Решение по дело №56200/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 август 2023 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20221110156200
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13846
гр. София, 11.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110156200 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

11.08.2023 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и втори юни две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №56200 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл.139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД.
1
В законен срок в съда е постъпила искова молба от ......, ЕИК ....., със седалище и адрес
на управление: гр........., представлявано от .......- Изпълнителни директори, срещу В. К. П.,
във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с която се претендира да се установи
със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответницата на следните суми:
сума от 2 919,37 лв., представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия
за обект, находящ се в гр. ......, аб. № ...., за отчетен период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда- 29.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, сума от 372,72 лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г., сума от
14,71 лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2020 г., и сума от 2,85 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
01.12.2018г. до 09.11.2021 г., като за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №68149/2021г. на СРС, 165 състав. Претендират се
разноски.
Ответницата, редовно уведомена на 02.12.2022 г., не подава отговор на исковата молба
в срока по чл. 131 ГПК. В депозираното по ч.гр.д. №68149/2021 г. на СРС, 165 състав,
възражение по чл.414 ГПК ответницата е посочила, че не живее в процесния топлоснабден
имот и не е ползвала услугите на ищцовото дружество.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение ....
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са препис на Договор за продажба на недвижим имот
по реда на Наредбата за държавни имоти в полза на ....., като видно от удостоверение за
наследници последният, починал на 16.03.1998г., е оставил за свои наследници децата си В.
П. и .....
Представен е препис на нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот от
15.07.2020г., с който В. П. и ...., като съсобственици на по ½ ид.ч. от правото на собственост
върху процесния имот, се разпореждат с правото на собственост в полза на трети за делото
лица, както и протокол за въвод във владение на купувачите от 28.07.2020г.
Видно от молба- декларация от 23.10.2000г. .... е направил искане за откриване на
партида на негово име за горния имот, на 15.01.2018г. е подал възражение за погасени по
давност задължения, както и на 29.10.2018г. е сключил споразумение с ищеца за
разсрочване на задължения, част от които са включени в процесния период.
Представено е заключение по съдебно- техническа експертиза, съгласно което през
процесния период в имота не са били налице монтирани отоплителни тела, като е
начислявана ТЕ за БГВ по показанията на 2 бр. водомер, с поставени ИРРО. Начислена е
сградна инсталация, както и ТЕ за щранг- лира в банята по максимална специфична
мощност, като отоплително тяло без уред за отчет.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
Ползването на топлинна енергия се изразява в отделянето на топлина в определено
пространство и поради това ответната страна дължи заплащане само на ТЕ, използвана
лично от нея. На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. В тълкувателната си практика ВКС
приема, че изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С
Тълкувателно решение №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито
горното законово правило, като се приема, че собствениците или титулярите на
2
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно
правоотношение между ищеца и трето лице- ползвател. Приема се, че партидата посочва
задълженото лице за съответния имот, като при ненадлежно изпълнение на задължението на
етажния собственик да посочи титуляр на партидата се прилагат правилата на ЗЕ за
определянето на задължения за ТЕ потребител. Видно от ангажираните доказателства по
делото е, че братът на ответницата е приет за клиент на топлинното предприятие, като
същият е подал за това съответната декларация. В негова тежест са и издадените фактури по
делото. Последният е страна по сключено споразумение с ищцовия топлинен доставчик,
както и е подал възражение за погасяването по давност на задължения. Не е налице и
подадено възражение от Г. Атанасов срещу издадената заповед за изпълнение по
заповедното дело. Няма данни за новонастъпило впоследствие обстоятелство, което да
променя задълженото за ТЕ лице. Притежаваната от ответницата идеална част от вещното
право върху имота към процесния период не е в състояние да обоснове възникване на
качеството „потребител на ТЕ“ при наличие на надлежно изпълнена процедура за
посочването на такъв от другия съсобственик на имота, който видно от доказателствата по
делото е упражнявал надлежно правата си и е защитавал интересите си. С оглед на горното,
за неоснователни следва да се приемат предявените искови претенции на това основание.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към определена фирма за дялово
разпределение, поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила
суброгация в правата на третото лице- помагач по делото, което отрича да е извършвал
топлинно счетоводство в процесния имот и съответно възникването на право на регрес
спрямо ответника.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страната, в чиято полза е решено
делото, да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора не следва да се присъждат
разноски в полза на страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление:
гр........., представлявано от .....- Изпълнителен директор, срещу В. К. П., ЕГН:**********,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от общо 2 919,37
/две хиляди деветстотин и деветнадесет лева и тридесет и седем стотинки/ лв.,
представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, за обект, находящ се
в гр......., аб. №...., за отчетен период: 01.05.2018г.- 30.04.2020г., сума от 372,72 /триста
седемдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/ лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода: 15.09.2019г.- 09.11.2021г., сума от 14,71 /четиринадесет лева и
седемдесет и една стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода:
01.10.2018г.- 30.04.2020г. и сума от 2,85 /два лева и осемдесет и пет стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 01.12.2018г.- 09.11.2021г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №68149/2021г. по
описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на ..., като трето лице- помагач на страната на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
3
страните.
Да се връчи препис от решението на страните и на третото лице- помагач.


Районен съдия:








Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4