М  О  Т  И  В  И

 

            Към присъдата  по НОХД  № 776/2013 год.на КРС ,  ІV н.с.

 

 

         Районна Прокуратура – К. е повдигнала обвинение против подсъдимия  М.И.Р. ,за това че: На 04.02.2013г., по път І-6, км.268+100м., в участъка между гр.К. и с.В.Л., обл.П., е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мазда” модел „3” с регистрационен № **********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно - 1.90 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол от химическа експертиза № 91/05.02.2013г. Престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

       Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимия Р.  да се наложи наказание Лишаване от свобода за срок от 9 месеца , чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години. Пледира се и за налага на допълнителното наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца.  

        Подсъдимият М.  Р.   не се признава за виновен по повдигнатото обвинение , но дава обяснения , като лично и чрез защитника си адвокат С. твърди ,че не извършил престъплението, за което е обвинен. Излага се защитна позиция , като се твърди , че друго лице , а именно приятелката на Р. – М.В. е управлявала автомобила. Заема се становището , че от събраните  доказателства не може да се обоснове  безспорен извод относно авторството и  вината на подсъдимия в извършването на престъплението и се пледира за оправдателен диспозитив.

       Съдът на базата и след анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

       Подсъдимият М.И.Р. е  роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, работи като портиер в „Титаниум” ООД гр.П.,осъждан, ЕГН **********. 

         На 04.02.2013г. малко след 01.00 часа подсъдимият М.И. *** пътувал сам по път І-6 , като управлявал лек автомобил „Мазда -3” с регистрационен № **********. По-рано същата нощ в гр.К., преди да потегли на път подсъдимият Р. употребил значително количество алкохол. Около 1,10 часа подсъдимият се движел с управляваният от него автомобил  с посока от гр.К. към с.В.Л., като на км.268+100м., намиращ се в участъка между посочените две населени места, на десен завой, той загубил контрол върху управляваното МПС, автомобила напуснал пътното платно вляво от пътя и се ударил последователно в крайпътни храсти и дървета. При пътнотранспортното произшествие били причинени, както наранявания по водача Р., така и материални щети по автомобила. Пътнотранспортното произшествие настъпило в близост до бензиностанция „Ивони”. Поради нощния час по пътя нямало движение на други автомобили.  Подсъдимият Р. излязъл от автомобила, чийто фарове останали да светят и по този начин Р. бил забелязан от работещите към този момент в бензиностанцията свидетели Е.И.Т. и П.С.П.. Те незабавно се запътили към  мястото на катастрофата и видели как Р. излязъл на пътя от мястото където бил катастрофиралият автомобил и отишъл към тях, като им обяснил, че бил катастрофирал и  поискал да сигнализират на тел.112 и да поискат изпращане  на линейка. Двамата свидетели го попитали дали има и друг пострадал при ПТП-то, при което подсъдимият  отговорил, че бил сам в колата. Св.Т. позвънила от своя телефон на тел.112 и съобщила за инцидента. Сигналът бил приет от Районен център 112 - гр.К. в 01.16 часа от номер **********. В 01.20 часа оператор от РЦ 112 избрал на посочения номер св.Т. и я попитал изрично има ли други пострадали при произшествието за да може да се координира изпращането на адекватна медицинска помощ. Това накарало свидетелката Т. отново изрично да попита подсъдимия  имало ли е с него в автомобила други лица, при което Р. отново отвърнал, че с него не е имало друг, а е бил сам.

         Междувременно подсъдимият Р. се обадил сам по собствения си мобилен телефон на приятеля си В.К. ***, казал му  че е катастрофирал и го помолил да дойде на посоченото място. В.К. от своя страна извикал св.М.С. да го закара до бензиностанция „Ивони”, като с тях тръгнала и приятелката на М. – свидетелката А.Ч.. Малко по-късно и тримата  свидетели К.,  С. и Ч. пристигнали до бензиностанция „Ивони”. Малко след тях пристигнали и патрулен автомобил от РУ "Полиция" гр.К. в екип Л.Г. и Х.В. и екип на „Спешна помощ”. С пристигане на линейката с медицинския екип, подсъдимия Р. се отправил направо към тях. С оглед на това, полицейските служители също отишли при тях, като поискали от Р. да предостави необходимите документи във връзка с управление на МПС –с воите лични и тези на автомобила. Той заявил, че не носи никакви документи . Пред полицаите подсъдимия  заявил, че не той бил управлявал автомобила, а неговата приятЕ.М.В.. Пред полицаите Р. първоначално не успял да даде смислено обяснение къде е приятелката му , но после започнал да твърди , че отишла в гр. П.  за да повика помощ. От поведението на М.Р. видимо личало, че същият бил употребил  алкохол. Предвид отвеждането му до ФСМП-К. за оказване на медицинска помощ поради нараняванията му, свидетелят Л.Г. информирал за случая дежурния на РУ "Полиция" гр.К. и свидетеля И.Т. ***, за да извърши проверка на М.Р. за употреба на алкохол. Полицейският служител няколко пъти изпробвал обвиняемия с техническо средство Дрегер 7510, но тъй като Р. имал множество рА.в областта на главата, не успял да направи качествена проба. Поради това на М.Р. била взета кръвна проба за изследване. За констатираните нарушения по ЗДвП., на водача М.И.Р. бил съставен акт за установяване на административно нарушение от 04.02.2013г.

       От протокола за химическа експертиза № 91/05.02.2013г. на Специализираната химическа лаборатория при „МБАЛ-П.” АД гр.П., е видно, че в пробите кръв, взети от подсъдимия М.И.Р. след произшествието , е доказано наличие на алкохол в кръвта 1.90 на хиляда.

       Подсъдимият  Р. е правоспособен водач за категориите „В” и „М” и има налагА.наказания по ЗДвП . 

        За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено  установена именно така описаната фактическа обстановка, която се установява от следните доказателствени средства , които съдът кредитира а  именно:   показанията  на свидетелите Е.Т. , П.П. , Л.Г. , И.Т. и Х. В. Съдът ползва и  писмените доказателства, събрани в досъдебното  производство и приложените в съдебното производство , прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствата .  При установяване на фактическата обстановка се ползваха и заключенията на изготвената СМЕ-за  и на Протокола за Химическа експертиза , които съдът кредитира в пълна степен като изготвени от вещи лица доказани специалисти в съответните области. Горните факти се установяват частично и от обясненията на подсъдимият М.Р. и от показанията на  свидетелите М.С. , В.К. и Ани Ч. , но само в  кредитираната им от съда част.

       В съдебно заседание подсъдимият Р.  дава обяснения, в които обаче отрича авторството и вината си в извършването на престъплението и  твърди различна от приетата от съда фактическа обстановка по отношение на главният факт , като  заявява , че през въпросната нощ на 04.02.2013 г. действително е употребил алкохол , но не той е управлявал автомобила , а приятелката му М.В. .  При така изложените обстоятелства става ясно, че  между събраните доказателствени материали се очертава противоречие досежно фактите, включени в предмета на доказване, от една страна между твърденията на подсъдимият и показанията на свидетелите , които са негови приятели, а това  са  В.К., М.С. и А. Ч.  и от друга страна показанията на непредубедените свидетелите  Е.Т. и П.П. , които са очевидци на събитията непосредствено след деянието , както и на полицейските служители  Л.Г. , И.Т. и Х. В.. След внимателен анализ на противоречията между тези гласни доказателства  съпоставени с останалите доказателствени материали и с оглед цялостния контекст на установената фактическа  обстановка съдът намира , че тези твърдения на подсъдимият са израз  на неговата защитна позиция и не отразяват вярно реалните факти по извършването на деянието. Твърдяната от подсъдимия защитна версия , че след тежкия инцидент и при видимото му тежко състояние - /целият е бил облян в кръв и е имал наранявания по главата/ е изпратил  приятелката си , да  отиде пеша до гр.К., като през нощта и зимна обстановка,  премине през планинския проход „Стражата” и то за да търси „помощ” в непознат за нея град, не само че звучи абсурдно и нелогично от житейска гледна точка , но се опровергава и от обективно установените факти свързани с местопроизшествието. Само   на няколко десетки метра от мястото на катастрофата се е намирал добре осветен и работещ търговски обект – бензиностанция „Ивони” в който са се намирали служителите Т. и П.. Р. след произшествието действително е бил в тежко състояние и е имал нужда от спешна помощ и ако действително М.В. е била участник в произшествието би било логично да потърси помощ там , а не да тръгва пеша за гр.К.. Още повече , че самият Р. без проблеми и сам е отишъл за да потърси  помощ на бензиностанцията  и нещо повече сам се е обадил по мобилния си телефон на своя приятел в гр.К. , нещо което някак си обезмисля  и лишава от каквато и да е логика изпращането на приятелката му до гр. К..  Самата свидетелка М.В. отказва да дава показания и да свидетелствува по тези обстоятелства , като се възползва от свидетелския имунитет по чл. 119 и чл. 121 от НПК . Твърденията на подсъдимия Р.  се опровергават от показанията на горните свидетели от първата  посочена група от съвкупния анализ на които следва безспорният извод ,че именно подсъдимият Р.  е  управлявал автомобила след употреба на алкохол , като е бил в пияно състояние, при което е претърпял ПТП и е реализирал и състава на престъплението по чл. 343 б ал.1 от НК.  В тази връзка съдът намира за достоверни показанията на непредубедените свидетели Елка Т. и П.П. , които са оказали помощ на Р. непосредствено след катастрофата. Същите виждайки състоянието му , а именно целият е бил облян в кръв,  изрично са го попитали дали има и друго пострадало лице, като от отговора на Р. са се убедили , че той е бил сам в колата. Същият въпрос изрично е бил поставен  и след обаждането на оператора от  тел.112 ,който изрично е попитал дали има и други пострадали лица при инцидента и подсъдимият Р. изрично е отговорил , че е бил сам. Тези данни категорично се установяват и приложената справка от „Национална система 112” и приложените към нея аудиозаписи на повикванията. Самите свидетели Т. и П. били  убедени , че е нямало друго лице , което да е пътувало с автомобила и и за тях този въпрос е бил напълно изяснен още към момента след инцидента. До същите изводи са достигнали и посетилите местопроизшествието полицейски служители Л.Г. и Х.В. , които също не заварили друг участник в инцидента освен  Р. при посещението им на место и след оглед на автомобила , местоположението и деформацията на шофьорската  седалка  и пораженията по купето достигнали до извода ,че именно Р. е управлявал автомобила. Самият той , първоначално се държал агресивно и започнал да твърди пред тях , че приятелката му М.В.  е карала колата , но първоначално защитната му позиция не е била добре изградена и не е можел да даде логично обяснение къде е тя , като първо заявил , че тя е заминала с автомобил за гр. П. за да търси помощ, а после казал ,че не знае къде е. Свидетелят В. заявява в показанията си , че при първоначалната беседа с пристигналите на място приятели на Р. , същите са му споделили , че са били заедно същата вечер в гр.К. и са употребявали алкохол, след което Р. *** и е катастрофирал. Едва по-късно версиите на свидетелите К., С. и Ч.  са синхронизирани със защитната позиция на подсъдимия и същите в показанията си като свидетели заявяват ,че от самият Р.  са разбрали, че приятелката му е управлявала автомобила. Никой от тях обаче не е възприел лично този факт , нито са видели М.В. на местопроизшествието, а всички заявяват , че са знаели това което им е казал самият подсъдим Р. по телефона. В действителност ако беше вярно това, че М.В. се е предвижвала пеша през нощта за гр. К., би следвало свидетелите С. , К. и Ч. да я срещнат по пътя, тъй като  са тръгнали по същото време с автомобил от гр. К. за мястото на произшествието. По тези причини съдът не кредитира в това отношение показанията на свидетелите К. , С. и Ч. . Същите не съдържат  преки , а производни доказателства  ,  поради което и не са годни да установят достоверно главния факт . К. преповтаря това , което му е казал подсъдимия Р. , като защитна позиция , а С. и Ч.  пък казват това, което им е препредал К.. Тъй като и тримата свидетели са в приятелски отношения с подсъдимия, съдът намира че показанията им в това отношение са недостоверни  и не отразяват вярно реалните обстоятелства по деянието , а  са дадени с цел да обслужат  защитната позиция на подсъдимия Р..  Действително  М.В. е била докарана от неизвестно лице няколко часа по късно направо в ФСМП-К. , където бил настанен подсъдимия  Р.. Пред полицейските служители тя заявила , че тя е карала автомобила , но полицаите Т. и Г. виждайки състоянието и , а именно – добре облечена , без никакви наранявания или зацапвани по дрехите и сравнявайки ги с тежестта на катастрофата, пораженията по автомобила и състоянието на М.Р., веднага се усъмнили във версията и. Според показанията на свидетеля Х. В. , при пристигането си в болницата М.В. е била облечена и нагласена „като за дискотека”. Съмненията на полицаите се затвърдили още повече ,тъй като при беседата с В. , същата не била наясно къде изобщо е възникнало произшествието и не могла да посочи никакви подробности , като например от коя страна на пътното платно е излязъл автомобила , което окончателно ги убедило ,че тя изобщо не е пътувала в  автомобила. Съдът кредитира показанията и на тримата свидетели – полицейските служители Т., Г. и В. , тъй като те се основават на лични възприятия на фактите за които се отнасят , освен това са логични , обективни и последователни и се намират в синхрон с обективно установените факти на местопроизшествието.  Ето защо на  базата на  доказателствата съдът  намира ,че лицето М.В. не е  управлявала горния автомобил към момента на произшествието и дори не е пътувала с него ,  а твърденията на подсъдимия в тази посока са неверни и са плод на  защитната му позиция. Съдът не кредитира и намира , че са недостоверни и  данните съдържащи се в представения от защитата едва в края на съдебното следствие  амбулаторен лист от 07.02.2013 г.,в който е отразено ,че на 04.02.2013 г. В. е прегледана в дома и .   На първо място те с в остро противоречие с обясненията на самият подсъдим  Р. , който твърди ,че  на целия следващ ден след произшествието с приятелката му В. са си почивали в дома му в П. и тя не е имала оплаквания и едва на следващия ден т.е. вече 05.02.2014 г. тя се оплакала от болки от катастрофата ,  след което е отишла в някъде в болница  , но не е идвал лекар в дома им . Това категорично не съответства на данните в представения   амбулаторен  лист. На второ място няколко часа след произшествието М.В. е била в центъра за спешна помощ в гр. К. , но няма данни да е търсила медицинска помощ или да се е оплакала от каквото и да е било неразположение, въпреки ,че е имала на разположение специализирани медицински лица. Не само това , но  и всички свидетели,  които са я видели свидетелствуват , че тя е изглеждала много добре и без никакви видими наранявания или видими данни за здравословни проблеми. При това положение отново изглежда нелогично , свидетелката да не е потърсила медицинска помощ , ако е имала нужда от такава, след като е била в специализирано здравно заведение ,  а вместо това  по- късно да бъде прегледана  в дома си и то общопрактикуващ лекар , който е констатирал  задоволително общо състояние. Самата свидетелка М.В. обаче , както се каза по-горе отказва да дава показания  по тези обстоятелства , както и да  свидетелствува.

        Ето защо и при така установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът намира , че с деянието си подсъдимият М.И.Р.   е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК. От обективна страна  подсъдимият Р.   на посочената дата 04.02.2013 г. е управлявал процесния автомобил след употреба на алкохол и с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда , а именно  1,90 на хиляда установено по надлежния ред.

         От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл, като е съзнавал  общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им.

         При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Съдът отчете като отегчаващи  вината обстоятелство наличието на  две предишни осъждания на подсъдимия и двете за  умишлено причинени телесни повреди , едната от които по  хулигански подбуди.  Като такова се прецени и сравнително високата концентрация от 1,90 промила значително надвишаваща  съставомерната граница от 1,2 промила.  Престъплението по чл. 343б ал.1 от НК, въпреки ,че не е „тежко” по смисъла на закона по принцип е наситено с висока степен на обществена опасност, предвид потенциалната опасност,  която представляват извършителите на този вид престъпления от увреждане на живота и здравето на околните , както и за причиняване на материални щети , още повече , че в конкретния случай тази опасност е била проявена и на практика , като подсъдимият  не само е реализирал престъплението , но и е причинил и ПТП.   За да определи справедливо наказание съдът се съобрази с горните обстоятелства , но като основен критерий прие степента на обществената опасност на деянието, която с оглед на сравнително  високата съставомерна концентрация и предвид настъпването на вредни последици от престъплението  извън съставомерните,  съдът счита  че е висока , а също и  прецени , че и самият подсъдим е личност със сравнително висока степен на обществена опасност. Ето защо съдът наложи  на подсъдимия наказание Лишаване от свобода, като го оразмери  малко над средния размер на предвидения  в закона диапазон  , а именно лишаване от свобода за срок от осем  месеца.  Съдът прецени, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на подсъдимият  не е наложително същият да изтърпи  реално така определеното наказание, а и са налице и останалите кумулативни предпоставки на чл.  66 ал.1 от НК, поради което отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години считано от влизане на присъдата в сила.

        На основание чл. 343Г, във вр.  с чл. 343 Б ал.1,  във вр. с чл. 37 ал.1 т.7 от НК, съдът наложи на подсъдимия  М.И.Р.  и допълнителното наказание – Лишаване от  право да управлява МПС  за срок от  една година и шест месеца.

       Според преценката на Съда двете наказания в съвкупност  като вид и размер се явяват съответни на степента на обществена опасност на деянието и дееца и най –добре биха  изпълнили целите на наказанието посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.     

        Причините за извършване на престъплението са липсата на чувство за отговорност от страна на подсъдимият по отношение на собствените му действия и постъпки и склонност към незачитане на установения и утвърден в страната правов ред и  конкретно на нормите регулиращи извършването на транспортната дейност.

         С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимият  Съдът  възложи направените по делото разноски в размер на 150 лв.

           По изложените мотиви  Съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

МТ