Решение по дело №213/2024 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 63
Дата: 9 септември 2024 г.
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20242180200213
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юли 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Царево, 09.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно
дело № 20242180200213 по описа за 2024 година
Производството е от административно наказателен характер, с правно
основание по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от Д. Г. Г., ЕГН-
**********, с. Я. против наказателно постановление № 11-01-772/ 12.12.2023
г. на Директора на АДФИ, с което на основание чл.256а от Закона за
обществените поръчки на Д. Г. Г., ЕГН-********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200,00 лева, за нарушение по
чл. 26, ал. 1,т. 2 от ЗОП.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
материално и процесуално незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде
отменено. Твърди се, че не е налице осъществен състав на визираното
административно нарушение. Алтернативно се иска приложение на чл. 28 от
ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно
упълномощен адвокат, който подържа жалбата и пледира за отмяна на
обжалваното постановление.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно
заседание от юрисконсулт, който оспорва жалбата.
1
По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпита се
актосъставителят.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното:
Актосъставителят извършила проверка одит във връзка с възлагането
на обществени поръчки от Община Приморско. При проверката
актосъставителя приела, че жалбоподателят Г. в качеството му на кмет на
Община Приморско и възложител на обществени поръчки по чл.7, т.1 от ЗОП,
на 21.09.2022 г. в гр. Приморско, в качеството му на кмет на Община
Приморско не е изпратил за публикуване в регистъра на обществените
поръчки, Обявление за възложена поръчка в законоустановения 7- дневен срок
от влизане в сила на Решението с което е била прекратена обществена
поръчка, № 00872-2022-0008.
Това мотивирало актосъставителят да издаде акт за установяване на
административно нарушение № 11-01-772/ 29.06.2023г., който е предявен на
нарушителя в деня на издаването му, видно от положения подпис в него.
Срещу акта жалбоподателят подал писмено възражение. Въз основа на
съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Д. Г.
административно наказание – глоба в размер на 200,00 лв.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин
от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитания актосъставител.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок,
съдържа всички необходими реквизити, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това
2
деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това
лице виновно. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на
административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е.
посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се
прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в
случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване
на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в
тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин
пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде
наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо
стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление.
В разгледания казус, от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, съда намира за безспорно установено и доказано извършеното
нарушение, за което жалбоподателя е привлечен към
административнонаказателна отговорност. Впрочем, жалбоподателя в жалбата
си и в съдебно заседание, не оспорва фактическите констатации по акта и
извършеното нарушение, но твърди, че в случая става въпрос за допусната
фактическа грешка. Пледира чрез процесуалния си представител за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН.
Съда намира това възражение за основателно.
Съдът намира, че констатираното деяние макар и да осъществява
признаците на административно нарушение, представлява маловажен случай
като наказващият орган неправилно и в нарушение на закона, не е приложил
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за
„маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/ 2005 г. ОСНК, докладчик съдията
Блага Иванова, преценката на административнонаказващият орган за
„маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. В настоящия случай съдът намира, че
3
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, което е основание за отмяната на НП, поради издаването му в
противоречие със закона. За да е налице „маловажен случай” на
административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства да представлява по- ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
В случая съдът намира, че наказващият орган не се е произнесъл в
Наказателното постановление относно наличието или липсата на
предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Административно-
наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено
административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на
санкцията на административно наказателната норма, във всички случаи, е
въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. В обхвата на
съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на
преценката по чл. 28 от ЗАНН, но самата преценка е в компетенцията на
административнонаказващият орган.
Съдът приема, че в конкретния случай е налице маловажен случай на
административно нарушение и административнонаказващият орган е
следвало да съобрази разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да не издава НП.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, към която препраща разпоредбата на чл. 11 от
ЗАНН "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в
случая– нарушение/ с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от
съответния вид. Съдът счита, че констатираното в настоящия случай
нарушение извършено от жалбоподателя, следва да бъде квалифицирано като
маловажен случай.
Съгласно горното, съда приема, че с извършеното деяние не са
засегнати никакви права и законни интереси на трети лица и не са им
нанесени имуществени вреди. В случая не са предявявани жалби от
заинтересуваните лица, не са настъпили вредоносни последици. Не са
настъпили общественоопасни последици и целите на превенцията биха се
постигнали и по друг процесуален ред, без налагане на глоба.
4
При това положение, за съда се налага извода, че е налице по- ниска
обществена опасност на конкретното нарушение от обичайната за този род.
Неприлагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН при наличието на
предпоставките в конкретния случай, обосновава разбирането за нарушение
на материалния закон, допуснато от административно- наказващия орган.
Приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е в правомощията и на
съдебната инстанция, както по фактите, така и по правото. Така е в
цитираното по- горе Тълкувателно решение на ВКС, както и в множество
решения на Европейския съд по правата на човека.
Предвид на това съдът приема, че като не е приложил разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, административно- наказващият орган е допуснал нарушение
на Закона, водещо до отмяна на обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът


РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 11-01-772/ 12.12.2023 г. на
Директора на АДФИ, с което на основание чл.256а от Закона за обществените
поръчки на Д. Г. Г., ЕГН-********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 200,00 лева, за нарушение по чл. 26, ал. 1,т. 2 от ЗОП.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5