№ 113
гр. Стара Загора, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Соня Хр. Каменова
Членове:Ива Н. Стефанова
Красимира Д. Стоянова
при участието на секретаря Красимира Д. Цонева
в присъствието на прокурора Х. М.
като разгледа докладваното от Соня Хр. Каменова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245500600423 по описа за 2024 година
Производството е по глава ХХІ на НПК.
С Присъда № 18/15.02.2024 г., постановена по НОХД № 455/2023 г.
по описа на Районен съд – Казанлък, подсъдимият И. Г. Д., ЕГН ********** е
признат за виновен в това, че на 24.05.2022 г., в с.Ягода, общ.Мъглиж, е
причинил другиму – на Магдален Стефанов Танев от с.Ягода, общ.Мъглиж,
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горната част на
малкопищялната кост на левия долен крайник, представляваща трайно
затруднение в движението на левия долен крайник, поради което и на
основание чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 и чл.54 от НК е осъден на три години
лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК
е отложено за срок от пет години и му е наложена пробационна мярка на
основание чл.67, ал.3 във връзка с чл.42а, ал.2, т.6 от НК - безвъзмезден труд
в полза на обществото – 320 часа в рамките на една година, като на основание
чл.58а, ал.1 от НК е намалено така определеното наказание лишаване от
свобода с една трета и е осъден на две години лишаване от свобода, чието
изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от пет години.
1
Подсъдимият И. Г. Д. е осъден да заплати разноски в размер на
330.09 лв. по сметка на ОД на МВР - Стара Загора.
В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана
от подсъдимия И. Г. Д. – чрез защитника му.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от подсъдимия И.
Г. Д., в който е преповторено съдържанието на въззивната жалба.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за явна
несправедливост на наложеното наказание.
ИСКАНЕТО на подсъдимия е за изменение на присъдата в частта
относно наложеното наказание, като се иска определянето му чрез
приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, като бъде наложено наказание
пробация, включваща задължителните мерки за минималния допустим от
закона срок.
Становището на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че са
налице основания за изменение на присъдата в частта й относно наложената
пробационна мярка през изпитателния срок.
Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна
служебна проверка на обжалваната присъда – съгласно чл.314 от НПК,
както и по повдигнатите във въззивната жалба оплаквания, прие
следното:
Производството пред Районен съд – Казанлък по НОХД № 455/2023
г., приключило с постановяването на обжалваната Присъда № 18/15.02.2024
г., е образувано въз основа на обвинителен акт, с който подсъдимият И. Г. Д.,
ЕГН ********** е предаден на съд за престъпление по чл.129, ал.2 във връзка
с ал.1 от НК за това, че на 24.05.2022 г., в с.Ягода, общ. Мъглиж, е причинил
другиму – на Магдален Стефанов Танев от с.Ягода, общ.Мъглиж, средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на горната част на
малкопищялната кост на левия долен крайник, представляваща трайно
затруднение в движението на левия долен крайник.
Производството пред първоинстанционния съд се е развило по
правилата на Глава ХХVІІ от НПК, като е проведено съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Съдът е разяснил на
подсъдимия И. Г. Д. правата по чл.371 от НПК и го е уведомил, че
2
съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от
него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване
на присъдата. След като е последвало съгласие на подсъдимия
производството да протече по съкратената процедура, съдът е приел, че
направеното от подсъдимия самопризнание по фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт – за които подсъдимият И. Г. Д.
се е съгласил да не се събират доказателства – се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства и с определение по реда на чл.372,
ал.4 от НПК е обявил, че ще се ползва от направените самопризнания при
постановяване на присъдата.
Фактическата обстановка, формулирана от обвинението, която съдът
е приел за установена, е следната:
Пострадалият Магдален Стефанов Танев, съпругата и внучката му –
свидетелите Станка Миндова Танева и Рафаела Фолия (род. на 25.07.2023 г.),
живеели в c.Ягода, общ.Мъглиж. Подсъдимият И. Г. Д. имал интимни
отношения с Рафаела Фолия, нo дядо й и баба й нe били съгласни с връзката
им. Ha 24.05.2022г. по покана на Рафаела, подсъдимият отишъл в село Ягода,
за да поговорят. Около 18.00 часа, същият ден, свидетелката Рафаела Фолия
видяла паркирания автомобил на подсъдимия пред дома им и отишла при
него в автомобила. Подсъдимият И. Г. Д. cе отдалечил с колата oт къщата на
свидетелката, като я спрял малко по-далече, но на същата улица.
Свидетелката Рафаела Фолия обяснила на подсъдимия, че баба й - Станка
Миндова Танева, не е съгласна с връзката им, поради етническата му
принадлежност, на което подсъдимият отговорил, че иска да разговаря с баба
й, поради което и cе върнал с автомобила до дома на приятелката си.
Свидетелката Рафаела Фолия отишла при баба си и й казала, че подсъдимият
иска да разговаря с нея. Свидетелката Станка Миндова Танева отишла до
автомобила. Казала на подсъдимия И. Г. Д., че е разбрала за етническата мy
принадлежност, поради което не одобрява връзката му с внучката й. B
резултат на това разговорът между подсъдимия и свидетелката Станка
Миндова Танева преминал на висок тон. Тогава при тях пристигнал
пострадалият – свидетелят Магдален Стефанов Танев, който настоял
подсъдимият да си тръгва. От своя страна свидетелката Станка Миндова
Танева казала на внучката си да се прибира. Подсъдимият излязъл от
3
автомобила си, приближил свидетелката Станка Миндова Танева и посегнал
да я хване. Пострадалият Магдален Стефанов Танев като видял това отишъл
при подсъдимия и се опитал да го отдалечи от съпругата си. Подсъдимият И.
Г. Д. се обърнал към свидетеля Магдален Стефанов Танев и го ритнал в левия
крак, в областта над глезена; започнал да го удря с юмруци по лицето и
гръдния кош, като един от ударите попаднал в слепоочието на пострадалия и
той изгубил съзнание.
После подсъдимият И. Г. Д. се качил в автомобила си и заедно със
свидетелката Рафаели Фолия тръгнал към град Стара Загора.
Късно вечерта пострадалият Магдален Стефанов Танев бил откаран
в град Стара Загора, където по спешност бил приет на лечение.
За да приеме гореизложените фактически обстоятелства,
първостепенният съд е извършил правилна преценка, че признанието на
фактите от обвинителната теза се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства и е ползвал при постановяване на присъдата
направеното от подсъдимия самопризнание, без да събира доказателства за
фактите, въз основа на които от него се търси наказателна отговорност.
Настоящият въззивен състав, като извърши и собствена преценка на
доказателствените материали, намира, че крайният извод за подкрепеност на
признанието на подсъдимия, направено по реда на чл.371, т.2 от НПК, е
правилен. Този извод се налага въз основа на преценка на валидно събраните
в хода на досъдебното производство доказателства:
-обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, в които
същият излага обстоятелствата на конфликта, съпоставени с
-показанията на свидетелите Магдален Стефанов Танев, Станка
Миндова Танева и Рафаела Фолия, както и с кадрите, извлечени от
видеофайла – чрез видеотехническа експертиза, обективирана в Протокол №
261/28.10.2022 г. - съдържащ се във флашпамет „Lexar“, предоставена с
протокол за доброволно предаване от свидетеля Станка Миндова Танева,
като носител на записи от охранителните камери пред входната врата на
имота в село Ягода и
-заключението на изготвената по делото медицинска експертиза, в
което е изразено експертно становище, че при нанесения му побой Магдален
4
Стефанов Танев е получил: Контузия на главата, гръдния кош, корема и
крайниците. Мозъчно сътресение. Кръвонасядане по клепачите на дясното
око. Кръвоизлив под слизестата обвивка на дясната очница. Кръвонасядане по
гръдния кош. Счупване на малкопищялната кост нa левия долен крайник в
горната й част. Оток и ограничени движения на лява глезенна област.
В заключението - чрез което се потвърждава нанасянето на
множество удари в различни части на тялото на пострадалия - се сочи, че
счупването на малкопищялната кост нa левия долeн крайник в горната й част
е причинило трайно затруднение на движението на този крайник за срок по-
дълъг от 30 дни, като при правилно протичане на оздравителния процес до
пълното възстановяване на движенията е необходим период от около 2 – 2.5
месеца. По отношение на останалите травматични увреждания, вещото лице –
съдебният лекар д-р Тодор Георгиев Пасев, в чиято безпристрастност
отсъстват основания за съмнение – заключава, че осъществяват медико-
биологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК и са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като периодът необходим за възстановяването
им от тях е в рамките на около две-три седмици.
Валидно събраните на досъдебното производство доказателства
обосновават фактите, изложени в обвинителния акт и подкрепят в достатъчна
степен направеното от подсъдимия И. Г. Д. самопризнание на същите. Най-
после следва да бъде отбелязано, че при диференцираната процедура по
чл.371, т.2 от НПК не е необходимо извършване на доказателствен анализ, а
само положителен и обоснован отговор на въпроса – какъвто вече беше даден
- дали признанието на изложените в обвинителния акт факти се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства и дали те са
достатъчни за разкрИ.е на обективната истина.
При тези фактически данни, първоинстанционният съд правилно е
приел, че извършеното от подсъдимия И. Г. Д. се субсумира под
престъпление по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК. Прекият умисъл на
подсъдимия за причиняване на средна телесна повреда е обективиран в
множеството удари, нанесени от него на пострадалия.
След като е признал подсъдимия за виновен в извършването на
горепосоченото престъпление, първоинстанционният съд по реда на чл.54 от
5
НК е отмерил наказание от три години лишаване от свобода, изтърпяването
на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за срок от пет години, като
на основание чл.67, ал.3 е постановил изтърпяването на пробационна мярка
по чл.42а, ал.2, т.6 от НК - безвъзмезден труд в полза на обществото - 320
часа в рамките на една година. След това на основание чл.58а, ал.1 от НК е
намалено така определеното наказание лишаване от свобода с една трета,
което след редукцията е две години лишаване от свобода, чието изтърпяване
на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от пет години.
По заявеното във въззивната жалба оплакване за явна
несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание:
Въззивната жалба е основателна.
На първо място, търпи критика начинът, по който е определено
следващото се на подсъдимия наказание. Преценката за приложението на
института на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК следва да се извърши
не преди, а след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК на отмереното по реда на
чл.54 от НК наказание лишаване от свобода. Това е така, тъй като една от
предпоставките за прилагане на условно осъждане е наказанието лишаване от
свобода да е до три години, а окончателният размер на наказанието лишаване
от свобода – когато на основание чл.373, ал.2 от НК се прилага чл.58а, ал.1
от НК – е определим след намаляването му с една трета. В този смисъл
Решение № 60233/13.01.2022 г. на ВКС по н. д. № 987/2021 г., III н. о., НК, в
което се казва: „Определянето на размера на наказанието и начина на
неговото изтърпяване са две самостоятелни мисловни дейности, които съдът
осъществява една след друга и критериите им не се припокриват. Първо
съдът индивидуализира наказанието съобразно изискванията на чл.54 от НК,
респ. чл.55 от НК, след което, ако наложеното наказание е до три години
лишаване от свобода, преценява налице ли са материалните предпоставки за
отлагане на неговото изтърпяване съобразно чл.66 от НК.“
На второ място, освен, че първостепенният съд е допуснал
нарушения в дейността по индивидуализация на наказанието, въззивният съд
приема, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо по см.
на чл.348, ал.5, т.1 от НПК.
Първоинстанционният съд твърде схематично е изложил
смекчаващите и отегчващите отговорността обстоятелства по чл.54 от НК,
6
като същевременно е отдал приоритет на генералната спрямо индивидуалната
превенция.
Подсъдимият произхожда от многодетно ромско семейство.
Отраснал е в Дом за деца лишени от родителска грижа, находящ се в град
Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 196. Не е осъждан. От
представените пред въззивния съд писмени доказателства се установява, че
подсъдимият е завършил 12 клас на Професионална гимназия по
механотехника и транспорт „Н. Й. Вапцаров“ Стара Загора и е допуснат до
държавни зрелостни изпити през май-юни, сесия на учебната 2023/2024 г.
Подсъдимият работи по трудов договор като технически организатор в
„Мотосенси“ ООД, Автосалон KIA.
Горепосоченото категорично опровергава заключението на
първостепенния съд за наличие на лоши характеристични данни, което при
това не е аргументирано на какво се основава, като само може да се
предполага, че се има предвид освобождаването на подсъдимия през 2019 г.
от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК за престъпление по
чл.154 от НК.
Степента на обществена опасност на престъплението, сравнена с
тази на престъпления от същия вид, не е висока. Видно от обстоятелствата на
осъществяване на деянието е, че в действията си подсъдимият е бил
провокиран от посочената от бабата и дядото на приятелката му причина,
поради която не е одобрен от тях като неин приятел.
Още в хода на досъдебното производство подсъдимият е съдействал
за установяване на обективната истина, излагайки обяснения за случилото се.
Предвид всички горепосочени обстоятелства, ценени поотделно и в
тяхната съвкупност, въззивният съд прие, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-
лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко,
обуславящо определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.„б“
от НК. Съгласно разпоредбата на чл.58а, ал. 4 от НК, в случаите, когато
едновременно са налице условията по ал.1 - 3 на същата разпоредба и
условията на чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен за
дееца. В настоящия случай определяне на наказанието при условията на чл.55
от НК със замяна на наказанието лишаване от свобода с по-леко, а именно
7
„пробация“, се явява по-благоприятно за дееца от нормата на чл.58а, ал.1 от
НК, която установява редукция с една трета на наказанието „лишаването от
свобода“.
Съобразявайки се с обществената опасност на деянието и дееца, с
данните за личността на подсъдимия и всички останали обстоятелства по
чл.54 от НК, съдът прие, че наказание пробация, включващо двете
задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК –
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ – град Стара Загора, ул.“Д-р Т.
Стоянович“ № 50, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ – всяка за срок
от осем месеца, съответства в оптимален обем за реализиране целите на
наказанието по чл. 36 от НК.
С оглед на изложеното обжалваната присъда следва да бъде изменена
като бъде отменена в частта относно наложеното на подсъдимия И. Г. Д.
наказание, вместо което бъде постановено, че на основание чл.58а, ал.4 във
връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.„б“ от НК същият се осъжда на наказание пробация,
включващо двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2
от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ – град Стара Загора,
ул.“Д-р Т. Стоянович“ № 50, с периодичност два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ – всяка за срок
от осем месеца.
Поради изложеното и тъй като не установи - при извършената
цялостна служебна проверка и по оплакванията във въззивната жалба -
основания за отмяна или други основания за изменение на обжалваната
присъда, освен в частта относно наказанието, Окръжен съд – Стара Загора
прие, че в останалата част присъдата на Районен съд – Казанлък следва да
бъде потвърдена.
Водим от гореизложеното и на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК
Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 18/15.02.2024 г., постановена по НОХД №
8
455/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък, като я ОТМЕНЯ В ЧАСТТА
относно наложеното на подсъдимия И. Г. Д. наказание за престъплението по
чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, вместо което на основание чл.58а, ал.4
във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.„б“ от НК го ОСЪЖДА на пробация,
включваща двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2
от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ – град Стара Загора,
ул.“Д-р Т. Стоянович“ № 50, с периодичност два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ – всяка за срок
от осем месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на жалба и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9