№ 1811
гр. Варна, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502371 по описа за 2021 година
Настоящото производство е въззивно и е образувано по въззивна
жалба, депозирана от ДЖ. ЮС. Х., ЕГН **********, с адрес гр. ********* ул.
***********, чрез процесуален представител, срещу Решение
№79/27.05.2021г., постановено по гр.д. №1011/2020г. по описа на РС-
********* в частта, с която е осъден въззивника да заплати на Н. К. Н., ЕГН
**********, гр. **************, сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи
се в болки и страдания вследствие от причинени на 09.04.2018г. телесни
увреждания – контузия на дясна киткова става, ожулване по десен лакът и
ляво коляно и затруднение в ползването на десен горен крайник. В жалбата се
излага, че решението на съда в обжалваната част е незаконосъобразно, тъй
като съдът не е съобразил събраните гласни доказателства,установяващи, че
въззиваемият пръв е причинил лека телесна повреда на въззивника, което
обстоятелство е установено и с влязла в сила присъда, и за което свое деяние
Н. е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че не
е съобразено съпричиняването на вредите, както и вида и интензитета на
страданията, които са продължили твърде кратък период, като не са
установени отклонения в оздравителния процес. Претендира се отмяна на
1
решението в атакуваната част и отхвърляне на иска изцяло.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Н. К.
Н., ЕГН **********, чрез процесуален представител, който оспорва жалбата
изцяло. Сочи, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде
потвърдено. Твърди, че не са допуснати нарушения при преценка на гласните
доказателства, които са установили, че не е налице съпричиняване, доколкото
пострадалият вече е бил паднал на земята при нанасяне на ударите. Не се
установява и да е бил пиян към момента на инцидента. Предвид това и счита,
че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения
от страните:
В исковата молба ищецът Н.Н. твърди, че на 09.04.2018г. в гр. Девня на
ул. “Ал. Стамболийски“ №3 между него и ответника ДЖ. ЮС. Х., който е
негов съсед, възникнал конфликт поради неуредени финансови
взаимоотношения. В резултат на запитване на ищеца кога ответникът ще
върне парите, последният вдигнал косачката заплашително срещу ищеца.
Последният, с цел да се предпази, отстъпвайки назад, паднал. Докато жена му
е помагала да стане, ответникът го е блъснал силно в гръб и ищецът отново
паднал. Ответникът се е опитвал да го ритне в главата и ищецът се е опитвал
да се предпази с ръка, вследствие на което получил контузия на китката и
лакътя. Вследствие на действията на ответника на ищеца били причинени
леки телесни повреди, изразяващи се в контузия на дясна киткова става,
ожулване на десен лакът и лявото коляно и затруднение в ползването на
дясната ръка за срок от 3 месеца, обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Ищецът бил прегледан от лекар от Спешна
медицинска помощ в гр. Варна, филиал ********* като на 13.04.2018г. от му
било издадено удостоверение от МБАЛ „ Св. Анна – Варна „ АД, където били
описани причинените му увреждания. Излага се, че по тъжба на ответника е
било образувано ЧНХД №13/2020г. по описа на ДРС, 3-ти състав, като
същото е приключило с присъда, с която ищецът бил признат за виновен за
престъпление по чл. 130, ал.1 НК и освободен от наказателна отговорност
поради реторсия на осн. чл.130, ал. 3 НК, тъй като бил причинил еднаква по
степен телесна повреда
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв, с който искът се
оспорва като неоснователен. Твърди се, че ищецът е провокирал конфликта
със собственото си поведение и агресия, същия бил в нетрезво състояние.
Причинил е на ответника лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно –
контузна рана, травматичен отток и ожулване на лицето. Твърди се, че
2
уврежданията, причинени на ищеца от ответника, са били поради защитната
реакция на ответника при неизбежна отбрана. Налице е съпричиняване на
настъпилите вреди и размерът на претендираното обещетение поради това се
излага, че е завишен. Прави се възражение за прихващане с присъдените суми
с присъда по ЧНХД №13/2020г. на ДРС за обезщетение и за разноски за
адвокатско възнаграждение.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл.45 ЗЗД.
Нормата на чл.300 ал.1 ГПК предвижда, че влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
на деянието относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновност на дееца.
Видно от влязла в сила присъда №260003/15.09.2020г. по МЧХД
№13/2020г. по описа на РС ********* ищецът Н.Н. е признат за виновен, че
на 09.04.2018г. в гр. Девня причинил на ДЖ. ЮС. Х. лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана, травматичен оток ожулване на
лицето, обусловило разстройство на здравето неопасно за живота, като
пострадалият Х. отвърнал на Н. със също такава телесна повреда, като му
причинил контузия на дясна киткова става, ожулвания по десния лакът и
лявото коляно, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, поради което и на осн. чл.130 ал.3 вр. ал.1 НК и двамата са
освободени от наказание. Наказателният съд е приел, че е налице реторсия,
което е обективирано и в присъдата. Задължителната сила на присъдата
обхваща и факта на констатираната от наказателния съд реторсия. Затова и
настоящият състав приема за установено, че Х. е отвърнал на
противоправното поведение на ищеца Н. със противоправно поведение,
резултат от което са и претърпените от Н. вреди, квалифицирани от
наказателния съд като лека телесна повреда. Нормата на чл.130 ал.3 НК
предвижда, че ако в случаите на нанесена лека телесна повреда пострадалият
е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да
освободи и двамата от наказание. Граматическото тълкуване на термина „отвърнал“
определя поредността на извършване на деянията – пострадалият частен тъжител пръв е
получил лека телесна повреда, респективно подсъдимият е извършил пръв противоправното
деяние. Затова и задължителна за настоящия граждански съд е присъдата и в частта, с която
е прието, че ответникът Х. на 09.04.2018г. виновно е причинил на Н.Н. средна телесна
повреда, изразяваща се в контузия на дясна киткова става, ожулвания по десния лакът и
лявото коляно, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, така и
че това деяние е предприето като отговор на виновното причиняване от страна на Н. по
отношение на Х. на лека телесна повреда.
По възраженията на въззивника във връзка с наличие на съпричиняване:
3
Съпричиняване е налице тогава, когато със собственото си
противоправно поведение пострадалият е допринесъл в някаква степен за
настъпване на причинените му впоследствие вреди. Безспорно се установява
и от постановената присъда, както и от разпитаните пред РС Девня свидетели
А.Х. и В.Ц., които съдът цени като обективни и безпристрастни, доколкото са
преки и непосредствени, като свидетелите нямат родствена връзка и дела със
страните, че пръв е нанесъл удар и е нападнал ищецът Н.. Именно неговото
поведение е станало причина ответникът Х. да го отблъсне, за да се предпази.
И двамата свидетели са категорични, че Х. е косял трева, а Н. е отишъл при
него и два пъти го е нападнал с камък. Следователно и именно с
предприетите от Н. агресивни действия по отношение на ответника са
допринесли за възникналия впоследствие конфликт, съответно и за
причинената му лека телесна повреда. И макар и свидетелите да не споделят
впечатления, че Х. е продължил да нанася ритници на Н., след като
последният е бил паднал на земята, то доколкото приетата от наказателния
съд реторсия е задължителна за настоящият състав, а последната изключва
действията на Х. да са били приусловие на неизбежна отбрана, то съдът
приема, че и ответникът от своя страна има принос за настъпване на вредите
за ищеца Н.. Съпричиняване е налице. В процентно съотношение съдът
намира, че приносът на ищеца за настъпване на причинените му вреди е 75 %.
Съдът приема този процент, тъй като ищецът Н. е отишъл при ответника,
пръв е нанесъл удар на ответника и е повторил след това, въпреки че
ответникът е напуснал местопроизшествието, тръгвайки да се прибира. Затова
може да се направи извод, че с поведението си ищецът има преобладаващ
принос за настъпване на вредите.
Досежно вредите:
Вещото лице по допуснатата СМЕ сочи, че травматичните увреждания
са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат
получени по време и начин, съобщени в исковата молба – при падане назад и
удар в областта на десния лакът, повторно падане напред, удар в областта на
лявото коляно в подлежащата повърхност, удар в областта на дясната киткова
става при опит за предпазване от нанесени удари. Ожулванията в областта на
десния лакът и лявото коляно имат оздравителен период от около 1-2
седмици, контузията на дясната киткова става обуславя известно затруднение
на движенията на десния горен крайник за около 2-3 седмици, предвид
представените по делото медицински документи не са настъпили усложнения
в оздравителния процес.
Като съобрази тежестта на причинените на ищеца наранявания, краткия
оздравителен период, както и че не са причинени болки и страдания извън
обичайните за този вид вреди, настоящият състав намира, че по
справедливост същите биха били обезщетени със сума в размер на 1 000 лв.
Като съобрази приетия процент съпричиняване, съдът намира, че сумата с
която ищецът следва да бъде обезщетен възлиза на 250 лв. До този размер
искът на Н. е основателен.
4
Възражението за прихващане с присъденото в полза на ответника и
платимо от страна на ищеца обезщетение за претърпени вреди, вследствие на
причинената от Н. лека телесна повреда, е неоснователно. Прихващане с
обезщетение за вреди от деликт е недопустимо на осн. чл.105 ЗЗД. Съгласие
на ищеца за извършване на прихващане не е дадено.
Предвид гореизложеното, решението на РС Девня следва да бъде
отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разликата
над 250 лв. до 1 000 лв., присъдени като обезщетение за причинени на първия
неимуществени вреди. Искът за разликата над 250 лв. до 1 000 лв. следва да
бъде отхвърлен. Решението на РС Девня следва да бъде потвърдено в частта,
с която искът е уважен за сумата от 250 лв.
Решението на РС Девня следва да бъде отменено в частта за разноските.
Съобразно изхода на спора следва да бъде определено, че дължимото в
полза на ответника пред РС Девня адвокатско възнаграждение е в размер на
525 лв. и ищецът Н. следва да бъде осъден да заплати посочената сума на Х.
като направени от последния разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Ответникът Д.Х. следва да бъде осъден да заплати на Н.Н. разноски в
размер на 83 лв.- адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит за
вещо лице.
Предвид направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати направените пред
настоящата инстанция разноски. Претендирани са 500 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение и 25лв. държавна такса. Въззиваемата страна е
направила възражение за прекомерност. Същото е основателно, като се вземе
предвид обжалваемия интерес от 1 000 лв., както и разпоредбата на чл.7 ал.2
т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Същото следва да бъде намалено на 300 лв. съобразно цитираната норма.
Предвид изхода на спора въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати разноски общо в размер на 250 лв., от които 25 лв.- държавна такса и
225лв.- адвокатско възнаграждение.
Предвид направеното искане и в полза на въззиваемата страна също
следва да бъдат присъдени направените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от иска. Въззивникът следва да
бъде осъден да заплати сума в размер на 90 лв. съобразно представения
списък и на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №79/27.05.2021г., постановено по гр.д.
№1011/2020г. по описа на РС-********* в частта, с която е осъден ДЖ. ЮС.
Х., ЕГН **********, с адрес гр. ********* ул. ***********, да заплати на Н.
5
К. Н., ЕГН **********, гр. ********* ул. “**************** разликата над
250 лв. до 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от непозволено увреждане, изразяващи се в болки и страдания вследствие от
причинени на 09.04.2018г. телесни увреждания – контузия на дясна киткова
става, ожулване по десен лакът и ляво коляно и затруднение в ползването на
десен горен крайник, както и в частта за разноските,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. К. Н., ЕГН **********, гр. *********
ул. „**************** срещу ДЖ. ЮС. Х., ЕГН **********, с адрес гр.
********* ул. ***********, иск за заплащане на разликата над 250лв. до
1 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, изразяващи се в болки и страдания вследствие от
причинени на 09.04.2018г. телесни увреждания – контузия на дясна киткова
става, ожулване по десен лакът и ляво коляно и затруднение в ползването на
десен горен крайник.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №79/27.05.2021г., постановено по гр.д.
№1011/2020г. по описа на РС-********* в частта, с която е осъден ДЖ. ЮС.
Х., ЕГН **********, с адрес гр. ********* ул. ***********, да заплати на Н.
К. Н., ЕГН **********, гр. ********* ул. „**************** сумата от 250
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане, изразяващи се в болки и страдания вследствие от причинени на
09.04.2018г. телесни увреждания – контузия на дясна киткова става, ожулване
по десен лакът и ляво коляно и затруднение в ползването на десен горен
крайник.
ОСЪЖДА ДЖ. ЮС. Х., ЕГН **********, гр. ********* ул.
“************* , да заплати на Н. К. Н., ЕГН **********, гр. ********* ул.
“**************** сумата от 83 /осемдесет и три/ лева, представляваща
направени пред РС Девня разноски – адвокатско възнаграждение, депозит за
вещо лице и държавна такса по делото съразмерно с уважената част от иска и
на осн. ч(л.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. К. Н., ЕГН **********, гр. ********* ул.
“**************** да заплати на ДЖ. ЮС. Х., ЕГН **********, гр.
********* ул. “*************, сумата от 525 /петстотин двадесет и пет/
лева, заплатено пред РС Девня адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от иска и на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Н. К. Н., ЕГН **********, гр. ********* ул.
“**************** да заплати на ДЖ. ЮС. Х., ЕГН **********, гр.
********* ул. “*************, сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева,
представляваща дължимо пред настоящата инстанция адвокатско
възнаграждение и държавна такса за въззивно обжалване съобразно
6
отхвърлената част от иска и на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ДЖ. ЮС. Х., ЕГН **********, гр. ********* ул.
“************* , да заплати на Н. К. Н., ЕГН **********, гр. ********* ул.
“**************** сумата от 90 /деветдесет/ лева, представляваща
направени пред настоящата инстанция разноски за заплатен адвокатски
хонорар съобразно уважената част от иска и на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7