Р Е Ш Е Н И Е
№ 162 07.05.2019 година
гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО гражданско
отделение,
пети състав
на ……..…петнадесети април………….…
две хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно заседание, в следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
С участието на секретаря……Радостина Кабадалиева…………………...…..….
И прокурора ………………………………..………..………………………...……
като разгледа докладваното от съдия Петкова….……..….………….…………..
гражданско дело ……….№ 652 по описа за
2018 година..………………..……,
За да се произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба, подадена
от М.К.И. с ЕГН **********, с
която срещу М.Д.В. с ЕГН ********** се
предявяват обективно кумулативно съединени искове за обявяване
недействителността (нищожността) като привиден на сключения между страните договор
за
прехвърляне на собственост срещу задължение на приобретателя
да престира на прехвърлителя
издръжка и гледане, обективиран в НА № 107, том III,
дело № 311/ 22.06.2016г на нотариус при PC Хасково, с който ответницата е прехвърлила на
ищцата правото на собственост върху ¾ идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 77195.714.16.2.33 по кадастралната карта на
АГКК, одобрен със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006г на ИД на АК с административен
адрес: гр.Х.,ул.С.п.№ **.вх.*ет.*,ап.** с предназначение на обекта: жилище,
апартамент, на едно ниво, целият с площ от 104.30 кв.м., със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж: 77195.714.16.2.34; под обекта:
77195.714.16.2.28 и над обекта: 77195.714.16.2.38, като самостоятелния обект се
намира в сграда с идентификатор 77195.714.16.2, построена в Поземлен имот с
идентификатор 77195.714.16, ведно с прилежащите : избено помещение № 11, с площ
от 15.18 кв.м., при граници и съседи: запад-мазе № 12 собственост на Н.И.Г.И. Г.
и Д.Н.Г.; север - коридор; изток- мазе № 23- собственост на Д.Н.М. , юг-ул.С.п.
и ведно с таванско помещение № 11, с площ от 14,61 кв.м.,при граници:
запад-таван № 12- собственост на Н.И.Г.И. Г. и Д.Н.Г.; север -коридор; изток-
таван № 25- собственост на Т.П.П., юг- ул.С.п., ведно
с 3, 798% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж върху имота; и за разкриване на относителната симулация и обявяване за
действително на прикритото съглашение, за което ищцата твърди, че е договор за
дарение на същия имот.
Ищцата твърди, че с нотариален акт № 081, том XIII, дело 1095/21.12.2005
година на нотариус № 353 К.Г., тя и съпругът ѝ М.К. И. били признати за
собственици на жилище, представляващо самостоятелен имот в сграда с идентификатор
77195.714.16.2.33, с административен адрес: гр.Х.,ул.’’С. п.” № **, вх. *, ет.*,
ап.**, с площ от 104.30 кв.м., описан в ИМ по граници и съседи, ведно с
прилежащите избено помещение, таванско помещение и 3, 798% идеални части от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имот с
идентификатор 77195.714.16. Съпругът на ищцата бил починал на 10.03.2014
година. След неговата смърт ищцата, като преживяла съпруга, станала
съсобственик на 3/4 ид.части от
описаният имот, а синът ѝ М.И. - на 1/4 ид.части
от същия.
След смъртта на съпруга на ищцата, ответницата започнала
да я посещава редовно. Започнала да я убеждава в недобросъвестност на сина
ѝ и съществуваща опасност да остане без имот и пари в банката. Уверила
ищцата, че единственият начин да се предпази бил – ищцата да ѝ прехвърли
имуществото си. Така, в продължение на една година и под давление на
ответницата, ищцата ѝ дала - на 04.03.2015 година - 4000 лева, а на
01.10.2015 година - 42 498,71 лева. Освен това, на 02.10.2015 година страните сключили договор, обективиран
в нот.акт № 46, том V, дело № 625/02.10.2015г
на нотариус № 081 Хр.К.. Поради неизвестни за ищцата причини сделката била
оформена като договор за прехвърляне на процесния недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане. Ищцата твърди, че по силата на този договор
ответницата само привидно станала собственик на притежаваните от ищцата
¾ идеални части от процесния апартамент, като целта на ищцата била – да
се предпази от посегателствата от страна на сина ѝ върху същата част от
имота, до нейната смърт. За това свое действие ищцата не била уведомила никого,
а ответницата Д. се задължила устно - в избрания от ищцата момент да ѝ
прехвърли обратно нейните ¾ ид.части от имота.
Ищцата настоява, че при сключването на договора и двете страни нямали намерение
да сключат алеаторен договор за издръжка и гледане, а
такъв за дарение, като водещият мотив на ищцата бил – да не се създават никакви
насрещни престации, за да няма такива престации и при връщането на имота. След като получила облагите,
ответницата престанала да ѝ се обажда и ищцата се притеснила. Още повече,
че поведението на сина ѝ не давало повод да се притеснява за целостта на
имуществото ѝ. В този период от време ищцата не търсела, нито получавала грижи и издръжка от ответницата,
като считала, че те нямат такава уговорка. Едва осем месеца по-късно, на
22.06.2016 година, с нот.акт № 107, том 111, дело № 311/ 22.06.2016г на нотариус № 081 Хр.К., ищцата успяла да си върне
собствеността върху процесните 3/4
ид.части от имота, като при подписването на
нотариалният акт била уведомена, че си получава имота без реално да поема
каквито и да било задължения. Отново поради неизвестни за нея причини договорът
бил оформен не като дарение, а като такъв за издръжка и гледане. Ищцата
настоява, че при сключването на атакувания договор и двете страни били с ясното
съзнание, че ответницата ѝ дарява обратно, изцяло безвъзмезно това, което тя ѝ била дарила първоначално,
както и че въпреки описаното в НА, ищцата нямала задължение да престира на ответницата издръжка и гледане. В подкрепа на
твърденията си за липса на воля за сключване на алеаторен
договор ищцата изтъква, че ответницата била почти 10 години по-млада от нея,
здрава и трудоспособна. Не било житейски и морално оправдано - 84 годишна
пенсионерка с множество заболявания и многократно хоспитализирана в МБАЛ - Хасково,
на края на житейския си път да се задължава да полага грижи и издръжка за
по-млад, здрав и трудоспособен човек. Именно поради тези обстоятелства ищцата
не била допускала, че с подписването на втория нотариален акт тя реално се
задължава да гледа и издържа ответницата. Подписвайки нотариалния акт от 22.06.2016
година тя единствено била уведомена, че си връща собствеността върху
апартамента, който ѝ се дарява.
С тези фактически твърдения ищцата обосновава извода си,
че на основание чл. 26 ал. 2 предл. 5-то ЗЗД процесната сделка е нищожна като привидна, сключена при
относителна симулация по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и прикрива договор за дарение. В
същото време счита, че по отношение на прикритата сделка са налице всички
условия за нейната валидност и тя може да бъде прогласена от съда за
действителна и съответно да породи предвидените с нея правни последици, а именно
- възстановяване на собствеността ѝ. С тези и останалите доводи, изложени
в исковата молба и уточнени с молба вх. № 9275/06.11.2018 година, ищцата моли
съда да постанови решение, с което да обяви привидната сделка за нищожна, да
приложи правилата за прикритата сделка – дарение и да я обяви за валидна.
В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК, адв. В.Д. *** - особен представител на ответницата М.Д.В., подава писмен отговор. Намира и
двата предявени иска за допустими, но неоснователни. Оспорва заявеното от
ищцата основание за нищожност на договора – привидност. Оспорва и наличието и
действителността на твърдяното прикрито съглашение – договор за дарение.
Изразява становище за действителност на сключения договор за прехвърляне на
собствеността срещу задължение за издръжка и гледане. Настоява, че страните не
са обвързани с прикрито съглашение и моли съда да отхвърли предявените искове.
В хода на делото,
ответницата М.Д.В. се явява лично и с упълномощен адвокат П.. На първо място
изразява становище за недопустимост на предявените искове. Счита, че за ищцата
не е налице правен интерес от обявяване нищожността на процесната
сделка, тъй като това няма да донесе на ищцата полезни последици. Оспорва
исковете и като неоснователни. Настоява, че страните по договора са били наясно
с вида и характера на сделката и волята им била да се обвържат именно с договор
за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане.
Хасковския
окръжен съд, като съобрази становищата на страните и след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Видно
от нотариален акт № 081 т. 13 рег. № 8597 дело 1095/2015 година на нотариус К.Г.,
ищцата М.К.И. и съпругът ѝ М.К. И. (бивш жител ***) са били признати за
собственици на апартамент № 11, находящ се в жилищен
блок на ЖСК „Т. к. – *“, в гр.Х., ул. „С. п.“ № ** Ищцата твърди, а ответницата
не оспорва – на 10.03.2014 година съпругът на ищцата е починал, като по силата
на наследяването и в резултат на прекратяване на СИО, ищцата И. е станала
собственик на ¾ идеални части от този апартамент. Останалата ¼
идеална част е получил по наследство синът ѝ М.И..
От
събраните по делото гласни доказателства в допустимата им част ( св. Л.С., св. Р.Х.,
св. И.С., св. П.Н.) става ясно, че след смъртта на Михаил И., ищцата се е
сближила с ответницата М.Д.В. – нейна братовчедка, също живуща ***. Едновременно
с това, у ищцата се е породило недоволство относно поведението на сина ѝ М.И.,
както и опасение относно целостта на имуществото ѝ (в тази насока -
обясненията на ищцата, дадени на основание чл. 176 ГПК, показанията на св. Х.К.).
Поради това и доверявайки се изцяло на
братовчедка си М.В., на 01.10.2015 година ищцата ѝ превела по банков път
сумата 40 000 лева, с уговорка да я върне при поискване. А освен това, в
периода 04.03.2015 година – 01.10.2015 година ищцата е предоставила на
ответницата паричен заем, като общият размер на получените от ответницата суми
е възлизал на 46498, 71 лева. Това обстоятелство се установява от прието като
доказателство по делото Решение № 50/08.02.2018 година, постановено по гр.д. №
1943/2017 година по описа на РС-Хасково, влязло в законна сила на 26.02.2018
година като необжалвано, както и от материалите на приложеното гр.д. №
1943/2017 година по описа на РС-Хасково.
Наред с това, на 02.10.2015 година, с нотариален акт № 46 том 5 рег. №
4407 дело № 625/2015 година на нотариус Х.К., между ищцата И. и ответницата В.
е бил сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане. Няма спор относно това, че описаният в нотариалния акт
апартамент е идентичен с този по нот.акт № 81/2005
година. По силата на сделката, М.К.И. е прехвърлила на М.Д.В. своите ¾
идеални части от процесния недвижими имот, срещу което М.Д.В. е поела
задължение за в бъдеще за издръжка и гледане на прехвърлителката.
След
сделката, отношенията между ищцата и ответницата се влошили (св. Р.Х., св. П.Н.)
и М.И. се обърнала към адвокат Л.С. (свидетел по делото), с цел да получи помощ
за връщането на предоставените на ответницата парични суми. Тъй като през
продължителен период от време ответницата отказвала да върне парите, М.И.
подала жалба в Районна прокуратура – Хасково и била образувана преписка вх. №
2241/2016 година. В резултат на това , ответницата е върнала на ищцата
41 200 лева, но останала да дължи 5298, 71 лева. (Решение по гр.д. №
1943/2017 година на ХРС). Така се е стигнало до образуване на исково
производство за връщане на заетата сума и с решение № 50/08.02.2018 година М.Д.В.
е била осъдена да заплати на М.И. сумата 4800 лева.
Освен това, ищцата И. се е обърнала към нотариус Х.К. (свидетел по
делото) с искане за нотариално оформяне на сделка за прехвърляне собствеността
върху процесния недвижим имот (принадлежащите на И. идеални части) от
ответницата на ищцата. Нотариус К. е разяснила на ищцата два способа за
прехвърляне на собственост – с алеаторен договор за
издръжка и гледане и договор за дарение, обяснила е същността на сделките и
разликите между тях, както и разликата в дължимите в двата случая такси (св. К.).
На 22.06.2016 година при нотариус К. са се явили двете страни по настоящото
дело, които са сключили договор за прехвърляне на процесния недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № 107 т. 3 рег. № 2569 дело № 311/2016 година. Именно това е
сделката, за която се претендира относителната симулация. По силата на
договора, М.Д.В. е прехвърлила на М.К.И.
правото
на собственост върху ¾ идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 77195.714.16.2.33 по кадастралната карта на АГКК, одобрен със
заповед № РД-18-63/ 05.10.2006г на ИД на АК с административен адрес: гр.Х.,ул.С.п.№
***.вх.*,ет.*,ап.** с предназначение на обекта: жилище, апартамент, на едно
ниво, целият с площ от 104.30 кв.м., със съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същият етаж: 77195.714.16.2.34; под обекта: 77195.714.16.2.28 и
над обекта: 77195.714.16.2.38, като самостоятелния обект се намира в сграда с
идентификатор 77195.714.16.2, построена в Поземлен имот с идентификатор
77195.714.16, ведно с прилежащите : избено помещение № 11, с площ от 15.18
кв.м., при граници и съседи: запад-мазе № 12 собственост на Н.И.Г.И. Г. и Д.Н.Г.;
север - коридор; изток- мазе № 23- собственост на Д.Н.М. , юг-ул.С.п. и ведно с
таванско помещение № 11, с площ от 14,61 кв.м.,при граници: запад-таван № 12-
собственост на Н.И.Г.И. Г. и Д.Н.Г.; север -коридор; изток- таван № 25-
собственост на Т.П.П., юг- ул.С.п., ведно с 3, 798%
идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж
върху имота. Срещу това, М.К.И. е поела задължението за в бъдеще за издръжка и
гледане на прехвърлителката М.Д.В., като ѝ
осигурява храна, отопление, грижи при немощ и болест, било лично или чрез трето
лице, да ѝ обезпечи сносен и спокоен живот, докато е жива и доколкото
нейните собствени средства не са достатъчни за това.
За
да стигне до тези фактически изводи, съдът кредитира събраните по делото гласни
доказателства, но само в частта им, извън обстоятелствата, касаещи разкриване
привидността на атакуваната сделка. В тази част показанията на свидетелите са
практически еднопосочни, не се опровергават взаимно и намират опора в представените
от страните писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните
правни изводи:
Предявени са
два обективно кумулативно съединени иска с правна квалификация
чл. 26
ал. 2 предложение 5-то от ЗЗД и чл. 17 ал. 1 ЗЗД. Исковете за обявяване привидността по чл. 26 ал. 2 ЗЗД
и за разкриване на симулацията по чл. 17 ЗЗД
имат различен предмет: единият - нищожността на явната сделка, а другият –
обвързващата сила на прикритото съглашение. От материално-правна страна
разпоредбата на чл. 17 ЗЗД
урежда съотношението между привидната и прикритата сделка. Претенцията за недействителност (нищожност) на процесната сделка е основана на твърдението
на ищеца
за привидност при условията на относителна симулация, при която дисимулирана (прикрита) сделка е договор за дарение.
Неоснователно е възражението на
ответницата за недопустимост на исковете. За ищцата съществува правен интерес
да отрече поемането от нейна страна на задължение за издръжка и гледане на
ответницата, като същевременно с това – да запази транслативния
ефект на атакуваната сделка, чрез която имотът е прехвърлен в нейния патримониум. Друг е
въпросът, че ако се установи, че дисимулираната сделка
е дарение, то по силата на закона за надарения също съществуват определени
задължения. Но те не са пълен еквивалент на тези, които получателят на
имуществото поема с алеаторния договор за издръжка и
гледане. Поради това тази положителна предпоставка за допустимост на исковете е
налице и те следва да бъдат разгледани по същество.
За привидната/симулативната/сделка
е характерно, че страните по нея извършват външни волеизявления, които по
съдържание и форма отговарят на изискванията за даден вид сделка, като заедно с
това се уговарят, че не желаят правните последици на сделката. Зад обективираните външни изявления липсва адекватно вътрешно
волево решение и липсва волеизявление, насочено към пораждане на определеното
правно действие. Вътрешната воля на участниците в симулативната
сделка е да не се породят правните последици, които съответстват на външното
изявление. Относителна симулация се използва, когато страните желаят да се
породят правните последици на една действителна сделка между тях, но имат
интерес третите лица да не знаят за нея, породи което сключват симулативната сделка, за да прикрият желаната от тях
действителна правна сделка.
В случая, релевантна
и в предмета на доказването на възражението за относителна симулация е именно
вътрешната воля на страните по делото, участници в симулативната
сделка, да не се породят правните последици на алеаторния
договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане. В
уточняващите молби процесуалният представител на ищцата претендира, че дисимулираната сделка е дарение, но самата ищца настоява,
че действителната воля на участниците в сделката е била „връщане“ на
собствеността – безвъзмездно и без всякакви задължения от страна на И., какъвто
прехвърлителен способ не е предвиден в правото.
При
предявен иск за разкриване на относителна симулация, какъвто е настоящият, доказването
е в тежест на ищеца. Именно в тази насока са и указанията, които съдът даде на
ищцата И. с доклада си по чл. 146 ГПК, при разпределение на доказателствената
тежест. В това число, на ищцата бе напомнено, че доказването следва да се
проведе с допустими доказателствени
средства, като се имат предвид установените в чл. 164 и чл. 165 ГПК ограничения
относно свидетелските показания. Това е така, защото ищцата И. е страна по
атакуваната сделка и за нея е налице ограничението за установяване на
привидността на атакувания алеаторен договор със
свидетелски показания.
Изключение от това правило е
предвидено в хипотезата на чл. 164 ал. 2 изр. 1 ГПК – недопустимостта може да
бъде преодоляна с представяне на т.нар. „обратно писмо“. За характера и доказателствената сила на обратното писмо е формирана
трайна и непротиворечива съдебна практика (н.п. Решение № 763/04.02.2011 година
по гр. дело № 356/2010 г. на Трето ГО на ВКС). Обратното писмо по чл. 165 ал. 2 от ГПК е разпоредителен документ, нарочно съставен за разкриване
привидността на сделката. За да има характера на пълния обратен документ, същият
следва да съдържа писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на сделката и действителната им воля. Действително,
в практиката се приема, че е без значение моментът на съставянето му – преди,
след или заедно с явния договор. Когато обратното писмо доказва привидността на
явната сделка и разкрива съдържанието на прикритата, то е достатъчно за
признаване на симулацията и други
доказателства не са необходими на позоваващата се страна, нито – допустими за
оспорващата, защото би се стигнало до опровергаването му със свидетелски
показания – чл. 133, б.
"д" от ГПК (отм.). От процесуалноправна гледна точка, само
в случаите, когато обратното писмо, подписано от страна по договора, има
достоверна или безспорна дата, преди или към датата на сключването на договора,
същото по несъмнен начин установява, че изразената в обратното писмо за
разкриването на симулацията е действителната
воля на страните по договора към момента на сключването му, без да бъдат
злепоставени правата и интересите на третите лица. Когато обратното писмо няма
достоверна или безспорна дата, когато е съставено непосредствено преди
предявяването на иска за разкриването на симулацията,
както и при други подобни обстоятелства, при които могат да възникнат
основателни съмнения, че обратното писмо е подписано с оглед злепоставяне на
правата и интересите на третите лица, обратното писмо е непротивопоставимо
на третите лица, а има по отношение на тях значението само на начало на писмено
доказателство, респ. – и на предпоставка за допускане и на свидетелски
показания по чл. 165, ал. 2 от ГПК, които да бъдат преценени от съда в съвкупност с този обратен (в
отношенията само между страните по договора) документ, наред и с всички
останали събрани по делото доказателства, във връзка с разкриването
привидността на договора (в този смисъл
– Решение № 299/22.10.2014 година по гр. д. № 7298/2013 година, Четвърто ГО на
ВКС).
В случая, по делото не се
представя писмен документ, който да може да бъде ценен като „обратно писмо“.
Действително, наименованието на документа не може да има приоритет пред неговото
съдържание и в този смисъл обратният документ по чл. 165 ал. 2 ГПК не е
задължително да бъде наименован „обратно писмо“. Но
ищцата, в чиято доказателствена тежест е доказването,
не представя какъвто и да било писмен документ, който да бъде разглеждан поне
като начало на писмено доказателство. В
тази насока ищцовата страна моли съда да не разглежда
атакуваната сделка изолирано, а в съвкупност със сключения с нотариален акт №
46/2015 година договор. Но съдържанието на договора от 02.10.2015 година, респ.
нотариалния акт, по никакъв начин дори не навеждат на мисълта за симулативност на бъдещата
сделка от 22.06.2016 година за
„връщането“ на имота. Липсва и документ, удостоверяващ изявлението на
ответницата пред държавен орган, което да прави вероятно твърдението за
привидността на постигнатото съгласие за сключване на алеаторен
договор за прехвърляне собствеността върху недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане. В материалите на гр.д. № 1943/2017 година също не се
съдържа изявление на ответницата Д., което да потвърди или поне да даде индиции за прикриване на дарение чрез сключване на
процесния алеаторен договор. Същото се отнася и за
материалите на преписка вх. №
197000/9006/2106 година по описа на РУ-Хасково. В тях се съдържат две писмени
обяснения на М.В.Д., но в тях са изложени само обстоятелства за паричните
взаимоотношения между М.И. и М.Д., не и досежно процесния
недвижим имот, а още повече относно атакуваната сделка от 22.06.2016 година. В
настоящото производството ответницата не признава иска, а напротив – настоява,
че целта на страните е била да се обвържат с договор точно така, както е
визирано в нотариален акт № 107/2016
година. Поради това съдът приема, че законовото ограничение за допустимостта на
свидетелски показания за разкриване на относителната симулация и за
установяване на действителната воля на страните не е преодоляно. Съответно,
събраните по делото гласни доказателства в тази част са недопустими, не следва
да се обсъждат и не са годни да обосноват правните изводи по съществото на
спора.
На основание чл. 176 ГПК ищцата М.К.И. дава обяснения по делото, в които поддържа твърдението си,
че е прехвърлила както жилището си, така
и паричните спестявания през 2015 година, с цел ответницата М.Д. да предпази
имуществото ѝ от завземане от страна на сина ѝ М.И.. Впоследствие
била осъзнала какво е направила и поискала имуществото ѝ да бъде върнато.
Така че атакуваната сделка била извършена единствено за връщане на
собствеността върху недвижимия ѝ имот. Категорично отрича да е знаела, че
срещу прехвърлената собственост поема задължение за издръжка и гледане на
ответницата, нито имала воля за това. Обясненията в този смисъл, обаче, остават
изолирани от доказателствения материал и са напълно
недостатъчни за да се приеме искът за доказан. Доказването на относителната
симулация следва да бъде пълно, като е допустимо да се извърши и само с косвени
доказателства, но при условие – същите да формират такава система от доказателствени факти, които да създават сигурност, че
фактът, относим към симулативността на волеизявленията, се е осъществил (н.п. Решение № 31 по гр.
д. № 502/2011 ггодина,
3 ГО, ВКС).
Поради гореизложеното се налага да се приеме,
че изискуемото доказване не е проведено успешно и предявените искове, като
недоказани, а от там – и неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищцата следва да
заплати на ответницата сумата от 300 лева - заплатено възнаграждение за един
адвокат, съгласно представения договор за правна помощ. Предвид отхвърлянето на
иска, претенцията на ищцата за разноски се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран така, съдът
Р е ш и:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.К.И. с ЕГН ********** ***, с посочен
по делото съдебен адрес:*** срещу
М.Д.В. с ЕГН **********, с посочен по делото адрес ***, обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 26 ал. 2 предложение 5-то от ЗЗД и чл. 17 ал. 1 ЗЗД за обявяване недействителността
(нищожността) като привиден на сключения между страните договор за прехвърляне на
собственост срещу задължение на приобретателя да престира на прехвърлителя
издръжка и гледане, обективиран в НА № 107, том III,
дело № 311/ 22.06.2016г на нотариус при PC Хасково, с който ответницата е прехвърлила на
ищцата правото на собственост върху ¾ идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 77195.714.16.2.33 по кадастралната карта на
АГКК, одобрен със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006г на ИД на АК с административен
адрес: гр.Х.,ул.С.п.№**.вх.*,ет.*,ап.** с предназначение на обекта: жилище,
апартамент, на едно ниво, целият с площ от 104.30 кв.м., със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж: 77195.714.16.2.34; под обекта:
77195.714.16.2.28 и над обекта: 77195.714.16.2.38, като самостоятелния обект се
намира в сграда с идентификатор 77195.714.16.2, построена в Поземлен имот с
идентификатор 77195.714.16, ведно с прилежащите : избено помещение № 11, с площ
от 15.18 кв.м., при граници и съседи: запад-мазе № 12 собственост на Н.И.Г.И. Г.
и Д.Н.Г.; север - коридор; изток- мазе № 23- собственост на Д.Н.М. , юг-ул.С.п.
и ведно с таванско помещение № 11, с площ от 14,61 кв.м.,при граници:
запад-таван № 12- собственост на Н.И.Г.И. Г. и Д.Н.Г.; север -коридор; изток-
таван № 25- собственост на Т.П.П., юг- ул.С.п., ведно
с 3, 798% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж върху имота; и за разкриване на относителната симулация и обявяване за
действително на прикритото съглашение (дарение) – като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА М.К.И. с ЕГН ********** ***, с посочен по делото
съдебен адрес:*** да заплати на М.Д.В.
с ЕГН **********, с посочен по делото адрес ***, сумата 300 лева – деловодни
разноски за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд - гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия: