№ 22278
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110139199 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. №152006/21.07.2022 г.на „ФИА“
ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. В №
8, представлявано от заедно от управителите ДДПМ и ЗАС със съдебен адрес:
гр. София, ул. В № 8, чрез адвокат С. А., срещу С. П. С., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. ХД, бл. 93, вх. А, ет. 3, ап. 8, с правно основание на предявения
иск чл. 56 от Закона за наследството за обявяване на недействително по
отношение на ищеца на отказ от наследство, извършен от ответника по
отношение на наследството, оставено от наследодателя М К С.а, бивш жител
на гр. Свищов, починала на 25.10.2017 г., вписан в особената книга на РС
Свищов под № 24/07.04.2021 г., с цена на иска 7873.57 лв.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е кредитор на
ответника с парично вземане в размер на 102379.60 лв., от които 54939.00 лв. –
остатък от непогасена главница, 47057.72 лв. – законна лихва за периода
11.02.2014 г. до 20.07.2022 г. и 382.88 лв. разноски по изпълнението. Сочи, че
по силата на Договор за цесия от 30.12.2016 г. и подписаните към него Анекс и
приложения, ищецът е придобил от „Лизинг Финанс“ ЕАД с предходно
наименование „ПЛБ“ АД вземания към солидарно задължени лица „Л – Т 95“,
ЕООД, и С. П. С., произтичащи от подробно описаните в исковата молба
договори за финансов лизинг. Твърди, че за част от вземанията в полза на
кредитора е издаден изпълнителен лист от 07.02.2013 г. по ч.гр.д. № 4037/2013
г. по описа на СРС, 33 състав, въз основа на който срещу длъжниците било
образувано изп.д. № .......... по описа на ЧСИ Ренета Милчева с рег. № 790 на
1
КЧСИ и район на действие СГС. Твърди, че присъдените суми не били
събрани, тъй като нито дружеството-длъжник, нито ответникът са
разполагали с достатъчно секвестируемо имущество, от което кредиторът да
бъде удовлетворен. През 2019 г. било установено, че ответникът е придобил
собственост по силата на наследствено правоприемство от майка си М К С.а,
подробно описано в исковата молба. Сочи, че кредиторът е поискал изрично с
молба по изпълнителното дело да бъде наложена възбрана върху
новопридобитото имущество от ответника, като на 26.07.2021 г. бил уведомен,
че е подадена от името на длъжника молба за вдигане на наложени по делото
възбрани, обезпечаващи вземанията на кредитора с оглед извършен от него
отказ от наследството на майка му, починала на 25.10.2017 г. Отказът от
наследството на майката на ответника бил вписан на 07.04.2021 г. Сочи, че
отказът от наследството му е станал известен на 26.07.2021 г. Счита, че този
отказ представлява увреждащо кредитора действие, поради невъзможността
на последния да се удовлетвори от имуществото, за да може да насочи
принудителното изпълнение върху имуществото на неговия наследодател.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор на
исковата молба. Прави искане за спиране на производството по делото, поради
това, че е поискал от ЧСИ Ренета Милчева да прекрати изпълнителното дело с
№ 506/2013 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради неизвършване на
изпълнителни действия за период по-дълъг от две години, но съдебният
изпълнител не се е произнесъл. Моли съда да спре производството до
произнасянето на ЧСИ Милчева, евентуално до произнасянето на СГС по
въпроса дали е налице период на неизвършване на изпълнителни действия по-
дълъг от две години и дали същото следва да бъде прекратено на посоченото
основание. Твърди, че е налице хипотеза на перемпция по посоченото
изпълнително производство и поради това предявеният иск е неоснователен.
Оспорва всички твърдения в исковата молба. Оспорва, че е направил отказ от
наследството на майка си М К С.а с цел да увреди кредиторите си, един от
които е ищецът. Твърди, че кредиторът е бил дезинтересиран от
изпълнителното производство, като възбраните върху наследствените имоти
били наложени две години след смъртта на майка му. Сочи, че на 06.01.2020 г.
бил уведомен от „У Системс“ ЕООД, че майка му има парични задължения
към него в размер на 500 000 лв. по издаден от нея Запис на заповед с падеж на
плащане на 01.06.2021 г., което го мотивирало да направи отказ от наследство.
Сочи, че паричната сума, която претендира от него кредитора на майка му,
многократно надвишава паричната стойност на недвижимите имоти, оставени
от нея в наследство. Сочи, че преди това не е направил отказ от наследство,
ищецът е бил наложил възбрани върху имотите, но не е пристъпил към
принудително изпълнение по отношение на имотите. Счита също така, че
искът е и недопустим, тъй като ищецът е пропуснал преклузивния срок по чл.
56, ал. 2 от Закона за наследството за предявяване на иска. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството:
Тълкуването на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ЗН налага извод, че в него се
съдържат два вида срокове - едногодишен и тригодишен. Те се намират в
определено съотношение помежду си, обусловено от разликата в началните
моменти на броенето им. Тригодишният срок започва да тече от деня на
извършване на отказа от наследство, а едногодишният - от деня на узнаването
от кредитора за това. Узнаването е свързано с фактическо достигане до
знанието на определено лице на факти и обС.телства, осъществили се вече
/преди това/ в действителността. Съществуващата възможност за узнаване на
тези факти и обС.телства не е равнозначно на узнаване. С оглед на това
моментът на узнаване от кредитора за отказа от наследство, извършен от
неговия длъжник, не може да се свърже само с момента на постъпването по
изпълнителното дело на представено от трето лице доказателство за това, без
за него на кредитора /взискател/ да е било съобщено от съдебния изпълнител
или това да е било сведено до знанието му по друг начин. В този смисъл е и
Решение № 536 от 28.07.2010 г. по гр. дело № 1400/2009 г. на ВКС.
В наС.щия случай атакувания отказ е вписан на 07.04.2021 г., с оглед на
което е спазен тригодишният срок за предявяване на исковете. Относно
едногодишния срок, най-ранната възможна дата, на която ищецът е могъл да
узнае за извършения отказ е 26.07.2021 г., на която дата е постъпила молба от
С. П. С. по изп. дело № 506/2013 г., в която е посочено, че наследствените
имоти не са негова собственост, доколкото същите не са придобити по
наследство от покойната М К С.а, починала на 25.10.2017 г. В молбата е
посочено, че С. С. е обективирал изричен отказ от наследството, останало от
М С.а, вписан в особената книга на съда под № 24/07.04.2021 г. Видно от
ангажираните по делото доказателства, на кредитора-ищец за тази молба е
съобщено на 26.07.2021 г., респективно в този най-ранен момент е имал
възможността да се е запознае със съдържанието й. С оглед на обС.телството,
че исковата молба е депозирана в съда на 21.07.2022 г., съдът намира, че е
спазен преклузивния едногодишен срок в чл. 56, ал. 2 ЗН.
Поради гореизложеното съдът приема, че предявените искове са
допустими и подлежат на разглеждане. По същество съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обС.телства: съществуване
на вземане в полза на ищцовата страна срещу ответника и намерение за
увреждане на ищеца чрез направения отказ от наследство от наследодателя М
К Савова, което намерение се изразява в разпореждане с наследствени права,
при наличието на липса за удовлетворяване на кредитора от текущо
имущество.
Между страните по делото не е спорно и от представеното по делото
3
удостоверение на основание чл. 456 ГПК, издадено от ЧСИ Ренета Милчева с
рег. № 790, се установява че по изпълнително дело 506/2013 г. с взискател
„ФИА“ ЕООД и длъжници С. С. и „Л-т“ 95 ЕООД (заличен търговец – видно
от справка от ТРРЮЛНЦ) е висящо неизпълнено задължение в размер на 85
424,73 лева, от които главница в размер на 54939 лева, законна лихва в размер
на 28 271,65 за периода от 11.02.2014 г. – 08.03.2019 г., както и такси по
Тарифата към ЗЧСИ в размер на 2 214,08 лева, по изпълнителен лист от
07.02.2013 г.
От представеното по делото съдебно удостоверение, издадено от
Районен съд – Свищов по ч. гр. д. 280/2021 г. се установява, че съгласно
определение № 85/07.04.2021 г., съдът е вписал в особената книга при съда за
отричане от наследството отказа на Светозар С. от наследството, останало
след смъртта на М С.а, починала на 25.10.2017 г., който отказ е вписан под №
24/07.04.2021 г.
Искът по чл. 56 ЗН касае всеки кредитор, който не може да се
удовлетвори от имуществото на своя длъжник, в който случай може да иска от
съда унищожаване на отказа от наследство, направен от длъжника, тъй като с
него се препятства възможността в патримониума на длъжника да постъпи
имущество, което да послужи за удовлетворяване на кредитора. Ищецът не би
могъл да знае със сигурност какъв е активът на имуществото на своя длъжник,
за да може по категоричен начин да докаже пред съда, че той е недостатъчен,
но за да обоснове интереса си от исканата намеса в чужда правна сфера следва
да докаже, че е предприел действия по принудително изпълнение на
вземанията, които не са дали резултат поради липса на установено
секвестируемо имущество.
В наС.щия случай по делото са ангажирани доказателства, в това число
справка чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице от Агенция по
вписванията, от което се установява, че след извършена проверка в ИКАР за С.
С. са налице единствено вписвания в периода от 2018 г. – 2019 г. (преди
вписване на отказа от наследство) за наложени възбрани от множество частни
съдебни изпълнители върху идеалните части, придобити по наследство.
Тази съвкупност от писмени доказателства е напълно достатъчна, за да
обоснове интереса на кредитора от предявения иск, доколкото от нея се
установява по безспорен начин, че след извършено от съдебния изпълнител
проучване на длъжниковото имущество, не е открито такова, по отношение на
което да бъде насочено принудителното изпълнение. Кредиторът-ищец не
може и не е длъжен да проведе пълно и главно доказване относно точния
размер на имуществото на ответника. Напротив, според трайната съдебна
практика в производството по иска по чл. 56 ЗН, в тежест на ответника, който
твърди наличието на секвестируемо имущество, е да докаже това свое
твърдение, както и че притежаваното от него секвестируемо имущество е
достатъчно да покрие вземането на кредитора (така Решение по гр. д. №
5578/2007 г., ІІ г. о. ВКС, Решение № 273/10.09.2010 г. по гр. д. № 382/2009 г.,
4
ІV г. о. ВКС, Определение № 1516 от 07.06.2023 г. на ВКС по гр. д. №
4773/2022 г. и др.).
В конкретния случай ответникът не е навел такива твърдения в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК, нито е ангажирал такива доказателства в производството.
Изложените от ответника възражения, че отказът от наследство е извършен
поради наличието на множество задължения на наследодателя, надвишаващи
стойността на недвижимото имущество са неотносими към предмета на спора
и неоснователни. В този смисъл съдът намира, че не следва да се обсъждат
представените от ответника писмени доказателства за наличието на
задължения на наследодателя. Ответникът може да възразява, че притежава
достатъчно имущество за удовлетворяване на кредитора, поради което не
следва да се уважава предявеният срещу него иск по чл. 56 ЗН, но тези
твърдения са в негова полза и той следва да ги установи пред съда. Нещо
повече, дори да е уважен иск по чл. 56 ЗН при наличие на друго
секвестируемо имущество, в рамките на самия изпълнителен процес
длъжникът може да направи избор кое от имуществата си да предложи за
удовлетворяване на кредитора. С други думи, при наличие на достатъчно
друго имущество, изпълнението може да се насочи върху него, а не
непременно върху наследственото имущество по унищожения отказ от
наследство (вж. Решение № 1281/21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5578/2007 г.,
II г. о., ГК).
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото са установени
всички кумулативни предпоставки за уважаване на предявения иск, поради
което същият следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски в размер на
314,73 лева – заплатена държавна такса, съгласно списък по чл. 80 ГПК
представен от ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА на основание чл. 56, ал. 1 от ЗН в полза на „ФИА“
ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. В №
8, представлявано от заедно от управителите ДДПМ и ЗАС със съдебен адрес:
гр. София, ул. В № 8, чрез адвокат С. А. заявения от С. П. С.,
ЕГН **********, гр. София, ж.к. ХД, бл. 93, вх. А, ет. 3, ап. 8, допуснатия до
вписване в специалната книга на Районен съд - Свищов под № 24 от
07.04.2021 г., страница 34, отказ от наследството на М К С.а, ЕГН **********,
починала на 25.10.2017 г.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН ********** да заплати на „ФИА“ ЕООД,
ЕИК .............., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 314,73 лв. (триста и
четиринадесет лева и седемдесет и три стотинки), представляваща сторените
5
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6