Определение по дело №152/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от К.К.С. ***, подадена чрез пълномощник адв. В.А.,***.

В жалбата се сочи, че на 23.01.2024г. жалбоподателката подала в Община Харманли заявление за дерегистрация на регистрирани на нейния адрес лица с вх. № ОХ-05-159/23.01.2024г., съгласно чл.92 от ЗГР, като това с оглед разпоредбата на чл.57, ал.2 във вр. с чл.21, ал.3 от АПК следвало да стане с административен акт в 7-дневен срок. Вместо да извърши поисканата дерегистрация Община Харманли и отговорила с писмо изх. № ОХ-05-159-11/07.02.2024г., че е назначила комисия по чл.99б от ЗГР, която комисия не установила адресни регистрации, извършени в нарушение на чл.92 и чл.99а от ЗГР. Счита, че така изпратеното й писмо представлявало мълчалив отказ на Община Харманли да издаде поисканият от С. административен акт, т.е. налице бил мълчалив отказ за издаване на административен акт по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. В тази връзка се иска, съдът да постанови решение, с което да отмени мълчаливия отказ на Община Харманли да извърши поисканата със заявление вх. № ОХ-05-159/23.01.2024г. дерегистрация на регистрирани лица, като върне преписката за продължаване на производството по нея със задължителни указания.

С писмо вх. № 1425/20.02.2024г. в Административен съд Хасково е постъпила, изисканата от кмета на Община Харманли административна преписка.

След запознаване с административната преписка и констатиране, че по подаденото от К.С. заявление с вх. № ОХ-05-159/23.01.2024г. е изготвен Протокол от 01.02.2024г. на комисия при Община Харманли, последван от писмо с изх. № ОХ-05-159/1/ от 07.02.2024г. на кмета на Община Харманли, а същевременно се оспорва мълчалив отказ на Община Харманли, съдът с разпореждане № 846/22.02.2024г. е оставил без движение жалбата, като е указал на жалбоподателката чрез пълномощника и в 7-дневен срок да конкретизира предмета на оспорване като посочи: поддържа ли жалбата си против мълчалив отказ на Община Харманли или същата следва да бъде приета като такава против изричен отказ /с точното му посочване/, съответно кой е органа, който е формирал/издал отказа. С разпореждането от съда са дадени указания и за последиците от неизпълнение на разпореждането.

В срок от адв. А., пълномощник на жалбоподателаката е постъпила уточняваща молба, в която същият сочи, че поисканото действие е за дерегистрация на регистрирани на адреса лица, а не за назначаване на комисия и съставяне на протокол. Затова счита, че е налице мълчалив отказа на Община Харманли. От текста на писмо с изх. № ОХ-05-159/1/ от 07.02.2024г. на Община Харманли било видно, че поисканото действие не е извършено, т.е. налице бил мълчалив отказ за издаване на административен акт.

С оглед посоченото до тук настоящия състав на съда приема, че от страна на жалбоподателката се поддържа оспорване на формиран мълчалив отказ от Община Харманли, въпреки дадените й насочващи указания с разпореждане № 846/22.02.2024г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК, една от предпоставките за възникване и съществуване правото на жалба, е наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване. Тази процесуална предпоставка е от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно.

Мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК е налице, когато административният орган е бил длъжен по силата на изрична законова разпоредба да се произнесе по искането, с което е сезиран, като издаде изричен административен акт и той не е изпълнил това задължение в определения от закона срок.

В случая такова нормативно задължение за Община Харманли не съществува, тъй като на първо място Общината не притежава качеството административен орган по смисъла на §1, т.1 от ДР на АПК. Съответно при липса на качеството „административен орган“ Общината няма как да бъде обвързана със задължението да издаде поискания административен акт. При твърдение за формиран мълчалив отказ оспорването следва да бъде насочено срещу мълчанието на конкретния орган, който не е изпълнил възложената му от закона властническа компетентност, а не срещу структурата, към която той принадлежи. В приложимия закон - ЗГР не се открива правна норма, която да задължава Общината да издаде акт с определено съдържание, на основание на заявеното от жалбоподателката искане, поради което доколкото мълчаливият отказ се формира, само в случаите, в които за административния орган съществува задължение за произнасяне, то липсата на това задължение изключва формирането му. С оглед на това съдът намира, че не е налице годен за обжалване административен акт, който да подлежи на съдебен контрол.

По мнение на настоящия състав на съда с подаване на заявлението до кмета на Община Харманли жалбоподателката е инициирала производство по чл. 99б от ЗГР, което се състои от няколко фази - конституиране на комисия, извършване на проверка, съставяне на протокол. Производството завършва с единен краен акт – заповед за заличаване на адресна регистрация или с отказ за това - чл. 99б, ал. 3 от ЗГР. Същата се издава от кмета на общината, поради което той извършва крайната преценка за резултата на административното производство. Този акт подлежи на оспорване пред съответния административен съд, според нормата на чл. 92, ал. 14 от ЗГР. Съответно при мълчание на компетентния орган в тази процедура, ще е налице мълчалив отказ. В случая обаче административният орган – кмет на Община Харманли, безспорно в несъответната форма по закон е постановил отказ, обективиран в писмо с изх. № ОХ-05-159/1/ от 07.02.2024г.

Тук е мястото да се посочи, че когато дадено административно изявление съдържа едновременно признаците на властническо и уведомително, правопораждащата воля доминира над останалото съдържание и тогава е налице административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК с всички последици от това. Поради това следва да бъде прието, че писмо с изх. № ОХ-05-159/1/ от 07.02.2024г. на кмета на Община Харманли, препращайки към становището на комисията представлява отказ за заличаване на посочените от жалбоподателката в заявление вх. № ОХ-05-159/23.01.2024г. лица. Макар да съдържа уведомление до адресата за проведената процедура и констатациите на комисията, по съществото си то съставлява волеизявление, непосредствено засягащо правата, свободите и законните интереси на заявителката, което придава на писмото характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК.

Предвид посоченото, при депозиране на жалбата и дадената след това възможност на жалбоподателаката, чрез пълномощника и да отстранят нередовностите на последната, във връзка с търсената защита е следвало ясно и недвусмислено да посочат административния акт, който се оспорва, съответно неговият издател. Видно от съдържанието на самата жалба, а и от последвалото уточнение такова изрично посочване не е направено, а съдът няма право сам да определя предмета на оспорване (при изрично заявена вола за оспорване на мълчалив отказ и то на Община Харманли) и да допълва или коригира волята на търсещото защита лице.

По изложените съображения съдът, счита така подадената жалба за процесуално недопустима, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото се прекрати.

Предвид изложеното и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.К.С. ***, срещу мълчалив отказ на Община Харманли да се произнесе по подадено от С. заявление с вх. № ОХ-05-159/23.01.2024г., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №152/2024год. по описа на Административен съд Хасково.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: