Решение по дело №90/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 117/19.10.2012 г., постановено по гр.д. № 2171/ 2010 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от С. Ю. Е. с ЕГН * и Ф. А. Е. с ЕГН *, двамата от Г., кв. "В. №* против К. В. К. с ЕГН * , З. Д. К. с ЕГН *, двамата от Г., бул. "*. №*, вх. "*", ап.*, Б. Ю. Х. с ЕГН * и Г. Х., двамата от с. П., С. №*, О., иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №40909.27.1634, кадастрален район 27 по плана на новообразуваните имоти в землището на Г., ЗЗП 22, код по ЕКАТТЕ 40909, община Кърджали , с площ 629 кв.м., при граници на имота: поземлен имот № 40909.27.1029, поземлен имот № 40909.17.1633, поземлен имот № 40909.27.1581, поземлен имот № 40909.27.1028, като неоснователен и недоказан.Съдът е осъдил ищците да заплатят на ответника К. В. К. направените по делото разноски в размер на 600 лв.,на ответника Б. Ю. Х. направените по делото разноски от 500 лв. и на ответницата Г. Х. направените по делото разноски в размер на 500 лв.

Настоящото производство е образувано по повод, депозирана от недоволните от решението ищци в първоинстанционното производство С. Ю. Е. и Ф. А. Е., въззивна жалба. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Жалбодателите твърдят, че както преди влизане на плана на новообразуваните имоти,така и след този момент нямало пречка те да се позовават на давностното владение продължило близо 30 години.А фактът, че ползвали процесния имот бил категорично доказан от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Изтъкват, че в този период положили неимоверен труд за да облагородят спорния имот, но това не им било признато от съда, който го възложил на хора, които никога нито го били владели, нито го били ползвали. Твърдят също, че обстоятелството, че С. Ю. Е. и С.Й.Е. били имена на едно и също лице, не било оспорено от ответната страна, а и самият ЕГН го доказвал. Твърдят в този аспект, че първоинстанционният съд неправилно без да изиска доказването на това обстоятелство, го обсъдил едва във мотивите си. Молят настоящата инстанция да постанови съдебния си акт, с който отмени атакуваното първоинстанционно решение и реши делото по същество като приеме по отношение на ответниците, че собственици на процесния поземлен имот са жалбодателите -съпрузите Е.. Молят и да бъде отменен нот.акт № 78, т.І, рег. № 1583, н.д. № 88/09 г. на нотариус с рег.№ 554 на НК. Претендират разноски и за двете инстанции.

В дадения надлежен по делото срок, ответниците по въззивната жалба, ответници и в първоинстанционното производство, К. В. К., З. Д. К., Б. Ю. Х. и Г. Х. не са депозирали отговор на същата.

В съдебно заседание жалбодателите С. Ю. Е. и Ф. А. Е., редовно призовани чрез процесуалния си представител,не се явяват и не се представляват.

В съдебно заседание, ответниците по жалбата К. В. К., Б. Ю. Х. и Г. Х., редовно призовани чрез процесуалния си представител, не се явяват и не се представляват.

В съдебно заседание, ответницата по жалбата З. Д. К., редовно призована не се явява.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащи правен интерес от това, лица, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд, след извършени уточнения на исковата претенция, конституирания и влезли в сила прекратявания, в крайна сметка е бил сезиран с разглеждането на предявен от ищците- съпрузи С. Ю. Е. и Ф. А. Е. против ответниците К. В. К. и съпругата му З. Д. К., Б. Ю. Х. и съпругата му Г. Х., иск с правно основание чл.124 от ГПК, с който целят да бъде установено по отношение на ответниците, че те-ищците по силата на необезпокоявано и не оспорвано давностно владение, продължило тридесет години, считано от месец февруари 1983 г. са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №40909.27.1634, кадастрален район 27 по плана на новообразуваните имоти в землището на Г., ЗЗП 22, код по ЕКАТТЕ 40909, община Кърджали , с площ 629 кв.м., при граници на имота: поземлен имот № 40909.27.1029, поземлен имот № 40909.17.1633, поземлен имот № 40909.27.1581, поземлен имот № 40909.27.1028.

При така очертаната правна рамка релевантни за настоящия казус са следните фактически констатации:

Собствеността върху спорния в процеса ПИ № 40909.27.1634, въз основа на заповед № 243/23.02.2010 г. на кмета на Община Кърджали, влязла в сила на 09.03.2010 г., е придобита от ответникът К. В. К., респ. и от съпругата му ответницата З. Д. К.. От прочита на цитираната заповед, а и на приложената заповед № 49/ 28.01.2010 г. на кмета на Община Кърджали, се установява, че това е станало на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти в землището на Г. и срещу заплащане на пазарна оценка в размер на 296 лв. По делото е приложена и цитираната в заповедта молба вх.№ 3197/01.07.1992 г. на ответника К. за покупка на предоставената му с удостоверение № 2966/ 30.11.1989 г. на ОбНС, Г., земя за земеделско ползване.

Противно на приетото от първоинстанционния съд, настоящата инстанция намира, че не е спорно в производството,че приложеният по делото констативен нотариален акт № 98, т.ІІ, рег.№ 4993, н.д. № 298/ 2009 г. на нотариус с рег. № 280 на НК, легитимира ищците като собственици на поземлен имот № 40909.27.1026 по плана на новообразуваните имоти по § 4 в землището на Г., ЗЗП № 22,с площ 300.33 кв.м. Не е спорно в производството и обстоятелството, че посоченият поземлен имот е придобит от тях на основание § 4 „к”, ал.7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ и въз основа на заповед № 1640/08.09.2009 г. на кмета на Община Кърджали по повод направено искане за покупка на предоставената им с приложеното по делото удостоверение № 57/ 29.01.1988 г. на Аграрно-промишлен комплекс, Г., земеделска земя за отглеждане на ”…зеленчуци, фуражи и трайни насаждения” .

Всъщност установеното в предходния абзаци е от значение в казуса относно обстоятелството, че спорният поземлен имот, по отношение на който ищците претендират право на собственост, придобито въз основа на необезпокоявано и не оспорвано давностно владение продължило тридесет години, считано от месец февруари 1983 г., се явява североизточна граница на притежавания от ищците имот и има същия характер на земеделска земя.

За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един чужд недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от десет години фактическата власт по отношение на конкретната вещ(corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца, както и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта, поведение на пълноправен собственик(animus), т.е.поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственически правомощия единствено за себе си.

В аспекта на това по делото са разпитани св. Т.Т. и св. Г.Н. От показанията на първия се установява, че ищците над 10 години обработват градина от около 4-5 ара, че става дума за повече от едно „место”, и че двете „места” са ливади, а едното, което те обработват е въпросната градина, като ищците не ползвали ливадите, а други хора идвали да ги косят. Показанията на св.Г.Н. пък установяват, че ищците обработват и владеят около 600 кв.м., мястото е оградено и има засадени овошки.

От анализа на тези показания в производство категорично не се установява обстоятелството ищците да работят и владеят спорния поземлен имот, т.е в производството категорично не беше установен фактът на осъществявана от ищците фактическа власт по отношение на ПИ № 40909.27.1634, за да бъде търсена и установявана изобщо проява на собственическо поведение по отношение на този имот.

С оглед формирания правен извод, следва изрично да се постави и въпросът възможно ли е изобщо по отношение на конкретната земя, имаща характер на земеделска такава да бъдат осъществявани фактическата власт и собственическа демонстрация в продължение на твърдяните 30 години, течащи от месец февруари 1983 г. За давностното владение върху подлежащи на реституция земеделски земи е приложима разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, според която изтеклата до влизане в сила на тази разпоредба /22.11.1997 г./ придобивна давност не се зачита, като от този момент започва да тече нова давност. Необходимият за придобиването на такива имоти давностен срок, започнал да тече преди 22.11.1997 г., е винаги 10-годишен, дори и когато владелецът на имота е установил добросъвестно владение върху него преди тази дата. Владението, установено след 22.11.1997 г., би могло да бъде и добросъвестно и да доведе до придобиването на земеделския имот по кратката 5-годишна придобивна давност на чл.79, ал.2 от ЗС, но само ако към датата на установяване на това владение имотът вече е бил възстановен на бившите му собственици с решение на ПК, респ. със заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е била придобита собствеността от ползвателите й, т.е. само и доколкото е приключила предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура. Това в настоящото производство е станало едва със заповед №243/23.02.2010 г., влязла в сила на 09.03.2010 г. Или казано с други думи, по отношение на спорния имот давност може да тече, но считано едва от 09.03.2010 г. В аспекта на изложеното е и задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК, а именно решение № 373/21.05.2010 г. по гр.д. № 396/2009 г на І ГО на ВКС и решение № 205/16.05.2012 г. по гр.д. № 219/ 2011 г. на І ГО на ВКС.

В заключение следва изрично да се посочи, че изложеното в настоящия съдебен акт обуславя с оглед на крайния му резултат правилността на решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящия въззивен контрол, но по изложените тук съображения.

И при този изход на делото доколкото изрично не са поискани, разноски на ответниците по жалбата, не се следват.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 117/ 19.10.2012 г., постановено по гр.д.№ 2171/10 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението на основание чл.280, ал.2 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.