№ 1035
гр. София, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000500887 по описа за 2021 година
при участието на секретар Таня Вълчева, за да се произнесе, взе предвид следното :
С решение № 260374 от 06.10.2020 г. по гр.д. 384/2019 г. Софийски градски съд Първо
гражданско отделение, І-6 състав е отменил по иск с правно основание чл.37 от Закона за
наследството, предявен от Ж. Б. И. отчуждението на дарен недвижим имот до размера,
необходим за допълване на накърнената част на ищцата, а именно: 68554,58/220 053 идеални
части, което отчуждение е извършено с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 104, том І, вх.рег.№ 4543, н.д.№ 87/2012 г., на 01.11.2012 г. от Ю. Б. К. в полза на Б.
Х. С. и К. Х. К. на следния недвижим имот: източното жилище от партерния етаж на пет-
етажна масивна жилищна сграда, находяща се в град София, район „Триадица", на ул. „***“
(старо наименование „***“) №29, състоящо се от стая, хол, кухня, баня-клозет, черно антре
и 1/2 ид.ч. от входното антре, със застроена площ 71,40 кв.м., при съседи на жилището: ул."
*** ", Х. Г. З.., от две страни двор, отгоре-сем. Г. Е. и отдолу-мазе; североизточният магазин
със застроена площ от 24,60 кв.м., при съседи: ул." *** ", двор и от две страни жилището на
Е. Г. И..; 1/2 ид.ч. от средното южно таванско помещение със застроена площ 18,00 кв.м.,
при съседи: сем. Г. Е., покрив, от север-коридор, от юг-дворно място и отдолу Р. С .Б.;
североизточното мазе със застроена площ от 24,60 кв.м., при съседи.ул." *** ", дворно
място, Р. С .Б. и входно антре, заедно с 11,24 % от общите части от сградата и от дворното
място, в което е построена, цялото с площ от 651 кв.м., съставляващо парцел VI от кв.329 по
плана на гр.София, местност „Центъра", ул."***“/ „***/ № 29 и съседи по доказателствения
нотариален акт: ул."***", Д-р Х. С., Д. Х., П. А., Н. А., А. С. и наследници на В. Р..
С решението ответниците са осъдени да заплатят на основание чл.78, ал.1 от ГПК на
ищцата сумата от 4 162,76 лв. /четири хиляди сто шестдесет и два и 0,76 лв./ разноски за
първа инстанция.
1
С определение от 07.01.2021 съдът е оставил без уважение искане по чл. 248 ГПК на
ответниците за изменението на решението в частта за присъдените в полза на ищцата
разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Б. Х. С. и К. Х. К. чрез адв. И. Ю. с
оплаквания за недопустимост на решението поради недопустимост на иска поради факта, че
към завеждане на делото не е имало влязло в сила решение по чл. 30 ЗН, както и поради
факта,че исковата молба, с която е предявен искът по чл. 30 ЗН е вписана на 11.06.2015 г. -
повече от две години след предявяване на настоящия иск. Евентуално се твърди
неправилност по първото изложено съображение за недопустимост. Наред с това, ищцата не
е установила, че от имуществото на ответницата Ю. Б. К. не може да се допълни запазената
част. Представена е искова молба входящ номер на СГС 2224 от 09.01.2013 г., по която е
образувано гр.д. 18226/2013 г. по описа на СРС, 77 състав и се иска приемането й по
настоящото дело с твърдение, че е вписана на 11.06.2015 г.
Подаден е отговор от Ю. Б. К. ч/з адв. В., в който се поддържа основателност на жалбата.
Подаден е отговор от Ж. Б. И. чрез адв. И.А. и С. В., в който се поддържа нейната
неоснователност. Описани са предпоставките за уважаване на иск по чл. 37 ЗН, като
всичките са налице, поради което и СГС е постановил правилен акт, като е уважил иска.
Прави се искане в случай че тежестта за установяване на невъзможността за плащане за
допълване на накърнената част е за ищцата, да се издадат съдебни удостоверения за пред
БНБ, Столична община, район Подуяне, НАП и НОИ за установяване на вземания по
банкови сметки, недвижими имоти, подавани годишни данъчни декларации и какъв е
размерът на получаваната пенсия от Ю. Б. К. Иска се назначаване на СТЕ за пазарната
стойност на нейните активи към деня на влизане в сила на решението по чл. 30 ЗН и
стойността на секвестируемото имущество.
Подадена е въззивна жалба от Ю. Б. К. ч/з адв. В., в която се правят оплаквания за
недопустимост, порочност със съображения, сходни на изложените във въззивната жалба на
другите двама ответници.
Подаден е отговор от Ж. Б. И. чрез адв. И.А. и С. В., в който се поддържа нейната
неоснователност. Наред с доказателствени искания за съдебни удостоверения и СТЕ,
идентични с вече описаните, се иска приемане на справка от Агенцията по вписванията,
Служба по вписванията - София по персоналната партида на Ю. Б. К. за периода от
01.01.1998 г. до 09.02.2021 г. и от Агенция по вписванията за всички служби по вписвания
за периода 01.01.1997 г. – 09.02.2021 г., както и издаване на съдебно удостоверение за
снабдяване с информация на коя дата е вписана искова молба входящ номер на СГС 2224 от
09.01.2013 г. с правно основание чл. 30 ЗН на Ж. Б. И. срещу Ю. Б. К., вписана с вх.рег. №
26825, том VI, акт № 261.
Срещу определението по чл. 248 от ГПК е подадена частна жалба от Ю. Б. К. ч/з адв. В. и от
Б. Х. С. и К. Х. К. чрез адв. И. Ю.. И на двете жалби са постъпили отговори от името на
ищцата с твърдения за тяхната неоснователност.
Страните претендират разноски за настоящата инстанция във връзка с въззивните и във
връзка с частните жалби.
Въззивният съд е оставил без уважение искането на Б. Х. С. и К. Х. К. за приемане на искова
молба входящ номер на СГС 2224 от 09.01.2013 г., по която е образувано гр.д. 18226/2013 г.
по описа на СРС, 77 състав. Оставил е без уважение искането на Ж. Б. И. за приемане като
доказателство на справка от Агенцията по вписванията, Служба по вписванията - София по
персоналната партида на Ю. Б. К. за периода от 01.01.1998 г. до 09.02.2021 г. и от Агенция
по вписванията за всички служби по вписвания за периода 01.01.1997 г. – 09.02.2021 г.
Оставя без уважение и исканията на Ж. Б. И. за издаване на съдебни удостоверения за пред
2
БНБ, Столична община, район Подуяне, НАП и НОИ за установяване на вземания по
банкови сметки, недвижими имоти, подавани годишни данъчни декларации и какъв е
размерът на получаваната пенсия от Ю. Б. К. и за назначаване на СТЕ за пазарната стойност
на нейните активи към деня на влизане в сила на решението по чл. 30 ЗН и стойността на
секвестируемото имущество.
Приложил е към делото служебно изготвена справка от Агенцията по вписванията за всички
служби по вписвания за периода 12.11.1992 г. – 29.03.2021 г. по персоналната партида на Ю.
Б. К..
С исковата молба Ж. Б. И. е отправила искане на основание чл.37 от ЗН съдът да отмени
продажбата на дарените имоти, извършена с нотариален акт № 104, том І, рег. № 4543, н.д.
№ 87/2012 г. на нотариус Т. А. с рег. № 272 на НК и да отмени нотариалния акт. В
обстоятелствената част са изложени основанията, на които се иска отмяна на дарението до
допълване на запазената й част от наследството на майка й Е. Г. И.. САС е дал указание на
Ж. Б. И. да приведе петитума в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба,
като посочи до какъв размер иска отмяна на продажбата на дарените имоти, като
нередовността е отстранена в указания срок.
В съдебно заседание от 27.05.2021 г. делото е отложено по искане на К. Х. К., който чрез
процесуалния си представител е заявил, че би могъл да изпълни последното изискване на чл.
37, ал.1 от ЗН, а именно да допълни запазената част на ищцовата страна в пари, като
кандидатства за банков кредит. Насрещната страна – ответник по жалбата е изразила
съгласие за отлагане на делото с цел доброволно уреждане на спора.
В съдебно заседание от 30.09.2021 г. процесуалните представители на страните са заявили,
че не са постигнали спогодба и са пледирали по същество на спора и са оспорили
адвокатските хонорари на насрещната страна. Ответникът по жалбата, ищец по делото е
заявила, че девет години чака за това наследство и това, което ще получи накрая, ще е
нищожно. Въззивният жалбоодател К. е изтъкнал, че последните две години от живота на
баба му, майка му също се е грижила за нея и е живяла при нея. Постоянно там е живеела, а
леля му била приходяща. Това дело било бутафория. Леля му била обезщетена с друго
жилище от родителите си преди 50 години.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни с правно основание чл.37 от Закона за наследството.
Възраженията за недопустимост на иска, а оттам и на решението, наведени пред въззивната
инстанция, са неоснователни.
Софийският градски съд е сезиран с иск с правно основание чл.37 от ЗН, предявен от Ж.Б.
И.-А. против Ю. Б. К., Б. Х. С. и К.Х. С. за отмяна продажбата на дарените имоти,
извършена с нотариален акт № 104, н.д.№ 87/2012 г. на нотариус Т. А., до размера,
необходим за попълване на накърнената част на имота, която е 68 554, 58 / 220 053 ид.ч. от
имотите. Исковата молба е заведена в СГС на 04.02.2013 г. и е образувано гр.д. № 1635/13 г.
СГС, 1-5 състав. С разпореждане от 22.04.2013 г. делото е изпратено на СРС, където е
образувано под № 21069/13 г. по описа на СРС, 60 състав, като исковата молба е вписана на
13.02.2015 г. С определение от 13.06.2014 г. съдът е спрял производството по делото до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по иска с правно основание
чл.30 от ЗН, а с определение от 26.11.2018 г. е прекратил производството пред себе си, като
е приел, че не му е родово подсъдно и го е изпратил по компетентност на СГС, където е
образувано делото, решението по което се обжалва в настоящото производство.
По-рано, на 09.01.2013 г. ищцата Ж.Б. И.-А. е предявила пред Софийски градски съд иск с
3
правно основание чл.30 от ЗН против Ю. Б. К. за намаляване на дарението, извършено от
майка й Е. Г. И., починала на 15.09.2012 г. в полза на сестра й Ю. Б. К., извършено с
нотариален акт № 192, дело № 18620/1992 г. по описа на нотариус при Софийска нотариална
служба до размера необходим за допълване на запазената й 1/3 част от наследството. По
тази искова молба е образувано гр.д.№ 374/13 г. по описа на СГС, 1-14 състав. С
определение от 28.03.2013 г. СГС е прекратил делото пред себе си и го е изпратил по
подсъдност на СРС, където е образувано гр.д.№ 18226/13 г. по описа на СРС, 77 състав.
Първата искова молба е вписана на 11.06.2013 г. Производството по това дело е приключило
с влязло в сила на 17.04.2018 г. Решение № 2982/03.05.2017 г., постановено по в.гр.д. №
2581/2015 г. по описа на СГС, II-А въззивен състав, с което е намалено извършеното с
нотариален акт № 192/12.11.1992 г., т. LXXXIV, дело № 18260/1992 г. по описа на Нотариус
при Софийска нотариална служба при втори районен съд дарение от Е. Г. И. в полза на Ю.
Б. К. на: източното жилище от партерния етаж на пет етажната масивна жилищна сграда,
находяща се в град София, район „Триадица", на ул. „***” /старо наименование „***" №29,
състоящо се от стая, хол, кухня, баня-клозет, черно антре и 1/2 ид.ч. от входното антре, със
застроена площ 71,40 кв.м., при съседи на жилището: ул."***", Х. Г. З., от две страни двор,
отгоре-сем. Г. Е. и отдолу-мазе; североизточният магазин със застроена площ от 24,60 кв.м.,
при съседи: ул."***", двор и от две страни жилището на Е. И.; 1/2 ид.ч. от средното южно
таванско помещение със застроена площ 18,00 кв.м., при съседи: сем. Г. Е., покрив, от север-
коридор, от юг- дворно място и отдолу Р. С .Б.; североизточното мазе със застроена площ от
24,60 кв.м., при съседи: ул."***", дворно място, Р. С .Б. и входно антре, заедно с 11,24% от
общите части от сградата и от дворното място, в което е построена, цялото с площ от 651
кв.м., съставляващо парцел VI от кв.329 по плана на гр.София, местност „Центъра",
ул."***"/ „***”/ № 29 и съседи по доказателствения нотариален акт: ул."***", Д-р Х. С., Д.
Х., П. А., Н. А., А. С. и н-ци на В. Р. ДО РАЗМЕРА, необходим за допълване на накърнената
запазена част на Ж. И.- А., или до размер от 68 554, 58 / 220 053 части от описаните по горе-
имоти, като е възстановена по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН на Ж.Б. И.- А. срещу Ю. Б. К.
запазената й част от 1/3 от наследството на нейната майка- Е. Г. И., починала на 15.09.2012
г.
Исковете с правно основание чл. 30 и чл. 37 ЗН могат да се предявят с една искова молба и
наличието на влязло в сила решение по чл. 30 ЗН не е предпоставка за допустимост на иска
по чл. 37 ЗН. Ето защо, искът и решението са допустими.
Установените от първата инстанция факти, срещу които няма въззивни оплаквания, са
следните.
Ж. Б. И. и Ю. Б. К. са единствени наследници по закон на своята майка Е. Г. И., починала на
15.09.2012 г.
С нотариален акт № 192, том LXXXІV, дело № 18260/12.11.1992 г. на нотариус при СРС, Е.
Г. И. е дарила на дъщеря си Ю. Б. К. свой собствен недвижим имот, а именно: източното
жилище от партерния етаж на пет етажната масивна жилищна сграда, находяща се в град
София, район „Триадица", на ул. „***” /старо наименование „***" №29, състоящо се от стая,
хол, кухня, баня-клозет, черно антре и 1/2 ид.ч. от входното антре, със застроена площ 71,40
кв.м., при съседи на жилището: ул."***", Х. Г. З., от две страни двор, отгоре-сем. Г. Е. и
отдолу-мазе; североизточният магазин със застроена площ от 24,60 кв.м., при съседи:
ул."***", двор и от две страни жилището на Е. И.; 1/2 ид.ч. от средното южно таванско
помещение със застроена площ 18,00 кв.м., при съседи: сем. Г. Е., покрив, от север-коридор,
от юг- дворно място и отдолу Р. С .Б.; североизточното мазе със застроена площ от 24,60
кв.м., при съседи: ул."***", дворно място, Р. С .Б. и входно антре, заедно с 11,24% от общите
части от сградата и от дворното място, в което е построена, цялото с площ от 651 кв.м.,
съставляващо парцел VI от кв.329 по плана на гр.София, местност „Центъра", ул."***"/
„***”/ № 29 и съседи по доказателствения нотариален акт: ул."***", Д-р Х. С., Д. Х., П. А.,
Н. А., А. С. и н-ци на В. Р..
4
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 104, том І, вх.рег.№ 4543, н.д.
№ 87/2012 г., на 01.11.2012 г., ответницата Ю. Б. К. продала описания дарен от нейната
майка имот на децата си - ответниците по делото Б. Х. С. и К. Х. К..
Въз основа на влязлото в сила решение, описано по-горе - Решение № 2982/03.05.2017 г.,
постановено по в.гр.д. № 2581/2015 г. по описа на СГС, II-А въззивен състав, в полза на
ищцата е издаден изпълнителен лист на 12.06.2018 г., въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20188380402015 по описа на ЧСИ М. Б. с рег. № *** на КЧСИ за
принудително събиране на сумата от 58 612,92 лв., представляваща накърнената запазена
част на ищцата от наследството на нейната майка, определена по пазарните цени на имотите
в наследствената маса към момента на намаляване на дарението.
От удостоверение изх.№ 103287/15.10.2019 г. на ЧСИ Б., удостоверение изх. №
52785/08.09.2020 г., както и удостоверение изх. № 43771/26.05.2021 г., представено пред
настоящата инстанция, се установява, че по изпълнителното делото към 26.05.2021 г. е
постъпила сума в общ размер на 560 лв. Установява се още, че по изпълнителното дело е
извършена справка в НОИ, от която е видно, че Ю. Б. К. няма регистрирани трудови
договори, а само доход от пенсия, която е под установения размер на минималната работна
заплата. По наложени запори в откритите на името на длъжника банкови сметки в „Банка
ДСК“ ЕАД и „Първа инвестиционна банка“ АД, се установява, че по тези сметки липсва
авоар с изключение на постъпващата в „ПИБ“ АД пенсия. От извършено имуществено
проучване на длъжника, не се установява секвестируемо имущество, върху което да се
насочи принудително изпълнение за събиране на сумите, предмет на изпълнението.
От представеното удостоверение от 12.11.2018 г. на МВР, СДВР, Отдел „Пътна полиция“ се
установява, че на името на ответницата Ю. Б. К. няма данни за регистрирани пътни превозни
средства. От представената актуална справка за пенсионер към 01.06.2018 г. се установява,
че ответницата получава пенсия в размер на 226,51 лв.
От изготвената служебно справка по лице в СВ-София, се установява, че към момента
ответницата Ю. Б. К. не притежава недвижими имоти.
Налице са предпоставките за уважаване на иска: налице е влязло в сила решение, с което
искът по чл. 30 ЗН е уважен.). Наследството е открито на 15.09.2012 г., когато е починала
майката на Ю. и Ж.. Атакуваната сделка е осъществена на 01.11.2012 г., т.е. в рамките на
едногодишния срок от откриване на наследството, поради което без значение в случая е
датата на вписване на исковата молба за намалението. Ако отчуждаването е извършено
преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след изтичане на една
година, но при вписана искова молба за намалението, имотите могат да бъдат върнати в
наследството по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН и да се делят, но само след успешно проведен иск
по чл. 37 ЗН. (Решение № 176 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1805/2013 г., I г. о., ГК.
Оплакванията срещу неправилността на решението се свеждат до факта, че към момента на
завеждане на настоящия иск не е имало постановено решение по чл. 30 от ЗН и че ищцата
не е доказала, че ответницата, нейна сестра, няма имущество, от което допълването на
запазената част да се извърши.
Първото оплакване е разгледано по-горе по повод твърдяната недопустимост. Настоящият
съд приема, че е достатъчно към момента на постановяване на решението по иска по чл. 37
ЗН да е има решение по иска по чл. 30 ЗН, какъвто е настоящият случай. Съдът е длъжен да
съобрази всички факти, настъпили до края на устните състезания и той го е направил.
По повод второто оплакване, следва да се посочи, че правилно с окончателния доклад по
делото от с.з. 21.11.2018 г. СРС, чийто процесуални действия запазват действието си и след
препращането на делото в СГС съобразно правилата на родовата подсъдност, е указал на
страните, че в тежест на ответницата Ю. К. е да установи наличие на плащане или
5
възможността си за плащане за допълване на накърнената част. Ето защо, неоснователни са
оплакванията срещу приемането на удостоверенията от ЧСИ за сумата, събрана по
изпълнително дело 20188380402015 и направените от него справки. Чрез тях ищцата е
доказала в рамките на допустимото със средствата на правото доказване, че е образувала
изпълнително производство за събиране на паричното плащане, чрез което нейната сестра е
осъдена до размера й необходим за допълване на запазената й 1/3 част от наследството въз
основа на Решение № 2982/03.05.2017 г. по в.гр.д. № 2581/2015 г. по описа на СГС, II-А
въззивен състав. Както правилно е прието от СГС, ответницата Ю. не разполага с движими
вещи или недвижимо имуществото, не разполага с парични влогове, не получава никакви
доходи извън пенсия в размер на около 250 лв. Ищцата няма друг способ да принуди
ответницата да заплати паричното си задължение по решението по чл. 30 от ЗН и след като
ЧСИ е удостоверил, че шест години след образуването им и направените справки за
имуществото в рамките на правомощията му, събраната сума е 560 лева, няма как по друг
начин ищцата да докаже невъзможността за плащане. Напротив, в тежест на ответницата е
да докаже, че е направила плащане или такова е възможно, което тя не е сторила.
По изложените съображения искът на Ж. Б. И. е основателен, оплакванията срещу
решението – неоснователни и същото следва да бъде потвърдено.
Предвид оставянето на въззивните жалби без уважение в полза на ответника по тях, ищец
по делото, се дължат разноски за въззивната инстанция. Адв. В. и адв. Ю. са направили
възражение за прекомерност, което въззивният съд намира за основателно по следните
съображения. Минималният хонорар съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдвС при материален интерес
от 50162.70 лева е 2034,88 лева. Предвид предмета на въззивното производство, който е
останал същият като пред първата инстанция, както и предвид проведените две открити
заседания и факта, че не са събирани нови доказателства, претендираният адвокатски
хонорар от 3500 лева следва да бъде намален на 2034,88 лева.
Частна жалба от Ю. Б. К. ч/з адв. В. и частна жалба от Б. Х. С. и К. Х. К. чрез адв. И. Ю. са
допустими, но неоснователни. Както в решението, така и в определението си по чл. 248 ГПК
СГС е изложил мотиви защо е намалил адвокатския хонорар от 6000 лв. на 3 488,13 лв., а не
на 2034,88 лева. При направено възражение за прекомерност съдът не е обвързан от
минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАдвС. Предвид предмета на производството,
провеждането му в две заседания пред СРС и две заседания пред СГС, както и
продължителността му, съдът обосновано е определил дължимите разноски на ищцата за
адвокатски хонорар.
За подаването на отговори по частните жалби адв. В. и адв. А. са поискали присъждане на
разноски в полза на ответника по тях. То е неоснователно, тъй като с оглед липсата на
самостоятелност на производството по чл.248 от ГПК, за него, по аргумент на чл.81 от ГПК,
не се дължат и не се възлагат разноски. В този смисъл са определение 98/2017 г. по ч.т.д. №
2562/2016 г. на І ТО и 230/2015 г. по гр.д. № 4631/2014 г. на І ГО на ВКС.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260374 от 06.10.2020 г. по гр.д. 384/2019 г. на
Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 6 състав.
ОСЪЖДА Ю. Б. К., Б. Х. С. и К. Х. К. да заплатят на Ж. Б. И. разноски за въззивната
инстанция в размер на 2034,88 (две хиляди тридесет и четири 0,88) лева.
6
ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.01.2021 по гр.д. 384/2019 г. на Софийски градски
съд, Първо гражданско отделение, 6 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7