Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 14.07.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на петнадесети май през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №451 по описа за 2016
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Д.А.Г. срещу
Застрахователно дружество „Бул И.”АД искове с правна квалификация чл.226, ал.1,
от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сума в размер на 30 000.00лв.,
част от 60000лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени по повод възникнало ПТП на 28,10,2015год. неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до изплащане на
вземането.
Релевират се доводи, че на 28,10,2015год., около
20,00часа, на път ІІІ-8402, км.16+467, в посока с.Карабунар-с. Виноградец е реализираното ПТП по вина на водача на МПС,
с марка „Пежо“, модел „106“, с рег.№ *******управлявано от С.И.Г., който
нарушил правилата за движение по пътищата, предприемайки неправилна маневра
изпреварване и реализира ПТП с МПС , с марка „Рено“, модел „Лагуна“, с рег.№*******,
управлявано от Д.Г.. Поддържа деликтна отговорност на виновния водач да е
застрахована при ответното дружество към датата на застрахователното събитие по
Застраховка ГО. От пътното произшествие от ищеца са претърпени неимуществени
вреди подробно описани в исковата молба. Съобразно изложеното ответникът е
пасивно материално правно легитимиран по предявения пряк иск за обезщетение.
С оглед изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-З.Б.и. АД в указания законоустановен срок
по реда на чл.367-373 от ГПК излага съображения за неоснователност на исковата
претенция. Оспорва настъпването на осъществено противоправно деяние от водача С.Г..
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка гражданска
отговорност. Релевира доводи за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като
Д.Г. не се е съобразил и реагирал с възникналата опасност при движение на пътя
и допуснал реализиране на пътния инцидент. При условията на евентуалност
оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен и причинно
следствената връзка на причинените увреждания с пътно транспортното
произшествие.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не
е спорен между страните фактът на настъпилото на дата 28,10,2015год., на път ІІІ-8402, км.16+467, около
20,00часа между /Карабунар и Виноградец/ ПТП с участието на лек автомобил марка
„Пежо“, модел
„106“, с рег.№ *******управлявано от С.И.Г. и МПС , с марка „Рено“, модел
„Лагуна“, с рег.№*******, управлявано от Д.Г.-КП, рег.№340р-7501/29,10,2015год.
на МВР, ОД на МВР-гр.Пазарджик, РУ-гр.Септември.
Образувано е ДП №346/2015год. по описа на РУ на
МВР Пазарджик , което с постановление от
22,01,2016год. е прекратено на
осн.чл.199, чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НК поради смърт на дееца-С.Г.,
което обстоятелство не съставлява процесуална пречка за преценка наличието на
осъществено противоправно деяние от страна на водача –С.Г..
Не е спорно наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение
по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната
отговорност на виновния водач, с ответното дружество за релевирания период. На осн.чл.
190, ал.2 от ГПК, вр. с чл.161 от ГПК и като взе предвид представената по
делото справка от базата данни на информационния център на Гаранционния фонд , съдът
намира за установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество - З. „Б.И.“ АД покриваща
деликтната отговронст на виновния водач, със срок на застрахователно покритие
към датата на застрахователното събитие - 28,10,2015год.
От изслушаното по делото заключение на
съдебно-медицИ.ка експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания:
-счупване на лява лъчева кост на типично място, закрито, в областта на
гривнена става, причинило на пострадалия
трайно затруднение на движенията на ляв
горен крайник за срок по дълъг от 30 дни. По спешност е хоспитализиран в
МБАЛ Пазарджик като на 29,10,2015год. е извършено кръвно наместване на счупването на лява лъчева кост на типично
място и метална фиксация с плака и винтове. Поставена е гипсова имобилизация за 30 дни. След 35-40 дена поставената
метална остеосинтеза е отстранена оперативно. Причинените травматични
увреждания кореспондират с механизма на ПТП. Общия възстановителен период е
около2,5 до 3,5 месеца. Най-силни болки и страдания ищецът е търпял
непосредствено след инцидента, след оперативната намеса и в
началото на рехабилитацията. Към момента на изготвяне на
заключението са наблюдава ограничен обем
на движенията в лява гривнена става –при
повдигане -10гр.дефицит, болезнени в крайна фаза въртеливи движения, намалена
сила на захват на лява ръка. Констатиран е груб оперативен белег от вътрешната
страна на лява гривнена става.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт, се установява механизма на ПТП, а именно: ПТП е настъпило на 28.10.2015
г, около 20,00часа- в тъмната част от денонощието
с добра видимост на път III - 8402 с направление от село
Карабунар към село Виноградец. Път III - 8402 се състои от едно платно и е предназначен за двупосочно движение на
автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента. Района на произшествието е бил прав пътен участък със
сухо асфалтово покритие без неравности и посипаности. Процесния лек автомобил „Рено” се е движел по път III - 8402 в дясната пътна лента с посока от с.
Винеградец към с. Карабунар със скорост на движение 85 км/ч. В това време в
пътната лента за насрещно движение и в обратната му посока са се движели
неустановен л.а. и след него процесния л.а. Пежо. В този момент водачът на л.а.
Пежо-С.Г. е предприел маневра изпреварване
на движещият се пред него л.а. от лявата му страна, като е навлязъл в пътната
лента, по която се е движел срещу него л.а. Рено. Двамата водачи са задействали
спирачните системи на управляваните от тях автомобили аварийно, но въпреки това
е настъпил удар между тях. Л.а. Пежо с предната си дясна част челно и под малък
ъгъл наляво се е ударил в предната дясна част на л.а. Рено. От техническа
гледна точка причина за настъпване на пътно транспортното произшествие са
действията на водача на лек автомобил Пежо с органите за управление на
автомобила, който е навлязъл в насрещната пътна лента и предизвикал ПТП.
От събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпит на св. А.Г. – син на ищеца, ценени по реда на чл.
172 от ГПК, които съдът намира за еднопосочни, обективни и съответстващи на
писмените доказателства се установяват претърпените неимуществени вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45
от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира за установено осъществено противоправно деяние от
страна на водача на лек автомобил Пежо С.Г., който нарушил разпоредбите на
чл.25, ал.2 и чл.42 от
ЗДВп/ред.ДВ.бр.79/2015год./.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в
пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в З.равословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т.
795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д.
299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че
претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 25000,00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически увреждания- счупване на лява лъчева кост на
типично място, закрито, в областта на гривнена става, причинило на
пострадалия трайно затруднение на
движенията на ляв горен крайник за срок
по дълъг от 30 дни, поставената гипсова имобилизация, която безспорно
затруднява движенията на горния крайник и възможността на лицето да се обслужва,
което в конкретния случай е утежнено, тъй като пострадалия е леворък, общия възстановителен период до 3,5месеца, проведената оперативна
интервенция, включително по отстраняване на метала, остатъчния дефицит в
движенията на лява гривнена става от 10гр., възрастта на пострадалия 56 годишен
към датата на ПТП, обстоятелството, че травматичното увреждане се е отразило и
на работоспособността му, свързана с физически труд, както и последиците в
психологичен план /всеки претърпян пътен инцидент е свързан с негативни
преживявания в психо-емоционален план,
което се потвърждава и от събраните гласни доказателства, сочещи на
страх от шофиране и проблеми със съня/.
При определяне на размер на обезщетението съдът съобрази и лимитите на ГО
за релевирания период съгласно чл.266, ал.1, т.1, б."а" от КЗ/отм./.
Като законна
последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна
лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗ.:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗ.,
поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва. Същата
е дължима от датата на деликта -28,10,2015год. до окончателното изплащане на
сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена
от отговорността на делинквента, който отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на
деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ /отм./. Ето защо
претенцията за забава от датата- 08,03,2014год. е основателна.
По
разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК разноски се дължат на ищеца,
които съдът намира за доказани в размер на 2506,60лв. от общо 3020,00лв., от
които 1200,00лв.-д.т., 375,00лв.-в.л., 15,00лв.-СУ и 1430,00лв.-адвокатски
хонорар./Основателно е релевираното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК заявено от
всяка от страните. С оглед фактическата и правна сложност на делото, вида на
извършените процесуални действия, брой проведени съдебни заседания -1, както и
цената на исковата претенция, съдът определя адв.възнаграждение по реда на
чл.7, ал.2 от НМРАВ в размер на 1430,00лв. за процесуалните представители на
всяка от страните/.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 248,80лв., от общо 1555,00лв., от които 125,00лв.-в.л. и
1430,00лв.-адв.хонорар.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД"Б.И."АД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Д.А.Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес:
*** на осн.чл.226, ал.1 от КЗ /отм./
и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер
на 25000,00лв. (двадесет и пет хиляди
лева), представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод
възникнало на 28,10,2015год. ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума от 28,10,2015год. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 25000,00лв.
до пълния предявен размер от 30 000,00лв., частично от 60,000лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА ЗД "Б.И."АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.А.Г., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 2506,60лв –
разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.А.Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** да
заплати на ЗД "Б.И." АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК
сума в размер на 248,80лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: