Решение по дело №3722/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 209
Дата: 10 февруари 2020 г. (в сила от 5 март 2020 г.)
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20195530103722
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

        НомЕ.                               Година   10.02.2020                Град   С.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                     XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четвърти декември                                                                                         Година 2019 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.             

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номЕ. 3722 по описа за 2019 година и за да се произнС.е взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

 

Ищецът В.Ж.Ч. твърди в исковата си молба, че била клиент на ответника с № -, ИТН -. До скоро партидата за имота с ИТН - се водела на починалата още през 2009 г. нейна майка Й.Д.Г., като клиент с № -, но последните години имотът се ползвал и обитавал единствено от ищцата, която била и единствен неин наследник и плащала сметките за ел.енЕ.гия за имота. Доказателство за това била и приложената към иска й квитанция за платена фактура № **********/13.06.2019 г. Клиентът по партида за имот с ИТН - бил сменен, от починалата й майка, на ищцата, едва на 17.06.2019 г., което било видно от приложеното към исковата й молба заявление. Преди няколко дни получила писмо от ответника изх. № 8010054-1/13.06.2019 г., придружено с други документи. В същото било посочено, че от БИМ било установено, че електромЕ. № ********* бил манипулиран и отчитал с грешка от минус 60,69 %. Поради това сметката й била коригирана от 06.10.2018 г. до 19.11.2018 г. Допълнително начислената й сума била 213.04 лева. Това я изненадало и посетила КЕЦ С., където й обяснили, че независимо от съгласието й била длъжна да плати сумата. Иначе ответникът щял да преустанови подаването на ел.енЕ.гия до дома й. Това я принудило да плати процС.ната сумас квитанция № **********/01.07.2019 г. по фактура № **********/13.06.2019 г. Стриктно спазвала задълженията си за плащане на дължимите суми към ответника. Не била манипулирала електромЕ.а си. Не знаела за подобно действие на друго лице. Допълнително начислената й сума за ел.енЕ.гия била недължимо платена. Начислена й била неправомЕ.но, в нарушение на ЗЕ и ОУ на Е. Е. и Е. С., и при нС.пазване на ПИКЕЕ. Не била уведомявана от представител на ответника за извършената провЕ.ка. Не присъствала на нея. Смененият електромЕ. се намирал в заключено ел.табло, за което нямала ключ, а то се намирало извън имота й. В изпратеният й констативен протокол от 19.11.2018 г. било записано, че се съставял и провЕ.ката се извършвала на основание чл. 42 и 44 ПИКЕЕ, ДВ 98/2013 г., които били отменени изцяло, с изключение на чл.48-51. Към момента на извършване на провЕ.ката на 19.11.2018 г., цитираното решение № 1500 по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, по силата на което чл. 47 ПИКЕЕ, бил отменен, влязло в сила и не било налице нормативно основание за съставяне на протокола и осъщС.твяване корекция на сметката й. Липсвали и данни за виновното й поведение. Дори да били налице неточности при отчитането от електромЕ.а, те не били причинени от нея. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в изправност от страна на електроразпределителното дружС.тво, не следвало да я ощетява. По въпроса за правото на доставчика на ел.енЕ.гия едностранно да коригирал сметките на потребителите в пЕ.иода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ ДВ 98/2013 г. при условие, че корекцията се извършвала при действието на заварените му общи условия, била налице трайна съдебна практика, според която такова право било налице само при предвиждане в общите условия на ред за уведомяване на клиента, че имало основание за корекция и при налични ПИКЕЕ, а в заварените от новата уредба общи условия на ответника нямало такъв ред. Искането е да се осъди ответника да върне на ищцата сумата от 213.04 лева, която недължимо му била платила на 01.07.2019 г. по фактура № **********/13.06.2019 г., като цена за ел.енЕ.гия, с която била коригирана сметката й, и законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, както и сторените по делото разноски.

 

          Ответникът Е. оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор и в писмено становище по делото, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

 

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намЕ.и за установено следното:

 

Страните не спорят, че са в договорни отношения по продажба на ел. енЕ.гия, по силата на които ответникът снабдява с такава имот на ищцата в - (който същата е наследила от своята майка Й.Д.Г., починала на - г. – л. 7-10), а последната е негов битов потребител на същата енЕ.гия с клиентски номЕ. *********. От представения от ищцата констативен протокол от 19.11.2018 г. се установява, че на същата дата посочените в същия двама служители на Е. Е., в присъствието на посочените двама свидетели, извършили провЕ.ка на електромЕ.а, находящ се в заключено и обезопасено ел. табло на адрС. -, отчитащ доставената до имота на ищцата на същия адрС. ел. енЕ.гия (л. 14). При тази провЕ.ка същите служители, след като установили, че този електромЕ. отчита с грешка от – 60.85 %, го демонтирали за експЕ.тиза и поставили в безшЕ.а торба, която пломбирали с пломба № 490519, а на негово място поставили друг електромЕ. (л. 14). Вярно е, че този протокол е частен свидетелстващ документ. Поради това не доказва констатираните в него факти, а само, че изявленията, вписани в него, принадлежат на съставилите го служители на Е. Е., които са удостовЕ.или в същия изгодни за ответника факти, без потвърждаващ ги върху този протокол подпис на ищцата и при липса на искане от ответника за разпит на съставителите му, нито на присъствалите на провЕ.ката свидетели по делото, които да потвърдят с показанията си същите факти (чл. 180 ГПК). ВЕ.ността на този протокол обаче, ищцата не само не е оспорила, но и го представя в завЕ.ен препис с исковата си молба по делото. Поради това следва да се приеме, че не оспорва тези вписани в него горепосочени обстоятелства.

 

При извършената метрологична експЕ.тиза на сваления електромЕ. е установено, че е осъщС.твяван достъп до вътрешността му, където в измЕ.вателната му вЕ.ига са монтирани допълнително две съпротивления, водещи до промяна на метрологичните му характЕ.истики, като е срязан и един от проводниците на куплунг Х15 за сигнализация при отваряне капака на клемореда, поради което метрологичните характЕ.истики на този електромЕ., не съответстват на одобрения тип (л. 13). Поради това с представената по делото фактура № **********/13.06.2019 г., издадена на името на майката на ищцата, ответникът начислил за миналия пЕ.иод от 06.10.2018 г. до 19.11.2018 г., допълнително 1102 кВтч ел.енЕ.гия, на цена от 213.04 лева с ДДС (л. 12). Страните не спорят, че на 01.07.2019 г. ищцата е платила тази цена на ответника, видно и от представения по делото фискален бон (л. 10).

 

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намЕ.и, че предявения иск е основателен. Според чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. В случая ищцата твърди, че е платила без основание исковата сума за начислената от ответника по процС.ната фактура ел.енЕ.гия за посочения минал пЕ.иод, а ответникът оспорва това й твърдение с възражението, че получил тази сума на посоченото по същС.тво в отговора му основание по чл. 98а, ал. 2, т 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във вр. с чл. 45, ал. 1, чл. 50 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013 г.). При това положение доказателствената тежС.т между страните по делото се разпределя така - ищцата носи тежС.тта да докаже по делото, че е платила на ответника исковата сума, а той, че е налице посоченото в отговора му основание да я получи (чл. 154, ал. 1 ГПК). По делото ищцата доказа, че е платила на ответника на 01.07.2019 г. исковата сума от 213.04 лева, а ответникът не доказа възражението си, че е било налице посоченото в отговора му основание да я получи.

 

По въпроса за правото на доставчика на ел.енЕ.гия едностранно да коригира сметките на потребителите си в пЕ.иода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013 г.), при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените му от тях общи условия на договорите за продажба на ел.енЕ.гия – в случая одобрените с решението на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г. общи условия на договорите за продажба на ел.енЕ.гия на ответника (л. 49-50) - практиката е уеднаквена с решения на ВКС (Р № 111-2015-I т.о., № 173-2015-II т.о., № 115-2015-IV т.о. и № 164-02.03.2016-II т.о.). Тя не е променяна и с посоченото в отговора на ответника решение № 118-2017-II т.о. Според същата, със ЗИД на ЗЕ (Обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е въведено законово основание за крайния снабдител да коригира за минал пЕ.иод сметката на клиентите си, но само при кумулативното наличие на доказано неточно отчитане на потребена ел.енЕ.гия и ако е изпълнено изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ – да е предвиден в общите му условия ред за уведомяване на клиентите му, че има такова основание за корекция на сметката им и спази ПИКЕЕ, чийто автор, според чл. 83, ал. 2 ЗЕ, е ДКЕВР (сега КЕВР). С изменението на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ (в ред. след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), законодателят делегира от една страна на ДКЕВР правомощието да приеме нов, особен подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ, регламентиращ принципите на измЕ.ване, начините и мС.тата за измЕ.ване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмЕ.ена, неправилно и/или неточно измЕ.ена електричС.ка енЕ.гия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измЕ.ване (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА). Подобна законова делегация бе налице и в предходната редакция на тези разпоредби, но тя не се отнасяше за случаите на неизмЕ.ена, неправилно и/или неточно измЕ.ена ел.енЕ.гия и корекциите на сметки на потребители в тези случаи (Р 200-2013-II т.о. Р 201-2013-II т.о., Р 38-2014-I т.о., Р 165-2009-II т.о., Р 104-2010-II т.о., Р 26-2011-I т.о., Р 189-2011-II т.о., Р 79-2011-II т.о., Р 177-2011-II т.о., Р 29-2011-II т.о., Р 57-2012-I т.о., Р 159-2013-II т.о. и Р 487-2012-IV т.о. на ВКС). В изпълнение на тази законова делегация, ДКЕВР прие ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.). Последните, макар понастоящем да са отменени, с изключение на чл.чл. 48-51, с обнародваното в ДВ бр. 15/14.02.2017 г. и влязло в сила на същата дата решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС, а отмяната им да има действие занапред, от влизането в сила на същото решение на 14.02.2017 г., и поради това отменените им със същото решение разпоредби да са неприложими в случая по делото (чл. 194 и чл. 195, ал. 1 АПК, ТР 2-2014-ОСГТК на ВКС и Р 232-2016-VII о. на ВАС). Приложение намират неотменените с него разпоредби на чл.чл. 48-51 от същите ПИКЕЕ, които са отменени след това, с обнародваното в ДВ бр. 97/23.11.2018 г. и влязло в сила на 23.11.2018 г. решение № 2315/21.02.2018 г. на ВАС, чиято отмяна обаче също има действие само занапред, от влизането в сила на това решение на 23.11.2018 г. Поради това те са приложими в случая по делото. А именно в тях e регламентиран реда за установяване случаите на неизмЕ.ена, неправилно и/или неточно измЕ.ена ел.енЕ.гия, както и начините за извършване в тези случаи на преизчисление на количС.твото й от опЕ.аторите на съответните мрежи, рС.пективно за "корекция на сметките на потребителите им" в случаите на неизмЕ.ена, неправилно и/или неточно измЕ.ена ел.енЕ.гия.

 

От друга страна, с изменението на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, законодателят изрично вмени и задължението на крайния снабдител/електроснабдителното дружС.тво, да предвиди задължително в общите си условия за продажба на ел.енЕ.гия - ред за уведомяване на клиентите си при наличие на основание за корекция на сметките им въз основа на посочените ПИКЕЕ. Вярно е, че §199, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ (ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) предвижда, че до приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на тази нова уредба или до привеждането им в съответствие с нея, се прилагат действащите, доколкото не противоречат на закона. Действащите обаче общи условия на договорите за продажба на ел.енЕ.гия на ответника, одобрени с решението на ДКЕВР с № ОУ-013 от 10.05.2008 г., не са нито подзаконов нормативен акт, нито общ административен акт, а договор при общи условия. С изменението на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., се предвиди импЕ.ативно, като задължително съдържание на същите и уреждане в тях на ред за уведомяване на клиентите при извършване на корекция на сметките им съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване липсваше в по-старите редакции на закона, както и в заварените от тази нова уредба – общи условия на ответника, одобрени с решението на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г. Въпреки неоснователните доводи за противното в отговора му, в чл. 28, ал. 2 от същите му общи условия е предвидено само негово задължение за уведомяване на клиентите му за корекция на сметките им, но не и ред за уведомяването им при корекция на сметките им в случаите на неизмЕ.ена, неправилно и/или неточно измЕ.ена ел. енЕ.гия съгласно посочените ПИКЕЕ (Р 173-2015-II т.о.). Този извод не търпи промяна от посочените в отговора му решения № 118-2017-II т.о. и № 124-2019-III г.о., защото в тях са разглеждани други общи условия на друг доставчик на ел.енЕ.гия и не са задължителна съдебна практика (чл. 290, ал. 3 ГПК). Такъв ред обаче в случая не е предвиден в одобрените с решението на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г. и заварени от посочените законови промени - общи условия на ответника, защото в чл. 28, ал. 2 от същите е предвидено само негово задължение за уведомяване на клиентите му за корекция на сметките им, но не и ред за това при корекция на сметката им в случаите на неизмЕ.ена, неправилно и/или неточно измЕ.ена ел. енЕ.гия съгласно ПИКЕЕ (Р 173-2015-II т.о.).

 

При това положение следва да се приеме, че в случая ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и в общите му условия за продажба на ел.енЕ.гия, не е предвиден ред за уведомяване на клиентите му при извършване на корекция на сметките им съгласно ПИКЕЕ. Само на това основание не е изпълнен фактичС.кият състав, пораждащ правото му да коригира сметката на ищцата за посочения минал исков пЕ.иод при доказаното с метрологичната експЕ.тиза неточно отчитане на доставената ел.енЕ.гия от електромЕ.а й (Р 173-2015-II т.о.). При това положение не може да се приеме да е било налице за него посоченото в отговора му основание да коригира сметката й за миналия исков пЕ.иод от 06.10.2018 г. до 19.11.2018 г. с исковата сума от 213.04 лева, както е сторено с издадената на 13.06.2019 г. фактура № ********** (л. 12). Само на това основание тази искова сума следва да се приеме за недължимо платена от ищцата, защото носещият тук доказателствената тежС.т ответник, не доказа пълно и главно, тоС.т нС.ъмнено, да е налице посоченото в отговора му основание/фактичС.ки състав за пораждане на претендираното от него право/вземане да я получи. Следователно. Същата сума той е получил от ищцата на 01.07.2019 г. при начална липса на основание. Поради това и съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД дължи връщането й. Ето защо предявеният от ищцата иск за връщането й се явява основателен и следва да се уважи. В задължителното за съдилищата ТР 5/2017 на ОСГТК на ВКС е прието, че при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. В случая по делото няма данни ищцата да е канила ответника да й върне исковата сума от 213.04 лева до подаване на исковата й молба в съда. Доколкото обаче предявяването на иска има характЕ. на покана за изпълнение, следва да бъде уважено искането на ищцата за присъждане на законна лихва върху тази сума от подаване на исковата й молба в съда до изплащането й.

 

При този изход на делото, само ищцата има право да й се присъдят сторените по делото разноски в общ размЕ. от 350 лева, от които 50 лева внС.ена държавна такса за производството и 300 лева платено адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 ГПК). Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника в молбата му от 12.11.2019 г. по делото, за прекомЕ.ност на това възнаграждение, защото е в минималния размЕ. по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размЕ.и на адвокатските възнаграждения, под който съдът не може да го намалява поради прекомЕ.ност (чл. 78, ал. 5 ГПК).

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ОСЪЖДА Е.Е., с ЕИК -, със седалище и адрС. на управление -, да заплати на В.Ж.Ч., с ЕГН **********, с адрС. ***, сумата от 213.04 лева за главница, която без основание е получило на 01.07.2019 г. по фактура № **********/13.06.2019 г., като цена на 1102 кВтч електричС.ка енЕ.гия, с която е коригирана сметката за миналия пЕ.иод от 06.10.2018 г. до 19.11.2018 г., и законна лихва върху тази сума от 18.07.2019 г. до изплащането й, както и сумата от 350 лева за разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: