№ 956
гр. Варна , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500703 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба,
депозирана от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, чрез адв. Б.,
срещу Решение № 14/28.01.2021г. по гр.д. № 880/20г. по описа на ПРС, с което са
отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ал. 1 от ГПК от „Енерго-Про Продажби” АД,
срещу Ф.М. И., ЕГН **********, положителни установителни искове да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството - ищец съществуват
парични вземания против ответника в размер на следните суми: 1) сумата от 2 167,42 лева,
представляваща главница за незаплатена енергия, за което е издадена фактура №
**********/07.06.2019 г., която енергия е доставена до обект на потребление, находящ се в
гр. Провадия, ул. „Янко Сакъзов“ № 21, вх. Б, ап. 26, с абонатен №********** и клиентски
№ **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
14.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 2) сумата от 196,88 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 17.06.2019 г. до 05.06.2020
г., за които парични вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 710/2020 г. по описа на Районен съд – Провадия, 3-ти състав. В
жалбата се излага, че съществува законово основание за извършване на корекцията и то
намира своето основание в нормата на чл. 50 ПИКЕЕ /отм./ Изпълнени са изискванията за
приложение на корекционната процедура- извършена е проверка и съставен протокол, както
правилно е начислена допълнително дължимата сума. Моли за отмяна на решението и
уважаване на предявените установителни искове. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Ф. М. И., с
който жалбата се оспорва. Претендират се разноски.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.422 ГПК се излагат
следните твърдения от страните:
1
Ищецът твърди, че на 31.05.2018 г е била извършена проверка на обект на
потребление, находящ се в гр. Провадия, ул. „Янко Сакъзов“ № 21, вх. Б, ап. 26, на който
адрес в системата на „Електроразпределение Север“ АД титуляр на откритата партида с
абонатен №********** и клиентски № ********** е вписан Д.П.Г.. Заявява, че въпреки че
електроснабдяваният обект е бил закупен от ответницата на 17.08.2017г., промяна в
партидата, водена от ищеца не била извършена, нито от продавача, нито от купувача.
Ищецът ангажира договорната отговорност на ответника с аргумента, че за процесния
период на корекция собственик, вкл. към момента на извършване на проверката, собственик
и ползвател на процесния имот е ответницата. Енергийното дружество сочи, че начислената
сума представлява стойност на реално доставена и потребена от абоната електрическа
енергия, дължима от ищеца на основание чл. 200 ал. 1 ЗЗД. Сочи, че на 31.05.2018г. от
служители на „Електроразпределение Север“ АД е извършена техническа проверка на
електромера, като са направени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в
регистър 1.8.3. има показания, които не са визуализирани на дисплея и съответно не са
отчетени и заплатени от абоната. Средството за търговско измерване е демонтирано и
подменено с ново, като за проверката е съставен констативен протокол. Демонтираният
електромер е изпратен за експертиза в БИМ, където при софтуерно прочитане е установена
намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия по
невизуализирана тарифа 1.8.3. Със становище на „Електроразпределение Север“ АД е
установено точното количество ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3, което е
остойностено с издадена от ответника фактура. Счита, че е налице хипотезата на чл. 50
ПИКЕЕ и са осъществени всички предпоставки за приложение на корекционната процедура.
Посочва се, че електрическата енергия, натрупана в невизуализирания регистър е реално
доставена и потребена от потребителя. Навеждат се доводи, че следва да се приложат
субсидиарно разпоредбите, свързани с договора за покупко-продажба, уредени в ЗЗД.
Излага, че е подадено заявление и е издадена срещу ответника Ф.И. заповед по чл.410 ГПК
за цитираните суми. Тъй като И. е депозирала възражение срещу издадената заповед, е
подаден и положителният установителен иск по чл.422 ГПК.
Ответникът Ф.И. не оспорва, че е клиент на Енерго-Про Продажби” АД. Твърди, че
откакто е собственик на имота ежемесечно и в срок е заплащал потребената от него енергия.
Оспорва приложимостта на чл. 50 от ПИКЕЕ, както и че не съществува нормативно
основание за извършване на корекция на основание същата разпоредба.Моли искът да бъде
отхвърлен.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
От приложения по делото констативен протокол от 31.05.2018 г. се установява, че
служители на ЕРП Север на посочената дата са извършили проверка на процесното СТИ.
Последното е демонтирано със следните показатели: нощна тарифа 1.8.1 – 002208 квч,
дневна тарифа – 1.8.2 – 005480 квч, тарифа 1.8.3 – 011837 квч. Монтирано е ново изправно.
Протоколът е подписан от двама служители на ответника и двама свидетели, един измежду
които и ответницата Ф. М. И.. Посочено е, че СТИ е монтирано на обект, собственост на
Д.Г.. Демонтираният електромер е бил изпратен за експертиза в Български институт по
метрология. В т. 5 от протокола за техническа проверка на БИМ – РО Русе, наименована
„Техническо състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп“, е
посочено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера и че е констатирана преминала енергия на тарифа 3 – 011837.4 квч, която не е
визуализирана на дисплея. Констатирано е, че измервателният уред съответства на
2
метрологичните характеристики.
Съгласно писмено становище, подписано от специалист „ЕК” и от началник отдел
„КЕК” към ответното дружество, е одобрено начисляване допълнително общо количество
ел. енергия в размер на 11837 квч за периода от 01.06.2017 г. до 31.05.2018 г., на основание
софтуерен прочит на паметта на СТИ.
Въз основа на това е изготвена фактура № **********/07.06.2019 г. на стойност 2
167,42 лева, като длъжник по фактурата е Д.П.Г..
По делото е приета съдебно – техническа експертиза, от която се установява, че
подмененият електромер е параметризиран от производителя да отчита консумираната
ел.енергия от битови абонати по две тарифи - дневна, която се записва в регистър 1.8.2 и
нощна тарифа – в регистър 1.8.1. При нормална работа на измервателния уред, преминалата
ел. енергия през измервателната му система, се визуализира на дисплея и се записва в
съответния дневен и нощен регистър в зависимост от часовата зона, в която е отчетена
енергията. Заключението пояснява, че регистър 1.8.3 отчита само върхова енергия, която е
предназначена само за стопански абонати, което означава, че след като има налични
показания в регистър 1.8.3 при битов клиент и тези показания не са визуализирани на
дисплея по дневната (1.8.2.) и нощната (1.8.1) тарифа, то е налице нарушение на нормална
работа на измервателния уред. Експертизата установява, че в регистър 1.8.3, в който е
отразена процесната ел. енергия не се визуализира на дисплея на СТИ, поради което не е
била отчитана при редовен отчет, съответно тази ел.енергия не е била фактурирана и
остойностена през отчетния период. В този смисъл експертизата посочва, че количеството
ел.енергия, натрупана в скрития регистър 1.8.3, е вследствие на неправомерно софтуерно
вмешателство в програмата за параметризация (в тарифната схема) на СТИ.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл.422 ГПК.
По заявление на ищеца „Енерго Про Продажби“ АД е издадена заповед за изпълнение
№260006/19.08.2020г. по чл.410 ГПК срещу ответника Ф.И. за сумата от 2 167,42
лв.,представляваща главница за неплатена енергия по издадени фактури на 07.06.2019г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението, както и 196,88 лв. мораторна лихва и
разноски 97,29 лв. разноски в заповедното производство.
В срок е подадено възражение по чл.414 ГПК от длъжника Ф. И.. В едномесечния срок по
чл.415 ГПК е предявен настоящият иск от заявителя „Енерго Про Продажби“ АД. Искът е
допустим.
За да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК е основателен, в тежест
на ищеца – въззиваем в настоящото производство, е да установи главно и пълно, при
наличието на изрично оспорване, че въззивникът е потребител на електроенергия за
посочения обект, както и че претендираната сума е стойността на реално доставена и
потребена от длъжника енергия за процесния период.
Видно от представената със заявлението справка от Агенция по вписванията е, че Ф. М. И. е
закупила процесния имот, находящ се в гр. Провадия, ул. „Янко Сакъзов“ №21 бл.15 вх.Б
ет.4 ап.26, на 17.08.2017г. от Д.П.Г.. Именно посочения Г. е титуляр на издадената фактура
3
от 07.06.2019г. Същият обаче е бил собственик на имота за периода до 17.08.2017г.,
респективно е имал качеството „потребител“ на електроенергия по смисъла на ДР на §1
т.41б от ЗЕ. Такова качество въззиваемата Ф.И. е нямала за периода от 01.06. до 17.08.2017г.,
тъй като не е била нито собственик, нито ползвател на имота. По аргумент на т.1 на ТР
№2/17г. на ГК на ВКС доколкото И. е нямала качеството потребител, то и тя не е може да
бъде ангажирана със заплащане на сума за ползвана в имота еленергия.
За периода от 17.08.2017г. до 31.05.2018г. правото на собственост по отношение на
снабдявания с енергия имот е било в патримониума на И., респективно и тя е била
потребител на ел. енергия съгласно § 1, т. 41б ЗЕ. Не се спори, че имотът, където е бил
монтиран процесния електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което
потребителят има задължение да заплаща използваната ел. енергия. Спорно е дали е налице
основание за начисляване на процесната сума. Видно е, че процесното вземане е възникнало
чрез начисляването му като корекция в цената, дължима от въззиваемата за реално
доставена и консумирана за минал период ел. енергия. Корекцията е извършена от енерго-
снабдителното предприятие при действието на последните изменения на ЗЕ, влезли в сила
на 17.VІІ.2012 г., както и действащите от м.ноември 2013г. ПИКЕЕ. В новоприетите
Правила, е предвидена възможността за извършване на корекции на сметките на абонатите
за потребена ел. енергия за минал период при констатирани отклонения в точността на
измерването на количеството доставяна от дружеството и потребена от абонатите ел.
енергия, в случая са приложими, доколкото процесните правоотношения с които е
извършена корекцията са се осъществили при съществуваща вече нормативна уредба. Няма
спор, че към момента на извършване на корекцията са действали приети през м. ХІ.2013г.
ПИКЕЕ, които са изготвени на осн.чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Цитираната по-горе разпоредба,
одобрена като методика за коригиране на сметки за минало време, предвижда условията и
предпоставките, при които „Енерго –Про Продажби” АД може да пристъпи към корекция на
консумираната за минало време ел. енергия. А именно: в случай на констатирано по
правилата на ДКЕВР не измерване и/или неточно измерване на ел. енергия в резултат на
осъществено от потребителя неправомерно въздействие върху СТИ и неправомерно
присъединяване към разпределителната система. Предвид изложеното се налага извода, че
към датата на извършване процесната проверка на СТИ на ответника, принципно
съществува законово основание ответното дружество да извърши едностранна корекция на
количеството начислена ел. енергия на потребителя при неизправно СТИ или при грешка в
началните данни. Посоченото конкретно основание за извършване на корекцията или
допълнителното начисляване на сметка е нормата на чл.50 ПИКЕЕ /отм./. Цитираната
подзаконова разпоредба предвижда, че в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по-дълъг от една година. Или в случая в тежест на
ответното дружество е да установи наличието на няколко предпоставки: констатирано при
проверката на СТИ несъответствие между данните за параметрите на измервателната група
и въведените в информационната база при ответника данни, както и това несъответствие да
е довело до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества енергия.
При извършената проверка не е установено нарушение на целостта или функционалността
на измервателната система. Установено е несъответствие между установените параметри на
измерване и зададените в системата на ответника. Настоящият състав не споделя обаче
направения от ищцовото дружество извод за наличие на такова несъответствие, основание за
извършване на начисление по чл.50 ПИКЕЕ поради следното: Че е налице софтуерна
4
манипулация може да се приеме за установено по пътя на пълно и главно доказване, само
ако не е налице друга причина за констатирано несъответствие. Няма данни какви са били
показанията по невизуализирания регистър към датата на монтажа на процесното СТИ,
доколкото няма данни какви са били показанията по невизуализирания регистър към датата
на монтажа. По делото не се установява посредством представяне на протокол за монтаж
или чрез СТЕ кога е монтирано на обекта процесното СТИ и при какви показания по
регистър 1.8.3. Предвид това и съставът приема, че не се установява какъв е бил зададеният
параметър на измерване още при монтажа на СТИ. Не може и да се установи към кой
момент е извършено потребяването на процесното количество енергия, начислено като
корекция. Т.е. не се установява, че посоченото в констативния протокол несъответствие не е
било налице още при монтажа му. В този смисъл основателни са възраженията на ответника,
че същият няма нито достъп физически, нито пък технически до скрития регистър-
последният е невизуализиран и разчитане на софтуера може да бъде извършено само от
ищцовото дружество. Че единствено последното разполага със софтуер е посочено и от
вещото лице. И доколкото се твърди, че енергията е реално доставена и потребена, но
поради софтуерна злоупотреба неотчетена по съответния регистър, то настоящият състав
намира, че безспорни доказателства, установяващи реалното доставяне на енергията, не са
събрани. Натрупването на енергията по скрития регистър и преминаването й през СТИ не
води до еднозначен извод, че същата е реално потребена в определения времеви диапазон. В
тази връзка, възможно е енергията, отчетена по скрития регистър, да е натрупана и преди
монтажа на СТИ на посочения абонатен номер, както и да е потребена преди смяната на
потребителя. Предвид горното и недоказано по категоричен начин е твърдението, че това
количество енергия е натрупано в посочения в становището времеви диапазон.
Следователно, от приложените по делото доказателства не се установява наличието на
предпоставките, даващи възможност на ответното дружеството да упражни правомощия за
извършване на едностранна корекция съобразно правилата на разпоредбите на чл. 47 и чл.
50 ПИКЕЕ /отм./. Начисляването на оспорената сума на основание чл.50 ПИКЕЕ е
незаконосъобразно. Предявеният положителен установителен иск да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството - ищец съществуват
парични вземания против ответника за сумата от 2 167,42 лева, представляваща главница за
незаплатена енергия, за което е издадена фактура № **********/07.06.2019 г., която енергия
е доставена до обект на потребление, находящ се в гр. Провадия, ул. „Янко Сакъзов“ № 21,
вх. Б, ап. 26, с абонатен №********** и клиентски № **********, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението в съда – 14.08.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането; както и за сумата от 196,88 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 17.06.2019 г. до 05.06.2020 г., за които парични вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
710/2020 г. по описа на Районен съд – Провадия, 3-ти състав, е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Решението на ПРС следва да бъде потвърдено.
Предвид направеното искане и на осн. чл.78 ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски в размер
на 380 лв. съобразно представения списък и доказателства, че такива са направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14/28.01.2021г. по гр.д. № 880/20г. по описа на ПРС.
5
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да
заплати на Ф.М. И., ЕГН **********, сума в размер на 380 /триста и осемдесет лева/,
представляваща направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, на
осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6