№ 222
гр. София, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Олег Иванов Димитров (СГП-София)
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100602772 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 05.03.2020 година по НОХД 1919/2018 година, СРС, НО, 102 състав е признал
подсъдимата С. Г. К. за виновна в това, че на 20.03.2017г. - около 07:50 ч., в гр. София, по
бул. „Александър Малинов”, с посока на движение от бул. „Георги М. Д.” към бул.
„Александър Малинов”, в района срещу бл. 11, при управление на моторно превозно
средство (МПС) - лек автомобил марка/модел „Тойота Ярис” с peг. № СА *******,
нарушила правилата за движение - чл.25, ал.1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, ...в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път ... , преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, ...и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхната ... посока и
скорост на движение” и чл.25, ал.2, изр.1 от ЗДвП: „При извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея ”, и реализирала пътно-
транспортно произшествие (ПТП), като предприела завой надясно, преминавайки през
съседна, дясна пътна лента спрямо посоката й на движение, в която се движел попътно след
нея автобус на градския транспорт марка/модел „Мерцедес Конекто” с peг. № *******,
обслужващ линия № 3 и с водач Ц.Г.Р., без да го пропусне и не се съобразила с посоката и
скоростта му на движение, в резултат на което водачът на автобуса, за да предотврати
1
сблъсък с навлезлия в лентата му за движение лек автомобил „Тойота Ярис”, предприел
екстренно спиране, при което по непредпазливост са причинени телесни повреди на повече
от едно лице - пътниците в автобуса „Мерцедес Конекто”, както следва: а) на Е.К.Е. -
счупване на лъчева кост на лявата ръка на типично място, наложило поставяне на гипсова
имобилизация, реализиращо критериите на медико-биологичния признак „трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник” за срок повече от 30 дни /средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК/; б) на Р. СТ. Д.- счупване на лъчевата на
дясната ръка на типично място, наложило поставяне на гипсова имобилизация, реализиращо
критериите на медико-биологичния признак „трайно затруднение на движенията на десния
горен крайник” за срок повече от 30 дни (средна телесна повреда по чл.129, ал.2 от НК)-
престъпление по чл.343, ал.3, предл.3, б. „а”, предл.2 вр. ал.1, б. „б”, предл.2 вр. чл.342, ал.1,
предл.3 НК, като на осн. чл.54, ал.1 НК е наложил наказание лишаване от свобода за срок от
една година, като на осн. чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от
три години. На осн. чл.343г, вр. чл.343, ал.3, предл.3, б. „а”, предл. 2, вр. ал.1, б. „б”, предл.2
вр. чл.342, ал.1, предл.3, вр. чл.49, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.7 НК на подсъдимата е наложено и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, считано от
влизане на присъдата в сила.
На осн. чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимата са възложени разноските по
производството в размер на 1 836.40 (хиляда осемстотин тридесет и шест и 0.40) лева, а на
осн. чл. 190, ал. 2 НПК и сумата от 5 лева-д.т. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение към въззивна
жалба от упълномощения защитник на подсъдимия– адв. И.А.. В жалбата и допълнението се
излагат подробни съображения за неправилност на първоинстанционния акт, като се
поддържа липсата на събрани категорични доказателства относно авторството на деянието
от страна на подсъдимата.
Излагат се съображения за приложимост на привилегирован състав, тъй като според
защитата деецът е направил всичко зависещо от него за указване на помощ на пострадалите.
Предвид доводите се отправя искане присъдата да бъде отменена и подсъдимата да бъде
призната за невиновна по повдигнатото обвинение, алтернативно подсъдимата да бъде
освободена от наказателна отговорност на осн. чл. 78, ал. 1 НК и да бъде наложено
административно наказание глоба и ЛПУМПС в минимален размер. Претендира се, ако не
бъдат споделени доводите на защитата, да се измени присъдата, тъй като наказанието се
явявало явно несправедливо и да бъде намалено на шест месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което на осн. чл. 66, ал. 1 НК да се отложи за срок от три години, а
наказанието ЛПУМПС да бъде определено на два месеца.
В жалбата не се правят искания за събиране на нови доказателства.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица, както и събирането
на нови писмени или веществени доказателства.
2
В съдебно заседание пред въззивния съд защитата на подсъдимата поддържа жалбата и
отправените с нея искания, акцентира на съображенията, изложени в същата.
Представителят на СГП намира, че присъдата е правилна, наложените наказания
справедливи и моли да бъде потвърдена.
Частните обвинители не се явяват в съдебно заседание-редовно призовани, както и
повереникът и не вземат отношение по същество.
Подсъдимата в съдебно заседание изразява съжаление за случилото се, моли ако бъде
намерена за виновна да ѝ бъде намалено наказанието лишаване от право да управлява МПС
в минимален размер.
В последната си дума моли за справедливо наказание.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за
установено следното:
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в
рамките на което е събрал и преценил гласни и писмени доказателства, както и способи за
събиране и проверка на доказателства, които подробно е обсъдил в мотивите си.
Настоящият съдебен състав споделя доказателствените изводи, до които е достигнал
районният съд, като намира че първата инстанция е събрала необходимите доказателства и
доказателствени средства за изясняване на обективната истина по делото и в това
отношение не е допуснала процесуални нарушения, с които да е ограничила правата на
страните да сочат доказателства. Отделно от това, първоинстанционният съд в пълна степен
е изпълнил задължението си да вземе всички необходими мерки за разкриване на истината.
Атакуваната присъда е постановена след задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, като районният съд е изложил ясни и мотивирани
съображения кои доказателствени източници възприема и поставя в основата на изводите си
по фактите и кои не.
Въззивният съд прие, че не са налице основания за промяна във фактическата обстановка,
възприетата от първостепенния съд - от една страна не са установени нови факти пред
въззивната инстанция, а от друга- не са налице основания за промяна на фактическата
обстановка, възприета от първостепенния съд, доколкото тя е правилно установена от същия
на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал.
От доказателствената съвкупност се установява следното:
Подсъдимата С. Г. К. е родена на *******. в гр. София, българка, с българско гражданство, с
висше образование, неосъждана, неженена, работи като търговски представител към „БТК“
ЕАД, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, ул. ******* и настоящ адрес: гр. София, ж.к.
„******* с ЕГН: **********.
Към 20.03.2017 година подсъдимата била служител в „БТК” ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „*******, като на същата бил поверен за управление служебен
3
автомобил „Тойота Ярис” с ДКН СА *******.
Към посочената дата св. Ц.Р. работел в „К.-С” АД на длъжност „шофьор на автобус”-
градски транспорт, въз основа на сключен трудов договор № 240/2013 от 06.12.2013 година.
На 20.03.2017 година, в 05:08 ч. св. Р., в изпълнение на трудовите си задължения, потеглил
от гараж на „К.- С” АД с поверения му автобус марка/модел „Мерцедес Конекто” с ДКН №
*******, собственост на посоченото дружество, за да извърши превоз по редовен маршрут
по линия № 3 на масовия градския транспорт в гр. София, като му бил издаден пътен лист
серия „А” № 70/20.03.2017 година.
В изпълнение на разписанието по автобусна линия № 3 на градския транспорт в гр. София,
около 07:50 ч., след като спрял на спирка „Окръжна болница”, за да се качат и слязат
пътници от автобуса, от средната врата на автобуса се качила свид. Р.Д., като свидетелката
се хванала с дясната си ръка за една от дръжките, които били монтирани в превозното
средство.
Свидетелката Е.Е. също се качила от спирка „Окръжна болница”, но от първата му врата,
която се намирала в близост до кабинката, определена за шофьора, и се хванала за лоста с
лявата си ръка, като била обърната с гръб към посоката на движение.
След като безопасно от въпросното превозно средство слезли и се качили пътниците, св. Р.
потеглил по бул. „Цариградско шосе” в посока от бул. „Г.М. Д.” към бул. „Александър
Малинов”. След потеглянето на автобуса от спирка „Окръжна болница”, същият продължил
да се движи в най-дясната лента по посока на движението, означена като „бус-лента”.
По същото това време (на 20.03.2017година, около 07:50 ч.), в съседна на тази, по която се
движел автобусът) лява лента, се движел лек автомобил модел/марка „Тойота Ярис” с peг. №
СА *******, собственост на „БТК” ЕАД, управляван от подсъдимата К., на който имало
обозначителни надписи „VIVACOM”, като автомобилът, управляван от подс. К. имал малка
преднина спрямо автобуса, който се движел в съседната (спрямо лекия автомобил) дясна
лента.
Непосредствено преди входа към бензиностанция „Шел”, подсъдимата К. направила завой
надясно и навлязла в пътното платно, по което се движел автобусът, като по този начин
създала реална опасност от реализиране на пътно-транспортно произшествие е автобуса на
градския транспорт.
За да предотврати пътно-транспортно произшествие с лекия автомобил, който неочаквано
навлязъл от съседна лява пътна лента в неговата пътна лента на движение, свид. Р.
предприел рязко натискане на спирачния педал, вследствие на което част от намиращите се
в автобуса пътници паднали на подовата му част, като сред тях били и свидетелките Е.Е. и
Р.Д.. В резултат на падането, свид. Е. усетила силна болка в лявата си ръка, в областта на
китката, а свид. Д. усетила силна болка в дясната си ръка, в областта на китката.
Свид. Р. не спрял непосредствено след натискането на спирачния педал, а продължил
движението на автобуса известно време след този момент. След като разбрал обаче, че
имало паднали и пострадали пътници в салона на автобуса, свид. Ц.Р. спрял превозното
4
средство от движение, обадил се на дежурния диспечер на „Столичен автотранспорт”, от
където му казали да изчака на място пристигането на полицейски патрул и линейка. Свид. Р.
отворил вратите на автобуса, за да могат за излязат пътниците, след което поставил
светлоотразителен триъгълник зад автобуса.
На мястото на инцидента останали свид. Р., свид. Е.Е. и свид. М.Х..
Известно време след спирането на автобуса, подс. К. се върнала на мястото на инцидента с
управлявания от нея автомобил модел/марка „Тойота Ярис” с per. № СА *******, тъй като
забелязала, след осъществената от нея маневра, че автобусът, пред който била направила
завой е спрял, и паркирала лекия автомобил на известно разстояние зад автобуса, след което
излязла от превозното средство, провела разговор със свид. Р. и се качила в автобуса, тъй
като разбрала, че имало пострадал пътник. Подсъдимата занесла бутилка с вода на свид. Е.,
която била останала в автобуса, и й предложила да я закара до болница, но свидетелката Е.
отказала с аргумента, че ще изчака пристигането на „Бърза помощ”.
След пристигането на екип на „Бърза помощ” свидетелката Е. била откарана в Окръжна
болница „Света Анна”, където било установена фрактура на лява предмишница, като ръката
на свидетелката била имобилизирана чрез поставянето на гипс.
Свид. Р.Д., която също била сред падналите в автобуса пътници, усетила силна болка в
дясната ръка, в областта на китката, но вместо да остане и да изчака пристигането на
линейка, отишла на работа. Известно време след това обаче, ръката на свид. Д. се подула и
се наложило свидетелката да посети УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, където била установена
фрактура на дясна гривнена става. Ръката на свидетелката била имобилизирана чрез
поставянето на гипс.
Подсъдимата К. останала на мястото на инцидента до пристигането на дежурен екип на
ПТП, който извършил необходимите първоначални действия по разследването - оглед на
местопроизшествие, констативен протокол, направени били снимки от мястото на
инцидента, съставени били съответните документи.
От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни се установява, че в резултат от горепосоченото пътно произшествието пострадалата
Е.Е. е получила следните травматични увреждания: счупване на лъчевата кост на лявата
ръка на типично място, което е резултат от действието на твърди тъпи предмети и може да
бъде получено в условията на ПТП, при падане върху дланта на лявата ръка, наложило
поставяне на гипсова имобилизация, реализирала медико-биологичния признак трайно (за
по-дълъг от 30 дни срок) затруднение на движенията на левия горен крайник.
От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни е прието, че в резултат от горепосоченото пътно произшествието пострадалата Р.Д.,
като пътник в автобус, е получила следните травматични увреждания: счупване на лъчевата
кост на дясната ръка на типично място, което е резултат от действието на твърди тъпи
предмети и може да бъде получено в условията на ПТП, при падане върху дланта на дясната
ръка, наложило поставяне на гипсова имобилизация, реализирала медико- биологичния
5
признак трайно (за по-дълъг от 30 дни срок) затруднение на движенията на десния горен
крайник.
От заключението на изготвената автотехническата експертиза се установява, че причината
за възникване на ПТП, е предприетата маневра завой на дясно за навлизане в крайпътна
територия със същевременно намаляване на скоростта от страна на водачката на лекия
автомобил, без да осигури безопасно разстояние между нея и задминатия автобус, като
неосигуряването на това разстояние е принудило водача на автобуса да предприеме
екстренно спиране, за да предотврати удар между пътните превозни средства.
От заключението на изготвената по делото тройна автотехническа експертиза се
установява, че причина за настъпване на произшествието, е предприетата маневра завой на
дясно за навлизане в крайпътна територия със същевременно намаляване на скоростта от
страна на водачката на лекия автомобил, без да се увери, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението (в случая, движещия се в пътната лента отдясно на
автомобила автобус). Допълнителна причина за произшествието е рязкото спиране на
автобуса от страна на водача Ц.Р., но при създалата се пътна обстановка в района, това е
била единствено възможната реакция от негова страна за избягване на удар с непредвидими
последствия. Падането на пострадалите се дължи на това, че пътничките не са се държали
надеждно и при рязкото спиране от водача на автобуса, са се изпуснали. Вредоносният
резултат не би настъпил, ако водачката на лекия автомобил, се е била съобразила с посоката
и скоростта на намиращия се в съседната отдясно пътна лента автобус, ако го е пропуснала
и едва след това да извърши маневрата, съобразявайки се с пътната обстановка.
Предприетото спиране от водача на автобуса е правилната реакция и той не е могъл да
предотврати произшествието, като вредоносният резултат не би настъпил, ако водачът на
автобуса е спрял по-плавно, но с възможен удар на лекия автомобил с непредвидими
последствия.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от
районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са
били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки
при обсъждането им. Настоящия съдебен състав изцяло споделя анализа на
доказателствената съвкупност от страна на проверявания съд, както и изложените мотиви
кои доказателства кредитира и кои не.
Правилно първоинстанционният съд е възприел и е поставил в основата на изводите си по
фактите показанията на свидетелите Е.Е., Р.Д. и М.Х.. Преценени в тяхната взаимовръзка се
констатира, че последните се явяват логични, последователни вътрешно безпротиворечиви и
съответни по отношение на фактите, включени в предмета на доказване. От показанията на
посочените гласни източници се установяват обстоятелствата, свързани с вида на автобуса,
спирките и местата, от които са се качили в превозното средство и местата, които са заемали
в автобуса, положението, в което са се намирали в автобуса; приблизителното разстояние и
време на спиране на автобуса след потеглянето му от спирка „Окръжна болница”; причините
6
за падане на пътници и реализирани телесни повреди; за обстоятелствата, свързани със
събитията след инцидента, включително връщането на подс. К. с управлявания от нея
автомобил и паркирането на последния до спрелия автобус, както и за проявената от
подсъдимата загриженост по отношение на пострадалата Е.; пристигането на дежурен
патрул на ПТП и „Бърза помощ“.
Правилно на следващо място първоинстанционният съд се е доверил на показанията на св.
К. К.-служител на ОПП-СДВР, посетил местопроизшествието, който в хода на проведения
разпит /вкл. и след приобщаване на показанията му по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.2 НПК/
установява обстоятелствата около датата и мястото на ПТП; положението на автобуса и
лекия автомобил с надпис „Виваком” след инцидента, пола на водачите на двете превозни
средства; липсата на съприкосновение между двете посочени превозни средства; наличието
на пострадали пътници и посещение от свид. К. и неговия колега, с когото са били дежурна
част тежки ПТП, на лечебни заведения (окръжна болница „Св. Анна” и УМБАЛСМ
„Пирогов”), за да установят, дали са били посетени на същата дата от пострадали пътници
от процесното събитие, регистрационните номера на автобуса и лекия автомобил, участници
в ПТП, както и трите имена на техните водачи (свид. Ц.Р. и подс. С.К.); изпробването на
водачите на посочените МПС за алкохол с техническо средство и резултатите от него, както
и за извършения оглед на местопроизшествието. Обсъжданият гласен източник на
доказателства не е заинтересован пряко от изхода на делото, показанията на същия са в
съответствие с показанията на свидетелите Е., Д. и Х., а същевременно с това са съответни и
на приложения в хода на досъдебното производство констативен протокол № К-157,
установяващ констатациите на органите на ОПП-СДВР във връзка с процесното ПТП. В
този смисъл не се констатират процесуални основания за дискредитиране на посочения
доказателствен източник и правилно първоинстанционният съд го е възприел като
достоверен такъв.
Показанията на св. Р. и обясненията на подсъдимата К. първоинстанционният съд е
подложил на изключително задълбочен анализ и съпоставка с останалите налични
доказателствени средства, отчитайки от една страна двупосочната процесуална същност на
обясненията на подсъдимата като доказателствено средство и средство за защита, а от друга
възможната заинтересованост на св. Р., като участник в ПТП, вследствие на което са
настъпили телесни повреди за пострадалите. Използвайки визирания подход и съпоставяйки
посочените доказателствени средства както помежду им, така и с останалите
доказателствени източници, първоинстанционният съд е изложил убедителни аргументи
относно частите от визираните доказателствени източници, които следва да залегнат в
основата на изводите по фактите и към кои части не може да се подходи с доверие, като
настоящата инстанция се солидаризира с доказателствения анализ на първоинстанционния
съд, тъй като същият е в синхрон с правилата на доказателственото право и формалната
логика.
Правилно първоинстанционният съд не е съобразил като основа на изводи по фактите
показанията на св. Петрова, като съответно е констатирал вътрешните противоречия в
7
показанията на свидетелката от една страна, а от друга липсата на съответствие с
независими по своя характер и обективни като съдържание независими гласни
доказателствени средства, писмени доказателства и способи за събиране и проверка на
доказателства.
Изготвените и приобщени в хода на съдебното следствие заключения на на вещите лица по
двете СМЕПД, основната АТЕ и тройната АТЕ правилно са кредитирани от първата
инстанция. Заключенията се явяват обективни, всестранни, научно обосновани и защитени в
хода на производство, като дават отговор на въпроси, за които съдът не разполага с
необходимите специални знания.
Правилно са възприети и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и
доказателствени средства.
Въз основа на правилно изведената фактическа обстановка първоинстанционният съд е
формирал правилни правни изводи относно обективната и субективна съставомерност на
деянието, извършено от подсъдимата К. като престъпление по смисъла на чл.343, ал.3,
предл.3, б. „а”, предл.2 вр. ал.1, б. „б”, предл.2 вр. чл.342, ал.1, предл.3 НК.
От обективна страна се установява, че на инкриминираната дата и място подсъдимата С.К. е
управлявала посочения автомобил, като е предприела маневра завой на дясно, за да премине
в съседна дясна пътна лента, по която се е движел автобус на градския транспорт,
управляван от свид. Р., без да се е убедила, преди да започне маневрата, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, в частност на автобуса, като не е съобразила
маневрата с посоката и скоростта на движение на автобуса и не го е пропуснала да мине
преди да предприеме маневрата, свързана с навлизане изцяло в съседна пътна лента, с което
е нарушила и задълженията си по чл.25, ал.1 и чл.25, ал.2, изр.1 от ЗДвП. Първата
разпоредба предвижда задължение за всеки водач на ППС, който ще предприеме каквато и
да е маневра,...в частност , за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път..., преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него,...и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхната...посока и скорост на движение, а втората разпоредба
задължава водачите на пътни превозни средства при извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по нея ”.
Доказателствената маса, преценена в нейната взаимовръзка не дава основание за формиране
на каквото и да е съмнение, че именно подсъдимата е управлявала процесното МПС, във
връзка с което е настъпило пътното транспортно произшествие. В тази насока са
показанията на свидетелите К., Р., а и самите обяснения на подсъдимото лице, както и
обстоятелството, че от гласните доказателствени средства не се съдържат данни за друг
идентичен автомобил, който да се е движил на посоченото място и участък извън този
управляван от подсъдимата. Видно и от приложената справка от "БТК" ЕАД вх.№
1004315/21.01.2019 година на инкриминираната дата, процесният лек автомобил е бил
предоставен за управление на подсъдимото лице. В подкрепа на този извод са и показанията
8
на св. Х. установяващи споделеното от подсъдимата, че се е върнала на
местопроизшествието, за да провери дали всички хора са добре и има ли пострадали.
Вследствие на посоченото нарушение на правилата за движение от страна на подсъдимата е
последвало рязко натискане на спирачния педал от свид. Ц.Р., което е било единствената
възможна и правилна реакция, за да предотврати удар с навлезлия в неговата лента на
движение лек автомобил с непредвидими последици, довело до падане на правостоящи в
автобуса пътници и причинени средни телесни повреди на свидетелките Е.Е. и Р.Д.,
изразяващи се в: счупване на лъчевата кост на лява ръка на типично място за пострадалата
Е. и счупване на лъчевата кост на дясна ръка на типично място за пострадалата Д.,
реализиращо от своя страна медико-биологичния признак на трайно (за срок повече от
тридесет дни от датата на травмата) затруднение на движението на левия, съответно на
десния горен крайник, с което са осъществени и съставомерните престъпни последици,
визирани в разпоредбата на чл.343, ал.3, предл. 3, б. „а”, предл.2 вр. ал.1, б. „б”, предл.2 вр.
чл.342, ал.1, предл. 3 НК.
С оглед горните съображения са налице всички обективни елементи на състава на
визираното престъпление.
От субективна страна правилна е констатацията на районния съд за виновно поведение от
страна на подсъдимата и наличие на субективна съставомерност на деянието. Въз основа на
фактите от обективна страна се формира извод, че деянието е осъществено непредпазливо
/небрежност/-подсъдимата не е предвиждала настъпване на общественоопасните последици,
но е била длъжна и е могла да ги предвиди- разполагала с обективна възможност да
възприеме движещият се зад нея в съседна дясна пътна лента автобус на градския
транспорт, като участник в движението и е била длъжна да го пропусне да премине, преди
да предприеме маневра завой надясно и навлизане в неговата пътна лента на движение.
Възраженията на защитата, че подсъдимата преди извършване на маневрата е погледнала
неколкократно в страничното огледало не я освобождават от отговорност и не влияят върху
съставомерността на деянието, тъй като както се установява от разясненията на вещите лица
по тройната автотехническа експертиза, страничните огледала привидно отдалечават
обектите, а подсъдимата като водач МПС е следвало да бъде неясно с техническите му
характеристики и това обстоятелство и да съобрази поведението си преди предприемане на
маневрата, което не е сторила. Обстоятелството дали св. Р. е тръгнал рязко от спирката на
градския транспорт няма пряко отношение към настъпване на ПТП, тъй като последното не
е настъпило в този момент, а в значително по-късен етап. Настоящата инстанция не споделя
и възраженията на защитата, че не било взето предвид поведението на водача на процения
автобус, който не бил наблюдавал останалите участници в движението. Тъкмо напротив,
първоинстанционният съд се е спрял подробно на поведението на водача, като правилно е
преценил поведението му като правомерно, позовавайки се на заключенията на вещите
лица, като рязкото задействане на спирачния апарат е било предприето с оглед избягване на
сблъсък с лекия автомобил с непредвидими общоопасни последици, като внезапното
предприемане на маневрата от страна на подсъдимата и действията на водача на автобуса
9
сочат, че последният е наблюдавал движението, като именно поради това е задействал
спирачната система и не могат за него да се въвеждат изисквания да предвижда
несъобразяване на подсъдимата с отстоянието му, посоката и скоростта, още повече, че
опасността за водача на автобуса е възникнала в момента, в който подсъдимата е навлязла в
лентата му за движение, а не преди това.
В този смисъл подсъдимата К. правилно е призната за виновна по обвинението за
престъпление по чл. чл.343, ал.3, предл.3, б. „а”, предл.2 вр. ал.1, б. „б”, предл.2, вр. чл.342,
ал.1, предл.3 НК.
Настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице основания за прилагане на
привилегирования състав по чл. 343а, ал. 1, б. "в" НК. Съгласно т. 5 "б" от Постановление №
1/17.01.1983 година по НД №8/1982 на Пленум на ВС изискванията за наличие на намалена
отговорност са: помощта да е била необходима, т.е. да е оказана на жив човек, и да е
насочена субективно и обективно към спасяване живота и запазване здравето на
пострадалия; деецът да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ, на
пострадалия или пострадалите, което се преценява конкретно с оглед възможностите му,
обстановката и характера на действията, които е извършил сам или заедно с други лица;
когато са пострадали повече от едно лице и някое от тях е починало, достатъчно е деецът да
е оказал помощ на другите. Конкретните действия на подсъдимата, която се е върнала на
местопроизшествието са били предложение към пострадалата Е. да я закара до болнично
заведение, съответно да извика линейка и е предложила вода. Така посочените действия не
съставляват оказване на помощ по смисъла на разпоредбата на НК и визираното
Постановление, тъй като по съществото си не са допринесли по никакъв начин за запазване
здравето на пострадалата или ограничаване на настъпилите за нея общественоопасни
последици. Линейка е била повикана от диспечер преди подсъдимата въобще да е
предложила това, а пострадалата не е била извозена от подсъдимата до болнично заведение,
като само по себе си предложението за това не може да се квалифицира като оказване на
помощ. В този смисъл и искането на защитата за приложение на привилегирования състав
на чл. 343а, ал. 1, б. "в" НК е неоснователно. Обстоятелството, че подсъдимата се е
завърнала на местопроизшествието и е останала на същото е нейно законово задължение по
смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 2, б."б" ЗДвП, като изпълнението на законово задължение и
неговото ненарушаване не може да се тълкува в полза на лицето.
Въззивната инстанция изразява съгласие с първата по отношение на индивидуализация на
наказанието. Повдигнатото обвинение, за което подсъдимата е призната за виновна е по
чл.343, ал.3, предл.3, б. „а”, предл.2, вр. ал.1, б. „б”, предл. 2, вр. чл.342, ал.1, предл.3 НК,
като наказанието, което е предвидено в закона е „Лишаване от свобода“ от една до шест
години. Първоинстанционният съд правилно е преценил всички обстоятелства, относими
към определяне на наказанието и е определил спрямо подсъдимата К. наказание „Лишаване
от свобода” за срок от една година, при условията на чл. 54 НК, което се явява
справедливо, като е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила, на осн. чл. 66, ал. 1 НК.
10
Правилно съдебният състав е преценил наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства – чистото съдебно минало, съдействието на подс. К. на разследването, както и
поведението на подсъдимото лице непосредствено след настъпилото ПТП, а като
отегчаващо - създадената опасност за живота и здравето на намиращите се в автобуса
множество пътници. В конкретния случай настоящата инстанция се солидаризира с изводите
на първоинстанционния съд, че не е налице съпричиняване на ПТП в резултат на
поведението на пострадалите, което обстоятелство по начало може да се обсъди като
смекчаващо отговорността обстоятелство. Както правилно е преценил СРС процесният
автобус е бил запълнен с пътници и е имало и правостоящи, сред които са били и
пострадалите свидетелки, като същите, според обстановката в автобуса, са се държали на
определени за това места - дръжка на седалка и лост в коридора на автобуса, т. е. при
нормално движение на автобуса, тяхното безопасно пътуване за правостоящи е било
осигурено. Същите няма задължението да следят какви маневри ще предприемат водачите
на МПС или да предвиждат възможно тяхно неправомерно поведение, предвид на което и
техните действия по никакъв начин не са допринесли за настъпване на общественоопасните
последици, какъвто би бил случаят, ако бе установено, че не са се придържали физически, за
да предотвратят възможно падане в процеса на движение.
С оглед наличните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства не се
установяват материалноправните предпоставки за приложение на чл. 55 НК и определяне на
наказанието под законоустановения за това минимум на наказанието лишаване от свобода.
Правилно на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено изпълнението на така
определеното наказание "лишаване от свобода", за срок от три години. Въззивният съд,
подобно на първоинстанционния, приема, че в конкретния случай са налице предпоставките
за приложение на института на отлагане на изтърпяване на наказанието "лишаване от
свобода", съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Чистото съдебно минало на дееца и
размерът на наложеното наказание (ненадвишаващо три години) очертават формалните
предпоставки, визирани в посочената правна норма. Съдът се съгласява с изводите на
първата инстанция, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага
същото да бъде изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на
така определеното наказание "лишаване от свобода". Визираните в разпоредбата на чл. 36,
ал.1 НК цели на наказанието сочат, че същото следва да осигури, по възможно най-
балансиран, ефективен и приемлив за обществото и личността на осъдения начин,
едновременно поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху
осъденото лице и превантивно и предупредително въздействие върху останалите членове на
обществото. Настоящата инстанция намира, че целите на наказанието могат да бъдат
постигнати и с прилагане института на условното осъждане.
При определяне на размера на изпитателния срок, районният съд е съобразил
характеристичните данни на подсъдимата, като едновременно с това е отчел и
обстоятелството, че законодателят изрично свързва ролята на условното осъждане с
преобладаващото му значение за поправяне на подсъдимия, като въз основа на това
11
законосъобразно е приел, че именно такъв размер отлагателен срок, ще окаже максимално
поправително и продължително възпитателно - превантивно въздействие върху
подсъдимото лице и останалите членове на обществото.
Правилно на следващо място е приложена и разпоредбата на чл.343г вр. чл.343, ал.3,
предл.3, б. „а”, предл.2 вр. ал.1, б. „б”, предл.2 вр. чл.342, ал.1, предл.З вр. чл.49, ал.2 вр.
чл.37, ал.1, т.7 НК, като законосъобразно и справедливо на подсъдимата е наложено
кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС”, тъй като от доказателствата
по делото се установява, че лицето е правоспособен водач на МПС и притежава
свидетелство за правоуправление. Установява се, че подсъдимата е еднократно наказвана за
нарушения на правилата на ЗДвП с НП № 526/2013 година на РУ-гр. Ихтиман, ОДМВР-
София. Отчитайки това обстоятелство и периодът от време от нарушението, за което е била
санкционирана, съотнесено към настоящото деяние, настоящата инстанция счете, че срокът
на наказанието ЛПУМПС-дванадесет месеца се явява справедлив, а и в съответствие с
изискването на т. 6, б. "б" от Постановление № 1/17.01.1983 година по НД №8/1982 на
Пленум на ВС- „срокът за лишаване от право на управление на моторно превозно средство
не може да бъде по-кратък от срока на наложеното наказание лишаване от свобода".
Правилно с оглед изхода на делото на осн. чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимата са
възложени разноските по производството в размер на 1 836.40 (хиляда осемстотин тридесет
и шест и 0.40) лева, а на осн. чл. 190, ал. 2 НПК и сумата от 5 лева-д.т. за служебно издаване
на изпълнителен лист.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият
следва да бъде потвърден, а въззивната жалба и допълнението към нея- да бъдат оставени
без уважение, като неоснователни.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд , НО,
IX-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 05.03.2020 година по НОХД 1919/2018 година на СРС, НО,
102 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13