Р Е Ш Е Н И Е
№1426/31.7.2020г.
Град Пловдив, 31.07.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на петнадесети юли две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1231 по
описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Р.С.Й. *** против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0438-000037 от 13.05.2020 г. на
началника на 03 РУ Пловдив при ОДМВР Пловдив, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година.
Според жалбоподателя оспорената заповед е неправилна, издадена при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона,. Иска се
отмяна на оспорената заповед и присъждане на съдебните разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да
бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, при спазване на материалноправните и процесуалноправни-те
предпоставки, съдържа мотиви и фактическата обстановка отговаря на истината.
Жалбоподателят има множество нарушения по ЗДвП, което показва висока степен на
обществена опасност и липса на тенденция към поправяне. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат
на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно
засегнати от нея, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, поради което
жалбата е допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна поради
следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е
собственик на лек автомобил марка БМВ, модел 330ХД, с рег.№ ****, и на 13.05.2020
г. около 23,10 часа в град Пловдив, ****, е управлявал автомобила, като е бил
неправоспособен – лишен от право да управлява МПС със съдебно решение по
н.о.х.д. № ****г. и не представя свидетелство за регистрация на МПС част ІІ, за
което е издадена оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно
производство, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП – прекратяване на регистрация на ППС за срок
от една година.
В приложеният акт за установяване на административно нарушение е отразена
описаната фактическа обстановка, т.е., налице е официален документ, който по
безспорен начин установява извършеното административно нарушение.
По делото е представена справка за нарушител/водач на жалбоподателя, от
която се доказва, че същият е неправоспособен, тъй като със заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-1030-001002 от 23.07.2019
г. (без данни за нейното влизане в сила) му е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, а
с решение по н.о.х.д. № ****г. за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 НК е
наказан включително с лишаване от право да управлява МПС за срок от 15 месеца.
В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства, тъй като страните нямат спор по фактите. Спорът е относно правилното приложение на закона.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не
са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно
чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а НПК, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В
настоящия случай по безспорен начин е установено наличието на всички елементи
от хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“, пр.2 и 3 ЗДвП – жалбоподателят е
собственик на МПС, което е управлявал на 13.05.2020 г., не е правоспособен
водач, защото по административен и по съдебен ред е лишен от право да управлява
МПС.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за липса на правното основание, посочено в
заповедта. Видно от справката за нарушител, през 2019 година на основание
чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП на жалбоподателя временно е било отнето свидетелството
за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, който въпрос
окончателно е решен със съдебното решение по н.о.х.д. № ****г. Т.е., отговаря
на истината както записаното в оспорената заповед основание – СУМПС е отнето по
реда на чл.171, т.1 ЗДвП, така и че към момента на издаване на настоящата
заповед СУМПС продължава да е отнето на основание на съдебно решение. Доколкото
в чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП са посочени и двете хипотези, административният
орган е имал фактическите и правните основания да издаде оспорената заповед.
В
тази смисъл не е налице твърдяното нарушение на материалния закон, спазено е
изискването на чл.59, ал.1, т.4 АПК и в заповедта в достатъчна степен ясно и
конкретно са изложени всички фактически основания за издаване на заповедта.
Фактът, че не е посочено едно от правните основания на чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП,
не прави заповедта незаконосъобразна, защото не може да бъде направен обоснован
извод за липса изобщо на каквото и да било правно основание за издаване на
оспорената заповед, от една страна и от друга страна, пропускът не води до
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, което право е реализирано в
пълен обем, включително чрез ангажиране на адвокат, който да осъществи
процесуалното представителство и защитата на неговите права.
Актът
за установяване на административно нарушение не обвързва административният
орган при издаване на оспорената заповед да преквалифицира нарушението на
водача на основата на фактите, изложени в акта. В този смисъл не е налице
твърдяното съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Вярно
е, че в оспорената заповед липсват мотиви относно определения максимален срок
на наложената принудителна административна мярка, което в случая не
представлява нарушение на изискването за форма на административния акт, защото
правната теория и съдебната практика приемат, че мотивите на административния
акт може да се съдържат и в други документи, представляващи част от
административната преписка по неговото издаване. В този смисъл приложената
справка за нарушител категорично установява, че въпреки младата си възраст и
само четиригодишен опит като водач на МПС жалбоподателят е извършил множество
на нарушения на ЗДвП, включително престъпление по чл.343б, ал.3 НК, като и след
осъждането не показва, че се поправя. Други мотиви не са необходими.
Предвид
всичко изложено жалбата като неоснователно следва да се отхвърли. При този
изход на делото и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото
като допустимо и основателно следва да
бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на ОДМВР Пловдив 100
лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка
с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Затова и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С.Й., ЕГН **********,***, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0438-000037 от 13.05.2020 г. на началника на 03 РУ
Пловдив при ОДМВР Пловдив.
ОСЪЖДА Р.С.Й., ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 100 (сто)
лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен съдия: