РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. П., 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20231230101210 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл. 55 от ЗЗД.
Образувано е по молба от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантората и съдебен
адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството му на пълномощник на В. А. В.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П. и съдебен адресат гр. П., бул. “П.“ № 81,
ет. 3, ап. Б, срещу „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Манастирска“ № 41, вх.Б, ет.1, ап.2, представлявано от
управителя Л.И.Б..
Ищцата сочи, че е страна по Договор за кредит № *********, сключен с „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД, по силата на който е получила сума в размер на 1155 лева и следва да върне
на дружеството сума в размер на 1173,15, при срок на кредита от 1 месец. Във връзка с
цитирания договор и с цел обезпечаването му, ищцата сключила Договор за възлагане на
поръчителство с предполагаема дата от 03.03.2021 г. с ответното дружество „Кредит
Гаранция“ ЕООД, съгласно който ищцата следвало да заплати на дружеството допълнително
възнаграждение по договора за възлагане на поръчителство в размер на 155 лева, разсрочено
на една месечна вноска. Твърди, че по процесния договор за възлагане на поръчителство
ищцата е заплатила възнаграждение за поръчителство в размер на 155 лева.
Ищцата твърди, че Договор за възлагане на поръчителство, спрямо който следва да
бъде върната сумата в размер на 155 лева, е нищожен поради накърняването на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а именно - нарушава принципа за
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и принципа за
справедливост и съразмерност, както и необлагодетелстване на едната страна за сметка на
другата, води до значителна нееквивалентност на насрещните престации. Сочи, че
процесният договор е неравноправен по смисъла на чл. 143 ЗЗП, същият предвижда
заплащането на възнаграждение, което е в необосновано голям размер, и което е
допълнително възнаграждение на кредитодателя, като по този начин се заобикаля закона и
по-конкретно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Релевира, че заплащането на сумата по
договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по
кредита за потребителя, тъй като е пряко свързано с договора за потребителски кредит,
известен е на кредитора и се заплаща от потребителя.
1
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „Кредит
Гаранция“ ЕООД да заплати на В. А. В. сумата в размер на 155 лева, недължимо платена по
недействителен Договор за възлагане на поръчителство, сключен с цел да обезпечи Договор
за кредит № *********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок за това, от ответното дружество е депозиран писмен
отговор на исковата молба, в който признават предявените искове, но молят да не бъдат
възлагани разноски.
В проведено съдебно заседание ищецът не се явява и представлява, от процесуалния
му представител е депозирано писмено становище, с което поддържа изцяло депозираната
молба и приложените към нея доказателства. Не прави доказателствения искания. Оспорва
представения писмен отговор. Изразява становище по същество на спора, като навежда
допълнителни съображения в подкрепа на ищцовата претенция. По отношение на
претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. изразява становище, че
същото му е дължимо, както и че върху възнаграждението следва да се начисли ДДС.
Представя списък по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
За ответното дружество не се явява законен или процесуален представител, както и не
е депозирано становище за датата на съдебното заседание.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Във връзка направеното от ответника признание на иска, по делото не е постъпила
молба от ищеца за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК.
В случая съдът намира, че не са налице предпоставките за постановяване на решение
при признание на иска, следователно съдът следва да постанови решение по общия ред.
За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се
проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил
процесната суми на ответното дружество по процесния договор за заем, който е
недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а
ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т.
е. че процесният договор за заем е действителен.
За основателността на предявения иск следва да се установи и че плащането на
претендираната сума е при начална липса на основание, поради наличие на някое от
специалните основания за недействителност на договора по чл. 22 ЗПК. Също така, следва
да се съобрази и трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която за разлика от
правомощията му по предявен нарочен установителен иск за нищожност на договор, при
който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е сезиран с осъдителен иск за
изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за дадено без
основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и
на ненаведени от страните основания в следните хипотези: при нарушение на добрите нрави
- така изрично т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение № 229/21.01.2013 г. по
т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС, решение № 252 от 21.03.2018 г. по т.. д. № 951/2017 г.
на ВКС, II т. о., решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о,
решение № 125 от 10.10.2018 г., по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г. о.; при неравноправни
клаузи във вреда на потребителя - така изрично Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д.
3686/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II
т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т. о.; при нарушаване
на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната
правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на
доказателства - така изрично решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр. д. № 3342/2017 г. на
ВКС, IV г. о., решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г., ВКС, IV г. о, решение
№ 384 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Затова с оглед изложените принципни постановки, съдът при разрешаването на
настоящия правен спор, следва да обсъди наведените от ищеца доводи за недействителност
2
на договорите за заем, а също и да извърши проверка налице ли е друго основание за
нищожност на договорите в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по
предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, следи служебно.
В казуса съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, ищцовата страна
следва да установи твърдените положителни правнорелевантни факти, на които основава
искането си, а именно, че е сключил Договор за възлагане на поръчителство, с цел
обезпечаване на Договор за кредит № *********, въз основа на който е заплатена сочената
като недействително платена сума по недействителен договор.
От събраните по делото доказателства съдът приема за недоказано твърдението на
ищеца за валидно сключен договор за възлагане на поръчителство, сключен с цел да
обезпечи Договор за кредит, тъй като екземпляр от същия не се съдържа в кориците на
делото.
С непредставяне на копие от процесния договор, по който се твърди, че е платена
недължима сума поради недействителност на същия, не може да бъде установено
съдържанието на този договор, както и съдът не може да се произнесе по наведените от
ищеца доводи за недействителност, а също и да извърши проверка налице ли е друго
основание за нищожност на договора за възлагане на поръчителство в кръга на описаните,
за които съдът служебно следи.
При липсата на доказателства за възникнало облигационно отношение между ищеца
и ответното дружество, съдът намира, че предявения иск е недоказан, респ. неоснователен,
поради което и същият следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на делото разноски се дължат само на ответната страна.
Ищецът обаче е потребител, а спорът е за присъждане на недължимо платена от
потребителя на кредитодателя сума. Макар и да е отхвърлен искът, присъждането на
разноски при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника в
случая би било в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като би било пречка за
потребителя да упражни предоставеното му от директивата право на ефективен съдебен
контрол. В постановеното по преюдициално запитване във връзка с приложение на чл. 6, § 1
и член 7, § 1 от Директива 93/13 Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-
259/19 на на СЕС, се приема, че чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, както и
принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба,
която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в
зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие
на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер,
като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да
възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен
съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В този
смисъл е и постановеното по преюдициално запитване на СРС Решение от 21 март 2024 г. по
дело С-714/22 на СЕС, че чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на
принципа на ефективност, не допускат национална правна уредба, която позволява
потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след
установяването на нищожността на договорната клауза, поради неравноправния й характер,
искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е
уважено само частично. С оглед на изложената съдебна практика на СЕС, настоящият
съдебен състав намира, че въпреки цялостното отхвърляне на исковата претенция разноски в
тежест на потребителя не следва да се възлагат (в този смисъл Решение № 129 от 30.07.2024
г. по търг. дело № 630/2023 г. по описа на ВСК, I ТО).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, иск от В. А.
В., ЕГН: ********** от с. Б., общ.П., чрез адв. Д. М. със съдебен адрес гр. П., бул. “П.“ № 81,
ет. 3, ап. Б, срещу „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Манастирска“ № 41, вх.Б, ет.1, ап.2, представлявано от
управителя Л.И.Б., за заплащане на А. сумата в размер на 155 лева, недължимо платена по
3
недействителен Договор за възлагане на поръчителство, сключен с цел да обезпечи Договор
за кредит № *********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен/недоказан.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – гр. Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4