Р Е Ш Е Н И Е №
....
гр.
Козлодуй, 6 ноември 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично
заседание на 29 октомври 2020 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при участието на секретаря Стела Бочева
като разгледа докладваното от съдия Адриана Добрева гражданско дело № 614 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на
М.П.С., ЕГН ********** *** чрез адвокат М.С. ***, с която е предявил против „Ч.Е.Б.”
АД *** отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за
установено, че не дължи вземане за общо 4064.77 лева, от които 3173.46 лева
главница за доставена и консумирана електроенергия, 754.75 лева лихви и 136.56
лева разноски, присъдени по ч.гр.д. № 1336/2018г. на Районен съд – Козлодуй,
като погасено по давност.
В съдебни заседания ищецът участва чрез пълномощник
адвокат М.С. и поддържа иска.
Ответника
в срока и по реда на чл.131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва изцяло иска като неоснователен и излага подробни съображения в
този смисъл. В съдебно заседание за ответника се явява юрисконсулт Василев и
поддържа писмения отговор като оспорва иска.
В хода
на съдебното дирене са събрани писмени доказателства.
Съдът
приема за установени от фактическа страна по делото следните обстоятелства:
Ищецът М.П.С., ЕГН ********** *** е
битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, на когото е била доставяна
електрическа енергия от ответното дружество за имот в гр.Козлодуй, ул.”Иглика”
№ 2 с клиентски номер 300231086460. Ищецът изрично признава тези обстоятелства
в исковата молба.
Електроснабдяването на имота на ищеца в
гр.Козлодуй, ул.”Иглика” № 2 е било прекъснато поради неплатени задължения към
ответното дружество.
По делото е безспорно и страните не
спорят, че на 16.10.2018г. по ч.гр.дело № 1336/2018г. по описа на Районен съд –
Козлодуй на ответника е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за сумата от
3173,46 лева - главница за консумирана електрическа енергия за периода от 14.07.2015г.
до 11.11.2016г., лихва в размер на 754.75 лева за периода от 17.09.2018г. до
30.08.2018г., законната лихва от датата на подаване па заявлението 10.09.2018г.
до изплащане на вземането и направените разноски за държавна такса в размер на
78.56 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 58.00 лева. Няма спор между
страните и, че след издаване на изпълнителния лист, ответника не е образувал
изпълнително дело срещу ищеца. Вземането
е за консумирана електрическа енергия за периода 14.07.2015г.- 1 1.11.2016г.
Ищецът счита, че вземането на ответника
срещу него е погасено по давност като излага подробни съображения този смисъл и иска съда да признае за
установено в отношенията му с ответника, че не дължи сума на това основание - тъй като е погасена по
давност.
Ответникът оспорва иска и излага
подробни съображения на първо място, иска е недопустим и а по същество, че е
неоснователен.
Признава и се ползва от факта, че ищеца е битов
потребител на ел. енергия за адрес на потребление в гр.Козлодуй, ул.”Иглика” №
2 с клиентски номер 300231086460 и за периода от 14.07.2015г. до 11.11.2016г.
му е начислена ел.енергия на стойност 3173,46 лева и лихва в размер на 754.75
лева за периода от 17.09.2018г. до 30.08.2018г. Излага съображения, че
дружеството „Ч.Е.Б.” АД притежава Лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия № Л-135-11 от 29.11.2006г., която е публична и се намира
на електронната страница на ДКЕВР и която представям. В чл. 13, т. 1 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД
изрично е договорено основното задължение на всеки потребител на
електрическа енергия - да заплаща стойността на използваната електрическа
енергия в сроковете и по начина, определен в Общите условия.
При така
установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
На първо
място съда следва да разгледа иска на
основанията заявени в исковата молба, а те са, че ищеца не дължи процесното
вземане на ответника, тъй като е погасено по давност, т.е. съда следва да се занимае единствено с доводите за изтекла погасителна давност.
На следващо
място, при предявен отрицателен
установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него
и оспорено от ищеца вземане съществува, т.е. че през процесния период между
страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за продажба
на електрическа енергия, по силата на което ответникът е доставил на ищеца
определено количество електрическа енергия, чиято цена възлиза на процесната
сума.
Сам ищецът в исковата молба признава, че е бил битов
клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, на когото е била доставяна
електрическа енергия от ответното дружество за имот в гр.Козлодуй, ул.”Иглика”
№ 2 с клиентски номер 300231086460 и за периода от 14.07.2015г. до 11.11.2016г.
му е начислена ел.енергия на стойност 3173,46 лева и лихва в размер на 754.75
лева за периода от 17.09.2018г. до 30.08.2018г. Не оспорва факта, че не е
заплатил тази сума и, че ответника се е снабдил с изпълнителен лист от
16.10.2018г. по ч.гр.дело № 1336/2018г. за нея по реда на заповедното
производство. Т.е. ищецът признава, че
има задължение към ответното дружество за процесния период за доставена
ел.енергия в дома му, която не оспорва, че не е заплатил на обща стойност 3 173.46
лева и лихви на обща стойност 754.75 лева, както и съдебни разноски 136.56 лева.
Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно
договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия. Установено е безспорно количество ел. енергия
доставено в дома на ищеца от ответника и страните не спорят и за цената на
доставената ел.енергия, както и, че по реда на заповедното производство
ответника се е снабдил с изпълнителен лист срещу ищеца за това вземане, вкл. за
съдебни разноски.
Спорно между
страните е погасено ли е по давност вземането на ответника, предвид липсата на
каквито и да било приетите действия по събиране на тази сума.
Процесните вземания за заплащане на цената на
доставена електрическа енергия, лихви и съдебни разноски представляват
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.
„в” ЗЗД, за които е приложима тригодишна погасителна давност. В
този смисъл е тълкуването на посочената разпоредба, дадено с Тълкувателно
решение от 18.05.2012г. по тълк.д. № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС, имащо
задължителен характер за съдилищата съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ. Както е изяснено в посоченото ТР, понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111, б.
„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви, а в мотивите на ТР изрично е посочено, че такъв характер имат и
вземанията за доставка на комунални услуги – ел. енергия, топлинна енергия,
водоснабдяване, телекомуникационни услуги и др. Вземанията по чл.86, ал.1 ЗЗД също се погасяват с тригодишна давност – чл.111, б.
„в” ЗЗД.
Според чл.114, ал.1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Съобразно общите условия на ответника вземането за цена на
електрическа енергия стават изискуеми 10 дни след издаване на фактурата. Това в
случая означава, че изискуемостта на главницата за последния месец от процесния
период от задълженията за редовен отчет е настъпила на 11.12.2016г. /тъй като в
изпълнителния лист е записано, че сумата се дължи за ел.енергия за периода до
11.11.2016г./ и към датата на подаване на исковата молба в съда на 27.07.2020г.
всички такива задължения за процесния период от 14.07.2015г. до 11.11.2016г. са
погасени по давност.
По отношение въпроса за това спряна или прекъсвана ли
е давността с подаване на заявление по чл.410 ГПК и издаване на изпълнителен
лист съда ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ВКС, където в т.
14 е посочено, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на
нссъдебно изпълнително основание но чл.242 ГПК /отм./ не представлява
предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла па чл.116, б.
„в“ от ЗЗД. В т. 10 на тълкувателното решение е посочено, че: „не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането за връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето па
документи, книжа п други, назначаването на експертиза за определяне на
иеногасенни остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
„Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките па определен изпълнителен способ: насочването
па изпълнението чрез налагане па запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането па вземане за събиране или вместо плащане, извършването
па опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването п извършването па
продан н т.н. ДО постъпване па парични суми от проданта иди на плащания от
грети задължени лица.“
Съгласно разясненията по т. 10 на цитираното
тълкувателно решение прекъсването на давността с предявяването па иск и други
действия по чл.116, б.„б“ от ЗЗД и прекъсването па давността е предприемане па
действия по принудително изпълнение по чл.1 16, б. „в“ от ЗЗД са уредени по
различен начин. В първия случай нова давност не започва да тече, докато трае
производството, а ако съществуването па вземането не бъде признато, давността
не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато новата давност започва да
тече от влизането в сила па крайния акт, е който се установява, че вземането съществува,
тъй като докато трае производството, давност не тече. В исковия процес
давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие,
с което да я прекъсне отново в хода па исковото производство. При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането па всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването па всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, зашото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но но
изричната разпоредба па закопа давността се прекъсва е предприемането па всяко
действие за принудително изпълнение.
В заключение, по отношение на вземането по
изпълнителния лист, предмет па настоящия иск, започналата да тече от падежа
вземането на 11.12.2016г. погасителна давност не е прекъсната с подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 11.09.2018г. и към датата на подаване на
исковата молба вземането е погасено по давност.
По отношение иска за недължимост на лихва представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, а не неустойка както сочи
ответника съда съобрази, че по силата на чл.119 от ЗЗД с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла. С погасяването на главницата по давност
са се погасили и вземанията за лихви и съдебни разноски в заповедното
производство. Предвид на това и съда следва да уважи иска.
По
разноските:
С оглед изхода на спора и по правилото на чл.78, ал.1 ГПК ответника дължи на ищеца направените от него съдебни разноски. Такива са платена
държавна такса за издаване на удостоверени от 8.00 лева и адвокатско
възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата и съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
адвокат М.С. в размер на 514.53 лева.
Тъй като ищецът е освободен от съда от първоначалното
внасяне на държавна такса, при този изход на спора, съгласно чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи държавната такса за
образуване на делото платима по сметка на РС – Козлодуй в размер на 162.60
лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ч.Е.Б.” АД с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление:*** Марк Бизнес Център,
представлявано от Жанна Василева Пехливанова, Кремена Стоянова Стоянова, Карел
Крал, че М.П.С., ЕГН ********** *** не дължи вземане за общо 4064.77 лева, от
които 3173.46 лева главница за доставена и консумирана електроенергия, 754.75
лева лихви и 136.56 лева разноски, присъдени по ч.гр.д. № 1336/2018г. на
Районен съд – Козлодуй, тъй като е погасено по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Ч.Е.Б.” АД *** с
ЕИК ********* да заплати на М.П.С., ЕГН ********** *** направени съдебни
разноски по делото в размер на 8.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата „Ч.Е.Б.” АД *** с ЕИК ********* да заплати на
адвокат М.С. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 514.53 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „Ч.Е.Б.” АД *** с
ЕИК ********* да заплати на РС Козлодуй държавна такса в размер на 162.60 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на преписи.
Районен съдия: