Р
Е Ш Е Н И Е №
16.
02. 2024 год. гр. Чирпан
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Чирпан, втори състав
На
12. 02. 2024 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: ДОНКА ВАСИЛЕВА
Сложи за
разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 64 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.558,
ал.5, вр. с чл.557, ал.1, т.2, б. „а" от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД, и чл.558, ал.1, изр.2 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че от приложеното Удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки с изх. № АУ-У-1099 от 19.11.2020г., издадено от Община Чирпан, е видно,
че ищцата К.Х.Г. е баба на починалия М. **.
Изнася още,
че на 22.02.2016г., около 00:35 часа внукът на ищцовата
страна М. **, с ЕГН: **********, б.ж. на гр. Чирпан, пътувал на предната дясна
седалка в л.а. „хх ", с рама №хх, който не бил регистриран по надлежния
ред (без регистрационни табели). Автомобилът бил управляван от водача А.С.Д., с
ЕГН: **********, по път IV-53498, свързващ гр. Чирпан и с. Ценово (общ.
Чирпан), в посока към гр. Чирпан. Около км.З от пътя л.а. „хх" изгубил
устойчивост на движение, като напуснал пътното платно с левите си колела,
описал дъга по затревения бакет, приплъзваики
се странично, след което се върнал на платното за движение, като се обърнал на
лявата си страна. В процеса на обръщане на автомобила, при това неподлежащо на
контрол от страна на водача А.Д. движение на лекия автомобил, от него е
изпаднал пътникът М. хх и същият бил получил телесни увреждания, вследствие на
които загинал. След преобръщането си автомобилът бил застанал отново на
колелата си, с предна част, сочеща на североизток, и се е установил в покой. От
съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица било видно, че
причината за настъпване на ПТП е, че водачът, движейки се с несъобразена
скорост спрямо пътната обстановка, губи управление на МПС, напуска пътното
платно отляво, след което отново се връща на пътното платно и се преобръща. В
резултат на произшествието е пострадал А.С.Д., който е получил охлузвания, а
внукът на ищеца - М. **, е починал.
След
направена справка в електронната страница на Гаранционен фонд за наличие на
застраховка „Гражданска отговорност" за л.а. „**", с рама № I **, се
установило, че към датата на ПТП - 22.02.2016г., за това МПС нямал активна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. За станалото ПТП
са образувани ДП №375-ЗМ-108/2016г. по описа на РУ -Чирпан и пр.пр. №730/2016г. по описа на Окръжна прокуратура - Стара
Загора. Досъдебното производство е започнато срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.343, ал.1, б. „в", вр. с
чл.342, ал.1 от НК. В хода на разследването, след извършени множество
следствени действия за разкриване на обективната истина по делото, в качеството
на обвиняем бил привлечен А.С.Д., с ЕГН: **********, за извършени престъпления
от общ характер по чл.343, ал.1, б. „в", предл.
първо, вр. с чл.342, ал.1 от НК, и по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК. С Постановление за частично прекратяване
на наказателно производство от 14.12.2017г., постановено по пр.пр №730/2016г. по описа на Окръжна прокуратура - Стара
Загора, наказателното производство, водено срещу А.С.Д., е прекратено в частта
му по отношение на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.345, ал.2, вр. с чл.ал.1 от НК. Така,
наказателното производство срещу обвиняемия А.Д. е продължило да се води по
отношение на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343,
ал.1, б. „в", пред. първо, вр. с чл.342, ал.1 от НК, като в съда е внесен и обвинителен акт срещу виновния водач и е образувано
НОХД №2325/2020г. по описа на ОС - Стара Загора. Подсъдимият А.Д. е предаден на
съд по обвинение с посочената по-горе правна квалификация за това, че на
22.02.2016г., около 00:35 часа, по път IV-53498, свързващ гр. Чирпан и с.
Ценово (общ. Чирпан), в посока към гр. Чирпан, при управление на МПС - л.а. „**",
с номер на рама **, което не е регистрирано по надлежния ред (без
регистрационни табели), е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП, а
именно: Чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват", като загубил контрола над
управлението на л.а. „**" с номер на рама **, което не е регистрирано по
надлежния ред (без регистрационни табели); - Чл.20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на
пътни превозни средства (в случая на л.а. „**" с номер на рама **, което
не е регистрирано по надлежния ред - без регистрационни табели) са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движение, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението, Чл.21, ал.1, предл. второ от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство било забранено да превишава следните стойности
на скоростта в км/ч при пътно превозно средство Категория „В", извън
населено място - 90 км/ч", като управлявал л.а. „**" с номер на рама **,
което не е регистрирано по надлежния ред (без регистрационни табели), със
скорост от 93 км/ч; Чл.140, ал.1 от ЗДвП - „По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места", като управлявал л.а. „**" с номер на рама **, което не е
регистрирано по надлежния ред (без регистрационни табели), в резултат на което
по непредпазливост е причинил смъртта на М. **, на 27г., с ЕГН: **********,***.
В хода на досъдебното производство е изготвена и Комплексна автотехническа
и съдебно-медицинска експертиза. От заключението на петорната комплексна автотехническа експертиза става ясно, че скоростта на
движение на л.а. „**" преди ПТП е около 93 км/ч, а опасната зона за
спиране на автомобила е около 89 м. Според вещите лица настъпилото произшествие
е резултат от конкретни действия на водача и не се е дължало на възникнала
внезапна техническа неизправност. В експертизата се сочило, че водачът на автомобила
е имал техническата възможност да следи непрекъснато пътното платно пред
автомобила и да предотврати ПТП. Технически правилно било той да запази
движението в мислената дясна пътна лента, без да я напуска. Експертите
заявявали, че в съответствие с извършения динамичен анализ най-вероятно водач
на автомобила към момента на настъпилото ПТП бил А.Д., а пасажер бил М. **.
Специалистите били категорични, че свидетелските показания на А.Д. в частта им
относно това кой е управлявал автомобила и къде е бил в автомобила след ПТП
били технически недостоверни. Според експертизата изпадането на пасажера М. **
от купето било във фазата на преобръщане на автомобила през прозореца на
дясната предна врата, като изпадането от автомобила било свързано с плъзгане,
триене по твърда повърхност и притискане на тялото между две твърди
повърхности, както било описано в медицинските документи.
Според
постановките на Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от
25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и
по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
Ищецът и
починалият й внук били изключително близки и двамата са били много привързани
един към друг. Скръбта на ищцата била неизмерима и и причинявала неимоверни
страдания. Ищцата много трудно преживявала загубата на един от най-близките си
хора. Преди трагичния инцидент ищцата всекидневно е общувала със своя внук и е
разчитала на неговата подкрепа и помощ в различни житейски ситуации. Връзката
между ищцата и нейният внук била изключително силна и внезапната смърт на
последния се е отразила изключително негативно на психиката на ищцата Г..
Същата е претърпяла и търпи и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък
за нея човек. Това е нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно
и сплотено семейство. Ищцата е била много близка със своя внук, съществувала е
особена връзка на привързаност в семейството, грижили се един за друг и много
се подкрепяли. Поради посочените причини, напълно разбираемо било, че ищцата
все още страдала от загубата на своя внук. Тя нарушила обичайния си начин на
живот.
Предвид
изискванията на чл.519, ал.1, т.1, вр. с чл.557,
ал.1, т.2, б. „а", вр. с чл.558 от КЗ, ищцата била
отправила до Гаранционен фонд писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди с писмо, изпратено на 07.10.2020г., получено
на 09.10.2020г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 01JQ68 N).
Образувана била Щета №20210259 от 09.10.2020г. за неимуществени вреди във
връзка с молба с вх. №24-01-521-1 от 09.10.2020г. Между страните била проведена
кореспонденция, при която ответникът бил изискал предоставяне на допълнителни
документи с писмо с изх. №24-01-521 -1 от 15.10.2020г. Същите документи обаче
не е било възможно да бъдат предоставени от ищцата, тъй като тя не разполагала
с тях. Освен това тези документи са били изискани служебно и от
административния ръководител на ОП - Стара Загора, видно от изпратеното от
Гаранционен фонд писмо с изх. №24-01-521.1 от 15.10.2020г. С писмо с изх.
№24-01-521-1 от 29.12.2020г. ответникът е уведомил заявителката, че отказва
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди по образуваната пред него щета.
С оглед на
изложеното, предвид постановения изричен отказ за изплащане на обезщетение от
Гаранционен фонд по заведената пред него щета от ищеца, и предвид факта, че към
датата на подаване на исковата молба в съда ищцата не е получавала каквото и да
било обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, настъпило на 22.02.2016г., при което е
загинал нейния внук М. **, за ищцата бил налице правен интерес от завеждане на
настоящия иск за репариране на причинените й неимуществени вреди, вследствие на
непозволено увреждане в резултат на ПТП, причинено от МПС, което към датата и
часа на произшествието не е било със сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите. Предвид изложеното по-горе,
съгласно изискванията на закона било проведено първо необходимото рекламационно производство пред Гаранционен фонд и тъй като
в отговор на предявената претенция е бил постановен изричен отказ за изплащане
на обезщетение, за ищцата възниква правото да предяви своята претенция пред
съда, което обуславя и пасивната процесуалноправна легитимация на ответника,
който е отговорен да репарира понесените от същата вреди. Така, безспорно се
установявало, че вследствие на противоправното си
поведение, водачът А.С.Д. е причинил на ищцата вреда - изгубила е много близък
човек - своя внук. Инцидентът е белязал завинаги живота на ищцата, лишавайки я
от обичта, подкрепата, помощта и грижите на нейния внук М. **. Безспорно, претендираните от ищцата неимуществени вреди - душевни
болки и страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП от
22.02.2016г. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следвало да бъде определено
съобразно принципа на справедливостта. На първо място, в съответствие с този
принцип, справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква да се
определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални
вреди, които са претърпени и търпими понастоящем и за в бъдеще. Размерът на
иска зависил винаги от действителните щети, които във всеки конкретен случай се
установяват като се вземат предвид характерът на деянието, степента на
увреждане, степента на вината, последиците от деянието и всички други
индивидуализиращи обстоятелства. От друга страна, в законовия критерий за
обезщетяване на неимуществените вреди „по справедливост" винаги намира
отражение обществената оценка за значението на засегнатите неимуществени
ценности. Обезщетението се дължи за конкретни и доказани морални болки и
страдания, претърпени от ищеца. Счита, че претендираното
от ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на
ПТП, настъпило на 22.02.2016г., при което е починал нейния внук - М. ** (на
27г. към датата на ПТП), е справедливо, като се имат предвид преживените от
ищеца болки и страдания от внезапната загуба на толкова близък за нея човек, за
чието отглеждане е помагала от самото му раждане, с когото са общували
ежедневно и са споделяли както радостни, така и неприятни моменти, и на когото
е можела да разчита винаги и за всичко предвид напредването на възрастта си. Претендираният размер на обезщетението бил справедлив и с
оглед на трайната съдебна практика по подобни казуси, поради което предявеният
иск следва да бъде уважен изцяло. На основание чл.558, ал.1, изр.2 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът следва да заплати и
дължимата законна лихва върху претендираното
обезщетение, считано от 10.01.2021г. (денят след изтичане на срока за
произнасяне по заведената щета пред Гаранционен фонд), до окончателното
изплащане на сумата.
Моли съда,
да постанови решение, с което да осъди „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", с адрес: гр.
София, ул. „Граф Игнатиев" №2, ет.4, представляван от изпълнителните
директори г-н Борислав Михайлов и г-н Стефан Стоилков, да заплати на К.Х.Г., с
ЕГН: **********,***, Редови жилища 7, в качеството й на баба на М. **, с ЕГН: **********,
б.ж. на гр. Чирпан, сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди — болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 22.02.2016г., при което е починал нейният внук
- М. **, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2021 г. -
денят след изтичане на срока за произнасяне по заведената щета пред Гаранционен
фонд, до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда,
да му присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ищеца по чл.38, ал.2 от ЗА.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от
ответната страна, с който оспорват изцяло предявените исковите претенции - по
основание и размер. Считат, че исковата претенция за неоснователна, като
излагат подробни съображения. Досежно размера на
предявената претенция от 20 000.00 лева за неимуществени вреди считат същия за
изключително завишен, тъй като не отговарял на съществуващите в страната
икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП
-22.02.2016 г. Отделно от това, обезщетението за претърпените неимуществени
вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 във връзка с § 96. (1) от КЗ, се определял в
размер до 5 000.00 лв.
Правят
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на загиналия М. **, който вероятно е: пътувал в увреденото МПС, без
да постави задължителния предпазен колан, което е в
пряка причинно-следствена връзка с
тежестта на настъпилата
травматична увреда и смърт- нарушение на чл.137а от ЗДвП, се е съгласил да пътува при алкохолно повлиян водач, който познавал и
който е употребил алкохол и е употребил
алкохол заедно с водача А.Д. преди процесното ПТП.
Считат,
че не следва да бъде игнориран приносът на ищеца за настъпване на вредите,
противното би означавало неоснователно толериране на недобросъвестното му
поведение, несъобраявайки своите действия, съгласявайки
се да се вози при пиян водач. което е недопустимо в обстановка на нарастващ
брои такива пътнотранспортни произшествия.
Оспорват
началния момент на законната лихва и молят, Гаранционен фонд да се счита в
забава от датата на завеждане на исковата претенция 22.01.2021г.
С
определение от 08.02.2021г. постановено по настоящото дело, съдът е спрял
производството до приключване на НОХД № 2325/2020г. по описа на Окръжен съд -
Стара Загора с влязъл в сила съдебен акт.
След
представяне от страна на ищцата на присъда № 260023 от 30.11.2021 г.
постановена по НОХД №2325/2020г. по описа на ОС - Стара Загора, производството
по делото е възобновено с определение 30.11.2022 г.
В хода на
производството и на основание чл.219, ал. 1 от ГПК съдът конституира като трето
лице помагач на ответната страна А.С.Д. с ЕГН ********** с адрес-***.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установено следното:
Безспорно
установено по делото е обстоятелството, че с влязла в сила присъда №
260023/30.11.2021 г. по НОХД № 112/2021 г. по описа на СтОС
е признат подсъдимия А.С.Д., за виновен в това, че на 22.02.2016г. около
00,31ч. по път IV-53498, свързващ гр.Чирпан, обл.
Стара Загора със с. Ценово, общ.Чирпан, обл. Стара
Загора - в посока към гр.Чирпан, обл. Стара Загора
при управление на МПС- лек автомобил, марка" Субару",
модел" Аутбак"- с номер на рама **/, което не е
регистрирано, по надлежния ред - без регистрационни табели/ е нарушил правилата
за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал.
1 от ЗДвП, чл. 21, ал.1, предл.2 от ЗДвП, в резултат
на което, по непредпазливост е причинил смъртта на М. ** от с. Ценово,
общ.Чирпан, обл. Стара Загора и след деянието е
направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия.
По делото е
прието като доказателство Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. №
АУ-У-1099 от 19.11.2020 г., издадено от Община Чирпан, от което се установява,
че ищцата е баба на починалия М. **.
Не се спори
между страните, че на 09.10.2020 г. ищеца е предявил пред ответника писмена
претенция за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди по
доброволен ред, по която е образувана щета № 20210259/09.10.2020г. Не се
оспорва и обстоятелството, че по така заведената претенция е налице отказ от
страна на ответника да определи и заплати претендирайото
обезщетение.
От
заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза (СМЕ) се установи, че
при настъпилото ПТП на 22.02.2016 г. на М. ** са причинени следните травматични
увреждания: - Черепномозъчна травма /разкъсноконтузна рана в тилната област на главата в дясно с
кръвонасядане около тази рана, масивни кръвонасядания и охлузвания по лявата повърхност на главата
и лицето, счупване на долна челюст в ляво, многофрагментно
счупване на черепния покрив и черепната основа, контузия на мозъка/, усложнена
с вдишване на кръв в белите дробове, Охлузвания на шията и лявото рамо,
Охлузвания на лява поясна област и седалището
двустранно, Кръвонасядане на гърба, Ламбовидна рана на пети пръст на дясната ръка.
Причина за
смъртта на М. ** е тежка черепномозъчна травма,
несъвместима с живота. Налице е причинно-следствена връзка между получените
увреждания и настъпилата смърт, от една страна, и процесното
ПТП.
В
заключението е посочено, че водачът на процесния л.а.
„**", А.С.Д. е отказал тестване с Дрегер и
даване на кръвна проба за изследване на алкохолна концентрация в кръвта. В
кръвната проба от трупа на М. ** /химическа експертиза №116/2016 г./ е
установена алкохолна концентрация 0,60%о. Алкохолна концентрация 0,60%о от трупа
на М. ** /химическа експертиза №116/2016 г./ отговаря на лека степен на
алкохолно опиване. Алкохолното повлияване от лека степен, в каквато е бил
пострадалият по време на ПТП се характеризира с умерено изразени нарушения на
възприятията и забавяне на реакциите. Тежестта на уврежданията и разположението
им в няколко плоскости предполагат свободно инерционно движение на тялото на
загиналия М. ** в купето на автомобила с изпадане от него с последващо
притискане от автомобила в областта на главата. По тялото на загиналия М. ** не
са установени травматични увреждания, които са специфични или характерни за
такива, които се получават от обезопасителен колан. В
процесния случай поставен предпазен колан би
предотвратил изпадането от автомобила и съответно не би се получила черепномозъчната травма, причинила смъртта. При поставен обезопасителен колан биха се получили, евентуално травми по
десните крайници и много по-лека травма в областта на главата.
От
заключението на изготвената съдебна автотехническа
експертиза (САТЕ) се установява, че на 22.02.2016г. около 0.00 ч. процесния автомобил „Субару Аутбак" без per. номера се е движил в посока от изток
на запад /от с. Ценово към гр. Чирпан/ със скорост на движение преди
настъпването на ПТП около 93 км/ч. В него са били А.С.Д. *** собственик на процесния автомобил и М. ** от с. Ценово. В резултат на
изгубване устойчивост на движение на автомобила в прав хоризонтален участък от
пътя между с. Ценово и гр. Чирпан същия е напуснал с левите си колела пътното
платно, като е описал дъга по затревения банкет приплъзвайки
се странично, след което се е върнал на платното за движение като се е обърнал
на лявата си страна. Последвало е обръщане на дясната си страна и ротирайки около вертикалната ос прекарана през масовия му
център и вдигайки се във въздуха е паднал на пътното платно със задната си лява
част, при което тя се е деформирала, както и се е деформирал задния мост на
автомобила - задно ляво колело. След като е застанал на колелата си с предна
част сочеща североизток се е установил в покой в състоянието в което е фиксиран
в огледния протокол. В процеса на обръщане на
автомобила при това неподлежащо на контрол движение на автомобила от страна на
водача му, от него е изпаднал М. **, който в последствие, въпреки оказаната му
медицинска помощ, е починал.
По отношение
разположението на лицата в л.а. „**", вещото лице посочва, че са налице
следните действия на силите върху телата: 1. По време на движението на
автомобила в левия банкет и при ротацията около вертикалната ос в посока на
часовниковата стрелка, гледано отгоре - движението на телата на водача и на
пасажера е напред и наляво. На този етап инерционните сили не биха довели до
напускане на купето на автомобила както за водача, така и за пасажера. 2.
Втората фаза на движение на автомобила е при настъпилото преобръщане около
собствената надлъжна ос. В този момент тялото на водача се придвижва навън от
масовия център, като първоначално водачът е достигнал първи нивото на асфалта.
Това положение отговаря на края на протривните следи
по асфалта, където няма данни за наличие на кръв по асфалта. След това тялото
на пасажера е достигнало нивото на асфалта и при което то изпада от купето на
автомобила. Спрямо този етап на движение на автомобила е настъпило и притискане
на тялото към асфалта. Така описаният етап на изпадане отговаря напълно на
травматичните увреждания в медицинските документи. Този механизъм отговаря
напълно и на извършеното изследване на кръвта по външната и вътрешна част на
лявата врата. Този механизъм изключва възможността водачът на автомобила да е
изпаднал от купето, което е възможно при задържане с волана. Видно от посочения
анализ се изключва възможността тялото на пострадалия М. ** да е напуснало
купето в случай, че то е било на мястото на водача.
Скоростта на
автомобила преди ПТП е около 93 км/ч.
Тъй като ПТП
настъпва в прав равнинен участък от пътя, който е сух, при малка интензивност
на транспортния поток по този път в този отрязък от денонощието /около 0.00
часа/, както и обстоятелството, че изчислената скорост на движение на процесния лек автомобил - 93 км/ч е по-висока от пределно
допустимата 90 км/ч за конкретния участък от пътя, експертизата счита, че
водачът на автомобила е имал техническа възможност да предотврати настъпването
на ПТП, като се движи с по-ниска от пределно допустимата скорост на движение
предвид недоброто състояние на пътната настилка. Същият е трябвало да
контролира движението на автомобила по зададената от него посока и траектория.
Водачът на процесния автомобил е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП дори и при скоростта си на
движение, която е над максимално разрешената, като държи здраво волана на
автомобила, не го завърта рязко и не употребява аварийно спирачната система на
автомобила - действия от негова страна, които биха гарантирали в голяма степен
движението на автомобила по пътното платно без да загуби устойчивост на
движение и да напусне същото.
Лек
автомобил ** е оборудван серийно с триточкови инерционни обезопасителни
колани за всички места в купето на автомобила. Пострадалият М. ** се е возил на
предна дясна седалка от дясно на водача на автомобила.
От
заключението на Допълнителната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза (Допълнителна СМАТЕ) се установява, че в конкретния случай, дори
пострадалият при настъпилото ПТП да е бил с правилно поставен обезопасителен колан, имайки предвид нормалния му ръст,
механизма на ПТП-то, силите действащи на телата по време на различните етапи и
деформациите по автомобила, с голяма степен на вероятност може да се каже, че
би получил също черепно-мозъчна травма. Експертите не могат да се ангажират да
дадат еднозначен и правдив отговор с какъв интензитет би била травмата на
главата, като вероятно биха се получили и увреждания на тялото и крайниците в
дясната му повърхност с малък интензитет.
От
заключението на Повторната комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза (Повторна КСМАТЕ) се установи, че предпазният обезопасителен
колан е средство за пасивна защита, предназначено за удържане на водача на
автомобила и пасажерите му на място при случай на ПТП, внезапно спиране, при
авария, преобръщане и др. При сблъсък предпазният колан се разтяга малко при
рязко издърпване, като по този начин поглъща част от кинетичната енергия на
пътника, след което придържа тялото към седалката. Лек автомобил „**" е с
монтирани предпазни триточкови колани инерционен тип, за да прилягат максимално
към тялото. На предна дясна седалка - на пътника в дясно от водача на л.а. има
фабрично монтиран триточков предпазен обезопасителен
колан. Динамиката на движение на телата в купето на автомобила и в частност под
действие на втората съставяща на центробежната инерционна сила определя
движение на телата на пътниците в автомобила, както следва: за водача към
лявата врата, а за пасажера към дясната, т.е. навън от масовия център на
автомобила. Предвид на това, при наличие на правилно поставен обезопасителен колан, тялото на пасажера ще бъде ограничено
към предната дясна седалка с относително движение към дясната врата. Това само
по себе си обаче, не би ограничило контакта с горната и дясна част на главата с
вече деформираната дясна рамка на челното стъкло и тавана на автомобила, респ.
главата на пострадалия би контактувала с нея. При извършения от вещите лица
оглед на лекия автомобил, са установени следните деформации, побитости и застъргвания: Деформиран и остърган таван в
лявата си част към надлъжната ос. Деформиран и остърган преден десен калник.
Деформирани и остъргани са дясна колона и таван, като тавана е огънат към
надлъжната ос. Деформирана предна лява колона. Деформирани и със задирания са
заден ляв калник и задна лява врата. Преден капак е деформиран и остърган.
Счупени ляво и дясно странични огледала. Деформирано ляво окачване на предна и
задна леви гуми. Заключението на вещите лица е, че в случай, че пътникът М. **
при настъпилото ПТП е бил с правилно поставен обезопасителен
колан, механизма на ПТП-то, силите действащи на телата по време на различните
етапи и деформациите по автомобила, може да се каже, с голяма доза
категоричност, че би получил също черепно-мозъчна травма, тъй като при
преобръщане на автомобила, има определено движение на цялото тяло към
най-ниската част, като в определен етап това е тавана на автомобила, т.е
главата би контактувала и още повече в дясната област на автомобила е налична
деформация. Няма как да се отговори с какъв интензитет би била травмата на
главата и не е изключено да доведе до летален изход.
В
заключението на Комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза експертите (КСМАТЕ) посочват, че в СМЕ на трупа на М. ** няма
описани характерни специфични белези, от които да се изгради извод, че към
момента на ПТП пострадалият е бил с поставен предпазен колан. Специфичните
травматични увреждания от въздействието на колана са често срещана находка,
особено при челни удари, но не и абсолютна. В анализираният случай ударът не е
челен, автомобилът се е преобръщал около надлъжната си ос. Т.е. съобразно
уврежданията по гръдния кош е невъзможно да се аргументира извод дали
пострадалият е бил с поставен колан или не. Черепно-мозъчната травма, която е и
причина за смъртта, е свързана с притискане на главата между твърди тъпи
предмети. Купето на автомобила е сравнително малко деформирано. Такова
притискане е било възможно само между автомобила и терена. Едната вероятност е
натискът да е бил реализиран след напускането на пострадалия от купето
вследствие на центробежните сили при въртенето на автомобила около надлъжната
му ос. Аргумент против тази вероятност е липсата на натиск в останалата част на
тялото, което е обичайна находка при този вид травма. Втората вероятност е
главата да е била притисната между терена и купето в областта на рамката на
предната врата при спуснат прозорец в позиция на пострадалия на предна седалка.
Аргументи в подкрепа на тази вероятност са високият ръст на пострадалия и
действието на центробежни сили при преобръщането, което създава условия главата
да бъде извън купето и притисната между средна колонка и терена, с или без
поставен предпазен колан. Оттук следва извод, че смъртта на М. ** би настъпила
с предпазен и без предпазен колан.
В хода на
производството са разпитани свидетели и съответно събрани гласни доказателства,
както следва :
Свид. хх **а (дъщеря на ищцата и майка на
починалия М. **) установява, че след като се родил синът на свидетелката, са
живели заедно със съпруга си и сина си в дома на родителите и в гр.Чирпан.
Когато се родил сина й, тя била много млада и изцяло разчитала на майка си -
ищцата К.Г. за грижите за детето. През цялото време са й помагали нейните
родители. Живеели в гр. Чирпан, заедно с майката, бащата, бабата и дядото на
свидетелката. След това се преместили в с. Ценово, но след 8-ми клас
пострадалия М. живеел в къщата в гр. Чирпан, заедно с ищцата и дядо си. Двамата
се грижели за него и били изключително близки. Връзката им търпяла развитие във
времето и след завършване на средното образование на М., когато той се
преместил да живее в с.Ценово, продължил да посещава дядо си и баба си в
гр.Чирпан. Помагал им във всяко отношение, дори и без покана от тяхна страна.
Много тежко преживял развода на баба си и дядо си, и продължил да поддържа
връзка със всеки от тях, въпреки, че те вече не живеели заедно. Свидетелката
посочи, че ищцата е гледала М. като свой син. За смъртта му ищцата научила от
сестрата на свидетелката. След това настъпила промяна в поведението на ищцата -
започнала да забравя, не можела да спи вечер. Разстройвала се, плачела, когато
види децата на пострадалия. Понеже М. ** бил погребан в с.Ценово, карала ищцата
да я води до гробищата за всички тъжни ритуали и не можела да превъзмогне
загубата на внук си
Свидетелката
хх установи, че познава М. откакто се е родил. В Чирпан са живяли
с баща си и баба му и дядо му по майчина линия. Други внуци при бабата и дядото
не е имало - другите идвали само на гости. Когато М. започнал средното си
образование живял в Чирпан. Той бил в добри отношения с баба си и дядо си,
помагал им в селскостопанската работа и тримата били много привързани един към
друг. След раздялата между баба му и дядо му, той продължил да посещава баба си
в с. Младиново. След смъртта му за неговите деца се грижат родителите му, които
живеели в с. Ценово, но сега децата живеели и в гр. Чирпан, и в с. Ценово.
Ищцата също сега живеела в Чирпан и свидетелката я е виждала с децата.
Свидетелката потвърди, че ищцата е понесла лошо загубата на внука си и още не
може да я превъзмогне. Приживе пострадалия и баба му били много привързани един
към друг, като впечатленията на свидетелката са от наблюденията й на
отношенията баба и внук.
Свидетелят Т.Т. установи, че познава М. и А.. През 2016г. бил на работа
в с. Зетьово на бензиностанция, която се намирала към изхода на селото в посока
Димитровград. Бил на работа вечерта и хх дошъл с А. да си вземат по една бира
от бензиностанцията и след това тръгнали, а свидетелят останал на работа. А.
управлявал автомобила, който току-що бил купил и нямал номера. Свидетелят
потвърди, че М. не е бил с тях на бензиностанцията. А. не е бил видимо пиян.
Свидетелят хх
П. установи, че познава А.Д. и М. **. През 2016г. свидетелят работел в
строителството в Чирпан и същата вечер на бензиностанцията с А.Д. пили по 1
бира, кенчета от 330 мл. А. карал колата. Изпил само
една бира. Свидетелят посочи, че не е видял преди това дали А. е пил бира.
Изпили бирата и А. оставил свидетеля с автомобила до тях. Не е имало видими
белези, че е бил пиян. Свидетелят посочи, че не е виждал М. **, само говорели
пред него по телефона за някакви рождени дни на децата. На следващата сутрин
звъннали от полицията и тогава разбрал, че М. е починал. Свидетелят посочи, че
вечерта, когато е пътувал с автомобила на А., не си е поставил колана и вътре в
колата алармата пищяла през цялото време. Имало и лампичка,
която светела, че коланът не е сложен. Свидетелят посочи, че знае, че А. си
пийва и е чувал, че пие и кара.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В чл.557 от КЗ са уредени основанията за плащане на обезщетения от Гаранционен фонд на
увредените лица от фонда на незастраховани МПС. В чл.557, ал.1, т.1 са посочени
случаите, когато МПС не е установено или е напуснало местопроизшествието, т.е.
когато самоличността на делинквента не е установена,
а в чл.557, ал.1, т.2 - когато самоличността на делинквента
е установена. В тези случаи са разграничени хипотези, в които МПС обичайно се
намира на територията на Република България, или обичайно се намира на
територията на държава членка, или на трета държава, или е доставено в България
от друга държава членка, без да е било формално регистрирано.
Съгласно
въведената в чл. 482, ал. 2 от КЗ фикция, за целите на предявяване на
претенцията пред гаранционен фонд или национално застрахователно бюро в
случаите, в които моторното превозно средство няма регистрационен номер, както
и когато има регистрационен номер, който не съответства или вече не съответства
на това моторно превозно средство, и настъпи пътнотранспортно произшествие с
негово участие, територия, на която обичайно се намира моторното превозно
средство, е територията на държавата, където е настъпило пътнотранспортното
произшествие.
В случая по
делото безспорно се установи, че делинквентът е
управлявал собственото си МПС, което е било без задължителната застраховка
„Гражданска отговорност" и без регистрационен номер, като ПТП е настъпило
на територията на Република България.
На следващо
място се установи, че първоначалния ищец е изпълнил законовата разпоредба на
чл. 558, ал. 5 от КЗ, която обвързва допустимостта на иска за вреди от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и Гаранционен фонд. Съгласно изискванията на чл. 558, ал.З
от КЗ първоначалния ищец е отправил до Гаранционен фонд писмена застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на процесното ПТП. Претенцията е получена от
ответника на 09.10.2020 г., по която е образувана Щета № 20210259/09.10.2020г.
С писмо с
изх. № 24-01-521- 1/ 15.10.2020г. Гаранционен фонд е уведомил ищцата К.Х.Г., че
отказва да й изплати обезщетение.
На следващо
място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди
Съгласно чл.
413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и
решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е
деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е
разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Видно от приложената Присъда № 260023 от
30.11.2021 г., постановена по НОХД № 112/2021 г. по описа на Окръжен съд Стара
Загора А.С.Д. е признат за виновен в това, че при процесното
ПТП по непредпазливост е причинил смъртта на М. **.
Поради това
съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички
признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав
по чл.45 от ЗЗД. Следователно отговорността на Гаранционен фонд на основание
чл. 558, ал.5, вр. чл. 557, ал.1, т.2, б. „а" от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени вреди се
явяват доказани по основание.
Налице е и
последният признак за уважаване на предявените искове -причинно следствена
връзка между процесното ПТП и получените от
пострадалия вреди. Вещото лице по СМЕ установява, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания и
настъпилата смърт, като травматичните увреждания са получени при настъпилото
ПТП. Смъртта на М. ** е в резултат на тежката черепно-мозъчна травма.
Съгласно
нормата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. По отношение на претенцията за неимуществени вреди,
съдът счита, че понятието „справедливост", съгласно даденото с ППВС №
4/64г. задължително за съдилищата разяснение, не е абстрактно, поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на
неимуществени вреди, причинени от деликт обезщетение,
а всякога е свързано с преценка на определени, конкретно съществуващи
обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото, на даден етап на
развитие на самото общество. Следователно, за да удовлетвори така въведения с
чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението за възмездяване
претърпените от деликт морални вреди трябва да е
съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен, както от тежестта,
характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата конюнктура
в страната към момента на увреждането и установената относима
съдебна практика.
Според
постановките на Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от
25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и
по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
В конкретния
случай безспорно се установи, че ищцата е баба на починалия вследствие на ПТП М.
**. От разпитаните по делото свидетели се установи, че ищцата и нейния внук са
били изключително близки. Ищцата е помагала в отглеждането на своя внук, а
когато той е започнал средното си образование, е живеел при нея в гр. Чирпан.
Между тях са съществували чувства на обич и привързаност, бабата се е грижила
за своя внук като за свой син. Установи се, че след нелепата смърт на внука й
ищцата е започнала да има проблеми със съня, често плачела и се разстройвала.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за
присъждане обезщетение за неимуществени вреди е основателен и следва да бъде
уважен в претендирания размер от 20 000,00
лв.,като отчита степента на причинените болки и страдания,обстоятелството, че
се касае до загубата на много близък човек- внук на ищцата. В случая следва да
се погледне в цялост на създалата се обстановка. От една страна ищцата е човек
на възраст, като е разчитала на внука си. От друга страна починалия внук е
твърде млад, само на 27 години към момента на настъпване на смъртта. Човек,
който оставя след себе си и две малолетни деца. Всичко това несъмнено е
повлияло на емоционалното и физическо здраве на ищцата в значителна степен.
Поради изложеното и след като се отчетат конкретните икономически условия в
страната към 2016 г. съдът намира, че адекватен стойностен еквивалент на
вредите е имено в размер на 20 000,00 лв.
Следва изрично да бъде посочено, че при
определяне размера на обезщетението съдът не следва да прилага разпоредбата на § 96,
ал. 1 от ПЗР на ЗИД на Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 101/2018 г., в
сила от 07.12.2018 г.), съгласно която до влизането в сила на наредбата за
утвърждаване на методиката по чл.
493а, ал. 2 от КЗ, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на
лицата по чл.
493а, ал. 4 от КЗ – какъвто е настоящият случай, се определя в размер до 5
000 лева. Последната разпоредба обаче не може да бъде приложена доколкото влиза
в противоречие с постановено по преюдициално
запитване, решение на Съда на Европейските общности, което съгласно чл. 633
от ГПК е задължително за съдилищата в Република България. С § 7 от ДР
на КЗ, с който в националното законодателство са въведени и нормите на
редица директиви, между които специалната, касаещи застраховка "Гражданска
отговорност"-Директива
2009/103 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. Предвиждайки,
че при смърт на лице се изплаща максимално обезщетение, което е в размер
по-малък от лимитите на Директивата, даденото разрешение с §
96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ е в противоречие с чл. 9, ал. 1 от Директивата.
Цитираната разпоредба на Директивата е транспонирана в чл. 226
от КЗ (отм.);. Възпроизведена е и в чл. 492
от КЗ. Въвеждането на застрахователна сума, като предел на отговорността на
застрахователя в действащия КЗ и уреждането на нейния минимален размер в директива 2009/103/ЕО,
която е част от правото на ЕС, означава, че при настъпване на застрахователно
събитие с причинени телесни увреждания или смърт, отговорността на
застрахователя може да бъде ограничена по размер единствено от горе цитирания
минимум на застрахователната сума, възприет в Директива
2009/103/ЕО. Налице е и отговор на Съвета на ЕС на отправено преюдициално запитване - Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по
дело С-277/12/,
което по силата на ДФЕС и чл. 63 от ГПК е задължително за всички съдилища и учреждения
в Република България.
Съдът
намира, че следва да вземе становище по направеното възражение от проц. представител на ответника, че пострадалият с
поведението си е допринесъл за настъпване на повечето по вид и по-тежките по
степен увреждания в резултат на ПТП. За да бъде намалено обезщетението за вреди
съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо
пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен,
т. е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от
такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения
законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди. Следователно, съпричиняване
на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на
вредата.
В конкретния случай ответникът не доказа такъв принос по никакъв начин.
Повторната КСМАТЕ дава заключение, че в случай, че М. ** е бил с правилно
поставен обезопасителен колан, механизма на ПТП-то,
силите действащи на телата по време на различните етапи и деформациите по
автомобила, може да се каже, с голяма доза категоричност, че би получил също
черепно-мозъчна травма, тъй като при преобръщане на автомобила, има определено
движение на цялото тяло към най-ниската част, като в определен етап това е
тавана на автомобила, т.е главата би контактувала и още повече в дясната област
на автомобила е налична деформация. Няма как да се отговори с какъв интензитет
би била травмата на главата и не е изключено да доведе до летален изход.
В КСМАТЕ се
посочва, че предпазният колан предпазва основно при челен удар, като при
страничен, заден или удар отгоре или отдолу на купето, при висока скорост и
удар с тяло с голяма маса защитата на водача или пътниците в превозното
средство е почти без значение за настъпването на травмите, но ограничава
движението на тялото в купето на автомобила. В СМЕ на трупа на М. ** няма
описани характерни специфични белези, от които да се изгради извод, че към момента
на ПТП пострадалият е бил с поставен предпазен колан. Специфичните травматични
увреждания от въздействието на колана са често срещана находка, особено при
челни удари, но не и абсолютна. В анализираният случай ударът не е челен,
автомобилът се е преобръщал около надлъжната си ос. Т.е. съобразно уврежданията
по гръдния кош е невъзможно да се аргументира извод дали пострадалият е бил с
поставен колан или не. Черепно-мозъчната травма, която е и причина за смъртта,
е свързана с притискане на главата между твърди тъпи предмети. Купето на
автомобила е сравнително малко деформирано. Такова притискане е било възможно
само между автомобила и терена. Едната вероятност е натискът да е бил
реализиран след напускането на пострадалия от купето вследствие на центробежните
сили при въртенето на автомобила около надлъжната му ос. Аргумент против тази
вероятност е липсата на натиск в останалата част на тялото, което е обичайна
находка при този вид травма. Втората вероятност е главата да е била притисната
между терена и купето в областта на рамката на предната врата при спуснат
прозорец в позиция на пострадалия на предна седалка. Аргументи в подкрепа на
тази вероятност са високият ръст на пострадалия и действието на центробежни
сили при преобръщането, което създава условия главата да бъде извън купето и
притисната между средна колонка и терена, с или без поставен предпазен колан.
Експертите са категорични, че смъртта на М. ** би настъпила с предпазен и без
предпазен колан.
Следователно,
изготвените по делото експертизи еднозначно посочват, че пострадалият би
получил черепно-мозъчна травма независимо от това дали е бил или не с поставен
предпазен колан. Едната група експерти (Допълнителна СМАТЕ и Повторна КСМАТЕ)
посочват, че тази травма би настъпила и при поставен колан от удар на
пострадалия с вътрешните части на автомобила. От друга страна експертите,
изготвили КСМАТЕ сочат, че черепно-мозъчната травма е получена при притискане
на главата между терена и купето в областта на рамката на предната врата при
спуснат прозорец в позиция на пострадалия на предна седалка и е в резултат на
действието на центробежи сили при преобръщането,
което създава условия главата да бъде извън купето и притисната между средната
колонка и терена, с или без поставен предпазен колан. Следователно, изготвените
многобройни експертизи категорично установяват, че черепно-мозъчната травма,
която е причина за смъртта на пострадалия е възможно да бъде получена
независимо от това дали пострадалият е бил или не с правилно поставен обезопасителен колан.
Съдът
намира, че по делото не се доказа и възражението на ответника, че пострадалият
е знаел, че водачът А.Д. е употребил алкохол, но въпреки това е приел да пътува
в автомобила. И двамата разпитани свидетели Николай П. и Т.Т. потвърдиха, че пострадалият ** не е
присъствал, когато водачът е пил бира.
От друга страна в СМЕ е посочено, че в кръвната проба от трупа на М. **
/химическа експертиза № 116/2016г./ е установено наличие на етилов алкохол в
кръвта в количество -0,60 %о. Това количество отговаря на лека степен на
алкохолно опиване, която се характеризира с умерено изразени нарушения на
възприятията и забавяне на реакциите.
Съгласно т.
7 от Тълкувателно решение 1/2014г. от 23.12.2015г. по тълк.
дело № 1 по описа за 2014 г. на ОСТК на ВКС, налице е съпричиняване
на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от
водач, употребил алкохол над законоустановения
минимум, ако този факт му е бил известен. Съгласно разясненията, дадени в това
тълкувателно решение, в сочената хипотеза фактите, свързани както с поведението
на пътуващия в моторното превозно средство, определящи го като рисково - проява
на съзнателно и свободно формиран избор и знание за употребата на алкохол от
водача на същото, респ. обективна възможност за узнаване, така и тези, относими към нарушаване на установената с чл.5, ал.З, т.1 ЗДвП забрана от страна на водача на увреждащия автомобил, подлежат на пълно и
главно доказване в процеса. В настоящия случай ответникът не доказа твърдените
от него възражения за съпричиняване, тъй като не беше
установено дали водачът е употребил алкохол над законоустановения
минимум и дали пострадалият е знаел за това, но въпреки това съзнателно се е
поставил в риск.
На следващо
място съдът счита, че ответникът не успя да докаже какво е отношението между
употребата на алкохол от страна на самия пострадал и наличието на причинна
връзка между това обстоятелство и настъпването на вредоносния резултат.
Заявена е и
претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано от 10.01.2021г. -
денят след изтичане на срока за произнасяне по заведената щета пред Гаранционен
фонд, до оконачателното изплащане на обезщетението. Съгласно чл. 558,
ал. 1, изр. 2 от КЗ лихвите за забава от страна на Гаранционния фонд се
изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 от КЗ. Според чл. 497, ал. 1, т.
2 от КЗ изпадането в забава е след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Според последната разпоредба срокът, в който следва да се изплати дължимото
обезщетение е до три месеца от предявяване на претенцията. Следователно
ответникът дължи обезщетение след изтичане на този тримесечен срок.
От
представеното с исковата молба писмо е видно, че искането за изплащане на
обезщетение е постъпило при ответника на 09.10.2020 г., когато е била
образувана щета № 20210259/ 09.10.2020 г. От представените доказателства е
видно, че Гаранционен фонд не е изплатил обезщетение. При това положение
ответникът дължи лихва върху обезщетението от 10.01.2021 г., когато е изтекъл
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ.
По
разноските:
Ищците са
освободени от заплащане на държавна такса, поради което ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Районен съд Чирпан държавна такса в размер на
800,00 лева, както и сумата в размер на 800,00 лв.възнаграждение за вещи лица.
В договора за правна защита и съдействие е
посочено, че процесуалното представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл.
38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата
и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.
38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения / в редакцията към 15.05.2020 г. / за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., като адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ възлиза в размер на 1 130,00 лв.
Следователно при спазване на посочените
правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокати Ж.З. и Матей Златанов за
осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата е в размер 1 130,00лв.
На третото
лице помагача, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК, не се дължат
разноски.
Водим от
горните мотиви съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет.4, да заплати
на К.Х.Г., с ЕГН: **********,***, Редови жилища 7, в качеството й на баба на М.
**, с ЕГН: **********, б.ж. на гр. Чирпан, сумата от 20 000 лв. (двадесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди — болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
22.02.2016г., при което е починал нейният внук - М. **, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 10.01.2021 г. - денят след изтичане на срока за
произнасяне по заведената щета пред Гаранционен фонд, до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет.4, да заплати
сумата от 800,00 лв., представляваща държавна такса и сумата 800,00 лв.,
възнаграждение за вещи лица, по сметка на Районен съд Чирпан.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет.4, да заплати
сумата н размер на 1 130,00 лв.на адв. Ж.С.З. и Матей И. *** Х.Д. Асенов №
89,ет.4 , офис 2 , представляваща адвокатско възнаграждение за извършено
процесуално представителство по см. на чл.38, ал.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ответника: А.С.Д., ЕГН **********,
адрес ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Стара Загора, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: