Р Е Ш Е Н И Е
№
261117
08.04.2021 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, V граждански
състав, в публично заседание на двадесет
и втори март две хиляди двадесет и първа
година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13707 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
обективно съединени искове,
предявени от К.М.Н., ЕГН **********,***
против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру“, №28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 с правно основание чл. 55 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, които счита, че са недължимо
платени, както следва: сумата от 50
лв.- недължимо платена по клауза за такса „Оценка на досие“ по Договор за потребителски кредит № ***/13.06.2016
г., сумата от 100 лв.- недължимо платена по клауза за такса „Кредит у дома“ по Договор за потребителски кредит № ***/13.06.2016
г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на завеждане
на исковата молба -21.10.2020 г. в съда
до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че на 13.06.2016 г. е сключила с ответника договор
за потребителски кредит за сумата от 1000 лв. при общ размер на фиксирана лихва
от 136,61 лв., представляваща 29,73 % и ГПР 49 % при общ размер на кредита в
размер на 1829,41 лв. за срок от 45 седмици в размер на 40,66 лева погасителна
вноска за периода от 20.06.2016 г. до 20.04.2017 г.
Твърди се, че ведно с горното, като
допълнителна услуга била начислена и такса „Кредит у дома“, представляваща
домашна доставка на заемната сума в брой и седмично домашно събиране на
вноските в размер на 642, 80 лв., която вноска се покривала със седмичните
погасителни вноски.
Ищецът посочва, че договорът е
потребителски по смисъла на чл. 9 от ЗПК, като счита, че същият е
недействителен на специалните основания, предвидени в чл. 22 ЗПК. На първо
място се твърди, че договорът е недействителен на основание чл. 22 във вр. с
чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не са посочени условията за прилагане на
договорения лихвен процент. Не е посочен начина на изчисляване на
възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащането на
всяка една от месечните вноски, посочени в погасителния план.
Ищецът
сочи, че в нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК
не е посочен начин на изчисляване на ГПР и липсва каквато и да била
яснота по какъв начин е формирана същият респ. общата дължима сума по него.
Освен това се твърди, че в договора не се съдържат конкретните параметри на
общата дължима сума. Сочи се, че ГПР надвишава 50 %, което е основание за
нищожност на договора, като цяло и на клаузата за ГПР, съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Ведно
с горното се сочи, че в договора се съдържат клаузи за заплащане на две такси
„Такса оценка на досие“ и такса „Кредит у дома“, като същите не се дължат на
основание чл. 10а ЗПК т.к. по своето естество представляват разходи, свързани с
отпускането и управлението на кредита. Твърди се, че в договора не е посочено
такса "Оценка на досие" за
какво точно се начислява, за таксата „Кредит у дома“ е посочено, че се събира
за домашна доставка на заемната сума и за домашно събиране на дължимите суми по
договора.
Ищецът
твърди, че начисляването на двете такси по същество представлява разход по
кредита по смисъла на чл. 19, ал.1 ЗПК, с което се надвишава ограничението по
чл. 19, ал. 4 ЗПК – ГПР не може да бъде по – голям от петкратния размер на
законната лихва. Твърди се, че двете такси покриват разходи, които следва да се
включат в ГПР, съгласно легалната му дефиниция, а не са включени. Посочва се,
че това е санкционирано с разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗПК, която разпорежда,
че всякакви клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на закона са нищожни.
С
оглед на изложеното счита двете клаузи за такси за нищожни поради
недействителност на договора за кредит и поради самостоятелното им противоречие
на добрите нрави, материалния закон и заобикаляне на закона.
Моли се исковете да се уважат.
Претендират се разноски.
В първото по делото съдебно
заседание е допуснато изменение на размера на предявения иск за връщане на
сумата от 100 лв.- недължимо платена за такса „Кредит у дома“ от 100 лв. на
542,84 лв.
Ответникът счита, че така
предявените искове са допустими, но неоснователни и недоказани.
Ответникът
не оспорва изрично сключването на договора за кредит, като сочи, че в тежест на
ищеца е установяване на възникването на облигационното отношение, като в тази
връзка сочи, че липсва по делото представен договор.
Оспорват
се твърденията на ищеца за недействителност на договора за заем на сочените в
исковата молба основания. Посочва, че при фиксирана лихва липсва задължение в
договора да се съдържа информация по чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК. Оспорва да е налице
нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК, като се сочи, че ГПР е
посочен ясно, както и общата дължима сума.
Оспорват се твърденията и за нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Посочва се, че ГПР е посочен ясно в договора, като същият е в размер на 49 %.
Твърди се, че е посочен и общият размер на плащанията в размер от 1 829, 41
лв. Оспорва твърденията на ищеца, че
оспорените такси следва да се включат в ГПР, като сочи, че същите касаят
допълнителни услуги, а не такива за усвояване на кредита. Сочи се, че договорът е сключен в пълно
съответствие с чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК, като погасителният план е инкорпориран
в договора за кредит. Оспорва
твърдението, че оспорваните клаузи противоречат на чл. 26, ал.1 ЗЗД, като се
позовава на свободата на договаряне, съгласно чл. 9 ЗЗД. Оспорва да е налице противоречие и с добрите
нрави. Посочва, че клаузата за услугата
„Кредит у дома“ не попада в ограниченията по чл. 10, ал.2 ЗПК, тъй като не е
дължима за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Кредитът се
сочи, че може да се усвои и без тази клауза. Сочи се, че тази клауза е в
съответствие с чл. 10а, като представлява такса за допълнителна услуга,
свързана с договора, като същата отговаря и на изискванията на чл. 10, ал. 4 ЗПК. Посочва, че ищецът се подписа си е удостоверил, че разбира и се съгласява,
че услугата е допълнителна и се предоставя единствено и само по негово желание
срещу определената в договора за кредит такса, както и че разбира, че 40 % от таксата е равна на разходите,
свързани с организирането на допълнителната услуга и предоставянето на кредита
в брой по местоживеене на кредитополучателя, а останалата част е свързана с
разходите на кредитодателя, направени за събиране на седмичните вноски в дома
на кредитополучателя.
С
оглед на изложеното се моли предявените искове да се отхвърлят. Претендират се
разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори
и от представените доказателства се установява, че ищецът в качеството на
кредитополучател е сключил с Провидент Файненшъл България ООД със сегашно
наименование Файненшъл България ЕООД в качеството на кредито Договор за потребителски кредит от 13.06.2016г., съгласно
който на ищеца е предоставена сумата от 1000 лв. , със срок на издължаване
45седмици, както и обстоятелството, че общият размер на сумата, която е
следвало да се върне е в размер на 1829,41 лв. В
договора е отразено, че общият размер на фиксираната лихва е 136,61 лв., като
годишно процента на договорната фиксирана лихва е 29,73 %, а ГПР е 49 %.
Уговорен е размер на седмичното плащане 40,66 лв. всяко, освен последното,
което в размер от 40, 37 лв., като е
предвидено първото плащане да е на 20.06.2016 г., но липсва ден от седмицата, в
който се дължат плащанията. С подписа си ищецът като клиент е декларирал, че
избира услугата „Кредит у дома“, за което се дължи такса в размер от 642, 80
лв. Относно услугата домашно посещение се посочва, че тази услуга се предоставя
срещу такса, като при нея Кредитът се предоставя в брой по неговото
местоживеене и погасителните вноски се събират седмично също по местоживеене на
клиента.
От приетата по делото справка за
извършени плащания се установява, че общата платена сума по договора за кредит
за периода от 20.06.2016 г. до 28.02.2017 г. е в размер от 1725,12 лв.,
сума е погасена главница в размер на 1000 лв., договорна лихва в размер
на 132,28 лв., такса „оценка на досие“ в размер на 50 лв. и такса „Кредит у
дома“ в размер на 542,84 лв.
Липсва погасителен план към договора за
кредит, като не се и твърди такъв да е подписван от страните по делото.
Между ищеца и ответника
са възникнали правоотношения по договор за
паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора
за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й,
визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната
разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи
връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
Съгласно
чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в
отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер
на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по
кредита; годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; (т.10) и условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски (т.11) .
Съдът
счита за неоснователни възраженията на ищеца за недействителност на договора
поради неспазване на разпоредбите на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК, доколкото това
условие е приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия случай
изрично е предвидено, че се касае за фиксиран годишен лихвен процент. В случая същият е посочен в договора за
кредит, както като процент, така и като размер на дължимата възнаградителна
лихва за целия срок на договора.
След преценка на клаузите на
процесния договор, съдът прецени, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Не е налице последното изискване- да се
посочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Годишният
процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция
по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация
на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора.
В контекста на дадената дефиниция в
§ 1, т. 2 ЗПК, че – "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък
представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии
в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Като обща дължима сума
по договора е записана 1829,41 лева, но тя не съответства на посочения ГПР-
49%, тъй като надвишава почти двойно предоставения кредит и то за период по
малък от 1 година (около 10 месеца). Непосочването на допусканията, които са
взети предвид при изчисляването на ГПР, не позволява да се прецени как е
получена неговата стойност при лихва от почти 29,73% и допълнителни такси в
размер на общо 642,80 лева, равни на 64 % от предоставената сума. В случая
макар и да е посочен като размер ГПР, то същият не съответства на действителния
такъв.
Съгласно практиката на СЕС
практиката по посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния
годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна
на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива
84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и
на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“), доколкото тя подтиква
или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което
в противен случай не би взел.
Освен нарушение на императивната разпоредба на чл.
11, т. 10 ЗПК, се констатира и нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
11 ЗПК, тъй като към договора липсва погасителен план, съдържащ информация за
датите на плащане на отделните погасителни вноски. Записано е единствено, че
вноските са седмични и започват от 20.06.2016г., но не са посочени конкретните
падежи на всяка от 45-е вноски.
Следователно процесният договор за
кредит е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушение на
горепосочените разпоредби. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от
съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се
позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки
предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник би следвало да дължи връщане само на чистата
стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.
Освен
това съдът счита, че клаузата такса „кредит у дома“ е нищожна и на
самостоятелно основание. Уговорена е такса в размер от 642,80 лв., което е 64 %
от предоставената в заем сума, като същата не е обвързана с конкретно
установени по делото действия от страна на кредитора и представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП и като такава е нищожна на
основание чл. 146, ал.1 ЗЗП. В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като е възможно уговарянето само на клаузи за
такси свързани с допълнителни услуги по договора.
Освен
гореизложеното таксата „Кредит у дома“ попада в приложното поле на чл. 10а, ал.
2 ЗПК. Видно от цитираните разпоредби, таксата "Кредит у дома" е
незадължителна за сключването на договора, същата се формира от два компонента
- разходите на кредитора, свързани с предоставянето на заемната цена и
разходите за събиране на седмичните вноски в дома на Клиента. Таксата за
ползване на тази услуга се дължи еднократно, при сключване на договора, а
заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като сумата се включва в
ежеседмичната вноска. Видно от характера на услугата, в частта й по
предоставянето на сумата в дома на клиента, същата попада в забраната на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от потребителя,
респективно е свързана с основното задължение на ответника по договора, да
предостави заемната сума. Събирането на седмичните вноски в дома на
кредитополучателя, съдът приема, че е свързана с управлението на кредита, а
дори и да не е, в договора не е отделено каква част от възнаграждението е за
предоставяне на заемната сума в дома на кредитополучателя и каква част е
отредена за събирането на седмичните вноски. Следователно съдът приема, че е
налице нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК на ответника да събира
такава такса. Наред с това, доколкото съдът приема, че се касае за
възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, същото следва
да са включени в годишния процент на разходите – чл. 19, ал.1 от ЗПК, като
уговарянето му като отделно възнаграждение има за цел заобикаляне разпоредбата
на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, приложима по
отношение на процесния договор, доколкото е влязла в сила преди сключването му.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
На основание гореизложените доводи,
исковете следва да се уважат, като основателни и доказани по размер.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по делото
в размер от 100 лв. – държавна такса.
Претендира се адв. възнаграждение.
Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено
защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.
Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
Този размер, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, възлиза на 300 лв., като съдът счита, че не следва да се
присъжда възнаграждение за всеки от обективно съединените искове, тъй като
същите са уважени на едно и също основание, а именно: недействителността на
договора за кредит, както и с оглед на извършените процесуални действия по
делото и обстоятелството, че същото е приключило в едно открито съдебно
заседание. В случая разпоредбата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ не намира приложение.
Макар да не е предявен един иск, същата следва да бъде тълкувана корективно.
Във всяко отделно производство следва да се вземат предвид – характерът на
исковете – оценяеми/неоценяеми, обусловеността им, свързаността на фактическите
състави за установяване на отделните вземания, характера на съединяването на
исковете – субективно и обективно, поради което и разпоредбата на чл. 2, ал. 5
да се тълкува във връзка с чл. 7 от Наредбата.
В случая е
реализирана защита по отношения на една страна, за претенции, чиито фактически
състави са свързани, а предметът на доказване не предполага коренно
разнопосочни действия.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“,
№28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 да заплати на К.М.Н., ЕГН **********,***
сумата
от 50 лв.- недължимо платена по клауза за такса
„Оценка на досие“ по Договор за потребителски кредит № ***/13.06.2016 г.,
сумата от 542,84 лв.- недължимо платена по клауза за такса „Кредит у дома“ по Договор за потребителски кредит № ***/13.06.2016
г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на завеждане
на исковата молба -21.10.2020 г. в съда
до окончателното им изплащане, както и сумата от 100 лв.- разноски за платена
държавна такса.
ОСЪЖДА
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“,
№28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 да
заплати на *** сумата от 300 лв. -
адвокатско възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Дафина
Арабаджиева/
Вярно с оригинала.
ПМ