РЕШЕНИЕ
№ 10825
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20251110115886 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 97189/19.03.2025 г., подадена от Н. В. П., ЕГН:
**********, с искане за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН в негова полза, срещу
брата на съпругата му К. Б. А., ЕГН: **********.
Молителят твърди, че на 16.03.2025 г. около 12:15 ч. ответникът нахлух на тенискорта
„Каратанчева“ и започнал да чака. Молителят отишъл при него и го помолил да напусне, но
К. отвърнал, че имали сметки за уреждане. Дошли още двама приятели на молителя да кажат
на ответника да напусне, но братът на съпругата му с агресивен тон им казал „да се
разкарат“. Излагат се твърдения, че около 13:00 ч., когато молителят излязъл извън корта,
ответникът го е дръпнал настани пред погледите на около 20-тина приятели, вкл. пред
погледа на големия му син, и започнал да го заплашва вербално, че ако не остави сестра му,
щели да се „бесим, колим, стреляме“, заявявайки, че другия път нямало да е сам, а с още
няколко момчета. Твърди се още, че агресията нараснала, като ответникът заявил, че щял да
принуди Н. да се разведе.
Ответникът оспорва молбата за защита, като лично заявява, че е изчакал 30-40 минути,
докато приключи играта по тенис, но не е проявява агресия и излага, че не е бил
нападателен. Твърди, че е отправял молби до молителя да спре да тормози сестра му. Сочи
се, че никой не го е молил да напуска корта, че не е отправял заплахи да се разведе, а
единствено да се разделят цивилизовано, за да не страдат децата.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от лице, което се твърди да е пострадало от акт на домашно
насилие, извършено от брата на съпругата си, т.е. от лице, с което се намира в родство по
сватовство от втора степен. Следователно, налице е валидно сезиране на съда от
1
процесуално легитимирано за това лице – арг. чл. 3, т. 7 ЗЗДН. Молителят твърди, че на
16.03.2025 г. ответникът е извършил спрямо него акт на домашно насилие, а от друга страна,
молбата до съда е подадена на 19.03.2025 г., поради което е спазен преклузивният
тримесечен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, респ. молбата е допустима.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че производството било
недопустимо, тъй като от 04.04.2025 г. имало молба за развод от съпругата срещу молителя.
Изрично в сезиращата съда молба е посочено, че актът на домашно насилие се твърди да е
извършен на 16.03.2025 г., т.е. в темпоралните граници на действието на брака, дори и да се
приеме, че след 04.04.2025 г. същият е прекратен. Нещо повече, законодателят в чл. 3, т. 7
ЗЗДН е предвидил възможността лицето да е било (в минал момент) в такава родствена
връзка. Следователно, дори към процесната дата 16.03.2025 г. бракът да е бил прекратен,
това не е процесуална пречка за настоящото производство.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка” - съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото е отделено като безспорно, че ответникът е съпруг на молителя, както и че на
16.03.2025 г. около 12:15 ч. ответникът е отишъл на тенискорта „Каратинчева“, за да
поговори с молителя, както и че такъв разговор между тях се е провел.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която обаче не следва да се
ползва с придадената й доказателствена стойност от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, доколкото от
твърденията в молбата за защита е видно, че на твърдения акт на домашно насилие са
присъствали очевидци по времето и на мястото, където се твърди, че е извършено
насилието, т. е. има други доказателства по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН. Смисълът на
закона не е при некредитиране на доказателства извън декларацията или неуспешно
провеждане на доказване с тях, на основание единствено само на нея акта/актовете на
насилие да се считат доказани по предвидения в ЗЗДН облекчен ред (така и решение № 2218
от 02.05.2023 г. по в. гр. д. № 9143/2022 г. на Софийски градски съд; решение № 3419 от
10.06.2024 г. по в. гр. д. № 3900/2024 г. на Софийски градски съд; решение № 2070 от
24.04.2023 г. по в. гр. д. № 10386/2022 г. на Софийски градски съд; и др.). По тези
съображения съдът не обсъжда декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Събрани са показанията на свидетеля Л. С. А.. Последният е заявил пред съда, че е
виждал ответникът веднъж – на 16.03.2025 г. между 12 и 13 ч. на тенискорта „Каратинчева“,
докато играел с молителя един срещу друг на тенис. Споделя, че в хода на играта молителят
я е прекъснал и е отишъл да говори с ответника. Попитал е молителят какво се случва, но Н.
е отговорил, че „няма проблем“. След проведения между тях разговор ответникът е
напуснал игрището. Св. Аврамов не чул какво са си говорили, но на въпросите на адв. К.
изрично излага, че не е чул агресия, никой никого не е нападал и не са си говорили на висок
тон. Сочи, че Н. му казал, че ответникът го карал да се разведе и че можело да му пратят
хора.
Други доказателства по делото не са ангажирани.
Съдът намира молбата за защита за неоснователна, поради недоказване на описаните в
нея деяния на ответника, които да представляват акт на домашно насилие спрямо
2
пострадалото лице. Единственото доказателство, което е ангажирал молителя, са
свидетелските показания на св. Аврамов. Същите не само не доказват твърденията,
изложени в сезиращата молба, а напротив – оборват ги. Свидетелят сочи, че не е чул агресия
и никой никого не е нападал, което е в разрез с твърденията, че К. е дърпал Н. и го е
заплашвал. Единственото, което свидетелят излага в подкрепа на молителя, са твърдения,
споделени му от самия Н.. Следователно, св. Аврамов лично не е възприел нито заплахи,
нито агресия, нито насилие.
От друга страна, в сезираща молба Н. сам е заявил, че събитието се е развило пред
погледите на 20-тина приятели, но нови доказателствени искания не са направени.
Следователно, дори са се приеме, че св. Аврамов по една или друга причина не е възприел
пълната фактическа обстановка (каквито данни не са налице), то с липсата на допълнителни
доказателствени средства (в т.ч. и гласни) останаха недоказани фактите, възложени в
доказателствената тежест на молителя. Нещо повече, ответникът лично в откритото съдебно
заседание заявява, че на тенискорта имало камери, от които можело да се види всичко, но
доказателства в тази насока не бяха ангажирани.
Поради това, заявеното от Н. П. съставлява субективна оценка без каквото и да било
изложение във връзка с конкретни факти и не може да обоснове извод за извършен акт на
домашно насилие. Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и следва да служи за
разрешаване на междуличностни конфликти между страните. В случая и предвид
обстоятелството, че по делото не беше доказано извършването на процесния акт на домашно
насилие от страна на ответника спрямо пострадалото дете, молбата за защита следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
Претенция за присъждане направените разноски по делото има от двете страни. С оглед
изхода на делото, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Н. В. П. дължи направените от ответника
разноски. В предвидения срок е депозирано списък по чл. 80 ГПК /л. 78/. С оглед
направеното възражение за прекомерност на възнаграждението за един адвокат, съдът
намира следното:
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата (ЗАдв). Размерът на адвокатското възнаграждение, по аргумент от чл. 36, ал.
2 ЗАдв, следва да бъде справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденото в наредба на
Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) - в случая Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г. (Наредба №
1/2004 г.). Следователно законодателят е предвидил три отделни обстоятелства, които следва
да бъдат съобразени при дефиниране на дължимия размер на адвокатско възнаграждение -
то трябва да е справедливо, обосновано и да съответства на предвидения в съответната
наредба минимум. По последния критерий е налице произнасяне на Съда на Европейския
съюз (СЕС/Съдът) - Вж.: Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 г. по
Съединени дела С-427/16 и С-428/16 г., с което същият е приел, че чл. 101, § 1 от Договора за
функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), във връзка с чл. 4, § 3 от Договора за
Европейския съюз (ДЕС), трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
3
съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на
адвокатите като ВАдвС (България), би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС, като в тези случаи следва да се провери
дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително
отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. В случая легитимната
цел на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв е да се създадат гаранции за осигуряване на
качествена адвокатска услуга, която да предлага подходяща защита на правата и интересите
на страните в съдебното производство. Тази цел, с оглед препращането, се постига чрез
приемане на Наредба № 1/2004 г., която според изрично изложените мотиви към
изменението и допълнението й с ДВ, бр. 88/04.11.2022 г., следва да осигури диференциран
подход при определяне на минималното адвокатско възнаграждение при отделните
дейности, който да доведе до справедливи житейски и правни резултати в съответствие с
покупателната способност на населението и актуалната икономическа обстановка в
Република България, както и да остойности по достоен и справедлив начин работата на
адвоката. В Наредбата обаче, както е посочил и СЕС, липсват критерии, въз основа на които
да се прецени дали действително разписаните размери са справедливи и обосновани, поради
което според настоящата инстанция преследваната легитимна цел може да се постигне като
съдът сам прецени кой размер е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, с
оглед всички обстоятелства по делото, а не само спрямо материалния интерес, присъстващ
като единствен ориентир в цитирания акт на ВАдвС. Материалният интерес на спора може
да бъде индикация за степента на сложност на спора, но не би трябвало да се тълкува като
единствен критерий за това. Съобразяването на всички други обстоятелства,
характеризиращи делото, категорично обслужва по-добре интересите на страните, състоящи
се в справедливо остойностяване на заплатеното от спечелилата страна. Впрочем със свое
последващо Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 г. по Дело C-438/22 г. СЕС
изрично е отрекъл споменатата в Решението на СЕС от 2017 г. легитимност на целите при
прилагането на Наредбата и невъзможността на съда да присъжда по-ниски възнаграждения
- Вж. т. 2 от диспозитива на решението. СЕС е посочил, че тези обстоятелства разкриват
достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на
материалния интерес, затова и е приел, че националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Следователно,
дължимият размер се преценява от съда с оглед вида и количеството на извършената работа
и фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване с обстоятелството, че
адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден (така и
решение № 504 от 29.07.2024 г. по гр. д. № 1455/2023 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС).
С оглед изложените съображения настоящият състав намира, че при определянето на
размера на адвокатското възнаграждение, което по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАдв следва да
бъде справедливо и обосновано, съдът следва да се ръководи от всички обстоятелства,
свързани с конкретния обем и сложност на извършената дейност. Ето защо и като взе
предвид фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни
заседания, както и ориентировъчния размер, определен като минимален с неприложимата
вече норма на чл. 22 от Наредба № 1/09.07.2004 г., счита, че същото следва да бъде намалено
до 800, 00 (осемстотин) лева /л. 18/.
При този изход на делото Н. В. П. следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 97189/19.03.2025 г., депозирана от Н. В. П., ЕГН: **********,
срещу К. Б. А., ЕГН: **********, за извършен акт на домашно насилие от 16.03.2025 г., като
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Д Н. В. П., ЕГН: **********, да заплати на К.
Б. А., ЕГН: **********, сумата в размер на 800,00 лева, представляващи сторени разноски за
един адвокат по гр. д. 15886/25, по описа на Софийски районен съд, 181 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Н. В. П., ЕГН: **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5