РЕШЕНИЕ
гр. С., 23.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН Д.
при секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело № 15644 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищците С.Н.Д., ЕГН **********, чрез законния си представител Н. С. Д. и Я.Г.Д., ЕГН **********, чрез законния си представител Г. С.а Д. и двамата представлявани от адв. В.О., са предявили против З. „Б.И.“ АД искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. чл. 45 от ЗЗД за следните суми: 60 000 лв. – за ищеца С.Д., както и 15 000 лв. – за ищцата Я.Д., представляващи обезщетения за неимуществени вреди -претърпени болки и страдания, в резултат на телесни увреждания, получени при ПТП на 24.04.2014 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането - 24.04.2014 г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 24.04.2014 г. по Околовръстен път гр.С. в района на кв.Филиповци е настъпило ПТП при което водачът на лек автомобил “Ситроен”, модел „С 3“ , с рег. № ******** – Б.П. е нарушила правилата за движение по пътищата като на пешеходна пътека като не пропуснала двамата ищци, в резултат на което ги е блъснала и им причинила множество телесни увреждания. Твърди се, че за увреждащото МПС –лек автомобил „Ситроен” е имало застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество З. „Б.и.” АД валидна към момента на процесното ПТП.
В тази връзка ищците молят съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да им заплати поотделно на всеки от тях обезщетение за претърпените неимуществени вреди в посочените размери и претендират присъждане на разноски по делото, включително и за адвокатско възнаграждение.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. На първо място твърди, че не е налице деликт, а се касае за И.ценирано застрахователно събитие. На следващо място оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, сключена с застрахователното дружество. Евентуално твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, които не са се съобразили с посоката и скоростта на движение на приближаващия ги автомобил. Оспорва предявените искове по размер като счита същите за прекомерно завишени с оглед претърпените увреждания от ищците. В тази връзка оспорва вида, характера и тежестта на получените от тях вреди. Във връзка с изложеното, моли съда да отхвръли предявените искове и претендира направените разноски по делото.
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото Констативен протокол за ПТП № К – 147 и Протокол за оглед на местопроизшествие от 24.04.2014 г., скица и албум се установява, че на 24.04.2014 г., около 16.55 ч. в гр. С. е настъпило ПТП между лек автомобил „Ситроен“, модел „С3“, с рег. № ********, управляван от водача Б.А.П., която движейки се по Околовръстен път с посока на движение от магистрала „Люлин“ към бул. „Европа“ като на кръстовището с ул. „Филиповско шосе“ на пешеходна пътека /временно маркирана като част от временна организация на движението - реконструкция/ блъснала пресичащите от ляво на дясно по посока на движение на автомобила пешеходци Я.Д. и С.Д. – ищци по делото.
От представеното по делото Решение от 15.10.2015 г. по н.а.х.д. № 13357/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 102 с-в се установява, че Б.А.П. е била призната за виновна в това, че на 24.04.2014г., около 16:55 ч., в гр. С., по пътното платно на „Околовръстен път”, с посока на движение от магистрала „Люлин” към бул. „Европа”, в района на кръстовището, сключено с ул. „Филиповско шосе”, на пешеходна пътека - временно изградена и обозначена с пътна маркировка, пътни знаци и сигнализирана със светофарна уредба, при управление на МПС - лек автомобил „Ситроен ЦЗ” с ДК № ******** е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно - чл.116 от ЗДвП, че „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата... ”, чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, и чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП: „Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар ..., водачът на пътно превозно средство е длъжен, след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека ... ”, като не пропуснала пресичащия по пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо посоката му на движение пешеходец - С.Н.Д. и по непредпазливост му причинила средна телесна повреда, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.343, ал. 3, пр. последно, б. „а”, пр. 2 вр. ал.1, б. „б”, пр. 2 вр. чл.342, ал.1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. посл., б. „а”, пр. 2 вр. ал.1, б. „б”, пр. 2 вр. чл.342, ал. 1, пр. 3 вр. чл.78а, ал.1 НК вр. чл.378, ал.4, т.1 от НПК е освободена от наказателна отговорност като и е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв.
По делото е представена справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, от която се установява, че за процесния лек автомобил „Ситроен“, марка „С3“, с ДК № ******** е била налице застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното застрахователно дружество З. „Б.И.“ АД по застрахователна полица № 02113002298983/20.09.2013 г. със срок на действие от 29.09.2013 г. до 28.09.2014 г.
С цел изясняване на механизма на ПТП по делото е допусната като свидетел водачката на процесния лек автомобил „Ситроен“ – Б.А.П.. От нейните свидетелски показания се установява, че помни ПТП, при което две деца са се блъснали в колата й, но твърди, че тя не ги е блъснала. Посочва, че преминавайки на зелен светофар за нея през кръстовището от магистрала Люлин към бул. Европа е карала с около 40 км/ч., защото на това кръстовище се е извършвал ремонт. Приближавайки пешеходната пътека е видяла как две деца са изтичали и са се ударили от страни на колата. Едното се е ударило в предния ляв калник, а другото се е ударило в шофьорската й врата, при което се е свило огледалото. Твърди, че децата не са паднали, но след това са ги взели, дръпнали са ги настрани и повече не ги е видяла. Твърди, че след това е преместила колата и се е заключила в нея, защото се е събрала тълпа, която е започнала да я обижда и да бута колата, искали са да разговарят с нея и са я молели да излезе и да си свали прозореца, но тя е казала, че няма да разговаря с никой докато не дойде полиция. Твърди, че тя също се е обадила в полицията, но сигналът е бил подаден преди това. Посочва, че децата са дошли от нейно ляво и са били изминали не повече от 3 метра, в момента, в който са се ударили странично в колата. Твърди, че децата са тичали, на пешеходната пътека е имало хора, но никой друг не е пресичал. Не знае какъв сигнал е светел за пешеходците, на за нея е бил зелен сигнал. Направило и е впечатление, че светофарът спира автомобилите от бул. Европа до Люлин няколко секунди по-рано отколкото в обратна посока и хората се подлъгват и тръгват да пресичат без да погледнат какъв сигнал свети на техния показател за пешеходци. Свидетелката твърди, че никое от децата не е паднало върху капака на колата й. В момента на удара автомобилът й е бил в движеше, като твърди, че се е движела с около 40 км/ч., както и че тя е спряла веднага на пешеходната пътека, когато децата се ударили. Когато се е приближавала към светофара, той е светел зелено, до последно е наблюдавала светофара и той е продължавал да свети зелено.
От изготвената, приета и неоспорена от страните автотехническа експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и професионално се установява следният механизъм на ПТП - същото е настъпило на 24.04.2014г. в гр. С. около 16:55 ч., при което лек автомобил „Ситроен Ц3“, с peг. № ******** се е движил по „Околовръстен път” по посока от магистрала „Люлин” към бул. „Европа”. Достигайки до кръстовището с ул. „Филиповско шосе” автомобилът е следвало да премине през регулирано кръстовище със светофарна уредба и временна организация на движението. В момента на преминаване на автомобила през кръстовището, две деца (ищците по делото) се затичват по пешеходната пътека, която е била временно маркирана, временно сигнализирана и част от временна организация на движението) от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, като се удрят върху странична лява част на автомобила, при което настъпва вредоносния резултат. Съгласно заключението от експертизата причината за настъпване на процесното ПТП е от субективен характер – от страна на водачката на лекия автомобил, а също така и от пешеходците. За да достигне до това заключение вещото лице е посочило, че в разпита си в съдебно заседание водачката на автомобила никъде не съобщава за намаляване на скоростта от нейна страна на посочения лек автомобил и за повишаване на вниманието към чакащите за преминаване пешеходци. От заключението се установява, че най-вероятно водачката е навлязла на зелен сигнал на светофарната уредба. Вещото лице е посочило, че от приложената скица по делото ( на л. 116 от делото) е отразено, че светофарът пропускащ автомобилите в посока автомагистрала „Люлин” спира по-рано автомобилите, отколкото другия, който пропуска в посока към бул. „Европа”( посоката на лек автомобил Ситроен). Това се установява и от свидетелските показания на водачката на автомобила. Експертният извод е, че при такава ситуация е напълно възможно децата, виждайки спиращите автомобили, които идват от бул. „Европа” да са се затичали да пресекат пътното платно, но пешеходният светофар да не е давал разрешителен сигнал за пешеходците. Относно предотвратимостта на ПТП от страна на пешеходците, вещото лице дава заключение, че процесното кръстовище е открито, без ограничение на видимостта, поради което пешеходците са могли да наблюдават движението на автомобилите и следователно ако са наблюдавали движението на автомобилите в двете посоки и не са предприели пресичане тичайки, процесното ПТП не би настъпило. Мястото на удара е било по дължина върху временната пешеходна пътека, а по ширина на около 4,50м. вдясно от левия край на пътното платно, считано за посоката на движение на лекия автомобил. В експертизата е посочено, че водачката на автомобила съобщава в разпита си, че се е движила със скорост от 40 км/ч., която съгласно експертното мнение е напълно възможна и реална скорост. При тази скорост дължината на опасната зона за спиране на автомобила е била 21,24м., а автомобилът е отстоял на 18,35м. в момента на стъпване на децата върху пътното платно. Съгласно заключението на експертизата при сравнение на дължината на опасната зона за спиране на автомобила (21,24м) с отстоянието (18,35м), на което се е намирал автомобилът, в момента на стъпване на децата върху пътното платно се налага извод, че ударът на пешеходците е бил непредотвратим за водачката на автомобила посредством аварийно спиране.
По делото са представени Епикриза, изх. № 14798/24.04.2014 г., издадена от УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов” гр. С., както и цялата медицИ.ка документация, а именно заверени копия от ИЗ № 14798/2014 г. във връзка с проведеното лечение и изследвания на ищеца С.Д. за периода от 24.04.2014г. до 30.04.2014 г., както и Епикриза изх. № 26590 за периода от 28.07.2014 г. до 04.08.2014 г., медицИ.ки направления за ищеца С.Д., както и за ищцата Я.Д., както и два броя медицИ.ки свидетелства издадени на името на ищеца С.Д., които са от значение за заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицИ.ка експертиза.
От изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и професионално се установява, че вследствие на претърпяното ПТП ищецът по делото С.Н.Д. е получил следните травматични увреждания – епифизиолиза 2-3 степен на дясната голямопищялна кост в долната и част, счупване на дясната малкопищялна кост в долната и част, което представлява отлепване на разтежния хрущял (епифизата) от метафизата на дясната голямопищялна кост в областта на глезенната става. Тази костна увреда се получава след нанесен директен удар в зоната на дясната подбедрица, вследствие на което дясното стъпало е извършило внезапно принудително движение „вирус“, т.е. опората на крака е била по външния ръб на стъпалото. Съгласно заключението от експертизата полученото увреждане е довело на ищеца трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни “ - в случая до 4 месеца. Спешна медицинска помощ и лечение пострадалият е получил в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където на 25.04.2014г. е бил опериран - извършено е наместване на счупените кости и стабилизиране с метална остеосинтеза, а също така допълнително е поставена и гипсова лонгета, която на 4-тия ден след операцията е била сменена с гипсов ботуш за срок от 60 дни. Ищецът е изписан от болницата на 30.04.2014 г., а впоследствие на 03.06.2014 г. е назначено ново болнично лечение за сваляне на гипсовата имобилизация и изваждане на металната остеосинтеза. В продължение на 2 месеца детето е било освободено от физическо възпитание и натоварване на десния крак, а в периода от 28.07.2014г. до 04.08.2014г. е бил приет отново за болнично и оперативно лечение в Клиниката по детска травматология на „Пирогов“ по повод рехабилитационни процедури на долния крайник, като е посочено, че детето е било прието с намален мускулен баланс и с нарушен обем на движения на дясната глезенна става. От заключението се установява, че общо лечебният и възстановителен период при ищеца е приключил за срок от 4 месеца, като получената увреда е довела на пострадалото дете болки и страдания за срок от 4 месеца, като през първите 30 дни след извършената операция и около 2 седмици в началото на провежданата рехабилитация те са били с по-интензивен характер, а извън тези периоди са били само периодично явяващи се при преумора или при влажно и студено време. Също така наред с претърпените болки, в продължение на 2 месеца детето не е трябвало да стъпва на оперирания крак и се е предвижвало с помощта на патерици, което е влошило предвижването и обслужването му като през този период за него са се грижили и помагали родителите му. Съгласно заключението към момента ищецът много рядко търпи спорадични болки в зоната на процесното увреждане като уточнява, че ищецът се оплаква от болки и оток на глезенната става при преумора на увредения крайник. Счупените кости са зараснали окончателно след много добро наместване и липсват данни за нарушение на разтежната зона на големия пищял, а движенията на глезенната става са в норма. Експертното заключение е, че само мускулатурата на дясната подбедрица е с малка остатъчна хипотрофия, която ще изчезне постепенно във времето. В момента ищецът се предвижва самостоятелно без помощни средства с нормална походка, като липсват данни за някакви настъпили негативни последици от претърпЯ.та глезенна увреда, а също така и не се очакват такива за в бъдеще.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че вследствие на претърпяното ПТП на 24.04.2014 г. ищцата Я.Д. /на 12 г./ е получила контузия в областта на дясната колянна става, която й е довела болки за срок до 2-3 седмици. Спешна медицинска помощ пострадалата е получила в Спешния детски кабинет на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където след извършено рентгеново изследване не са били установени костни увреждания в контузената коленна става, но въпреки това е била поставена гипсова лонгета (шина) за срок до 10 дни за временно обездвижване на увредения крайник. След сваляне на гипсовата имобилизация, детето е започнало раздвижване на колянната става. Съгласно заключението общо лечебният и възстановителен период при ищцата е приключил за срок до 3 седмици, като същата е търпяла болки и страдания в продължение на 2-3 седмици, като през първата седмица са били с по-интензивен характер, а след това са били само периодично явяващи се. Към настоящият момент общото здравословно състояние на ищцата Я.Д. е възстановено напълно, движенията на дясната колянна става са в пълен обем и сила и няма данни за настъпили негативни последици от претърпЯ.та контузия.
В съдебно заседание вещото лице – медик е уточнил, че по отношение на ищцата Я.Д. има иЗ.адено медицинско направление от МБАЛСМ „Пирогов“ за извършен преглед и установена травма.
По делото е изготвена и приета и съдебно-психологическа експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и професионално и неоспорено от страните по делото. Съгласно заключението претърпяното от ищците травматично събитие съчетава физически и психически травми в училищна и юношеска възраст, когато започва да се изгражда уникалността на личността чрез изградено отношение към себе си и възможностите за общуване и партниране с другите. От заключението на експертизата се установява, че преживеният стрес е повлиял негативно на ищеца С.Д., изразяващо се в повишена тревожност, загриженост, развитие на страх, депресивни реакции, които се проявяват със следните симптоми - нарушение на съня, понижено либидо, негативно мислене относно адаптацията му към момента, предизвикани от негативни мисли и психическа несигурност. Според експертното мнение често се проявява раздразнителност, страх и уплах, свързан с пресичане, които поддържат ниво на тревога у ищеца. Всичко това допринася допълнително за депресивна симптоматика и за ниска самооценка и раздразнителност у ищеца. Оплакванията са от тревожен и от невротично - вегетативен стил. От заключението на експертизата се установява също така, че безпокойството и повишената тревожност съществуват в мислите на ищеца и понякога съпътстват ежедневието му. Ищецът споделя за оплаквания от често силно главоболие и кошмарни сънища, което съгласно експертното мнение се свързва изцяло със случилото се ПТП.
От заключението на съдебно-психологическата експертиза се установява, че претърпяното ПТП се е отразило негативно на психическото състояние на ищцата Я.Д., тъй като същото се е случило във възраст, когато се изгражда уникалността на личността. Преживеният от нея инцидент е повлиял негативно на психичното функциониране, изразяващо се в субективно безпокойство и леко завишена тревожност, но не са довели до патологично състояние. Експертното заключение е, че възстановяването на емоционално наранената психика се нуждае от терапевтична намеса за достигане на психично равновесие.
Разпитания свидетел по делото С.Ж.Б. заявява, че е свидетел на процесното ПТП и помни какво се е случило. Той е бил с жена си на кръстовището на Околовръстния път на Люлин, отивал е от Филиповци към Люлин. Твърди, че е видял червена кола – „Ситроен С3“, която се е движела от Суходол за към бул. Сливница по околовръстното. Свидетелят твърди, че е светнал зелен сигнал на светофара и едното дете е изтичало, а въпросната кола е била на средата на пешеходната пътека, т.е. на средата на кръстовището, където са правели тогава и е бутнала едното дете с калника, а другото с капака. Твърди, че той е изтичал да види какво се е случило и е видял, че на едното дете кракът му е „висял“ много лошо и се е обадил на тел. 112 за помощ. Мисли, че децата са пресекли на зелен сигнал, защото те също са чакали, а децата са били до тях. Въпросната кола е била по средата на пешеходната пътека, но не може да каже дали е минала на червено, не помни. Децата са били около 10-11 години. Децата са се движели заедно, едното е изтичало и колата го е ударила с калника. Посочва, че другото дете със сигурност не е изтичало. Децата са били сами, без родители. Твърди, че са пресичали с децата на една пешеходна посока, децата са започнали да пресичат първи, защото светофарът е светнал зелено и едното дете е изтичало, а другото след него и колата го е ударила с малко закъснение на капака. Колата е спряла веднага, на 5-6 метра. Детето, което се е ударило на капака е изхвръкнало напред повече от 3-4 метра и му е изхвърчала едната маратонка. Не може да каже, на кое дете му е бил „провиснал“ крака, защото е бил в паника. Свидетелят твърди, че когато светофарът е светнал зелено автомобилът е бил доста на страни и е можел да спре, бил е на около 5-6 метра, а може би и 15 метра.
От показанията на разпитаната свидетелка по делото Р.И. К. /майка на ищеца С.Д. и леля на ищцата Я.Д./ се установява, че е видяла за първи път децата след ПТП в Пирогов. Момичето Я.е било на количка и с шина, а синът й на носилка, също с шини. Свидетелката заявява, че синът й е бил в шок и не е говорел с нея, той е останал в болница, където са му направили операция, а тя е останала с него. Твърди, че не е могъл да се движи 24 часа и не говорил с нея. Останали са в Пирогов 7 дни, тя се е грижела за него. След това си е дошъл в къщи, но не е можел да се обслужва, поради което тя му е помагала и това е продължило 4 месеца. Посочва, че синът й е бил също така 60 дни в гипс с пирони и е молела неин братовчед да го извежда навън на столче. След това са му махнали гипса и пироните, но пак е започнал да куца. Свидетелката посочва, че ищцата Я.е била изписана още същия ден от Пирогов. Тя е била с шина на крака, с която е стояла около 15дни, и е спряла да танцува, тъй като я е боляло. Твърди, че синът й е претърпял само една операция, а също така е бил в Пирогов и на терапия. Към момента посочва, че го боли крака и не е добре, а също така и не играе физическо в училище.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната разпоредба е във връзка с нормата на чл. 45 от ЗЗД, съгласно която всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи следва да бъдат налице при условията на кумулативност, за да бъде ангажирана отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно – деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната, твърдЯ.от ищеца фактическа обстановка.
Съдът намира, че по делото безспорно се установи, че на 24.04.2014 г., около 16.55 ч. в гр. С. е настъпило ПТП между лек автомобил „Ситроен“, модел „С3“, с рег. № ********, управляван от водача Б.А.П., при движение по Околовръстен път с посока от магистрала „Люлин“ към бул. „Европа“ в района на кръстовището с ул. „Филиповско шосе“ и на пешеходна пътека с пресичащите от ляво на дясно по посока на движение на автомобила пешеходци Я.Д. и С.Д. – ищци по делото.
Спорен по делото е въпросът относно механизма на ПТП, както и дали е налице противоправно деяние от страна на водача на лекия автомобил „Ситроен С3“, с рег. № ******** – Б.П.. При преценка на това обстоятелство, съдът приема, че въз основа на установения в авто-техническа експертиза механизъм на ПТП се обосновава изводът, че водачката на лекия автомобил „Ситроен“, при движението й в гр. С., по „Околовръстен път”, от магистрала „Люлин” към бул. „Европа”, в района на кръстовището, сключено с ул. „Филиповско шосе” и на пешеходна пътека е нарушила правилата на движение, тъй като същата въпреки, че е възприела пешеходци на пътя, а още повече деца, не е намалила скоростта на движение на управлявания от нея автомобил, поради което не е могла да реагира своевременно и да спре на възникналата опасност на пътното платно – пресичащи деца. От приетата авто-техническа експертиза по делото се установи, че една от причините за настъпване на процесното ПТП е поведението на водачката на лекия автомобил, която не е намалила скоростта си и не е повишила вниманието си към чакащите за преминаване пешеходци. В тази връзка съдът намира, че същата е нарушила разпоредбите на чл. 5, ал. 2, чл. 20, ал. 2, чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП.
В тази връзка, съдът намира, че по делото е установено противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Ситроен”, която е нарушила горецитираните правила за движение и по непредпазливост е допуснала процесното ПТП. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на деликвента се предполага до доказване на противното. Вината на водачката на лекия автомобил се презюмира, а по делото от страна на ответника не са ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция за вина на водача на този автомобил.
Съдът намира за установени по делото и останалите елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане - вреди за ищците по делото, които са пряка и непосредствена последица от противоправното деяние. Посредством събраните по делото писмени и гласни доказателства се доказа причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и уврежданията на ищците по делото. Уврежданията при ищците, лечението и възстановителният период, както и остатъчните последици от тях са установени по категоричен начин от приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, изготвено от вещо лице ортопед, който е установил причинната връзка между ПТП, телесните увреди и причинените от тях болки и страдания. В тази насока са събрани и свидетелски показания, които установяват търпените от ищците негативни последици.
Във връзка с изложените правни изводи, съдът намира, че от правна страна са доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и съответно на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Съдът приема за установено посредством представената по делото справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, която притежава по аргумент от чл. 295, ал. 7 от КЗ /отм./ доказателствена сила на официален документ, която не оборена от ответната страна в процеса, че за процесния лек автомобил „Ситроен“, марка „С3“, с ДК № ********, управляван от водача Б.П. е било налице договорно правоотношение с ответното застрахователно дружество З. „Б.И.“ АД по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 02113002298983 със срок на действие от 29.09.2013 г. до 28.09.2014 г. т.е. с период на действие, обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП. Следователно, съдът намира, че ответникът е материално легитимиран да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ като същият следва да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявените искове за претърпени неимуществени вреди са ОСНОВАТЕЛНИ.
Размерите на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат определени съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетението се определя от съда по справедливост, а съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗ., ако увреденият е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено.
От страна на ответника по делото е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, поради това, че същите са навлезли внезапно и тичайки на пътното платно без да се съобразят с приближаващия автомобил.
Съдът намира, че възраженията на ответника за съпричиняване от страна на ищците по делото са основателни. От заключението на приетата по делото експертиза се установи, че причина за настъпване на процесното ПТП е и поведението на пешеходците. Безспорно по делото се установи, че същите са пресекли платното за движение тичайки по пешеходната пътека, която е била временно маркирана, временно сигнализирана и част от временна организация на движението от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила като са се ударили върху странична лява част на автомобила, при което е настъпил вредоносния резултат. Следователно съдът намира, че макар и същите да са пресекли на обозначено за това място – пешеходна пътека се установи, че същите са пресекли пътното платно тичайки, при което намиращият се на 18,35м. от мястото на удара водач не е имал възможност да предотврати ПТП, чрез задействане на спирачната уредба. Нещо повече от заключението на авто-техническата експертиза по делото се установи, че процесното кръстовище е било открито, без ограничение на видимостта, поради което ако са наблюдавали движението на автомобилите в двете посоки и не са предприели пресичане тичайки, процесното ПТП не би настъпило. Следователно съдът намира, че е налице нарушение на установените в Закона за движение по пътищата правила за пресичане на пешеходците, а именно – чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, въвеждащи задължение за пешеходците да не навлизат внезапно на пътното платно, както и да се съобразяват преди да навлязат на пътното платно със разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение. Съдът намира, че по делото се доказа, че поведението на пресичащите деца е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, както и че от страна на същите е налице съществен принос за допринасянето му. Не на последно място следва да се отчете и обстоятелството, че децата нямат вина за това поведение, но отговорността е на техните родители, които като не са упражнявали ефективен родителски контрол, оставайки малолетните си деца сами да преценяват къде и как да пресичат пътното платно, по което са се движели пътни превозни средства. С оглед на това следва да се приложи нормата на чл. 51, ал. 2 от З.вП и дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде намалено, като съдът отчита, че степента на съпричиняване следва да се определи на 50 %.
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред вид
характера и тежката степен на уврежданията, интензитетът и продължителността на
понесените болки и страдания, проявлението им във времето, настъпили в хода на
лечението усложнения, възрастта на пострадалите, прогнозите за възстановяване и
др.
По
отношение на предявения от ищецът С.Д. иск за заплащане на обезщетение в размер
на 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
претърпени болки и страдания, съдът намира, че:
В
настоящото производство безспорно се доказа, че в резултат на претърпяното ПТП
ищецът С.Д. е получил епифизиолиза 2-3 степен на дясната голямопищялна кост в
долната и част, счупване на дясната малкопищялна кост в долната и част, като в
резултат на това е претърпял операция и е имал трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник за срок по дълъг от 30 дни - в случая до 4 месеца, в резултат
на което е бил в невъзможност да води обичайния си начин на живот и е имал
редица неудобства, свързани с битовите и ежедневните си нужди. Този факт се
потвърждава и от свидетелските показания по делото, от които се установи, че
след оперативния период ищецът не е можел да се движи и да се
обслужва, поради което майка му се е грижела всеки ден за него, в продължение
на два месеца не е трябвало да стъпва на оперирания си крак и се е придвижвал с
помощта на патерици. Следва де са отчете и обстоятелството, че в резултат на полученото счупване ищецът е
търпял болки и страдания за срок от 4 месеца, като през първите 30 дни след
злополуката и около 2 седмици в началото на проведената рехабилитация същите са
били с интензивен характер, а след това са били само периодично-явяващи се.
Съдът взема пред вид и факта, че общият
възстановителен период при ищеца е продължил за един относителено дълъг период от
време - 4 месеца, както и че не са налице данни за настъпили усложнения при
него, като към момента състоянието му е стабилизирано напълно. Следва да се
отчете и фактът, който се установи
посредством съдебно-психологическата експертиза по делото, че претърпяното
ПТП се е отразило негативно на психиката на ищеца, който е бил едва на 12 г.,
като му е причинило стрес и страхови изживявания, безпокойство и повишена
тревожност, както и че процесното ПТП се е случило в една крехка юношеска
възраст, когато съгласно извода на вещото лице се изгражда личността на човек. Съдът
след като се съобрази с тези обстоятелства, прецени съобразно момента на
увреждането, икономическата обстановка в страната и с оглед критерия за
справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗ., счита, че за обезщетяване на
неимуществените вреди на ищеца С.Д. е необходима сума в размер на 30 000 лв., а
след приспадане на приетия процент съпричиняване от страна на пострадалия от 50
%, искът следва да се уважи за сумата от 15 000 лв.. Съдът намира, че за този
размер искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв. като неоснователен и
недоказан.
По
отношение на предявения от ищцата Я.Д. иск за заплащане на обезщетение в размер
на 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
претърпени болки и страдания, съдът намира, че:
В
настоящото производство безспорно се доказа, че в резултат на претърпяното ПТП
ищцата Я.Д. е получила контузия в областта на дясна коленна става, в резултат
на което и е била поставена гипсова лонгета (шина) за срок от 10 дни. В
резултат но това увреждане ищцата е претърпяла болки в продължение на 2-3
седмици, като през първата седмица те са били с по-интензивен характер. Общият
възстановителен период при нея е продължил за един относителено кратък период
от време – 3 седмици, като няма данни за настъпили усложнения при нея Установи
се също така, че към момента движенията на дясната коленна става са в пълен
обем и общото й състояние е възстановено напълно. Следва да се отчете и фактът,
който се установи от съдебно-психологическата експертиза по делото, че
претърпяното ПТП се е отразило негативно на психиката на ищцата, която е била
едва на 13 г., като й е причинило стрес и страхови изживявания, безпокойство и
леко завишена тревожност, но без това да е довело до патологично състояние.
Съдът след като се съобрази с тези обстоятелства,
прецени съобразно момента на увреждането, икономическата обстановка в страната
и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за
обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата Я.Д. е необходима сума в размер
на 6 000 лв., а след приспадане на приетия процент съпричиняване от страна на
пострадалата от 50 %, искът следва да се уважи за сумата от 3 000 лв.. Съдът
намира, че за този размер искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен
и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв. като
неоснователен и недоказан.
Пред вид основателността на исковата претенция основателна е и акцесорната претенция за лихва, поради което върху определените обезщетения за неимуществени вреди следва да се присъди и законна лихва. При задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на настъпване на увреждането – чл. 86 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Следователно ищците имат право на обезщетение за забавено изпълнение върху присъденото им обезщетение от момента на настъпване на деликта – 24.04.2014 г. до датата на окончателното изплащане на сумите.
По разноските в производството:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по делото, но тъй като от тяхна страна не са представени доказателства за направени такива за заплатено адвокатско възнаграждение, нито пък е представен договор за правна помощ, от което да се установява, че е договорено адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, то такива не следва да се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 720 лв. държавна такса, както и сумата от 144 лв. за експертизи от бюджета на съда.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, всеки от ищците следва да заплати на ответника разноски в размер на по 2538 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********* чрез адв. М.Г., със съдебен адрес:*** да заплати на С.Н.Д., ЕГН **********, чрез законния си представител Н. С. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.О., със съдебен адрес:*** на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпили при ПТП на 24.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 24.04.2014 г. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ************ чрез адв. М.Г., със съдебен адрес:*** да заплати на Я. Г.Д., ЕГН **********, чрез законния си представител Г. С.а Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.О., със съдебен адрес:*** на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпили при ПТП на 24.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 24.04.2014 г. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********** да заплати по сметка на СГС сума в размер на 720 лв. държавна такса, както и сумата от 144 лв. – разноски.
ОСЪЖДА поотделно С.Н.Д., ЕГН **********, чрез законния си представител Н. С. Д., ЕГН ********** и Я. Г.Д., ЕГН **********, чрез законния си представител Г. С.а Д., ЕГН ********** да заплатят на ЗД „Б.И.“ АД, *** сумата от 2538 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: