РЕШЕНИЕ
гр.София,
…………….. 2019
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав в публичното
заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря Г. Цветкова като разгледа
докладваното от съдия ТАЛЕВА ВНЧД № 4866
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на глава XXI НПК, вр. чл. 250, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК.
С разпореждане от 14.09.2018 г., постановено по НЧХД № 2169/18г. по описа на
СРС, НО, 147-ми състав, на основание чл.250, ал.1, т.1, пр.2 НПК вр.чл.24,
ал.5, т.2 от НПК, е прекратено наказателното производство по цитираното дело,
образувано по тъжба на Я.К.И. и Е.И.И. срещу И.Д.Б. за престъпление от частен
характер.
Срещу разпореждането, в
законоустановения срок, е постъпила жалба от частния тъжител Е.И.И., с която се
иска отмяна на атакуваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно, и връщане на делото за разглеждане от друг състав на
СРС.
В
разпоредително заседание на 19.12.2018г., въззивният съд по реда на чл.327
от НПК e преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на лицето, срещу което е подадена тъжбата и на свидетели, както
и ангажирането на нови доказателства.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция, жалбоподателката И. поддържа
жалбата и моли съдът да я уважи по посочените в нея съображения.
Служебният
защитник на лицето, срещу което е подадена тъжбата – адв. В., счита жалбата за
неоснователна и необоснована, а първоинстанционния съдебен акт – за правилен и
законосъобразен. Излага съображения, че след изтичане на срока за това е бил
направен опит за изправяне на нередностите в тъжбата, като дадените от съда
указания не са били изпълнени точно и в пълнота. С оглед на това пледира, че са
нарушени правата на подсъдимия да разбере за какво престъпление се иска да бъде
осъден. Моли въззивният съд да потвърди обжалваното разпореждане.
Лицето,
срещу което е подадена тъжбата – И. Б., в лична защита, поддържа становището на защитника си. В
предоставеното му право на последна дума заявява, че няма нужда да се връща
делото за ново разглеждане и моли за потвърждаване на първото.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, констатира, че не
са налице основания за неговата отмяна или изменение, като съображенията за
това са следните:
Производството
пред СРС е образувано по тъжба от Я.К. Т.и Е.И.И. срещу И.Д. Б., с която се
иска от съда И. Б. да бъде осъден за нанесени на тъжителките обиди и клевети
спрямо тях, наричайки ги „уличници“, „мръсници“ и с други нецензурни думи пред
трети лица, както и да им заплати обезщетение в размер на 5000 лв.
С
разпореждане от 28.12.2017г., СРС е оставил без движение тъжбата на Я. Т.и Е.И.,
като е дал указания да бъде внесена държавна такса, да посочат адрес за
призоваване на подсъдимия, както и да уточнят къде и кога се твърди, че е
извършено престъплението.
С
молба от 08.02.2018г. тъжителката Е.И. е представила доказателство за внесена
държавна такса по делото. С ръкописна молба от 20.02.2018 г. е уточнила адрес
на подсъдимия, а след дадени от съда указания, с молба от 28.05.2018г.,
тъжителката И. е приложила удостоверение за адреса на подсъдимия и е помолила
за възможност да изпълни другите указания.
С
разпореждане от 30.03.2018г. СРС, НО, 147-и състав, не е дал ход на тъжбата,
като е указал на частните тъжители да допълнят тъжбата си, като конкретизират
последната, посочвайки за всяко от твърдените от частния тъжител деяния - дата
на извършване, мястото, където са извършени и по какъв начин точно е извършено
престъплението. Съдът е уточнил, че следва да се посочи и точният брой на осъществените
според частните тъжители деяния, като за всяко от тях бъдат посочени дата,
място и начин на извършване.
Въпреки
няколкократното удължаване на срока за отстраняване на констатираните
неизправности, на 06.06.2018г. тъжителката И. е депозирала молба, в която най-общо
е посочила, че подсъдимият ги обижда всекидневно, като е написала брой на
деянията, дати и места.
С
атакуваното разпореждане, постановено по НЧХД № 2169/2018 г. по описа на СРС,
НО, 147-ми състав, на основание чл.250, ал.1, т.1, пр.2 НПК вр.чл.24, ал.5, т.2
от НПК, е прекратено наказателното производство, като в мотивната част на
разпореждането съдът е приел, че от така формулираната частна тъжба,
включително и уточняваща молба, не става ясно какви точно обвинения се повдигат
по отношение на подсъдимия и за кои от престъпленията, които са описани в
тъжбата, се иска неговото осъждане, като въпреки дадената възможност за
отстраняване на нередовностите, липсва пълно, точно и ясно изложение на
обстоятелствата на престъпленията, които се претендира да са извършени. Поради
това районният съд е преценил, че тъжбата не отговаря на законовите изисквания
откъм реквизити и изправя подсъдимия пред невъзможност да организира защитата
си в пълния предоставен от закона обем.
Въззивният
съд изцяло се солидаризира с констатацията на районната инстанция, че в описаната
деятелност в тъжбата и допълнителното уточнение към нея, не се съдържат ясно и
недвусмислено изложени твърдения за всички релевантни факти, които да формират
пределите на доказване в процеса, за да се обезпечи и правото на защита на
подсъдимия.
В
производството по наказателни дела от частен характер, частната тъжба изпълнява
функцията на обвинителен акт, какъвто има по делата от общ характер, съответно
предназначението ѝ е да очертае предмета на доказване в следващия
наказателен процес от гледна точка на твърдените извършени престъпления и
участието на подсъдимия в тях. Поради това и за да бъде гарантирано в най-пълна
степен правото на защита на подсъдимия, следва тъжбата да съдържа описание на фактите
на извършеното деяние, времето, мястото и начина, по който то е извършено. Това
е необходимо и с оглед правилното определяне на правната квалификация на
деянието от съда, който има предвид деянието такова, каквото е описано в самата
частна тъжба, както и за това кой е компетентният съд, който да разгледа делото.
При наличие на твърдение за продължавано престъпление, какъвто е и настоящият
случай, в частната тъжба следва да се съдържа описание на фактите за всички
отделни деяния, включени в системата на чл. 26 НК. Същите следва да бъдат
самостоятелно индивидуализирани относно време и място на извършването им и
размера на евентуално причинените с всяко деяние вреди. Посочването на “начина”
на извършване на престъплението визира задължението да се опишат всички
известни факти около механизма на деянието, причинените вреди и причинно-следствения
процес, за да може подсъдимият в най-пълна степен да разбере в какво е обвинен,
респ. да организира защитата си.
В
настоящия случай в тъжбата и уточняващата молба са изложени твърдения най-общо,
че лицето, срещу което е подадена жалбата, ежедневно нарича тъжителките с
нецензурни думи, посочвайки три от тях. В подадената от тъжителката И.
уточняваща молба са конкретизирани три дати и два адреса, като обаче липсва излагане
на всички факти, позволяващи ясното и точно формулиране на обвиненията за всяко
от трите твърдени деяния. Въпреки дадените указания, отново не са посочени
относимите към всяко едно от деянията обстоятелства, а именно съдържанието на
конкретно изречените на всяка от твърдените дати изрази; лицето, срещу които е
бил насочен всеки от тях; мястото на извършване на всяко едно от деянията,
както и начина на извършването им, доколкото се твърди изразите да са били
отправени чрез викове и по телефон. Не става ясно и това кога, къде, по какъв
начин и срещу коя от двете тъжителки е бил насочен някой от конкретизираните изрази,
съответно кой, което обстоятелство е от съществено значение за съставомерността
на поведението на подсъдимия. Тук е мястото да бъде отбелязано и отчетеното от
районния съд обстоятелство, че частният тъжител Я. Т.не е изпълнила указанията,
дадени в разпореждането на съда. Всички молби по делото и жалбата, по повод на
която е образувано настоящото производство, са подадени единствено от частния
тъжител Е.И., поради което и предмет на проверка от въззивната инстанция е
прекратяването единствено по отношение на извършените спрямо последната деяния.
При така формулираното обвинение, обаче, такова разграничение не би могло да се
направи. Поради изложеното до тук въззивният съд намира за неоснователни
изложените в жалбата възражения, че са изпълнени всички указания на съда, тъй
като въпреки формалното посочване на съставомерните обстоятелства, отново не са
ясни относимите факти, срещу които следва да се защитава подсъдимият.
С
оглед на гореизложеното и достигайки до извод за правилност и законосъобразност
на атакуваното разпореждане, необосновани се явяват твърденията на частния
тъжител И., изложени пред въззивния съд, че първият съдебен състав неправилно е
приел, че не са изпълнени дадените указания, в резултат от което е постановил и
разпореждането, предмет на въззивна
проверка.
В
резултат на така констатираните пороци, от които страда депозираната тъжба, с
нея не са изпълнени изискванията на чл.81 НПК, поради което са налице
основанията на чл.250, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.5, т.2 НПК, за
прекратяване на образуваното по нея наказателно производство, което е било и
сторено от първостепенния съд.
Въззивният
съд като съобрази, че при образуване на ВЧНД № 4866/2018 г. по описа на СГС,
НО, XV възз. с-в, тъжителката не е представила доказателства
за платена държавна такса в размер на 5 лева, съгласно разпоредбата на чл.14 от
ТАРИФА №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, според
която за частни жалби по наказателни дела от частен характер, се събира
държавна такса в размер на 5 лева, то Е.И.И. следва да бъде осъдена да заплати
сумата от 5 лева, представляваща държавна такса, за образуваното въззивно
наказателно частно дело.
По изложените съображения и на основание чл.
250, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, във вр.чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, вр. чл. 334, т.
6, вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 14.09.2018г., постановено по НЧХД №
2169/18г. по описа на СРС, НО, 147-ми състав,
с което на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК е прекратено
наказателното производство, водено срещу И.Д.Б..
На
основание чл.14 от ТАРИФА №1 към Закона за държавните такси за таксите,
събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на
правосъдието, ОСЪЖДА Е.И.И. да
заплати по сметка на СГС сумата от 5 лв. /пет лева/, представляваща
държавна такса за образуваното въззивно наказателно частно дело, като и сумата
от 5 лв. /пет лева/, представляваща
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.