Решение по дело №718/2021 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 711            Година 14.05.2021          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

 

Секретаря Йовка Банкова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 718 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „Зеген“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Александър Стамболийски“ № 22, представлявано от М. С. Д. против заповед № ФК-79-0052588/09.03.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Счита, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована и прави искане да бъде отменена и да се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно уведомен, чрез представено по делото писмено становище оспорва жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

На 03.03.2021г. е извършена проверка от служители на ТД на НАП гр.Бургас на търговски обект, стопанисван от жалбоподателя – магазин за дрехи втора употреба, находящ се в гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, до РУМ Велека, позиция № 36, за която е съставен протокол за извършена проверка сер.АА № 0052588/03.03.2021г.

Със заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-79-0052588/09.03.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Д„Оперативни дейности“, ГД„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, на дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него за срок от 14 дни.

Заповедта е връчена на 11.03.2021г., видно от оформената разписка и е обжалвана по съдебен ред с жалба вх.№ ИТ-00-2608/22.03.2021г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. 

Акт за установяване на административно нарушение № F 600850 е съставен на 11.03.2021г. за това, че при извършена проверка на търговски обект – магазин за дрехи втора употреба на 03.03.2021г. е направена контролна покупка на чоропогащник на стойност 2,00 лева, заплатени в брой, за която не е издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан. Към 19.04.2021г. не е издадено наказателно постановление по така съставения АУАН.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед за налагане на ПАМ № ФК-79-0052588/09.03.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Д„Оперативни дейности“, ГД„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качество и́ на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.

При издаването на заповедта от административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Не е налице неяснота относно субекта на който се налага ПАМ, респ. липсата на адресат на същата. Задължението по чл.118, ал. 1 ЗДДС, съответно по чл.25 от Наредба № Н-18, има за адресат лицето, което осъществява търговска дейност посредством обекта, като в настоящия случай това е „Зеген“ ЕООД, на което дружеството е наложена ПАМ, като е без значение кое е виновното физическо лице, неиздало изискващата се касова бележка.

В оспорената заповед, се съдържа ясно и коректно описание на фактическите основания, което осигурява възможност, както адресатът да разбере за какво точно му е наложена ПАМ, така и на съда, да извърши преценка на законосъобразността на заповедта.

В случая са налице и материалноправните предпоставка за налагане на процесната ПАМ, които са коректно посочени в заповедта, а именно чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС и чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118.

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

В съставения протокол за извършена проверка, е посочена контролна покупка на стойност 2,00 лева, за която не е издаден фискален касов бон в търговския обект. Така посочените обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя и от него не се ангажират доказателства, че за процесната продажба е издадена фискална касова бележка или съответна касова бележка от кочан, въпреки изрично дадените му указания в този смисъл в постановеното по делото определение № 645/31.03.2021г. С неиздаването на изискващата се касова бележка, в изпълнение на задължението по чл.118, ал.1 от ЗДДС, дружеството фактически не е спазило изискването да регистрира и отчете извършената продажба, поради което правилно е прието, че са налице предпоставките по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, за налагане на процесната принудителната административна мярка.

За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, поради което след като за процесната продажба не са издадени нито фискален бон от фискално устройство, нито касова бележка от кочан, към момента на плащането, са налице предпоставките на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. независимо от това дали ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на този търговец по реда на ЗАНН. Административнонаказателното производство и производство по налагане на ПАМ, макар да са породени от един и същ юридически факт имат самостоятелно съществуване. Това произтича от различното естество и целите, за които се издават  актовете, с които приключват тези производства. ПАМ имат преустановителни, превантивни или възстановителни функции, докато наказателните постановления имат за цел налагане на административно наказване и/или имуществени санкции.  Процесната заповед е мотивирана именно с наличие на предпоставки за прилагане на ПАМ – нарушение на начина за отчитане продажбите в търговския обект, като ирелевантен за спора е фактът дали за конкретното нарушение е издадено наказателно постановление, тъй като това не е предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ.

Съгласно чл.187, ал.4 ЗДДС, ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло, като тази норма касае изпълнението на наложената ПАМ. Липсата на съставен АУАН и издадено наказателно постановление към момента на налагане на ПАМ, не би могла да доведе до незаконосъобразност на заповедта, тъй като тя няма предварително изпълнение, както по силата на закона, така и допуснатото от административния орган. След като заповедта няма предварително изпълнение, ако тя влезе в сила, след като жалбата срещу нея бъде отхвърлена, то тогава тя би подлежала на изпълнение и жалбоподателя би могъл да се възползва от възможността предвидена в нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, след като за установеното нарушение вече би следвало да е издадено наказателно постановление.       

Въпреки изложеното обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като не стават ясни мотивите на административния орган да определи 14-дневен срок на наложената ПАМ, който е равен на почти половината от нормативно установения максимален 30-дневен срок.

За да се приеме, че законосъобразно е определен срока на наложената ПАМ, трябва във всеки отделен случай конкретно да се обоснове избраната продължителност на запечатването, като при това тя трябва да е такава, че с нея да не се нарушава предвидения в чл.6 от АПК принцип за съразмерност, според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права или законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Целите, които следва да се постигнат с налагането на ПАМ, са предвидени в чл.22 от ЗАНН, като те могат да се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до 30 дни. След като законодателят е предвидил срок до 30 дни, то административният орган е длъжен да обоснове защо е определил срок от 14 дни, който е под средния срок определен в закона.

В случая, определения 14-дневен срок за запечатване на обекта е мотивиран с обстоятелството, че в хода на проверката на 03.03.2021г. е направена контролна покупка на един чоропогащник на стойност 2,00лв., заплатени в брой, за която не е издаден фискален бон от наличното в обекта ФУ в работен режим, както и че средно-дневния оборот е 60,12 лева, наличие на непогасени публични задължения към 04.03.2021г. без да е посочен техния размер и декларирани финансови резултати от дейността, които са данъчна печалба за 2018г. в размер на 998,13 лева, за 2019г. – 3 433,26 лева и 2020г. – 00,00 лева, които са нереално ниски съпоставени с местоположението на обект и средно-дневните обороти  за този тип дейност, както и създадена организация на работа, която позволява част от оборота да не се отчита през фискалното устройство.

Наличието на контролна покупка на стойност 2,00 лева, за която не е издаден фискален бон, сама по себе си е основание за налагане на ПАМ, но не е достатъчна да обоснове определения срок на ПАМ.

По делото е представена справка за регистрираните данни от Z задачи за ФУ/ИАСУТД 40706291 за периода от 01.03.2020г. до 08.03.2021г. (л.24-28 от делото), посредством която е определен средно-дневен оборот в размер на 60,12 лева. Стойността на контролната покупка, отнесена към оборота е минимална – 3,33 %, тоест определения 14-дневен срок на ПАМ не е съответен на стойността на извършената контролна покупка, като същевременно не са посочени други обстоятелства които да го обосноват.

В заповедта е посочено, че „Има наличието на непогасени публични задължения в размер от    лв., към 04.03.2021г.“, като в представената по делото справка (л.23 от делото), няма посочени задължения.

Без отношение към срокът за запечатване са и декларираните финансови резултати от дейността, които са данъчна печалба за 2020г. – 00,00 лева, за 2019г. в размер на 3 433,26 лева и 2018г. – 998,13 лева. Така посочените данни за 2020г. са некоректни, тъй като към датата на издаване на процесната заповед – 09.03.2021г., все още не е изтекъл срокът за деклариране на финансовия резултат на дружеството за 2020г., като видно от самата справка (л.21-22 от делото), за тази година, все още не са били декларирани никакви данни.

В случая не става ясно и как декларирания финансов резултат, обосновават определения срок на наложената ПАМ. По делото не са представени никакви доказателства и не може да се установи откъде органът е направил този извод за нереално нисък деклариран финансов резултат. Липсват доказателства да е извършвана съпоставка с други търговски обекти, които да имат дейност съпоставима с тази на търговеца. Действително налице са справки за регистрираните данни, но тя касае периода 01.03.2020г.-08.03.2021г., тоест липсват данни за 2018г. и 2019г., като същевременно не се установява какво е било работното време на обекта през този период. Също така, следва да се има в предвид  и че през 2020г. във връзка с разрастващата се епидемия от COVID-19 в страната бе обявено извънредно положение, съответно извънредна епидемична обстановка, която продължава и към настоящия момент. Тези обстоятелства безспорно са оказали влияние върху извършените от търговеца продажби и следва да се отчитат при квалифицирането на среднодневния му оборот като нереално нисък. Ето защо, след като не е извършен анализ както на дейността на търговеца и неговите обороти, така и на дейността и оборотите на други търговци, за които да може да се приеме, че са съпоставими, както и не е съобразена обстановката в страната през 2020г., извода на органа по приходите за изключително ниски средно-дневни обороти и финансов резултат, е необоснован.

На следващо място, следва да се има в предвид, че при извършената проверка на място не е установена касова разлика, която да обоснове извода, че дружеството действително е извършило и други продажби, които не е отчело. Ето защо не може да се приеме, че е правилен извода на органа по приходите, че е създадена организация на работа, която позволява част от оборота да не се отчита през фискалното устройство и води до укриване на приходи, тъй като този извод остава изолиран от фактическите констатации. В този смисъл, по делото не се твърди и не се установява търговеца да е извършвал други административни нарушения на данъчното законодателство, за да се приеме, че този извод се базира на конкретни факти.

След като, административният орган не се е позовал и на никакви конкретни факти, които да са относими към други подобни случаи на нарушения в обекта по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18, изцяло несъответстващ на данните по преписката е и изводът му, че „срокът на наложената принудителна административна мярка /ПАМ/ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца“.

Видно от изложеното, посочените в заповедта мотиви за определяне срока за налагане на ПАМ необосновават определената продължителност на запечатването на търговския обект и забраната на достъпа до него. Това води до извода, че определяйки необоснована висока продължителност на срока на ПАМ, административният орган е нарушил изискването на чл.6, ал.5 АПК да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Вредите за търговеца безсъмнено ще бъдат свързани с пропуснати имуществени ползи от продажбите в 14-дневния период на запечатване на търговския обект. В този смисъл, следва да се има в предвид и че страната се намира в извънредна епидемична обстановка и всеки един момент би могло да бъде ограничена търговската дейност, както беше по време на обявеното извънредно положение, поради което не би следвало да се определя срок на ПАМ по-дълъг от конкретно необходимия за да се постигнат целените правни последици.

С оглед на изложеното, след като фактически липсват относими към конкретния случай мотиви за определяне продължителността на наложената ПАМ, то обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 350,00 лева, от които 50,00 лева платена държавна такса и 300,00 лева платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед № ФК-79-0052588/09.03.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати в полза на „Зеген“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Александър Стамболийски“ № 22, представлявано от М.Ст.Д. разноски по делото, за настоящата съдебна инстанция, в размер на 350,00 лева (триста и петдесет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: