№ 12290
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110120553 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „**********“ ЕАД срещу К. С.
Е., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение
на ответника, че дължи на дружеството следните суми – 140,92 лева за
доставена за периода месец октомври 2018 г. – месец април 2020 до
топлоснабден имот с адрес София, ж.к. „**********“, бл. 271, вх. Б, ет. 5, ап.
39 топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.12.2021 г., до
окончателното плащане; 24,29 лева – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода 15.09.2019 г. – 23.11.2021; 21,97 лева –
цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода месец ноември 2018 г. – месец
април 2020, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 09.12.2021 г., до окончателното
плащане, и 4,53 лева – законна лихва за забава за плащане на последната
описана сума за периода 31.12.2018 г. - 23.11.2021 – вземания по заповед за
изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 70523/2021 г. по описа на
Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът бил „клиенти на
топлинна енергия“, тъй като бил собственик или титуляр на вещно право на
ползване на топлоснабдения имот, и бил длъжни да заплаща доставената до
имота му топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
(ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в
публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл. 150 ЗЕ
ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за
1
енергийно и водно регулиране и публикуване в един еже*****. Сочи се, че в
общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил
определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се
доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна
енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната
година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от
дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи,
че това дружество е „**************“ ЕООД, като поради това се иска
привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират
доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от назначения от съда особен представител на ответника –
адвокат А., с който предявеният иск се оспорва по размер, като се твърди, че
не е ясно правилно ли е изчислено задължението.
Конституираното трето лице – помагач „**************“ ЕООД с
молба от 19.05.2023 г., находяща се на лист 86 по делото, поддържа, че
дяловото разпределение за процесния период е извършено в съответствие с
всички действащи към този момент нормативни разпореди.
В съдебното заседание, проведено на 22.05.2023 г. ищецът, чрез своя
процесуален представител – юрисконсулт С., моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Представя списък на разноски.
Ответникът, чрез назначения от съда особен представител поддържа, че
по делото не е доказано обстоятелството, че ответникът е собственик на
топлоснабдения недвижим имот.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представения на лист 12 – 14 по делото нотариален акт №
48/12.11.2008 г., том IV, рег. № 7284, дело № 475 от 2008 г. на нотариус П. Т.,
вписана под № 056 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие
– Софийския районен съд, на 12.11.2008 г. ответникът К. С. Е., чрез своята
майка и законен представител Н. Х. Х., е придобил процесния недвижим имот
с адрес: гр. София, ж.к. „**********“, бл. 271, вх. Б, ет. 5, ап. 39.
С проекта си за доклад от 11.04.2023 г. (на лист 68 от делото) съдът е
обявил за безспорен факта, че ищецът е доставил до процесния имот
топлинна енергия на стойност 140,92 лева. Особеният представител на
ответника не е възразил срещу това в съдебното заседание на 22.05.2023 г. (на
лист 94 от делото).
На основание чл. 155 ГПК с доклада си по делото съдът е обявил за
общоизвестни и ненуждаещи се от доказване обстоятелството, че процесният
имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, както и
съдържанието на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „**********“ ЕАД на потребители в град София, одобрени с
2
Решение на ДКЕВР № ОУ-001/07.01.2008 г., публикувани във вестник
„*****“ от 14.01.2008 г., влезли в сила според съдържанието си на 13.02.2008
г.; Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„**********“ ЕАД на потребители в град София, одобрени с Решение на
ДКЕВР № ОУ-02/03.02.2014 г., публикувани във вестник „24 часа“ от
10.02.2014 г. и вестник „********“ от 10.02.2014 г., влезли в сила според
съдържанието си на 12.03.2014 г., и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „**********“ ЕАД на клиенти в град София,
одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., публикувани във 3
вестник “********” и във вестник „********“ на 11.07.2016 г., в сила според
клаузите си от 10.08.2016 г.
От представеното на лист 82 – 85 по делото заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, се установява, че за имота за процесния период
изчисленията, извършени от дружеството за дялово разпределение, са в
съответствие с Наредба № 16-344 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно заключението размерът на неплатените от ответника суми за
топлинна енергия за периода месец октомври 2018 г. – месец април 2020 г. са
в размер на 140,92 лева, размерът на лихвата за забава е в размер на 29,06
лева, като изчисленията на законната лихва за забава са съобразени с
разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредно
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците. Прилаганата от „**********“ ЕАД цена за 1
мВтч топлинна енергия за процесния период е както следва: за периода месец
октомври 2018 г. – месец юни 2019 г. – 111,36 лева, за периода месец юли
2019 г. – месец март 2020 г. – 102,08 лева, за месец април 2020 г. – 84,38 лева
Съгласно служебно известните на съда чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**********“
ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-
1/27.06.2016 г., публикувани във 3 вестник “********” и във вестник
„********“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл.
36 от общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на
топлоснабдителното предприятие цената на услугата дялово разпределение,
като редът за заплащането на тези суми на извършващите услуги се определя
от ********** ЕАД, съгласувано с търговците, които извършват тази услуга.
Съгласно т. III. 3.3. от представен на лист 27 – 29 от делото Договор №
У№94/01.11.2007 г. между ищеца „**********“ ЕАД и третото лице –
помагач, цената на услугата „дялово разпределение“ се заплаща от ищеца на
третото лице – помагач на три вноски през годината.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл.
150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
3
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик
или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна
собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на
доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата
„дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи
заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на
задълженията.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право
на ползване дължат заплащане на доставената до техните имоти топлинна
енергия, ако същите се намират в сгради в режим на етажна собственост и са
свързани с абонатна станция за отопление и битово водоснабдяване или
свързано към нея отклонение.
В случая от представения на лист 12 – 14 по делото нотариален акт №
48, рег. № 7284, дело № 475 от 2008 г. се установява, че ответникът е
собственик на процесния топлоснабден имот, който се намира в сграда в
режим на етажна собственост. Възраженията на процесуалния представител
на ответника, че правото на собственост върху процесния недвижим имот не е
доказано, съдът намира за неоснователно, доколкото по делото е представен
посоченият нотариален акт и не са налице други доказателства, от които
съдът да направи извод, че към процесния период ответникът не е бил
собственик на имота.
Между страните не е спорно, че е доставена топлинна енергия до
процесния имот за периодите 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г. на стойност 140,92 лева По изложените съображения ответникът
дължи цената на топлинна енергия в размер на 140,92 лева
По иска за присъждане на цена за услугата „дялово разпределение“ на
топлинна енергия се установява, че съгласно чл. 22, ал. 2 от общите условия
на ищеца от 2016 г. цената на тази услуга се заплаща от клиентите в сграда
етажна собственост на ********** ЕАД. Съгласно чл. 150 ЗЕ общите условия
на ищеца, одобрени от държавен орган и публикувани в два еже*****а,
обвързват потребителите, ако те не с поискали да предложат други условия,
като последното не се твърди по делото. Следователно е налице договор за
заплащане на задълженията, дължими се по принцип на дружеството,
извършващо услугата „дялово разпределение“, на топлоснабдителното
дружество.
По делото са налице доказателства, че кредиторът на плащането –
дружеството за извършване на дялово разпределение „**************“
ЕООД, е приело дължимите му се суми да се събират от „**********“. Това е
изрично установено в т. III. 4 от договора между двете дружества, представен
на лист 27 – 29 по делото, който предвижда заплащане на задълженията на
потребителите чрез ********** ЕАД. Следователно е налице договорна
суброгация, извършена със съгласието на кредитора на паричното вземане –
дружеството за топлинно счетоводство, което е одобрило извършването на
плащания за тази услуга да става не към него, а към **********.
От представените на лист 87 – 88 по делото от третото лице – помагач
4
изравнителни сметки за периодите 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г.
– 30.04.2020 г., както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
се установява реално извършване на услугата „дялово разпределение“ за
процесния имот.
Съгласно представеното на лист 20 по делото извлечение ответникът е
начислил на ищеца сума за извършване на услугата „дялово разпределение“
за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. в размер на 21,97 лева, който съдът не
намира за прекомерен, поради което ответникът дължи цена за извършване на
услугата в този размер.
Искът за присъждане на законна лихва за забава (чл. 86, ал. 1 ЗЗД) се
уважава, ако се установи, че ответникът е изпаднал в забава, доколкото
задължението му е за заплащане на парични суми.
Длъжникът изпада в забава при две хипотези – в случай, че е определен
срок за изпълнение на задължението му (чл. 84, ал. 1 ЗЗД), или в случай, че е
бил поканен да плати – от датата на поканата (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Съгласно чл. 33, ал. 4 във връзка с чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от Общите
условия, ********** начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва за задължения за месечни суми по фактури за доставена топлинна
енергия в сгради етажна собственост, в които дяловото разпределение се
извършва по реда на чл. 73 НТ /въз основа на реално месечно потребление/,
както и за задълженията по изравнителни сметки, ако същите не са заплатени
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че
върху задълженията на ищеца за главница за топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. е начислена лихва в размер на 29,06 лева за
периода 15.09.2019 г. – 23.11.2021 г. Същевременно, законната лихва за
периода 15.09.2019 г. – 23.11.2021 г., начислена върху задълженията за
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. е в размер на същата
сума от 29,06 лева
Предвид изложеното, искът за заплащане на законна лихва за забава за
периода 15.09.2019 г. – 23.11.2021 г. в размер на 24,29 лева следва да бъде
уважен в претендирания размер, поради това че в съответствие с
диспозитивното начало съдът не може да присъди сума, по-голяма от
претендираната от ищеца (чл. 6, ал. 2 ГПК).
Относно иска за лихва за забава върху цената на услугата „дялово
разпределение“:
Лихва за забава за плащане на парично задължение се дължи при
настъпване на две хипотези – уговорен срок за плащане, или покана към
длъжника. В общите условия на ********** ЕАД не се съдържа уговорка за
срок, в който следва да се плащат разходите за дялово разпределение, а по
делото не са събрани доказателства ответникът да е канен да плати тези суми
преди образуване на съдебно производство. Поради това този иск следва да се
отхвърли изцяло.
Относно разноските:
5
При този изход на спора право на разноски има ищецът
пропорционално на уважената част от иска (97, 64 %), съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК. Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което такива
не следва да му бъдат присъждани.
Ищецът е доказал разходи за държавна такса в размер на 175 лева,
депозит за съдебно-счетоводна експертиза – 200 лева, юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК – 100 лева, и
депозит за особен представител в размер на 300 лева, или общо 600 лева, и в
заповедното производство – 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, или общо 75 лева От тези суми
пропорционално за исковото производство следва да се присъдят 585,84 лева
и в заповедното 73,23 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „**********“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че К. С. Е., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „**********“, бл. 271,
вх. Б, ет. 5, ап. 39, дължи на „**********“ ЕАД, с ЕИК: ************, с
адрес на управление: гр. София, ул. „**********“ № ***** сумите: 140,92
лева (сто и четиридесет лева и 92 ст.) – цена на доставена до имот с адрес: гр.
София, ж.к. „**********“, бл. 271, вх. Б, ет. 5, ап. 39, топлинна енергия за
периода месец октомври 2018 г. – месец април 2020 г., ведно със законната
лихва от 09.12.2021 г. до окончателното плащане; 24,29 лева (двадесет и
четири лева и 29 ст.) – законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 23.11.2021
г.; 21,97 лева – цена за услуга „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
посочения по-горе имот за периода месец ноември 2018 г. – месец април 2020
г., и 21,97 лева (двадесет и един лева и 97 ст.) – цена за услугата „дялово
разпределение“ за гореописания имот за периода от месец ноември 2018 г. до
месец април 2020 г., ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до
окончателното плащане – задължения по заповед за изпълнение по частно
гражданско дело 70523/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 28. състав,
като ОТХВЪРЛЯ предявения от „**********“ ЕАД установителен иск за
сумата от 4,53 лева – законна лихва за забава за плащане на цената на
услугата „дялово разпределение“ за периода 31.12.2018 г. – 23.11.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. С. Е., с ЕГН: **********,
с адрес: гр. София, ж.к. „**********“, бл. 271, вх. Б, ет. 5, ап. 39, да плати на
„**********“ ЕАД, ЕИК ************, с адрес на управление: гр. София, ул.
„**********“ № ***** сумите от 585,84 лева (петстотин осемдесет и пет
лева и 84 ст.) – разноски в исковото производство, и 73,23 лева (седемдесет и
три лева и 23 ст.) – разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач –
„**************“ ЕООД.
6
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7