Р Е
Ш Е Н
И Е
№
206/26.9.2019 г.
Гр.
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав, в публично заседание на тринадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ
СТОЯНОВА
при секретаря Велина Митева, разгледа
докладваното от Съдия Стоянова адм. д. № 130
по описа за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 2, вр. чл. 210 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба
на Х.П.Я. (К.), чрез адвокат И.Я., и
Т.Х.Я., чрез адвокат А.Т. – и двамата със съдебен
адрес:***, *, против Решение от 14.02.2019 г., обективирано
в Протокол от 14.02.2019 г. на Комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед
№ РД-5-111/13.02.2019 г. на кмета на община Болярово, с което е определено обезщетение
за сервитутно право върху имот с идентификатор №
69674.23.53 по КК в землището на с. Ст.. Претендира се отмяна
на оспорения административен акт, респ. - изменението му с искане за определяне
на справедлив размер на дължимото обезщетение. Иска се присъждане на сторените
разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателите, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. В
писмена молба, депозирана от оспорващата Т.Я., чрез процесуалния ѝ представител,
е заявено, че не се възразява да бъде даден ход на делото. Иска се определяне
на срок за представяне на писмени бележки.
В съдебно заседание ответната
страна - община Болярово, редовно призована, се представлява от адвокат Г.Д.,
редовно упълномощен, който оспорва жалбата. Иска съдът да я остави без
уважение, като излага твърдения за законосъобразност на постановения акт. Претендира присъждане на
сторените в производството разноски.
Заинтересованата
страна „*“ ЕАД, редовно призована, се представлява от * Б.Р., редовно
упълномощена, която иска отхвърляне на предявеното с жалбата оспорване. Отделно
в представен по делото отговор жалбата се оспорва с доводи за тяхната неоснователност
и недоказаност. По отношение на жалбоподателката Т.Х.Я.
са изложени съображения за недопустимост на оспорването поради липсата на
правен интерес – същата не е установила по надлежния ред активната си
процесуална легитимация, тъй като не е представила доказателства за собственост
или за придобиване по наследство на процесния имот,
както и удостоверение за наследници, които да обосноват правния ѝ интерес
от оспорването. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
По делото са събрани
писмени доказателства, приложена е административната преписка по издаване на
оспорения акт. С определение на съда по искане на процесуалния представител на оспорващите
е назначена съдебно-техническа експертиза, при която на вещото лице е възложено
да даде заключение каква е стойността по пазарни цени на обезщетяване за 5,276
дка от засегнатия ПИ с обща площ 44,494 дка с идентификатор № 69674.23.53 по КК
в землището на с. Ст., община Болярово; при определяне на дължимото обезщетение
за сервитутно право върху процесния
имот да се вземат предвид пазарната стойност на имота преди и след налагане на сервитута, както и засегнатата от сервитута
част от имота. В изпълнение на възложената задача назначеното вещо лице е дало
заключение, че пазарната стойност на засегнатата от сервитута
част от имота без тежести е 2 175,90 лева, а с отчитане на тежестта за
новопроектирания преносен газопровод DN 1200 с работно
налягане 7,5 МРа е в размер на 2 0,6,69 лева. Заключението
на вещото лице по изготвената експертиза е изслушано в проведеното на 13.09.2019
г. публично заседание. С депозирана по делото молба от процесуалния
представител на жалбоподателката Т.Я. експертното
заключение е оспорено, но липсва конкретизация в какво точно се състои
оспорването, нито са направени искания за събиране на допълнителни
доказателства или за допълнително заключение или експертиза. Така изготвеното
заключение с направените в съдебното заседание уточнения съдът намира за
обективно, всестранно и пълно, отговарящо на всички спорни по делото въпроси,
поради което го приема.
ЯАС, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Във входящия регистър
на община Болярово под вх. № 70-00-7 от 15.01.2019 г. е заведено искане от „*“
ЕАД, относно сервитутни права за обект „Преносен
газопровод от българо-турската граница до ГИС „Ст.“ и възел за включване към
Транзитните газопроводи ТГ1 и ТГ2“, част от обект „Разширение на газопреносната мрежа в участъка българо-турската граница на
компресорна станция „Ст.“. Със своя Заповед № РД-5-111/13.02.2019 г. кметът на
община Болярово е назначил Комисия по чл. 210 от ЗУТ, като е определил задачите
ѝ, както следва: да разгледа доклада от лицензирания оценител; да
определи размера на обезщетението за учредено сервитутно
право по смисъла на чл. 64 от ЗЕ, което да се извърши по пазарни цени, като се
използва изготвената от лицензирания оценител оценка. Със заповедта е определен
14-дневен срок, считано от датата на назначаването, в който Комисията следва да
изготви предложение до кмета на община Болярово за решение и подготовка на
заповед във връзка с чл. 64 от ЗЕ. Работата на Комисията е приключила с
изготвянето на Протокол от 14.02.2019 г., в който е обективирано
решение, с което, на основание чл. 210, ал. 1, ЗУТ, вр.
чл. 64, ал. 1 и ал. 6 от ЗЕ, Комисията е определила размера на дължимото обезщетение
на собствениците на засегнатите от сервитута имоти в
землищата на две населени места в общината, в т.ч. и на собствениците на
засегнатия имот с идентификатор № 69674.23.53 по КК в землището на с. Ст.,
съгласно предоставените ѝ пазарни оценки от лицензираните оценители (ЛО).
Неразделна част от протокола са Регистър на засегнатите имоти от сервитута на газопоровид DN1200
в землището на с. Ст., както и Приложение № 3.2 за с. Ст. от пазарната оценка
на ЛО „ИНВЕСТПРОЕКТ“ ЕООД, гр. Елхово, видно от които е, че за имот с
идентификатор № 69674.23.53 по КК в землището на с. Ст., за площта от 5 276 кв.
м, заета от сервитута на газопровода, е определен общ
размер на дължимото обезщетение от 1 177,20 лева. В решението от 14.02.2019
г. е посочена и банкова сметка ***, по която следва да бъде внесена сумата в
полза на собствениците на засегнатите от сервитута имоти.
В протокола изрично е посочено, че препис от него следва да се връчи на
заинтересованите страни, като е указано, че решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му чрез община Болярово пред Административен съд
- Ямбол. По делото липсват данни относно момента на съобщаване на решението на
оспорващите. С обща жалба, депозирана от процесуалните им представители, двама
от собствениците на процесния имот – Х.П.Я. (К.)
и Т.Х.Я., са оспорили решението на комисията, обективирано
в Протокол от 14.02.2019 г. Жалбата е подадена чрез административния орган до
ЯАС, като е заведена във входящия регистър на община Болярово под вх. №
94-00-348 от 28.03.2019 г.
При така изяснената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на оспорване
в настоящото производство е Решение от 14.02.2019 г., обективирано
в Протокол от 14.02.2019 г. на Комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед
№ РД-5-111/13.02.2019 г. на кмета на община Болярово, с което е определено
обезщетение за сервитутно право върху имот с
идентификатор № 69674.23.53 по КК в землището на с. Ст., с искане оспореното
решение да се отмени, респ. – да се измени, като обезщетението се определи в
справедлив размер.
Настоящият съдебен
състав намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като са подадени от
надлежни страни, в законоустановения срок и срещу
акт, подлежащ на оспорване. В този смисъл съдът не възприема становището на заинтересованата
страна, изразено в писмения ѝ отговор, за недопустимост на жалбата на Т.Х.Я.,
тъй като от доказателствата по делото (нотариални актове, удостоверения
за наследници, решение за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи) се установява по
безспорен начин, че същата е собственик на идеална част от процесния
недвижим имот, което обуславя нейния правен интерес от оспорване на решението. Също
така, както се отбеляза по-горе, по делото липсват данни относно датата, на
която на оспорващите е съобщено атакуваното решение - единствено в жалбата е
посочено, че с „писмо изх. № 94-00-244 от 06.03.2019 г. на кмета на община
Болярово на оспорващия Я. е съобщено решението на Комисията“, но не се сочи
датата, на която това писмо е получено от него, поради което следва да се
приеме, че жалбата е подадена в законоустановения
срок. По изложените съображения съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е
процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна, предвид следното:
Съобразно
приложимата за конкретния казус действаща нормативна уредба, разписана в чл. 64
и следващите от ЗЕ и в ЗУТ (чл.
210 и чл. 211),
съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган (Комисия по чл. 210, ЗУТ, назначена със
Заповед № РД-5-111/13.02.2019 г. на кмета на община Болярово), в обема на правомощията му, в
изискуемата от закона писмена форма и при спазване на административнопроизвадствените
правила за издаването му.
ЯАС
в настоящия си състав намира, че актът в оспорената му част досежно
определения размер на дължимото обезщетение за имота, засегнат от сервитута, е произнесен в нарушение на материалния закон,
предвид следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката определянето на размера
на обезщетенията по тази глава се извършва по реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ или
по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител. Критериите,
които се прилагат при определяне размера на еднократното обезщетение за сервитута върху обременения имот, са разписани в чл. 65,
ал. 1 от ЗЕ, а именно: площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; видовете ограничения на ползването; срок на
ограничението; справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него,
която попада в границите на сервитута. В настоящия казус
комисията по чл. 210 от ЗУТ е определила размера на еднократното обезщетение,
като е възприела безрезервно предложената ѝ от лицензиран оценител оценка,
без да отчете обстоятелството, че използването на тази оценка е допустимо само
в хипотезата на взаимно съгласие, каквото в случая не е налице. Още повече, че по
делото липсват данни възложител на оценката да е компетентният орган - Комисията.
Законосъобразното определяне на еднократното обезщетение изисква комисията да
извърши, а не да одобри едностранно предложената ѝ оценка по пазарни
цени. Като не се е съобразила с точното изискване на закона, комисията по чл.
210 от ЗУТ е произнесла незаконосъобразно решение.
За
установяване на относимите за спорното правоотношение
факти и за разрешаването на спора, по делото е извършена и приета
съдебно-техническа експертиза. Настоящият съдебен състав възприема заключението
на вещото лице по назначената по делото експертиза, тъй като същото е
обосновано, изчерпателно и обективно, то се базира на събран, обработен и
обстойно преценен сравнителен материал. Според заключението на вещото лице, пазарната
стойност на засегнатата от сервитута част от имота (5 276/44 494 кв. м) без тежести е 2 175,90 лева, а с
отчитане на тежестта за новопроектирания преносен газопровод DN 1200 с работно
налягане 7,5 МРа е в размер на 2 036,69 лева. Предвид
изложеното, определената от вещото лице пазарна стойност на сервитута
за процесния имот съдът приема като справедлива
пазарна оценка по смисъла на чл. 65, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката.
По
изложените съображения ЯАС счита, че са налице основанията оспореният акт да
бъде изменен в частта относно размера на дължимото обезщетение, което следва да
се увеличи до размера, определен от вещото лице по приетата съдебно-техническа
оценъчна експертиза, а именно от 1 177,20 лв. на 2 036,69 лева за
засегната от сервитута площ от 5,276 дка за поземлен
имот с идентификатор № 69674.23.53 по КК в землището на с. Ст..
При
този изход на делото съдът намира, че на оспорващите следва да се присъдят направените
по делото разноски, както следва: на Х.П.Я. (К.) – общо в размер на 810 лева, (включващ 10 лв. за платена държавна
такса, 200 лв. за внесен депозит за вещо лице и 600 лева за платен адвокатски
хонорар); на
Т.Х.Я. – общо в размер на 810 лева, (включващ 10 лв. за платена държавна такса,
200 лв. за внесен депозит за вещо лице и 600 лева за платен адвокатски
хонорар).
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, първи
административен състав
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение
от 14.02.2019 г., обективирано в Протокол от
14.02.2019 г. на Комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед №
РД-5-111/13.02.2019 г. на кмета на община Болярово, в частта, с която е
определено обезщетение за сервитутно право върху имот
с идентификатор № 69674.23.53 по КК в землището на с. Ст., като увеличава
размера му от 1 177,20 лв. (хиляда сто
седемдесет и седем лева и двадесет стотинки) на 2
036,69 лв. (две
хиляди тридесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки).
ОСЪЖДА
ОБЩИНА БОЛЯРОВО да заплати разноски по делото, както следва: на Х.П.Я.
(К.), с
посочен съдебен адрес:***, *, адвокат И.Я. *** – общо в размер на 810 (осемстотин и десет) лева, включващ 10 (десет) лева -
платена държавна такса, 200 (двеста) лева - внесен депозит за вещо лице, и 600 (шестстотин) лева - платен адвокатски хонорар; на Т.Х.Я.,
с
посочен съдебен адрес:***, *, адвокат А.Т. *** – общо в размер на 810 осемстотин
и десет) лева,
включващ 10 (десет) лева -
платена държавна такса, 200 (двеста) лева - внесен депозит за вещо лице, и
600 (шестстотин) лева - платен адвокатски хонорар.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/п/не се чете