№ 19677
гр. С, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110136530 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. С. Г. срещу И. Б. Н.,
евентуално срещу „Н 2013“ ООД.
Предявени от ищеца срещу И. Б. Н. са
главен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и евентуален иск по чл.
55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 87, ал. 2 и чл. 88, ал. 1 ЗЗД за сумата 5867,49 лева,
представляваща левовата равностойност на 3000 евро – платена по Предварителен
договор от 15.02.2017 г. като цена на надземно паркомясто № 3 на кота +0,00 м,
съставляващо част от УПИ XII-34 от кв. 133 по плана на гр. С, м. З Б-4 ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 30.06.2023 г. до окончателното
плащане;
главен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал .1, пр. 1 ЗЗД за сумата 10953
лева, платена на 03.02.2020 г. без основание, по грешка по банкова сметка на
ответника като левова равностойност на 5600 евро – уговорена цена за паркоместа № 1
и № 2 на кота -2,72 м в жилищна сграда в УПИ XII-34 от кв. 133 по плана на гр. С, м. З
Б-4 по предварителен договор, сключен с Н 2013 ООД на 31.01.2020 г. ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 30.06.2023 г. до окончателното
плащане.
Предявени от ищеца под условие, че не бъдат уважени исковете за сумата 10953 лева
срещу И. Н., са искове срещу „Н 2013“ ООД както следва: главен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и евентуален иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 87, ал. 2 и чл. 88, ал. 1
ЗЗД за сумата 10953 лева – платена по нищожен, евентуално развален предварителен
договор за паркомясто №1 и №2 ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
30.06.2023 г. до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника И. Н. сключил Предварителен
договор от 15.02.2017 г. за учредяване на право на строеж и строителство, по силата на който
последният се задължил да му продаде правото на строеж върху апартамент № 1 в жилищна
сграда в УПИ XII-34 от кв. 133 по плана на гр. С, м. З Б-4 и надземно паркомясто № 3 на
1
кота +0,00 м във вътрешния двор за цена 46423 евро за апартамента и 3000 евро за
паркомястото. Твърди, че с пет плащания, последното от които на 03.02.2020 г. заплатил
уговорената цена.
С нотариален акт за покупко-продажба от 29.05.2018 г. ищецът придобил
собствеността върху апартамент №1 от собственика към тази дата Н 2013 ООД, в капитала
на което бил апортирано правото на строеж за този обект.
Поддържа се, че сключения между ищеца и ответника И. Н. Предварителен договор от
15.02.2017 г. в частта за надземно паркомясто № 3 е нищожен, поради невъзможен предмет,
тъй като паркомястото не съставлява самостоятелен обект на правото на собственост, а е
част от УПИ. Поради това претендира, че платената цена за същото в рамките на общо
платената цена по договора е платена без основание и следва да бъде върната от ответника.
В условията на евентуалност поради неизпълнение на договора от ответника – несключване
на окончателен договор, с исковата молба ищецът прави изявление за развалянето му и
претендира за връщане на цената от 3000 евро за паркомястото.
В исковата молба ищецът поддържа, че сключил с Н 2013 ООД предварителен договор
от 31.01.2020 г., съгласно който ответното дружество следвало да му продаде паркоместа №
1 и № 2 на кота -2,72 м, като собствеността било уговорено да бъде прехвърлена до
30.07.2020 г., но не преди въвеждане на сградата в експлоатация. За сградата било получено
разрешение за ползване на 20.04.2022 г., от която дата настъпил падежа за изпълнение на
задължението за прехвърляне на собствеността, което не било изпълнено от ответното
дружество. Последното се разпоредило с паркомясто №1 на 22.11.2022 г.
На 06.10.2022 г. ищецът продал притежавания от него апартамент № 1 в сградата.
Под условие че не бъде уважена претенцията срещу ответника физическо лице за
сумата 10953 лева предявява евентуални искове за същата срещу ответното дружество като
претендира същата да е получена от ответника И. Н. , но да съставлява плащане в полза на
Н 2013 г. по предварителен договор за паркоместа №1 и № 2. Поддържа възражение за
нищожност на сключения с Н 2013 ООД предварителен договор от 31.01.2020 г поради: 1/
липса на индивидуализиран предмет – в договора не била посочено описание, адрес,
поземлен имоти сграда, в която се намират паркоместата; 2/ невъзможен предмет –
подземните паркоместа не съставлявали самостоятелен обект на правото на собственост, а
несамостоятелна реална част от сградата. Под условие поддържа, че разваля договора
поради неизпълнението му и претендира връщане на даденото.
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответниците. Ответникът И. Н. признава, че дължи на ищеца връщане на сумите от 5867,49
лева и 10953 лева, които е получил по банковата си сметка, поради което признава като
основателни исковете за същите. Поддържа се становище за нищожност на сключените
предварителни договори за паркоместа, тъй като същите като несамостоятелна реална част
не са годен обект на прехвърлителна сделка.
С отговора ответниците поддържат възражение, че не са дали повод за делото и от
страна на ищеца не е отправена покана за връщане на сумите. В тази връзка сочат, че
уговореният в предварителния договор срок касае прехвърляне на собствеността , а не
задължението за възстановяване на сумите. Била проведена една среща с ищеца на
31.01.2020 г. на която ответникът И. Н. е заявил, че ще върне сумите, но ищецът не е приел и
е напуснал срещата.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Установява се от доказателства по делото, че между ищеца и ответника И. Н. е
2
сключен Предварителен договор от 15.02.2017 г. за учредяване на право на строеж и
строителство, по силата на който ответникът се задължил да му продаде правото на строеж
върху апартамент № 1 в жилищна сграда в УПИ XII-34 от кв. 133 по плана на гр. С, м. З Б-4
и надземно паркомясто № 3 на кота +0,00 м във вътрешния двор за цена 46423 евро за
апартамента и 3000 евро за паркомястото. Не се спори между страните, че до 03.02.2020 г.
ищецът е заплатил на ответника Н. така уговорените цени.
Установява се и че между ищеца като купувач и ответното дружество - Н 2013 ООД
като продавач е сключен предварителен договор от 31.01.2020 г., съгласно който ответното
дружество се задължило да му продаде паркоместа № 1 и № 2 на кота -2,72 м, а ищецът да
заплати цена в размер 8000 евро, от която 5600 евро при сключването му. Установява се от
платежно нареждане от 03.02.2020 г. и не се оспорва в производството, че от на 03.02.2020 г.
ищецът заплатил на ответника И. Н. сума в размер на 10953 лева с основание за плащане
„подз. pаркоместа 1 и 2/31.10.2020 г. , предв. дог. 31.01.2020“
С доклада по делото съдът изрично е отделил като безспорно между страните, че
ответникът И. Н. е получил от ищеца процесните суми Следователно безспорно е, че сумата
5867,49 лева, представляваща левовата равностойност на 3000 евро е платена от ищеца по
Предварителен договор от 15.02.2017 г. с ответника като цена на надземно паркомясто № 3,
а сумата 10953 лева, представляваща левовата равностойност на 5600 евро е платена на
03.02.2020 г. като част от дължима съгласно предварителен договор от 31.01.2020 г. с
ответното дружество цена на паркоместа № 1 и № 2.
Признава се от ответника И. Н. с депозирания отговор, че предвид постъпване на
сумите 5867,49 лева и 10953 лева по негова банкова сметка, то дължи връщането им. С
отговора и в о.с.з. процесуалния представител и на двамата ответници заявява от името и на
двамата, че признава претенциите като основателни, но оспорва да са дали повод за
завеждане на делото, тъй като ищецът не е отправил покана за плащане.
С Молба, представена в о.с.з. на 14.05.2024 г., ответниците представят платежно
нареждане от 08.05.2024 г. за сумата 16820,49 лева с наредител ответното дружество „Н 2013
ООД, получател ищеца – Д. С. Г. и основание за плащане: „левова равностойност на 8600
евро –цена на 2 паркоместа“. Ищецът признава, че е получил сумата по посоченото
платежно нареждане.
С оглед представените доказателства и нарочното признание на вземанията и тяхното
изпълнение, съдът намира, че същите следва да се считат за установени в производството.
Извършеното погасяване на задълженията за главница следва да бъде съобразено на
основание чл.235, ал.3 ГПК. Следователно предявените искове се явяват неоснователни
поради погасяване на вземанията чрез плащане в хода на процеса и следва да бъдат
отхвърлени.
Ответникът И. Н. дължи заплащане на претендираната с исковата молба законна лихва
от подаването й на 30.06.2023 г. до плащане на задължението - 08.05.2024 г. в размер на
1964,45 лева като законна последица от признатата от него претенция на ищеца. В тази
връзка следва да се посочи и че предявяването на исковата молба за парично притезание е
покана за изпълнение на същото, поради което от момента на подаването й се поражда
задължение за ответника да заплати законната лихва върху спорното парично вземане за
бъдещ период – от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.
3
Поканата на кредитора към длъжника да заплати главното задължение преди завеждане на
иска има значение за изпадането в забава на длъжника и предявяване на претенция за
обезщетение за забава за период от поканата до предявяване на иска, какъвто иск не е
предявен. Дори когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е предявен искът –
така изрично Тълкувателно решение № 3 от 19.03.1996 г. по гр. дело № 3/1995 г. на ОСГК на
ВС.
По повод възраженията на ответниците за недължимост на разноските, тъй като не са
дали повод за делото, следва да бъде посочено, че съгласно изрични разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 5/ 21.11.2019 г. по тълк. д. № 5/ 2017 г., на ОСГТК на ВКС,
падежът и изискуемостта на вземането не са еднозначни понятия, независимо че в
определени хипотези е възможно моментът на настъпването им да съвпада. Падежът е
моментът, в който задължението трябва да бъде изпълнено от длъжника, изискуемостта е
възможността на кредитора да иска реално изпълнение – било като отправи извънсъдебна
покана до длъжника, било като предяви иск за реално изпълнение в защита на своето право,
а забавата е противоправно закъснение, за което длъжникът отговаря. Задължението за
връщане на дадено при начална липса на основание е безсрочно и като такова то е изискуемо
от момента на разместване на имуществените блага, но изискуемостта му не води
автоматично до забава на длъжника. За изпадане на последния в забава по безсрочното
задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни. Т. е. изискуемостта
на вземането за връщане на недължимо полученото и изискуемостта на вземането за
обезщетение за забава не съвпадат, първата е настъпила в момента на плащането, а втората –
на 30.06.2023 г. с предявяване на иска. Към датата на предявяване на иска вземането на
ищеца за преведената на ответника без основание сума е било изискуемо и ответникът е
дължал връщането й без да е нужна нарочна покана от кредитора. Той е получил сума, за
която самият той признава, че не му се следва и е дължал връщането й и като не е сторил е
дал повод на кредитора да предяви исковата претенция – предмет на настоящото дело.
В тази връзка съдът намира, че събраните гласни доказателства са неотносими досежно
преценката за дължимостта на разноските за производството, тъй като дължимостта на
последните не е обусловена от отправянето от ищеца на нарочна покана за връщане на
недължимо платеното. За изискуемостта на задължението на ответника както не е от
значение дали е бил поканен, така не е от значение и дали му е изрично посочена банкова
сметка или друг начин да изпълни. В случая възражението, направено в о.с.з., че не е било
известно дали банковата сметка на ищеца е била активна не поставя по никакъв начин
кредитора в забава. Паричното задължение е носимо задължение и обуславя определено
поведение на длъжника, при реализиране на което той се освобождава от задължението, а
именно - внасяне на парите в банка по местоизпълнението в полза на кредитора и
уведомяването му за това - по аргумент от чл. 97, ал. 1 ЗЗД. Само тогава, при липса на
изпълнение от насрещната страна, е налице възможност за прилагане на чл. 96, ал. 1 ЗЗД / в
този смисъл - в решение № 28 от 14.03.2009 г. по т. д. № 497/2008 г., ТК, І ТО на ВКС,
решение № 229 от 28.01.2015 г. по гр. д. № 4936/2013 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС и др./. Поради
това и не са годни да установят предпоставките по чл. 95 ЗЗД показанията на свидетелката
4
ЛБХ, дори и да бъдат приети за достоверни предвид служебната й обвързаност с ответното
дружество, в частта относно проведена среща на ищеца и ответника на която последният
предложил да върне парите, а ищецът отказал.
По изложените съображения и доколкото за освобождаването от отговорност за
сторените разноски признанието на иска не е достатъчно, а наред с него се изисква
ответникът да не е станал причина за завеждане на делото, то в случая не е налице
хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, обуславяща освобождаването на ответника от отговорността
за разноски в производството.
Исковете срещу евентуалния ответник не подлежат на разглеждане с оглед
процесуалното поведение на страните и извършеното плащане, съобразяването на което
налага отхвърляне на иска срещу физическото лице ответник. Следва да се посочи, че в
случая видно от платежното нареждане именно вторият ответник е изпълнил фактически
задължението като е превел претендираната сума. Видно от отговора на исковата молба и
изявленията на процесуалния представител на ответниците не се прави разграничение
между физическото лице ответник и ответното дружество, като и от името на двамата се
признават исковете. Поради това и съдът намира, че в полза на евентуалния ответник не се
следват разноски, доколкото той също признава вземанията, плаща същите и с цялостното
си поведение е станал повод за предявяване на исковете, вкл. срещу него под условие с оглед
липсата на яснота за ищеца за вътрешните отношения между двамата ответника.
По изложените съображения сторените от ищеца разноски в размер на 673 лв – д.т. и
2000 лв – адвокатско възнаграждение следва да бъдат заплатени от ответника И. Н..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. С. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. ОК 1, бл.
418, вх. В, ет. 1, ап.65 срещу И. Б. Н. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, бул. ГС № 77 вх. А,
ет. 2 искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 5867,49 лева,
представляваща левовата равностойност на 3000 евро – платена по Предварителен договор
от 15.02.2017 г. като цена на надземно паркомясто № 3 на кота +0,00 м, съставляващо част от
УПИ XII-34 от кв. 133 по плана на гр. С, м. З Б-4 и с правно основание чл. 55, ал .1, пр. 1
ЗЗД за сумата 10953 лева, платена на 03.02.2020 г. без основание левова равностойност на
5600 евро за уговорена цена за паркоместа № 1 и № 2 на кота -2,72 м в жилищна сграда в
УПИ XII-34 от кв. 133 по плана на гр. С, м. З Б-4 по предварителен договор, сключен с Н
2013 ООД на 31.01.2020 г., поради погасяване на вземанията чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА И. Б. Н. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, бул. ГС № 77 вх. А, ет. 2 да
заплати на Д. С. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. ОК 1, бл. 418, вх. В, ет. 1, ап.65
сума в размер на 1964,45 лева - законната лихва от датата на исковата молба – 30.06.2023 г.
до 08.05.2024 г. – датата на окончателното плащане на вземанията.
ОСЪЖДА И. Б. Н. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, бул. ГС № 77 вх. А, ет. 2 да
5
заплати на Д. С. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. ОК 1, бл. 418, вх. В, ет. 1, ап.65
сумата 2673 лева – разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6