РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Стара Загора, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Е.Ат. Д.а
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20245530104082 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата
в общ размер на 300,00 лв., от които: 100,00лв., представляваща платена без основание сума
по Договор за потребителски кредит № .......г. и договор за поръчителство към него,
100,00лв., представляваща платена без основание сума по Договор за потребителски кредит
№ ......г. и договор за поръчителство към него и 100,00лв., представляваща платена без
основание сума по Договор за потребителски кредит №.......г. и договор за поръчителство
към него.
Искът е предявен от А. С. Х. от гр........ срещу „Кредисимо“ ЕАД гр.София. С исковата
молба се твърди, че между страните били сключени три договора по реда на Закона за
електронния документи електронните удостоверителни услуги, а именно: Договор за
потребителски кредит с №......., за сумата 2829,64лв., Договор за потребителски кредит с
№.......г. за сумата 1599,18лв. и Договор за потребителски кредит с №.....г. за сумата
6223.44лв. По трите договора страните уговорили годишен лихвен процент - 40 % и
годишен процент на разходите - 48.21 %. Във връзка с посочените договори ищцата
сключила и три договора за поръчителство с „Ай Тръст” ЕООД, като възнаграждението по
тях се заплащало ежемесечно, заедно с първоначално уговорените погасителни вноски по
кредитите на кредитора. Ищцата изплатила доброволно посочените три заема по сметка на
ответника, включително платила по тях без основание сума, представляваща сбор от
възнаградителна лихва, такса за поръчител и други такси по договора. Процесните договори
за кредит били недействителни на основание чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК, във връзка с чл.10, ал.2
1
и чл.10а, ал.4 ЗПК. Ответникът не бил пояснил по ясен и разбираем начин какви били
компонентите на ГПР и в договорите не били включени такси, комисионни и други видове
плащания, освен договорения лихвен процент. Това нарушение имало за правна последица
недействителност на договорите за заем и дължимост единствено на чистата стойност по
кредитите, в съответствие на разпоредбата на чл.22 ЗПК, Ако сумата за поръчителство по
трите договора за кредит е била включена в годишния процент на разходите по
правоотношенията, то същите трябвало да бъдат многократно над допустимия максимум по
закон. Предвидените суми в договорите за поръчителство били скрити разходи по заемите и
като такива е следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите, съгласно чл.19,
ал.1 ЗПК. Бил направен опит за заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като чрез
нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на закона се калкулирала допълнителна печалба
към договорената възнаградителна лихва. Този факт се потвърждавал и от приложената
справка от Търговския регистър, видно от която едноличен собственик на капитала на
поръчителя „Ай Тръст” ЕООД бил ответника. С цел заблуда на потребителя никъде в
основните договори за заем не се посочвало, че исканото поръчителство се предоставяло от
свързано на ответника лице и че поръчителството ще бъде възмездно. Основната причина за
сключването на акцесорния договор бил чрез нелоялна търговска практика да се направи
опит за заобикаляне ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК и да се постигне свръхпечалба за
ответника, което от своя страна водело и до недействителност на договорите за кредит.
Клаузата за поръчителство прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Поръчителството било предварително предвиден разход по заема и следвало да бъде
калкулирано в годишния процент на разходите по заема. Счита, че кредитните сделки не
били произвели правен ефект и уговорките за заплащане на възнаграждения на гаранта „Ай
Тръст” също били нищожни. Сключените договори за поръчителство с длъжника, а не с
кредитора на практика ги лишавало от основание и ги правело недействителни и на
самостоятелно основание. Посочва, че приложената по трите договора възнаградителна
лихва в размер на 40 % била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Тъй като
основните договори били недействителни, то също нищожни били и акцесорните договори
за поръчителство и всички пари платени във връзка с трите договора за поръчителство
подлежали на възстановяване. Относно размера на платената възнаградителна лихва и
възнаграждение на поръчител сумите не били посочени с точност, тъй като ищцата нямала
точна информация за размера им, поради което претендирала по всеки от договорите само
сумата от 100,00лв., като допълнително след събиране на доказателства, ще посочи точният
размер на претенциите си.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми: 100,00лв.,
представляваща платена без основание недължима сума по Договор за потребителски
кредит №.......г. и Договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит с №........г.,
100,00лв., представляваща платена без основание недължима сума по Договор за
потребителски кредит №.......г. и Договор за поръчителство към Договор за потребителски
2
кредит с №......г. и 100,00лв., представляваща платена без основание недължима сума по
Договор за потребителски кредит №......г. и Договор за поръчителство към Договор за
потребителски кредит с №.......г. Претендира сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор, с който заявява, че
исковата молба била нередовна, тъй като не е посочена банкова сметка съгласно чл.127, ал.4
ГПК, както и в нарушение на чл.128, т.3, във връзка с чл.129, ал.2 ГПК не му било връчено
Удостоверение №.....г. Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №.......г.
и на Договор за предоставяне на поръчителство от ......г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД, като
2500.00лв. от главницата били усвоени от ищеца, а със сумата от 329.64лв. била заплатена
дължима застрахователна премия. В частта за сумата от 329.64лв. кредитът имал
характеристиките на стоково финансиране. Уговорен бил срок от 24 месеца, ГЛП - 40,00 % и
ГПР - 48,21 %. Общият размер на дължимите по кредита суми при спазване на погасителния
план възлизал на 4189,14лв. Същият бил погасен доброволно предсрочно от ищеца, поради
което той не заплатил в цялост уговорената възнаградителна лихва и възнаграждение за
предоставяне на поръчителство.
Не оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сума в
размер на 100,00лв., която била разпределена за погасяването на дължими суми, различни от
вземането за главница по кредитното правоотношение. Моли това обстоятелство да бъде
изведено като безспорно и ненуждаещо се от доказване. Не оспорва и сключването на
Договор за потребителски кредит №...г. и на Договор за предоставяне на поръчителство от
......г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД, като 1500.00лв. от главницата били усвоени от ищеца
за потребителски цели, а със сумата от 99.18лв. била заплатена дължима застрахователна
премия. В частта за сумата от 99.18лв. кредитът имал характеристиките на стоково
финансиране. Уговорен бил срок от 12 месеца, ГЛП - 34.29% и ГПР - 40.23%, различни от
твърдени от ищеца. Общият размер на дължимите по кредита суми възлизал на 1916.26лв.
Същият бил погасен доброволно предсрочно от ищеца, поради което не е заплатил в цялост
уговорената възнаградителна лихва и възнаграждение за предоставяне на поръчителство.
Не оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сума в
размер на 100,00лв., която е разпределена за погасяването на дължими суми, различни от
вземането за главница по кредитното правоотношение. Моли това обстоятелство да бъде
изведено като безспорно и ненуждаещо се от доказване. Не оспорва и сключването на
Договор за потребителски кредит №....... и на Договор за предоставяне на поръчителство от
.....г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД, като 5500.00лв. от главницата били усвоени от
кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 723.44лв. била заплатена
застрахователна премия. В частта за сумата от 723.44лв. кредитът имал характеристиките на
стоково финансиране. Уговорен бил срок от 24 месеца, ГЛП - 20.00% и ГПР - 21.94%,
различни от твърдени от ищеца. Общият размер на дължимите по кредита суми възлизал на
7639.21лв. Същият бил погасен доброволно предсрочно от ищеца, поради което не е
заплатил в цялост уговорената възнаградителна лихва и уговореното възнаграждение за
предоставяне на поръчителство. Не оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил по сметка
3
на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 100,00лв., която е разпределена за погасяването на
дължими суми, различни от вземането за главница по кредитното правоотношение. Моли
това обстоятелство да бъде изведено като безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Процесните договори за потребителски кредит не били нищожен и съдържанието им
отговаряло на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в Приложение №1 по ясен и
разбираем начин били посочени ГПР и общата дължима сума, като е било упоменато, че
допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, били посочени в Общите условия - т.11
от Раздел VII. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не било включено като разход по
смисъла на чл.19 ЗПК.
Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, тъй като той имал право, но не и задължение да
предостави едно от изброените обезпечения на кредита. Договорите за кредит предвиждали
потребителят да реши дали иска отпускането на обезпечен и необезпечен кредит. Отделно е
имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство. Към
датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР ответникът не е имал
информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство. Действително „Кредисимо“ ЕАД бил едноличен собственик на капитала на
„Ай Тръст“ ЕАД, но двете дружества били самостоятелни юридически лица, със собствен
предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. Ответникът
нямал достъп до договора за предоставяне на поръчителство и данни за размера на
паричните задължения на кредитополучателя по същия. Договорът за предоставяне на
поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД бил договор за поръчка по смисъла на
чл.280 и сл. ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на общи
разходи по кредита. Доводите за свързаност на двете дружества и наличие на скрито
обогатяване на ответника не влечало недействителност на договора за кредит и договора за
предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за
предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на „Ай
Тръст“ ЕООД. Евентуалната недействителност на договорите би довела единствено до
отпадане на задължението на ищеца да заплати на поръчителя възнаграждение за
предоставената услуга, но не и до недействителност на самите договори за потребителски
кредит и договори за поръчителство. Оспорва, че Договор за потребителски кредит №........г.
бил нищожен, предвид това, че договорната лихва надхвърляла трикратния размер на
законната лихва, тъй като никъде в българското законодателство не било нормативно
закрепен максимален размер на допустимата договорна възнаградителна лихва. Горната
граница на ГЛП била фиксирана в ЗПК и бил 5 пъти размерът на законната лихва за
съответния период, а уговорената договорна възнаградителна лихва по договора за кредит
бил под този размер.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение,
че не е приложим чл.38, ал.2 от ЗАдв., като в условията на евентуалност моли да бъде
4
определено възнаграждение под минималния размер по Наредба №1/2004г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:
В хода на съдопроизводството, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени фактите, че между страните са сключени Договор за потребителски кредит № .......
г. и Договор за поръчителство към него, с Ай Тръст“ ЕООД, Договор за потребителски
кредит № .... г. и Договор за поръчителство към него с „Ай Тръст“ ЕООД, Договор за
потребителски кредит № ........ г. и Договор за поръчителство към него с „Ай Тръст“ ЕООД,
както и обстоятелството, че ищцата е заплатила по сметка на ответника по всеки от
посочените договори сумата в размер на 100,00 лв., с която са погасени дължими суми,
различни от вземането за главница, по кредитното правоотношение.
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит №....., сключен
между страните на 05.07.2023г., ответното дружество, в качеството на кредитодател е
предоставило на ищцата, като кредитополучател потребителски кредит в размер на
2500,00лв., с 329,64лв. застрахователна премия, при 40,00% фиксиран лихвен процент по
кредита и 48,12% годишен процент на разходите, като ищцата се е задължила да погаси така
предоставения кредит на 24 месечни погасителни вноски. Съгласно чл. 4, ал.1 от този
договор, В случай, че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави
обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид на
обезпечението: (i) да предостави на ответника банкова гаранция, съгласно общите условия в
срок до 10 дни от подаване на заявлението или (ii) да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от ответното дружество юридическо лице („Поръчител“) в срок
до 48 часа от подаване на заявлението. Ал. 2 на същата клауза сочи, че в случай, че в
посочения в ал.1, изр.1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение,
ще се счита че заявлението не е одобрено от ответното дружество, съответно договорът не
поражда действие между страните.
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит №....., сключен
между страните на ....г., ответното дружество, в качеството на кредитодател е предоставило
на ищцата, като кредитополучател потребителски кредит в размер на 1500,00лв., с 99,18лв.
застрахователна премия, при 34,29% фиксиран лихвен процент по кредита и 40,23%
годишен процент на разходите, като ищцата се е задължила да погаси така предоставения
кредит на 24 месечни погасителни вноски. Този договор съдържа клауза – чл.4, със
съдържание, идентично на съдържанието на чл. 4 от цитирания вече Договор за
потребителски кредит №......г.
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит №......, сключен
между страните на 06.12.2023г., ответното дружество, в качеството на кредитодател е
предоставило на ищцата, като кредитополучател потребителски кредит в размер на
5500,00лв., със 723,44лв. застрахователна премия, при 20.00% фиксиран лихвен процент по
кредита и 2194% годишен процент на разходите, като ищцата се е задължила да погаси така
предоставения кредит на 24 месечни погасителни вноски. Този договор съдържа клауза –
5
чл.4, със съдържание, идентично на съдържанието на чл. 4 от цитираните вече Договор за
потребителски кредит №....г. и Договор за потребителски кредит №.......г.
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване и обстоятелствата, че
ищецът, в качеството му на кредитополучател, е усвоил главница в размер на 6223,44лв. във
връзка със сключения между него и ответника Договор за потребителски кредит №.....г., че
ищецът, в качеството му на кредитополучател, е усвоил главница в размер на 1599,18лв. във
връзка със сключения между него и ответника Договор за потребителски кредит №.....г.,
както и че ищецът, в качеството му на кредитополучател, е усвоил главница в размер на
2829,64лв. във връзка със сключения между него и ответника Договор за потребителски
кредит №......г.
С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза. От заключенията на вещото лице по същата, неоспорени от страните, се
установява, че единственият компонент при формиране на посочените в процесните
договори размери на ГПР е договорената между страните възнаградителна лихва. В случай,
че при изчисленията на размера на ГПР по договорите се включи и възнаграждението по
договорите за предоставяне на поръчител, размерите на ГПР по договорите възлизат както
следва: 164,02% за Договор за потребителски кредит № .....г.; 250,95% за Договор за
потребителски кредит № ....г. и 129,14% за Договор за потребителски кредит № .....г. Вещото
лице установява, че ищцата е заплатила сума по Договор № .....г. в размер на 3016,87лв., с
която сума са погасени – главница 2829,64лв., договорна лихва 55,89лв. и вноска по договор
за предоставяне на поръчителство, администрирана към „Ай Тръст“ ЕООД – 131,34лв. По
Договор за потребителски кредит № ...г. ищцата е заплатила сума в размер на 2236,73лв. С
тази сума е погасена главница 1599,18лв., договорна лихва – 170,10лв. и вноска по договор
за предоставяне на поръчителство, администрирана към „Ай Тръст“ ЕООД – 467,45лв. По
Договор за потребителски кредит № .......г. ищцата е заплатила сума в размер на 8 474,02лв.
С тази сума е погасена главница в размер на 6 223,44лв., договорна лихва в размер на
533,02лв. и вноска по договор за предоставяне на поръчителство, администрирана към „Ай
Тръст“ ЕООД 1717,56лв. Паричните суми, предназначени за погасяване на вноски по
договорите за предоставяне на поръчителство са постъпили по сметките на „Кредисимо“
ЕАД.
С оглед заключението на вещото лице ищецът е изменил размера на предявените
искове, като съдът е приел предявеният иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, за осъждане на
„КРЕДИСИМО“ ЕАД за недължимо получени суми от А. С. Х., във връзка със сключен
между страните Договор за потребителски кредит с № ........г. и договор за поръчителство
към Договор за потребителски кредит с № ......г. да се счита предявен вместо за сумата
100,00лв., за сумата от 187,23лв., представляваща платена възнаградителна лихва по
договора в размер на 55,89лв. и заплатена такса за поръчител в размер на 131,34лв.;
предявеният иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, във връзка със сключен между страните
Договор за потребителски кредит с № .....г. и договор за поръчителство към Договор за
потребителски кредит с № ......г. да се счита предявен вместо за сумата 100,00лв., за сумата
6
от 637,55лв., представляваща платена възнаградителна лихва по договора в размер на
170,10лв. и заплатена такса за поръчител в размер на 467,45лв.; предявеният иск с правно
основание чл.55 от ЗЗД, във връзка със сключен между страните Договор за потребителски
кредит с № .....г. и договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит с № ......г.
да се счита предявен вместо за сумата 100,00лв., за сумата от 2250,58лв., представляваща
платена възнаградителна лихва по договора в размер на 533,02лв., и заплатена такса за
поръчител в размер на 1717,56лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД представлява финансова институция по смисъла на чл.
3, ал.2 ЗКИ поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая.
Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК, а
ищецът като потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид това процесния договор
попада в легалната дефиниция на чл.9, ал.1 ЗПК и по отношение на него са приложими
правилата на ЗПК и ЗЗП.
Доколкото и трите разглеждани договора между страните са с идентично съдържание и
структура, а се различават единствено по размера на заемните суми, правните заключения
на съда са относими за всеки един от тях.
Съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията
на чл.10, ал. 1, чл.11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съдът намира, че договорите за кредит са недействителни на основание чл.22 ЗПК, във
връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно същата разпоредба договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. В
ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не
същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои
7
суми точно ще дължи.
В конкретния случай, при сключване на договорите за потребителя е въведено
задължение за сключване на договор за предоставяне на поръчителство (който по
съществото си представлява форма на мандатен договор) с посочено от кредитодателя
дружество, по силата на който договор – за последното се полага възнаграждение, дължимо
заедно с всяка вноска по договора. По съществото си, това възнаграждение представлява
общ разход по кредита, съгласно цитираната легална дефиниция на понятието и като такова
следва да бъде включено при изчисляването размера на годишния процент на разходите,
посочен във всеки един от договорите. От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, а и не се спори по делото, се установява, че това
възнаграждение не е включено в конкретните размери на ГПР по всеки един от договорите.
Установи се още, че при включване на възнаграждението за дружеството поръчител при
изчисление размера на ГПР, същите нарастват многократно – 164,02%, 250,95% и 129,14%.
От една страна – тези действителни размери не отговарят на формално посочените такива
във всеки един от договорите, а от друга – са в нарушение на чл.19, ал.4 от Закона за
потребителския кредит, съгласно който годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Формалното посочване на размер на годишен процент на разходите по договор за
потребителски кредит, който не отговаря на действителния такъв следва да се приравни на
абсолютното му непосочване, тъй като по този начин потребителят е лишен от
възможността да направи реална икономическа преценка на оскъпяването на ползвания
кредит и да вземе обосновано решение дали да ползва финансовата услуга, предоставяна от
дружеството или не. По този начин всеки един от процесните договори противоречи на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и се явява недействителен на основание чл.22, ал.1
ЗПК.
В този случай, съгласно разпоредбата на чл.23 от Закона за потребителския кредит
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Установи се по делото, че ищцата е заплатила по Договор № ....г.
договорна лихва 55,89лв. и вноска по договор за предоставяне на поръчителство,
администрирана към „Ай Тръст“ ЕООД – 131,34лв., т.е. 187,23лв. над чистата стойност по
кредита; заплатила е по Договор № ......г. договорна лихва – 170,10лв. и вноска по договор
за предоставяне на поръчителство, администрирана към „Ай Тръст“ ЕООД – 467,45лв., т.е.
637,55лв. над чистата стойност по кредита и е заплатила по Договор № .....г. договорна
лихва в размер на 533,02лв. и вноска по договор за предоставяне на поръчителство,
администрирана към „Ай Тръст“ ЕООД 1717,56лв., т.е. 2250,58лв. над чистата стойност по
кредита. Тези суми са заплатени от ищцата на ответното дружество при начална липса на
основание, поради нищожността на договорите за потребителски кредит, ето защо и
предявените искове с правна квалификация чл.55, ал.1 от ЗЗД се явяват изцяло основателни
и като такива следва да бъдат уважени.
8
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата следва да бъдат
присъдени направените от нея разноски за държавна такса и възнаграждение са вещо лице.
Ето защо следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер
на 190,02лв. за държавна такса и 500,00лв. за възнаграждение за вещо лице.
По делото е представен Договор за правна защита и съдействие, по силата на който
процесуалният представител на ищеца – адв. М. М., АК ... се е задължил да представи на
същия безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата. Съгласно
чл.38, ал.2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Ответникът оспори факта, че ищцата е
материално затруднена, като представи справка за осигурителния й доход. От своя страна
ищцата представи справка за кредитната си задлъжнялост и удостоверение за раждане на
детето й, на което тя е самотен родител. Съдът намира, че преценката дали ищцата е
материално затруднено лице следва да се направи от адвоката при поемане на защитата. В
случая адв.М. е преценил да предостави на ищцата безплатна правна помощ. С оглед
представените доказателства за кредитна задлъжнялост на ищцата, съдът споделя извода на
адв.М., че ищцата е материално затруднено лице. Предвид изложеното, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото и ползвайки като ориентир посочените в чл.7,
ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на 1200.00лв., която сума
следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати на адв. М. М..
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Триадица“, бул.„Витоша“ №146 (сграда А), ет.4, Бизнес център „България“,
представлявано от изпълнителния директор Сокол Радостинов Янков да заплати на А. С.
Х., ЕГН **********, с постоянен адрес гр........, сумата в размер на 187,23лв. /сто осемдесет
и седем лева и двадесет и три стотинки/, представляваща сбор от недължимо платени
възнаградителна лихва в размер на 55,89лв. и такса за поръчител в размер на 131,34лв. по
сключен между страните Договор за потребителски кредит № .....г. и Договор за
поръчителство към договор за потребителски кредит № .......г.; сумата в размер на 637,55лв.
/шестстотин тридесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща сбор от
недължимо платени възнаградителна лихва в размер на 170,10лв. и такса за поръчител в
размер на 467,45лв., по сключен между страните Договор за потребителски кредит № .......г.
и договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит № .......г.; и сумата в
размер на 2250,58лв. /две хиляди двеста и петдесет лева и петдесет и осем стотинки/,
9
представляваща сбор от недължимо платени възнаградителна лихва в размер на 533,02лв. и
такса за поръчител в размер на 1717,56лв. по сключен между страните Договор за
потребителски кредит № ......г. и Договор за поръчителство към Договор за потребителски
кредит № .......г.; както и сумата от 690,02лв. /шестстотин и деветдесет лева и 02 стотинки/,
представляваща направените по делото разноски за държавна такса и възнаграждение за
вещо лице.
Присъдените суми могат да бъдат преведени по следната банкова сметка: IBAN ...........
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Триадица“, бул.„Витоша“ №146 (сграда А), ет.4, Бизнес
център „България“, представлявано от изпълнителния директор Сокол Радостинов Янков да
заплати на адв. М. В. М., АК ...., сумата от 1200,00лв. /хиляда и двеста лева/,
представляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10