по реда на фискалния контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск от органи по приходите в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, поради което е налице компетентност за
предприетите действия съгласно чл.121а и чл.127а от ДОПК.
Съобразно чл.121а, ал.3
от ДОПК при извършване на фискален контрол, в случаите по ал. 1 и 2 органът по
приходите предприема и действия по чл. 40
за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение
на съда и определя размер на обезпечението, като стоката и документите за
стоката се изземват. В този случай забраната за разпореждане по чл.13,
ал.3, т.4 продължава своето действие, а стоката се освобождава след
представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция
със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто, съответно 10
на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по
изземването и съхранението й. Обезпечението, предоставено в пари или безусловна
и неотменяема банкова гаранция, се освобождава от компетентната териториална
дирекция по чл.8.
Като мотиви за предприетите действия в съставения протокол е посочено, че е
налице несъответствие между извършените покупки и реализираните продажби; че дружеството
не притежава ДМА и неясни източници на финансиране на дейността. В случая обаче,
не се сочи за какви точно покупки и продажби става въпрос и въз основа на кои
конкретно установени факти, се обосновава извод за наличие на соченото несъответствие,
както и какви са източниците на финансиране на дейността.
В хода на извършената
на дружеството проверка е установено, че при разтоварването на стоката е установено
съответствие между декларираното и установеното количество стока. Други
фактически констатации не се съдържат в протокола, както и в предхождащите го
такива. В същите няма изложени съображения, нито относно факти и обстоятелства,
свързани с конкретните доставки, нито относно някакви други причини, поради
които се приема, че при последващо разпореждане със стоката, събирането на
дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В хипотезата
на чл.121а, ал.2 от ДОПК, органът по приходите е длъжен да изследва, установи и
посочи конкретните обстоятелства, водещи до този извод. Неизлагането на всички
относими факти във връзка с формирането на извода за прилагане на чл.121а, ал.2
от ДОПК, води до немотивиране на акта, което от своя страна представлява
съществено нарушение на чл.59, ал.1, т.4 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
Действително, в
решението на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив са посочени мотиви във връзка с
наличието на хипотезата на чл.121а, ал.2 от ДОПК. Всички констатации на
решаващия орган в тази насока обаче, освен че не се основават на никакви
конкретни доказателства, сами по себе си не могат да обосноват извод в желаната
от администрацията насока, доколкото липсват конкретно обосновани изводи
относно счетоводната и данъчна отчетност на дружеството, неговите контрагенти и
конкретно осъществените доставки, които да водят до някаква основателна
индиция, още повече, да обосноват несъмнен и еднозначен извод за наличие на
хипотеза по чл.121а, ал.2 от ДОПК. Правната норма изисква конкретно
установяване от органа по приходите (а не предположение) на точни факти,
последица от проявлението или липсата, на които е състояние, при което след
разпореждане със стоката, несъмнено събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. Впрочем, в случая дори не е посочено
събирането на кои точно данъци ще бъде невъзможно или значително ще бъде
затруднено. В тази връзка не представлява мотиви и посочването, че след
извършен анализ в информационните масиви на НАП се установило, че при
последващо разпореждане на стоката, събирането на дължимите данъци от
дружеството, ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, доколкото това
не представлява посочване на конкретно
установени факти, еднозначния извод от които е невъзможност и съществено
затруднение относно осъществяването на съответните парични задължения към
бюджета. На следващо място, следва да се отбележи, че освен установеното
съответствие между извършените покупки и реализираните продажби, при
проверката, не се сочи дружеството да има публични задължения към бюджета, като
в същото време основателно в жалбата се сочи, че дейността на дружеството е
такава, че не изисква наличие на ДМА, доколкото процесната стока дружеството
получава от Испания и веднага изнася същата за Турция, а и в самия протокол е
посочено, че стоката е разтоварена в база на дружеството и от работници на
дружеството. По отношение констатацията,че
при справка в базите данни се установява, че за предходните две отчетни
години, лицето декларира счетоводни и данъчни печалби,като се наблюдава
относително ниска рентабилност между реализираната печалба и направените
разходи, и че в подаваните ГДД по ЗКПО за последните четири години сумарната
декларирана печалба не надвишава 5000лв., същите не представляват факти, които
да обосноват предприемането на действията. Все в тази насока следва да се
посочи, че съображенията в решението на директора на ТД на НАП Пловдив относно
процентното съотношение между ефективно внесения ДДС в бюджета и декларираните
ВОП на стоки, не държи сметка на обстоятелството, че преобладаващата част от
получената и декларирана стока е от внос, поради което и ДДС не се дължи в
полза на бюджета. В тежест на административния орган е да докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите констатации, в т.ч и упражняването на
дейност за по-ранен период, въз основа
на което да бъдат направени съответните изводи,
но такива доказателства по преписката липсват.
Доколкото не е
установено наличието на основанията по чл.121а, ал.1 от ДОПК, съответно се
установява липсата на конкретни доказателства (нормата на ал.2 изисква да се
установи, а не да се предполага, съответно да има съмнения) за това, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни, действията са незаконосъобразни и същите следва да
бъдат отменени.
Основателно е и
оплакването, че цената, посочена като пазарна, е произволно и общо определена,
без да бъдат използвани и приложени правилно нормативни методи, съгласно §1,
т.10 от ДР на ДОПК вр. с Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. В тази насока е необходимо да се посочи, че в
случая определянето на пазарната цена на стоките не е основано на отделно
индивидуализирани правни сделки, извършени между точно определени правни
субекти. Вярно е, че в протокола за извършена проверка и в решението на
контролния административен орган е посочен като използван „методът
на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци“, като отново не са
посочени каквито и да е конкретни данни за конкретно съобразени сделки между
независими търговци, и начина по който е
определена въпросната пазарна цена. Напротив, от страна на жалбоподателя се
сочат данни и се представят доказателства за конкретни сделки, въз основа на
които е възможно да се формира извод за действителната пазарната цена на
стоката, която е по - ниска от определената такава от органите по приходите. Липсата
на данни за определяне размера на дължимото от жалбоподателя обезпечение в съответствие
с нормативно установения за това ред, без съмнение нарушава правата и законно
установените интереси на същия в хода на административната процедура.
Изложените до тук съображения
обосновават извод за незаконосъобразност на оспорените действия за обезпечаване
на доказателства, обективирани в оспорения протокол, поради което и те следва
да бъдат отменени.
При
посочения изход на спора на
жалбоподателя се дължат разноски по производството – 50 лв. заплатена ДТ и 1000 лв. възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно чл.8, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В тази насока съдът намира основателно
направеното възражение от представителя на ответника, за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съгласно договора за правна защита и съдействие, в
размер на 6000 лв., при което съобразно фактическата и правна сложност на
делото, на страната следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер,
съгласно чл.8, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, приложим във връзка с чл.161, ал.1 от ДОПК.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ
действия на органи по
приходите от Главна дирекция “Фискален контрол” при ЦУ на НАП, обективирани в Протокол
за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010102788813_4 от
16.10.2023г., потвърдени с Решение № 266/20.10.2023 г. на Директора на ТД на
НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр.София да заплати на „ТРЕЙД ЕКСПРЕС ДИМИТРОВА“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Първомай, област Пловдив, ул.“Княз Борис I“ № 35, представлявано от управителя Златка
Дикова Димитрова, разноски в размер на 1050 лв.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: