РЕШЕНИЕ
№ 384
гр. Враца, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, пети състав, в публично заседание на 11.10.2023 г. /единадесети октомври
две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
адм. дело № 481 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ вр. с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ /ЗОВСРБ/.
Образувано е по жалба на П.Г.С. ***, против Заповед № ЗРД-400/01.08.2023 г.
на Командира на военно формирование 54990, с която на основание чл. 241, чл. 242, т. 1 и чл. 244, т.
3 от ЗОВСРБ, вр. с чл. 136, ал. 1, ал. 2, чл. 13, ал. 1 и чл. 139,
ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ, на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „строго мъмрене“.
В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на
оспорената заповед, поради постановяването ѝ при допуснати нарушения на
предвидената в закона форма, съществени нарушения на процесуалните правила,
неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел, отменителни
основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК
Сочи се, че същата не е мотивирана и е издадена при непълно и неясно
описание на фактическата обстановка, като не е отчетено обстоятелството, че за
голяма част от визирания в заповедта период, не е изпълнявал длъжността
„началник на отделение“, друг служител го е замествал и поради това не е имало
как да упражни контрол на разнасянето на отпуските. Не е спазена и процедурата
по налагане на дисциплинарното наказание, като сочените пороци са ограничили
правото на защита на наказаното лице, лишавайки го от възможността да разбере в
какво конкретно нарушение е обвинен. Твърди, че не е извършил нарушение на
военната дисциплина на посоченото в заповедта правно основание.
В с.з. оспорващия поддържа изложените в жалбата съображения.
Ответникът - Командир на В. Ф. 54990, лично и чрез процесуалния си ст. ю.к.
И.Д. в съдебно заседание оспорва жалбата изцяло и иска отхвърлянето й като
неоснователна. В допълнително представени по делото писмени бележки излага
подробни съображения за законосъобразността на оспорената заповед. Заявява се,
че е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, след
доказано нарушение от страна на оспорващия, правилно посочена нарушена
разпоредба, като наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението.
По делото са приети писмени доказателства, представляващи дисциплинарната
преписка, образувана във връзка с издадената заповед за дисциплинарно
наказание.
Административният съд, като се запозна с доводите на страните и
доказателствата в дисциплинарната преписка и след служебна проверка на акта
съобразно задължението по чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Дисциплинарното производство е започнало във връзка с Протокол рег. №
3-535/07.04.2023 г., относно извършена от комисия проверка, за отчитането на
отпуските и компенсациите в 10-ти механизиран батальон, назначена със Заповед №
ЗРД-194/27.03.2023 г. на командира на Батальона. В хода на проверката комисията
е констатирала 26 броя неотразени или грешно отразени отпуски и компенсации на
военнослужещи и цивилни служители в книгите за отпуски на личния състав, за
периода от 01.10.2022 г. до 31.03.2023 г., сравнявайки ги със заповедите за
ежедневната дейност в батальона и 6 броя грешки при сравняване на книгите за
отпуск на личния състав на батальона за 2022 г. с тази за 2023 г.
С резолюция върху протокола командира на 10-ти механизиран батальон е
разпоредил комисията да продължи своята работа като извърши проверка на
отпуските за 2022 г. С Протокол с per. № 3-811/05.06.2023 г., комисията е
констатирала 42 броя неотразени или грешно отразени отпуски и компенсации на
военнослужещи и цивилни служители в книгите за отпуски на личния състав през
2022 г., сравнявайки ги със заповедите за ежедневната дейност в батальона.
Констатирано е, че капитан П.Г.С. - началник на отделение „Личен състав” във
военно формирование 54990 - Враца не е осъществил контрол на разнасянето на
отпуските и не е изпълнил в пълен обем своите функционални задължения, съгласно
изискванията на чл. 242, т. 1, чл. 241, чл. 178, ал. 1 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), във връзка с чл. 114, т. 13,
чл. 152, т. 26, чл. 191, ал. 2 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили
на Република България, „основни задължения” от утвърдена длъжностна
характеристика с per. № 3-163/24.01.2019 г. за длъжността „Началник на
отделение“.
Последвало е и издаване на нарочна Заповед № ЗРД-302/05.06.2023 г., с която
командира е разпоредил да се извърши служебна проверка относно изясняване на
причините за допуснати пропуски в отчитането на отпуските от отделение „личен
състав“ в батальона. С
цитираната заповед за образуване на проверка е определен персонален състав на
дисциплинарно разследващ орган, състоящ се от председател и трима членове,
посочени са и е указан срок, в който комисията да обективира в протокол и да
докладва резултата от проверката – до 16.06.2023 г.
Назначената комисия е
извършила възложената проверка, като е обективирала констатациите и
заключенията от нея в подписан от членовете ѝ Протокол рег. № 3-1295/31.07.2023
г. В протокола, в хронологичен ред са посочени всички факти и обстоятелства,
които са установени, както и действията, които са предприети по изясняване на
случая. Снети са и писмени обяснения от жалбоподателя в качеството му на началник
на отделение „Личен състав“ на 10-ти механизиран батальон. В тях к-н П.С.,
посочва, че отчетът на отпуските в батальона през 2022 г. са водени от „Старши
специалист II степен по отчета на личния състав“ в отделение „Личен състав“.
Същия обяснява, че през 2022 г. е отсъствал около 7 месеца, а през 2023 г.
длъжността е била свободна и със заповед е назначен друг военнослужещ. Жалбоподателя
пояснява още, че неправилно или непълно нанасяне на отпуски в книгата за
военнослужещ, който не е напуснал редиците на Българската армия или е
преместен, се води техническа грешка и се коригира. През времето, в което е бил
на служба е проверявал книгата за отпуските и не е имало допуснати грешки, а
когато е имало такива, е казвал да бъдат отстранени и коригирани, но не е имал
физическа възможност, поради многото задачи в отделението, да направи подробна
проверка дали са отстранени или коригирани.
По отношение на тези
твърдения комисията е формирала изводи, че такава корекция действително може да
бъде извършена и да се приеме за техническа грешка, но само ако се установи
своевременно, а видно от протокол с per. № 3-535/07.04.2023 г. и протокол с
per. № 3-811/05.06.2023 г., има множество пропуски при нанасянето на отпуски и
компенсации на военнослужещи и цивилни служители от 10-ти механизиран батальон
през 2022 г. и 2023 г. Тези пропуски според членовете на комисията водят до
подвеждане на командира, тъй като при преместване на военнослужещ, оставащите
дни отпуск се въвеждат в предписание, издадено от началника на отделение „Личен
състав“, съгласно което на новото служебно място, той остава да ползва толкова
дни, колкото са отразени в справката, съответно по този начин се заблуждава и
новият му командир/началник; при напускане на военнослужещ или цивилен
служител, се изготвя справка, в която началникът на отделение „Личен състав“
отразява дните неползван отпуск, на база на тази справка от финансовия орган се
нанасят дължимите суми и се изготвя заповед за изплащане на обезщетения на
военнослужещия или цивилния служител, като при пропуски в отразяването на
отпуските се плаща два пъти за едно и също нещо (изплаща се обезщетение за
неползван отпуск, който е ползван).
В заключение комисията
е приела, че основна вина за допуснатото нарушение носят жалбоподателят – к-н С.
и к-н М.И. – ст. помощник –началник на отделение „личен състав“ във в.ф. 54990
– Враца. Прието е още, че оспорващия не е изпълнил в пълен обем функционалните
си задължения, съгласно изискванията на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ и като
непосредствен началник на подчинените си, не е осъществил контрол по изпълнение
на служебните им задължения, при наличие на причинна връзка между
неосъществяването на контрол и допуснатите организационни слабости и форма на
вина – непредпазливост, под формата на небрежност. На основание чл. 242, т. 1,
вр. с чл. 241 и 243, ал. 1 от ЗОВСРБ е предложено на оспорващия да бъде
наложено дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 3 от същия закон „строго
мъмрене“.
Жалбоподателят се е
запознал с резултатите от извършената проверка на 31.07.2023 г., видно от
представения по делото Протокол рег. № 3-1299/31.07.2023 г. за проведена беседа
с военнослужещ, на основание чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от ППЗОВСРБ, в който същият
собственоръчно е отбелязал, че е запознат и е изразил несъгласие с предложеното
дисциплинарно наказание.
Ответникът -
Командира на 10-ти механизиран батальон се е запознал с протокола на същата
дата – 31.07.2023 г. и като е приел за доказано извършеното
от С. нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ и
на основание чл. 244, т. 3 от ЗОВСРБ, вр. с чл. 136, ал. 1, ал. 2, чл. 13, ал.
1 и чл. 139, ал. 1 от ППЗОВСРБ му е наложил дисциплинарно наказание „строго
мъмрене“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна,
че оспорването е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен
срок /заповедта е връчена на 01.08.2023 г., а жалбата е предявена на 14.08.2023
г./, против индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на оспорване
по силата на чл. 251 от ЗОВСРБ, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните
съображения:
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът
обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Заповедта е издадена от орган с материална компетентност по смисъла на чл.
137, ал. 1 от ППЗОВСРБ, съгласно чл. 246, ал. 1 от ЗОВСРБ, вр. чл. 142, ал. 1 и
ал. 3 от ППЗОВСРБ и не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Съгласно чл.
148, ал.1 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа
на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се
налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта, като
съгласно ал. 2 мотивите представляват описание на фактическата обстановка,
разпоредбите и задълженията, които са нарушени и настъпилите вредни последици.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че заповедта не е
мотивирана, което е довело и до нарушаване правото му на защита. В хода на
дисциплинарното производство к-н С. е дал писмени обяснения. След
изготвяне на протокола по чл. 143 от ППЗОВСРБ
военнослужещият се е запознал с резултатите от извършената проверка и
предложението на комисията и в срока по чл. 144 от ППЗОВСРБ с него е проведена
беседа от дисциплинарно-наказващия орган. Жалбоподателят е имал възможност да
изрази становището си и да сочи доказателства.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до нейната незаконосъобразност.
Спазени са сроковете, предвидени в чл. 144, ал. 1, чл. чл. 147, ал. 2 и ал. 3 от ППЗОВСРБ.
Административният акт е постановен, след като в съответствие с разпоредбата
на чл. 142, ал. 1 от ППЗОВСРБ, командирът на
военно формирование 54990 е назначил служебна проверка, като е определил
комисия, чиито членове са кадрови военнослужещи с по-високо и равно звание на
това на проверявания, както и цивилен служител с юридическо образование. Взети
са предвид писмените обяснения от военнослужещия. Спазени са изискванията на чл.
143, ал. 1 от ППЗОВСРБ, като комисията е
изготвила протокол с нормативно изискуемото съдържание, в който са отразени извършените
действия и направените констатации. След приключване на проверката, командирът
на военното формирование е провел беседа, при която е запознавал жалбоподателя
с установените от комисията обстоятелства, събраните доказателства и е предоставил
възможност за допълнителни обяснения, от която възможност жалбоподателя по
собствена преценка не се е възползвал, като се е задоволил само да изрази
несъгласие с предложеното наказание.
За да бъде доказано
дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице
е необходимо да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на
дееца - умисъл или небрежност и да се прецени цялостното поведение на служителя
по време на изпълнение на задълженията му.
В случая установените при проверката факти са съотнесени от лицето,
разполагащо с дисциплинарна власт към хипотезата на 242, т. 1 от ЗОВСРБ, относно неизпълнение в
пълен обем на задължения по военната служба, които произтичат, както от закона
– чл. 242, т. 1, чл. 241, чл. 178, ал. 1 ЗОВСРБ и Устава на войсковата служба
на въоръжените сили на Република България – чл. 114, т. 13, чл. 152, т. 26 и
чл. 191, ал. 2, така и от длъжностната характеристика за длъжността „началник
на отделение“, като са посочени конкретни дължими действия, които
военнослужещия е следвало да извърши, но не е извършил.
Цитираните разпоредби и основни задължения от длъжностната характеристика
са дословно възпроизведени, както от проверяващата комисия в съставения
протокол от проверката, така и от ДНО в заповедта за дисциплинарно наказание, възприети
са от наказания служител при проведената с него беседа, поради което е имал
възможност да изгради защитната си теза, с което не е нарушено правото му на
защита и съдът не намира за необходимо да преповтаря съдържанието на нарушените
норми.
От представената с
дисциплинарната преписка Справка рег. № 3-1276/27.07.2023 г. се установява, че
военнослужещият е отсъствал за времето от 21.02.2022 г. до 10.06.2022 г.,
когато е бил на курс по Английски език в НВУ – Шумен и в този период задълженията
на началник отделение „личен състав“, са изпълнявани от заместващия го негов
подчинен к-н И. Доколкото дисциплинарната отговорност е лична няма спор, че за
периода на отсъствието на жалбоподателя, не може да му се вменява вина и
съответно да му се търси отговорност за неупражнен контрол върху подчинените му
служители. Няма пречка обаче и дори е задължително, с оглед заеманата от него
длъжност, при завръщането му в поделението, да провери извършената в негово
отсъствие дейност, като осъществи контрол над подчинените си служители, какви
задачи са им поставяни, как са изпълнени, включително и по отношение на
разнасянето на отпуските. С. не е наказан затова, че лично не е нанесъл
правилно отпуските в съответните книги, а затова, че не е упражнил контрол
върху подчинените му служители, които е следвало да го направят и до момента на
проверката не е знаел за допуснатите нередовности, за да бъдат приети за
технически грешки и съответно отстранени и коригирани, каквито твърдения излага
в писмените си обяснения, дадени в дисциплинарното производство, а впоследствие
и в жалбата.
Поведението на жалбоподателя представлява виновно неизпълнение на
служебните задължения от военнослужещия по смисъла на чл. 241 от ЗОВСРБ, тъй като засяга
установените в страната правов ред и законност и представлява неизпълнението на
задължения по военната служба, залегнали в УВСВСРБ и длъжностната му
характеристика.
Ясно и точно и в протокола от проверката и в оспорената заповед е посочено,
че формата на вината е непредпазливост под формата на небрежност. Неизпълнението
на конкретни дължими действия, правилно е възприето от органа, като извършено
чрез бездействие дисциплинарно нарушение, което се явява продължено във времето
до момента, в който се установи, поради което неоснователни са и твърденията,
че наложеното наказание е извън законовия срок – материалите от проверката са
станали известни на ДНО на дата 31.07.2023 г., видно от Протокол рег. №
3-1295/31.07.2023 г., а заповедта за наказание е издадена на следващия ден –
01.08.2023 г.
При определяне вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание са
взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението, съгласно
изискването на чл. 139, ал. 1 от ППЗОВСРБ.
За извършеното дисциплинарно нарушение не е необходимо, още по-малко
задължително да са причинени неблагоприятни последици, а е достатъчно само да
съществува възможност за настъпването на такива, която възможност да е провокирана
от противоправното поведение на служителя, т.е. да е налице причинно-следствена
връзка, каквато в случая е доказана. Обратно – настъпили неблагоприятни
последици биха били основание за налагане на по-тежко дисциплинарно наказание,
както и за ангажиране на имуществена отговорност.
При това положение, следва да се приеме, че предпоставките, предвидени в
закона са осъществени и са налице основания на военнослужещия да бъде наложено
дисциплинарно наказание "строго мъмрене". Правомощията на
дисциплинарно наказващия орган са упражнени в съответствие с материалния закон
и в изпълнение на неговата цел за превенция и защита от противоправни прояви.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед е
законосъобразна - издадена е от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби, на които
се основава, при спазване на административно-производствените правила и е
съобразена с целта на закона - за превенция и защита от противоправни прояви.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, ответникът има право да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съобразно определения
минимален размер в Наредбата за заплащане на правната помощ
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Г.С. ***, против Заповед № ЗРД-400/01.08.2023 г. на Командира
на военно формирование 54990, с която на основание чл. 241, чл. 242, т. 1 и чл. 244, т.
3 от ЗОВСРБ, вр. с чл. 136, ал. 1, ал. 2, чл. 13, ал. 1 и чл. 139,
ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ, на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „строго мъмрене“.
ОСЪЖДА П.Г.С. *** да заплати на военно формирование юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 251 от ЗОВСРБ.
АДМ. СЪДИЯ: