ПРОТОКОЛ
№ 135
гр. Смолян, 27.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Сирма Купенова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Наказателно дело
частен характер № 20215440200672 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Частния тъжител К. Г. М., редовно призованаq се явява лично и със защитника си
адв. П..
Подсъдимата Т. М. Ш., редовно призованаq се явява лично и със защитника си адв.
М.Г..
Адв. П. - Да се даде ход на делото.
Адв. Г. - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. П. - Не успяхме да се помирим. Водим двама души свидетели, които моля да
бъдат разпитани в днешно съдебно заседание.
Адв. Г. - Спогодба не сме постигнали. Още в предходно съдебно заседание
заявихме нашите условия, които тъжителят не прие. Днес не водим свидетели. По
ангажиране на допълнителни доказателства ще вземем становище след разпита на
свидетелите.
Сне се самоличността на свидетелите, както следва:
СБМ- ******без родство и дела със страните по делото.
ССЕ - ****ез родство и дела със страните по делото.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290 НК и
същите обещаха да кажат истината.
1
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля М.
СВИДЕТЕЛЯ М – Работя в **** Смолян като юрисконсулт от десет години. През
предходната 2021 г. есента, точна дата не помня, дойдоха при мен колеги, които
разтревожени ме запознаха с жалбата на г-жа Ш.. Лично аз също останах шокиран. Колегите
бяха много притеснени от факта, че освен обстоятелствата, изложени в жалбата, те не са
очаквали от Ш. такива обвинения. И аз и те, докато г-жа Ш. работеше при нас сме имали
колегиални отношения, разбирахме се с нея, не е имало конфликти. Това ни дойде като гръм
от ясно небе. Т.Ш. вече беше освободена от работа. Освобождаването на г-жа Ш. става от
Агенция ПИ. Преценката за нейното освобождаване се прави от ****. Управителния съвет
на **** назначава и освобождава служителите. Аз като юрист не съм запознат с
обстоятелствата по нейното освобождаване. Не ми е известно дали е имало други
служители, които въпреки настъпване на основание за пенсионирали дали са останали да
работят или вече не са на работа. Така е устроена агенцията, че ако Т.Ш. беше обжалвала
заповедта за освобождаването, аз съм пълномощник на Председателя на УС на **** и щеше
да ми бъде известно. На мен такова обстоятелство не ми е известно. Запознат съм със
съдържанието на жалбата. Жалбата, която колегите донесоха разтревожено при мен беше от
Т.Ш. до Министър председателя на Републиката, до ОУ – Смолян, до **** - София.
Колегите дойдоха много разтревожени,попитаха ме дали им трябва адвокат. Запознах се с
жалбата. Въпреки, че моето име не беше посочено, аз също се почувствах засегнат. Фактите
изложени в тази жалба създават впечатление, че в ОУ имаме организирана престъпна група
по занятие, че се извършват финансови злоупотреби, че сме се наговорили колегите да
вършим някакви нередности. Не ми е известно да се извършват някакви нарушение в ****.
Едно от обвиненията беше за базата на ****. За всички тези десет години, през които съм на
работа не знам г-жа М. да се е качила на базата на ****, освен във връзка с някакви
проверки, а камоли да се каже, че г-жа М. е ползвала базата за лични нужди. Друго, което ми
направи впечатление в тази жалба, беше твърдението за дискриминация към г-жа Ш. от
страна на директора. Твърденията, че г-жа Ш. е подложена на дискриминация от директора
на напълно неоснователни. Искам да обясня, че аз лично се чувствам засегнат. За десет
години срещу г-жа Ш. е нямало нито едно дисциплинарно производство. За посочените хора
лично аз съм подписвал заповеди за дисциплинарни проверки срещу други служители в
****, за които г-жа Ш. сочи, че са приближени. Срещу г-жа Ш. никога директора М. не е
предприемала дисциплинарни мерки или друго отношение, че е подложена на някакъв вид
репресия. На мен лично главния счетоводител на ***** ГС ми е споделяла за нередности в
базата, докато г-жа Ш. е била управител на базата. Доколкото аз знам г-жа Ш. за всички
години, през които е работила в **** е заемала позиция управител на базата на ****. Не ми
е известно г-жа Ш. да е имала възражения във връзка с предаване на документацията.
Колегите ми споделиха, че всичко е минало много нормално, г-жа Ш. им е благодарила, след
което бяха подадени жалбите. По повод тези жалби на място имаше извършена проверка. Аз
се запознах с жалбата. На място в **** имаше служител от ****, който разпита
служителите в **** и доколкото на мен ми е известно от доклада не са констатирани
нарушения извън едно. На мен ми е известно, че от цялата проверка единственото
2
констатирано нарушение, че е налице конфликт на интереси, като е назначена като
финансов контрольор МД, която е първа братовчедка на г-жа М.. Уточнявам, че Д е
назначена, преди г-жа М. да стане директор, а и назначаването на Д е станало от ****. Г-жа
М. не е извършила никакви действия по назначаване на МД. Доколкото ми е известно това е
отразено в доклада на Комисията. Освен г-жа М., всички колеги са потресени, притеснени.
Колеги ми споделят, че вече трудно работят с колеги от София, на всички колеги,
предполагам и на г-жа М.. Колеги ми споделят, че когато позвънят в София, от там ги питат
какво се случва при нас. Към мен лично съм усещал друго отношение от колегите в София,
задавайки ми въпроса какво се случва при нас. Подобни отзиви имам и от колегите, които са
посочени в жалбата. Г-жа М., както и другите колеги, посочени в жалбата, са ми споделяли,
че се чувстват много обидени, притеснени. В Ш ми е споделяла, че не спи, няколко дни след
жалбата, идваше притеснена. Аз съм единствен с юридическо образование и г-жа Ш ме
питаше дали й трябва адвокат. Както посочих служителите се назначават от централата в
****. Има служители, които са по трудово правоотношение и се назначават от Директора на
**** с пълномощно. Назначаването става винаги след съгласуване и положително
становище от ****. Знам, че главния счетоводител ГС е назначена от УС в ****. МБ също е
държавен служител и е назначена от УС. Уточнявам, назначена е по трудово
правоотношение. Другите служители не мога да кажа как са назначени. С жалбите на Т.Ш.
съм запознат по повод проверката от длъжностно лице от ****. Не помня неговото име,
мога да го посоча след справка. Аз съм запознат с една жалба, като от нея разбрах, че има и
предходна, но не съм запознат с нея.
Адв. Г. - Моля да предявите на свидетеля двете жалби и същия да посочи коя от
жалбите му е била предоставена.
Свидетеля М - Ако ми бъдат показани жалбите мисля, че ще се ориентирам с коя
се запознах при проверката.
Съдът предяви на свидетеля М жалбите, приложени в кориците на делото - жалба от
17.06.21 г. и жалба от 19.09.21 г.
Свидетеля М- Жалбата, с която се запознах е жалба до Министър председателя на
РБ, до Министъра на Регионалното развитие и благоустройство, до **** и до Областен
управител Смолян, жалба от Т. М. Ш.. Лично не съм бил ангажиран да участвам в
проверката по посочената жалба. Колегата от София поиска от мен съдействие да събирам
показания от колегите. Лично мен не са ме разпитвали. Не разбрах с каква длъжност е
колегата, който ми се обади за съдействие да съберем показания. Част от задълженията ми в
**** са участие в дисциплинарни производства, аз съм участвал и в други. Проверката
налагаше моето съдействие. Жалбата, която посочих е именно жалбата, която както обясних
в показанията си по-горе колегите ми донесоха. Колегите от **** , които ми донесоха
жалбата притеснени, както обясних по-горе са ГС, В Ш, ПШ, МБ. С ДК, ЕД не съм
комуникирал. С ВУ сме коментирали случая, но имам бегъл спомен и не мога да си спомня
кога и от какво се е притеснявала. Със СК, НК, АЛ, ГГ не сме обсъждали случая с жалбата.
АТ и КШ ги познавам, те не са ми споделяли нищо, нито са се оплаквали. Доколкото си
3
спомням единственото нарушения, както казах, установено от проверката е, че МД е първа
братовчедка на г-жа М. и тя вече е освободена от работа. Не мога да кажа дали г-жа Д точно
по повод тази или предходна жалба на Ш е освободена от работа. Поне аз не съм запознат с
други нарушения. Тримата ПШ, В Ш и ВЗ са в роднинска връзка помежду си, но не са в
роднинска връзка с г-жа М.. Нямам статистика колко човека въпреки пенсионната си
възраст са останали да работят в ****. Не мога да кажа нещо, за което не знам. Както казах
след като прочетох жалбата останах с усещането, че в **** - Смолян сме се сговорили да
извършваме престъпления. Моето име не съществуваше в жалбата, но в такъв контекст бяха
нещата, че вътре се вършат престъпления. Поне за мен имах усещането от жалбата на Ш.
беше, че вътре се вършат престъпления.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелката Е.
СВИДЕТЕЛКАТА Е – Работя в **** като "Главен специалист". Към края на месец
септември 2021 г., доколкото си спомням ми беше поискано обяснение по повод твърдение
на г-жа Ш., конкретно към мен, че аз като присъстваща приемане и предаване на базата на
**** в ****, че комисията се е държала некоректно към нея, обиждали сме я, в такъв
смисъл. Това разбрах от жалбата подадена от госпожата. И в ***** се коментираше и
всички колеги могат да потвърдят какво е било отношението ни спрямо г-жа Ш.. Аз работя в
**** от шест години, пет години пълни съм работила с г-жа Ш.. С нея връзка съм имала по
отношение списъци за нощувка и храна на почиващите в базата. Почти винаги аз съм
оформяла тези списъци. Тази база е била постоянно функционираща, с изключение периода
на пандемията. Г-жа Ш. се занимаваше с настаняване в базата, работното й място беше горе
на базата. Долу в **** е слизала, когато трябва да предаде някакви документи. Не ми е
известно, че е имало оплаквания, че г-жа М. е ползвала базата за лични нужди. След
отстраняването на г-жа Ш. и заемане длъжността от новата служителка отново не знам,
нямам данни и не мисля да е имало оплаквания, че се ползва базата от г-жа М.. Предаването
на имуществото от г-жа Ш. се състоя в самата база на **** в к.к. ****. Фактически се
описват активите. За два дена и половина, три дена трябваше да се приключи всичко.
Нямаше напрежение, никой не е обиждал г-жа Ш.. Всичко си беше налице, всичко беше
наред, добро управление на базата, нито е начетена г-жа Ш.. Госпожа М. не е участвала при
предаване на имуществото от г-жа Ш.. Аз поне лично не съм разбрала г-жа Т.Ш. да е имала
възражения, че трябва бързо да предава активите и да предаде имуществото. Освен главен
експерт, г-жа Ш. беше и МОЛ на базата. Това, че има оплакване от Т.Ш. в общи линии знам
от жалбата, която съм чела. Жалбата на Т.Ш. беше до Министерството, до Агенцията, до
****. Втората жалба, за която аз разбрах от тока Ш. беше и до Министър председателя. Аз за
втората жалба разбрах, която беше от месец септември до четирите институции. Точно не
мога да цитирам жалбата, но това което си спомням от жалбата която прочетох, че г-жа М. е
използвала базата в к.к. **** за лични нужди, упрека, че ГС е ползвала базата за лични
нужди, че е използвала служебния автомобил за лични нужди. Аз лично съм си н****сала
обяснението как сме предали базата и съответно списъци които съм получавала какви са
били. Тези списъци аз съм ги осчетоводяла. Това бяха списъци за храна и нощувки. Това
4
съм го казала в обясненията си. Смея да твърдя, че когато г-жа Т си тръгна, тя лично мина
през мен и ми благодари, че аз съм й помагала. В жалбата упреците бяха към г-жа М. и ГС
най-вече. Не си спомням конкретно в жалбата, която прочетох от Т.Ш. оплаквания във
връзка с предаване на базата и във връзка с проявено отношение към нея. Аз работя в
счетоводството на ****. Познавам лицето МД. Тя се водеше финансов контрольор, а в
момента е на друга длъжност. В същия кабинет е, но на каква длъжност не мога да кажа. Тя
дълго време не беше на работа. Тя работи на същото бюро, но длъжността й не мога да кажа
каква е, не съм запозната. Точно какво е включвала дейността на МД като финансов
контрольор не мога да кажа. Всеки разход се е извършвал с контролен лист, който минаваше
през нея. Сега МД не проверява както преди, тя не изпълнява длъжността финансов
контрольор. Мисля, че в **** все още има служители, които са на работа въпреки
пенсионна възраст, но не съм сигурна и не мога да ги посоча конкретно. КШ, АТ са на
работа в ****. ВУ също. Мисля, че са в пенсионна възраст, но не мога да кажа кога са я
навършили. Бунгалата на **** бяха предадени от Ш. в рамките на тези три дни. Работата
беше свършена, начет няма за Т.Ш.. По време на предаването на базата г-жа Ш. не е била
дискриминирана, нито унижавана.
Адв. П. - Считам делото за изяснено от фактическа страна. Нямам други
доказателствени искания. Представям обясненията на г-жа Е, които са поискани по повод
образувана проверка по втората жалба.
Адв. Г. – Представям писмо №94-0069/11.02.22 г. от ****, подписано от К.М. до
доверителката ми и нейната сестра за премахване на тяхно съоръжение в имот на ****.
Представям го, за да докажа, че след завеждане на делото се упражнява натиск спрямо
доверителката ми. Представям отговор във връзка с проверката, резултатите и 59
благодарности, отправяни към **** във връзка с работата на Г-жа Ш. от посетители на
базата. Представям тези доказателства във връзка с добрата работа на Т.Ш. с оглед преценка
за евентуално наказание, ако се стигне до присъда. Моля да се изиска официална справка от
**** - Смолян, Агенция Пътища към датата на извършените проверки и към настоящия
момент колко хора в **** са в пенсионна възраст, получават пенсия и заплата. Това е едно
от основното ни твърдения и оплаквания. От 30 души 1/3 от хората са пенсионери и работят
в ****.
Адв. П. - Това обстоятелство не е спорно, има го и в доклада, че има служители в
пенсионна възраст, които работят. Именно в отговора е обяснено, че има необходимост да
останат тези служители на работа поради липса на кадри в съответната област.
Адв. Г. - В конкретния пасаж е з****сано, че действително към момента, в състава
на **** има назначени 8 броя служители в пенсионна възраст, но причина е липсата на
интерес от млади хора, поради неатрактивно плащане.
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИАМА И ПРИЛАГА представените в днешно съдебно заседания писмени
5
доказателства - №94-0069/11.02.22 г. от ****, отговор във връзка с проверката от **** № 94-
003026/16.07.21 г., обяснение от *** и 59 благодарствени писма, отправяни към **** във
връзка с работата на Г-жа Ш. от посетители на базата в к.к. ****.
Съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение искането, заявено от
защитника на Т.Ш. от адв. Г. за изискване на справка от **** и **** за служители, които са
на работа понастоящем въпреки навършена пенсионна възраст, като счита, че от една страна
няма спор между страните за това обстоятелство, а освен това съдът го намира за
неотносимо и не счита, че следва да бъде изследвано по делото.
Предвид изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането, заявено от защитника на Т.Ш.- от адв. Г. за
изискване на справка от **** и **** за служители с навършена пенсионна възраст, които
понастоящем работят в ****.
Подсъдимата Ш. - Не желая да давам обяснения.
Адв. Г. - Доверителката ми няма да дава обяснения.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв. П. - От името на доверителката ми частен тъжител в настоящото производство
Ви моля след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства да
постановите своя съдебен акт, с който приемете, че подсъдимата Т.Ш. е виновна в
извършено деяние, предмет на частната тъжба, което представлява такова по смисъла на чл.
148, ал. 2 вр. с ал. 1 т. 2 и 3 вр. с чл. 147 НК. Същото от обективна страна е реализирано чрез
подаване на две последователни жалби, на 16.06.2021г. и на 19.09.2021 г. до четири
различни държавни институции, в които жалби същата излага неверни, позорящи името на
доверителката ми като държавен служител Директор на ****- Смолян клеветнически
твърдения. От обективна страна същите са материализирани чрез използване на конкретни
изрази и даване на характеристика на нея като директор на **** - Смолян, за нейната
работа и действията й като длъжностно лице, като и в двете жалби, като втората е
своеобразно продължение и разширение на твърденията на първата се излагат конкретни
твърдения за злоупотреба и безстопанственост, които освен неверни и позорящи името на
доверителката ми обстоятелства, се изнасят и твърдения, които могат да бъдат подведени
под престъпния състав на чл. 282 и чл. 283 НК, които са пряко свързани със злоупотребата
със служебно положение. Именно такива са твърденията, свързани с фактите в първата и
втората жалба, които излага подсъдимата, а именно, че г-жа М. използва представляваната
от нея институция за лични цели и обвинява същата, че скоротечното й отстраняване от
работа е именно за това, че за да може доверителката ми М. и главния счетоводител ГС да
6
използват базата в к.к. **** за лични нужди, като същата казва, че основни действащи лица,
в това безпрепятствено ползване на базата за лични нужди са именно г-жа М. и
счетоводителката С. Същата твърди, че кадровата политика на директора на **** Смолян
се състои в обграждане с приближени роднини и приятели, като твърдения са доразвити във
втората жалба, с която Ш. твърди, че в продължение на години директора образува групи от
свои приближени и взаимно си защитават личните интереси. Следващото клеветническо
твърдение е свързано с това, че в във втората жалба се твърди, че шуробаджанащина се
вихри с пълна сила и че директора на **** – Смолян не упражнява контрол по пътищата.
Всички тези твърдения са обективно съобщени в двете жалби, а не се извеждат от
асоциации и интерпретации от доверителката ми. Затова свидетелстват и отговора от
Областния управител и отговора от МРРБ, от които отговори става ясно, че дори
длъжностните лица са възприели твърденията на г-жа Ш. като кадруване от страна на
директора, изразяващи се в обграждане на свои приближени хора и хора спуснати отгоре.
Това е отговора от Областния управител. В отговора от МРРБ също се вижда, че експертите,
които са извършили проверка на твърденията възприемат изложеното от Ш. като твърдения
за нередности и неправомерни действия от страна на г-жа М. и същите указват, че такива
твърдения за ползване на база за лични нужди могат да бъдат доказани единствено и само,
ако бъдат посочени конкретни факти и ако бъде извършена проверка на място. Всички тези
твърдения са безспорно клеветнически, тъй като същите са непроверими. Когато се твърди,
че се изразява лично мнение, то това мнение следва да е базирано на конкретни факти, които
се твърдят в жалбата. В случая нямаме факти, по никакъв начин не става ясно на каква база
подсъдимата излага тези свои твърдения за ползване на базата от страна на директорката за
лични нужди. Още повече тя твърди, че това ползване става постфактум, след като вече тя е
отстранена от длъжност. Нито са постъпвали такива сигнали, нито тя е имала възможност да
възприеме такива факти, на база на които да изложи твърдения за злоупотреба с власт от
страна на доверителката ми. В случая считам, че безспорно се установява, че г-жа Ш. е
разпространила твърденията си до множество държавни органи, знаейки много добре след
40-годишния си стаж кой орган е компетентен да осъществи проверка. Винаги когато тези
твърдения се разпростират в един по-широк кръг от хора и институции то следва от
субективна страна да бъде изведен умисъла, с който г-жа Ш. е действала, не да бъде
извършена проверка на твърдяното, а тези нейни клеветнически твърдения да се
разпространят повсеместно, те да стигнат до знанието на по-широк кръг от хора. Ш. е била
наясно какъв е реда за обжалване на трудовото й правоотношение, но същата, знаейки и
разбирайки, че всъщност нейното трудово правоотношение е прекратено на абсолютно
правно основание, същата не е предприела действия по обжалване на заповедта, а с цел да
уязви директора и всички служители, тя насочва своето неудовлетворение към тях
посредством разпространението на напълно неверни твърдения. Още с първия отговор на
Областния управител се обяснява на г-жа Ш. какъв е реда за сезиране при констатиране на
съответните нарушения и въпреки това, несъобразявайки се с доклада от проверката, в който
има категорични изводи за това, че не се установяват тези нарушения, тя отново пише
втората жалба, с оповестяването на която считаме, че е довършено престъплението, тъй
7
като както сме изложили в частната си тъжба, в случая категорично става дума за
продължавано престъпление по смисъла на чл. 147 НК. За субективното отношение на дееца
за разгласената информация следва да се съди от тези обективни факти и от отношенията
между страните в процеса. Както се установи от всички доказателства по делото и от тези
представени в днешно съдебно заседание между страните е нямало абсолютно никакъв
конфликт. Никога г-жа Ш. не е била обект на дискриминация или репресия от страна на
Директора М.. Реално за част от твърденията си за закононарушения, извършвани в **** –
Смолян самата г-жа Ш. твърди, че и тя е участвала в същите действия. На стр. 2 от жалбата
се сочи, че лично тя е подписвала пътни листове, с които се извежда извода, че ако твърди,
че има закононарушения, тя е пряк участник в същите. Ако е имало такива нарушения ние
задаваме въпроса защо няколко месеца след прекратяване на служебното й правоотношение
същата започва да пуска жалби, при положение, че тя няма никакъв интерес от същите.
Отговора намираме в съдържанието и в тона, с който са н****сани самите жалби. Същите
безспорно са израз на стремежа на подсъдимата да опетни името и да урони достойнството
и престижа на директора. Ако подсъдимата е имала поводи за оплаквания, то същата е
следвало да ги отправи първо до правоимащите органи и на следващо място към момента, в
който същите са констатирани. В случая категорично считам, че изложеното в отговора,
депозиран след входиране на частната ни тъжба, че се касаело до упражняване на права по
чл. 39 от Конституцията, считам, че е напълно несъстоятелно. Чл. 39 от Конституцията дава
възможност за свободното изразяване на мнение. В случая в никакъв случай не се касае за
изразяване на мнение. В случая се отправят обвинения за закононарушения и злоупотреби,
които думи и определения дори подсъдимата е използвала в последните абзаци и на двете
жалби. Тя не дава оценка на дейността на директора М., а директора излага твърдения, че
същата злоупотребява с властта си, че същата не упражнява контрол по пътищата, което
означава бездействие от страна на длъжностно лице и по този начин същата уронва
безспорно доброто име и достойнството на директора, именно във връзка с действията й
като длъжностно лице и отговарящ за дейността на областно ниво. Ето защо, считам, че ако
в случая се касае за упражнено право на мнение, то не е абсолютно, същото е ограничено от
ал. 2 на чл. 39 от Конституцията. Винаги , когато се правят такива изказвания и се ползват
епитети и преки обвинения следва да се има предвид, че същите трябва да бъдат ограничени
в рамка, която да не засяга честта, достойнството и доброто име на лицето, срещу което се
отправят. В конкретния случай считам, че с двете си жалби подсъдимата значително е
надхвърлила рамките и границите на изразяване на свободното мнение и даване на
квалификации за работата и дейността на доверителката ми. Предвид горното Ви моля да
признаете подсъдимата за виновна и предвид факта, че същата е неосъждана и наличието на
предпоставките на чл. 78 а НК да й бъде наложено наказание глоба, която бъде определена
към средния предвиден в закона размер. Като казвам средния, считам, че такъв размер би
бил справедлив, тъй като не се касае за един факт, а продължавано престъпление, което сочи
на една упоритост при осъществяване на обективните белези от състава на престъплението.
Моля също така да ни присъдите и разноските направени от доверителката ми в хода на
настоящото производство.
8
Адв. Г. – Ще предложа съвсем друг прочит на настоящото производство, на
събраните доказателства, на целите, които се преследват. За разлика от твърденията в
тъжбата и току що чутата от Вас пледоария ще се опитвам максимално да се придържам към
конкретните факти, а не да давам значение на свободната интерпретация на фактите, така
както е изгодно за тъжителката. Искам да посоча категорично, че в конкретния случай и по
отношение на двете жалби доверителката ми е упражнила конституционните си права, не
само по смисъла на чл. 39 от Конституцията, а преди всичко на чл. 45 от Основния закон, а
също така правото, което й дава чл. 10 от КЗПЧОС, която е ратифицирана от нашата
държава на 07.09.92 г. и е задължителна за всички органи. Усилията на цивилизования свят
са насочени в една посока, да се защити правото на всеки гражданин свободно да изразява
мнението си, а там където има д****снати нарушения, особено от ръководни лица,
практиката и на ВС, постоянната практика и на всички съдилища в България и на ЕСПЧ са
категорични и еднопосочни. Всеки, който се е нагърбил от името на държавата да ръководи
определен процес търпи негативните страни, а не само позитивните и именно правото на
всеки гражданин, независимо от това дали е в служебни правоотношения, независимо дали
има трудови правоотношения или гражданин на републиката има право да сезира
компетентните държавни органи за деяния, които според него представляват престъпления.
В конкретния случай няма спор, че доверителката ми е н****сала тези две жалби. Първата
от тях , която е адресирана до МРРБ, **** и Областен управител, а втората жалба,
адресирана до същите институции и прибавен Министър председателя на РБ и общо взето
двете жалби взаимно се допълват и конкретизират, защото междувременно доверителката
ми е получила отговора от ****, който вие ще констатирате е крайно незадоволителен и
несериозен. Отговора от 16.07.21 г., който се състои от пет реда, от които само три са по
съществото на жалбата и за това доверителката ми е помислила, че някой от сезираните
държавни органи или нищо не е разбрал от н****саното или не е искал да разбере и затова е
н****сала и втората жалба, в която се конкретизират твърдените от нея обстоятелства. За да
се избегне тази свободна интерпретация, която е имаше в тъжбата, а и в чутата пледоария
ще си позволя първата жалба да е зачета. Като например „скоротечното ми отстраняване от
работа, очевидно се целеше да се създаде възможност безпрепятствено да се ползва базата
за лични нужди от ръководството на ****. Основни действащи лица в това отношения са
Директора на **** и главния счетоводител ГС“. В обвинението изречението е приключено
след К.М., без да е обяснено по-нататък, има още три, четири изречения които обясняват
защо се създават тези възможности за злоупотреби. Тук е посочена и кадровата политика,
посочена е и финансовата контрольорка, братовчедите, пенсионерите и накрая искам да
обърна внимание как завършва самата жалба. „Моля да бъде извършена спешна проверка по
цялостната дейност на ****, в това число и по горепосочените сигнали. Убедена съм, че
злоупотребите със служебно положение от длъжностни лица са значително повече, за което
следва да си понесат своята отговорност“. От разпита на свидетелите стана ясно, че едва ли
не всеки се е припознал. Във втората жалба Ш. обяснява подробно за длъжностните лица,
какво има предвид. От краткия прочит на първата жалба на г-жа Ш. от 17.06.21 г. никъде в
тази жалба името на К.М., директор на **** не е посочено като злоупотребяващ със
9
служебното си положение. Във втората жалба от 19.09.21 г., след като получава посочения
отговор от ****, в която се потвърждава част от сигнала, особено за Д – финансовия
контрольор Ш. внася втората жалба, в която конкретизира какво има предвид. Много
подробно и много точно е изложила след името на К.М., главния счетоводител като част от
ръководството и негови конкретни прояви, които счита, че са злоупотреба със служебното
положение, но нито в първата, нито във втората жалба името на К.М. не е квалифицирано
като злоупотреба със служебно положение. Това, че не упражнява достатъчен контрол по
пътищата, че в **** има образувани групи, като посочва кои са конкретно тези лица,
приближени до директора и това се потвърждава от извършената служебна проверка. Тези
твърдения се потвърждават като обективен факт при повторно извършената проверка. Освен
МД, която 12 години контролира своята първа братовчедка, в отговора е посочено изрично,
че „Цитираните от Вас служители действително се намират в роднински връзки“. Третия
пасаж за пенсионерите в отговора също е потвърден. При извършените проверки, които
извършват прякото ръководство от **** поне една трета от сигналите, отправени от
доверителката ми са верни и отговарят на действителността. В останалата си част, които не
могат да се докажат, не че не са действителни, не защото не могат да се докажат, но нямат
процесуална възможност за установяването им в това производство. Именно за това
доверителката ми предложи варианти за споразумение, като се извини по отношение на тази
му част, но конкретни твърдения, които се сочат в тъжбата за разпространяване на позорни
обстоятелства, след като адресата със съответните компетентни държавни органи няма и не
може да се говори в правен аспект за престъпление по чл. 147 НК, защото това е правото на
жалба на всеки гражданин. Във връзка с тези ми твърдения, които сега предлагам на Вашето
внимание Ви моля да обърнете внимание, че в отговора на тъжбата се позовах на
постоянната и трайна практика на ВКС и ЕСПЧ. Ще посоча няколко такива решения за
абсолютно идентични случай с настоящия казус. Това са Делото Сапунджиев срещу
България. Жалба №30460/08, решение на Съда в Страсбург от 06.09.2018 г. , което съда
категорично е приел. Следващото решение от 12.06.17 г. по делото Маринов срещу
България по жалби №33502/2007; №30599/2010; и №8241/2011 г., в които категорично съда
отрича възможността по подадени жалби да се водят съдебни дела. Соча решение №
363/01.07.2002 г. по наказателно дело №241/20 г. на Второ н.о. на ВКС, решение №
113/23.06.2015 г. на ВКС по н.д. № 93/15 г. на Второ наказателно отделение, докладчик
Галина Захарова, решене № 374/12.06.20 г. на СГС по ВНЧХ д. 2760/19 г. , решение №
10251/27.07.20 г. на Софийски апелативен съд по ВНОХд. № 532/20 г., решение №
500/04.12.2009 г. по н.д. 458/2009 на Второ наказателно отделение. Практиката е
константна. Нед****стимо е нито от обективна, нито от субективна страна писането на
жалби по повод твърдени нарушения, дори да са извършени проверки, дори и да има
осъдителни присъди, нед****стимо е да се съдят граждани, затова, че изразяват мнение,
дори и обстоятелствата да се укажат неверни. Това е лично мнение, което всеки гражданин
има право да изразява. В тази връзка искането ни е да приемете, че първо тъжителя не се
справи с доказателствената тежест, която закона му вменява. Не беше доказана нито от
обективна, нито от субективна страна вина, още по малко умисъл. Моля да оправдаете
10
изцяло доверителката ми и да ни присъдите направените разноски по делото. Представил
съм писмени доказателства и моля да ги прецените. Показанията на свидетелите доказаха за
сетен път, че се използва наказателния процес и се разпитват свидетели, които са в
йерархическа зависимост и в колегиални отношения с тъжителката, особено втората
свидетелка.
Подсъдимата Ш. - Искането ми е да ме оправдаете. Не отричам, че съм писала.
Дори лично съм сигнализирала Г-жа М. за нарушения.
Съдът даде последна дума на подсъдимата Ш..
Подсъдимата Ш. - В никакъв случай не съм искала да клеветя г-жа М. и затова Ви
моля да ме оправдаете. Беше ми много мъчно, че всички пенсионери работят, поне да ме
бяха изпратили както трябва, за да мога да си почерпя колегите. Можеше да си изкарам
предизвестието, да почерпя. От всички пенсионери съм единствената, която ме освободиха
така.
Съдът се оттегли на съвещание и обяви, че ще се произнесе с присъдата си 16:40 ч.
Съдът се произнесе с приложената присъда в 16:40 ч.в присъствие на тъжителката
М., пълномощникът й адв. П., подсъдимата Т.Ш. и пълномощникът й адв. Г..
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието закрито в 16:40 ч.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
11