№ 177
гр. Пловдив, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000355 по описа за 2021 година
Производството е по чл.251 от ГПК.
Образувано е по молбата на адвокат М.П. от САК, в качеството й на
пълномощник на ищците по делото с искане да се разтълкува волята на съда,
обективирана във въззивно Решение № 111 от 23.08.2021 г.,постановено от
Пловдивският апелативен съд по въззивно търг.дело № 355/2021 г. Според
изложеното в молбата съдът е постановил едновременно два
противоположни диспозитива относно предявеният иск по чл.422,ал.1 от
ГПК за сумата от 5014.77 лева, представляваща неустойка върху
просрочената главница за конкретизиран период от време. Същевременно
според постановения диспозитив искът е уважен до размер на 3 200.74 лева.
Претендира се съдът повторно да потвърди диспозитива в частта, с която
иска по чл.422,ал.1 от ГПК за неустойка върху просрочена главница е
отхвърлен за сумата от 5014. 77 лева.
Ответника по молбата „У. Б. „АД – С., представлявана от адвокатите
К.И. и адв.Д. Ц. от САК поддържат писмен отговор, съгласно който съдът се
е произнесъл по две различни претенции и няма противоречие в
диспозитивите.
1
ПАС намира, че в случая не се касае до два противоположни
диспозитива, постановени по една и съща претенция. Съдът е уважил
претенцията за дължима неустойка върху просрочена главница в размер на
3200.74 лева.
Другата претенция е за лихва по просрочена главница и по нея съдът се е
произнесъл с отделен диспозитив, при това е отхвърлил претенцията за
сумата от 3014.46 лева, за която в диспозитива е отразено, че представлява „
лихва върху просрочена главница“, претендирана за времето от 15.06.2016 г
до 29.11.2017 г.
Следователно противоречие в диспозитивите няма и ПАС се е
произнесъл с отделен диспозитив по две напълно различни претенции.
За съжаление противоречието е само в представите на пълномощника на
жалбоподателите. Доказателство за което е формулираното в молбата за
тълкуване искане на пълномощника съдът повторно да потвърди
диспозитива на въззивното решение в частта, с която е отхвърлена
претенцията по чл.422,ал.1 от ГПК за сумата от 5014.77 лева. Да се потвърди
повторно един отхвърлителен диспозитив, който вече е постановен е
юридически нонсенс, който въззивният съд няма да коментира.
ПАС намира ,че решението е ясно, няма противоречие между двата
диспозитива, които се отнасят до две самостоятелни и различни претенции.
Решението е ясно и не съдържа двусмисленост, което да го направи
неизпълнимо. Няма разминаване между волята на съда, изразена в мотивите
на съдебния акт и постановените диспозитиви.
В случая най-вероятно става въпрос за надплатена сума от
кредитополучателите , но възражение за надплащане не е направено
своевременно в настоящото производство. Ако все пак има надплатена
сума, както това става ясно от заключението на експертите, то на
разположение на ищците е отделен иск . Но в производството по тълкуване на
влязло в сила решение е недопустимо да се разглеждат претенции, които не
са предявени в сроковете, предвидени в ГПК.
По тези съображения, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№ 3473 от 17.09.2021 г., подадена
от адвокат М. ИВ. П., от САК в качеството й на пълномощник на ищците в
частта й, съдържаща искане за тълкуване на Решение № 111 от 23.08.2021 г.,
постановено от ПАС по въззивно търг.дело № 355/2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3