Р
Е Ш Е Н И Е
№
65
гр. Габрово 01.04. 2010 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският
окръжен съд ... колегия в открито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и десета година в състав:
Председател: В. Топалова
1.
В. Генжова
Членове :
2.
П. Пенкова
при секретаря В.К. и в присъствието на прокурора ... като
разгледа докладваното от съдията Генжова В.гр.д. № 91 по описа за 2010 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
С
решение № 17/25.02.2010 г., постановено по гр.д. № 16/2010 г., Тревненският
районен съд е разпоредил да се издаде заповед за защита на Г.П.П. *** по чл. 15
от ЗЗДН, чрез: - задължаване на И.Л.И. *** да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Г.П.; забрана за И.И. да приближава Г.П., както и жилището, местоработата и
местата за социални контакти на Г.П. на разстояние по-близо от 10 м. - всяка,
за срок от три месеца, считано от постановяване на решението.
Със
същото решение е осъдил И.Л. да заплати глоба в размер на 200 лв. в полза на Държавата,
както и направените по делото разноски в размер на 30 лв.
В
законният решението е обжалвано от
ответника Л. В жалбата се твърди, че то е незаконосъобразно, необосновано,
постановено при нарушаване на материалния закон.
При
постановяване на решението, съдът не обсъдил в пълнота събраните по делото
доказателства, а взел в предвид само част от показанията на св. П. Тълкувайки
неправилно доказателствата, съдът приел, че детето на страните е живеело
преимуществено при молителката към 11.01.2010 г. Тези изводи на съда
противоречали категорично на останалите доказателства по делото, които
установявали по несъмнен начин, че през м. октомври 2009 г. молителката
оставила детето за отглеждане на жалбоподателя и заминала за Гърция. След това
тя осъществила няколко пъти контакт с детето и дори на 03.01.2010 г. то й било
предадено от жалбоподателя, с уговорката да го върне. Тя обаче го укрила и не
позволила на жалбоподателя не само да го вземе, но дори да осъществи контакт с
него. Макар съдът да възпроизвел точно разпоредбата на § 1 от ДР на ППЗЗД,
даващ дефиниция за психическото насилие, то такова не било установено от
доказателствата по делото. Не били установени конкретните действия на
жалбоподателя, с които се твърди, че е оказал психическо насилие над молителката.
Твърди, че настоящото производство е образувано с цел, да се съберат
доказателства за друго производство между същите страни относно предоставянето
на родителските права върху малолетното им дете.
Претендира
се отмяна на решението и постановяването на ново, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен изцяло, като недоказан.
Ответницата
по жалба оспорва същата. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли
да бъде потвърдено.
Окръжният съд провери валидността,
допустимостта и правилността на атакуваното решение с оглед указанията за
неговата порочност и намери двете жалби за неоснователни.
Решението е валидно, допустимо и
правилно.
Установено е по делото, че страните са
живели на съпружески начала и от това съжителство имат родено едно дете – Л.,
както и, че са прекратили своето съжителство и живеят разделени: - молителката
в гр. ***, а ответникът в гр. ***. Не е спорно също така, че детето им - Л. от
м. октомври на 2009 г.е останало за отглеждане от бащата, както и
обстоятелството, че в началото на 2010 г., той го предал на майката в нейният
дом.
Не е спорно по делото, че на 11.01.2010 г.
жалбоподателят посетил молителката в гр.
*** и я намерил близо до дома й, заедно със сина им Л., както и, че взел детето без нейно съгласието и го
закарал в дома си в гр. ***.
Молителката
е твърдяла, че при тази среща, жалбоподателят осъществил спрямо нея акт на
домашно насилие, като насилствено отнел детето й, качил го в лек автомобил и я
заплашил, че ако се опита да се свърже с него, ще и се случат лоши неща, и й
забранил да го търси повече.
От
показанията на всички разпитани по делото свидетели, разгледани по отделно и в
съвкупност с останалите приети по делото писмени доказателства се установява по
несъмнен начин, че страните са живели на съпружески начала и имат общо дете Л.,
което към 11.01.2010 г. е живеело при молителката. Към този момент между
страните е съществувал висящ гражданскоправен спор, относно упражняването на
родителските права, спрямо малолетното дете. На посочената дата, жалбоподателят,
заедно с двама свои приятели, посетил молителката с намерение да види детето и
ако е възможно да го вземе при себе си.
Виждайки молителката и детето да се разхождат в близост до дома им,
жалбоподателят слязъл от автомобила. Детето отишло при него и го прегърнало. Той
го взел и се качил заедно с него в
автомобила. Приятелят му св. Н. се държал агресивно и заплашително към
молителката. Въпреки несъгласието й, жалбоподателят взел детето и го отвел в
жилището си в гр. ***, където то било и към момента на разглеждане на
настоящото дело пред първоинстанционния съд.
При
така установената фактическа обстановка, правилно съдът е приел, с оглед на
дефиницията дадена в чл. 2 от ЗЗДН, че спрямо молителката е упражнено психическо
насилие. Внезапното появяване на жалбоподателя в близост до дома на молителката
и насилственото отнемане на детето от нея, са довели до влошаване психическото
й здраве. За конкретното психическо състояние на молителката непосредствено
след упражненото спрямо нея насилие се съдържат данни в показанията както на
свидетелят П., воден от нея, така и в показанията на св. Т. воден от
жалбоподателя.
Настоящата
инстанция счита, че при постановяване на съдебният акт, първоинстанционният съд
е разгледал всички доказателства по делото и ги е обсъдил, както по отделно,
така и в тяхната съвкупност. Не е налице сочената в жалбата необоснованост на
съдебния акт, на база едностранчивост при обсъждане на доказателствата.
Неоснователно е и оплакването в жалбата,
че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като
не било конкретизирано точно действието, с което жалбоподателят е упражнил
психическо насилие спрямо молителката. Както в молбата, така и в декларацията
са посочени точно действията на жалбоподателя, с които е упражнил психическото
насилие и това действие точно съответства на разпоредбата на закона.
Необосновано и недоказано е и
изтъкнатото от жалбоподателя оплакване, че настоящото производство е продиктувано
единствено от желанието на молителката да събере доказателства необходими по
друго дело, за родителски права върху малолетното дете, заведено между
страните.
Установените по делото факти говорят по
несъмнен начин, за извършено спрямо молителката насилие, санкционирано по реда
на ЗЗДН. Това, че между страните има и други съдебни производства, е факт
ирелевантен към настоящото производство.
С оглед на изложеното, въззивният съд
намира жалбата за неоснователна, а решението за правилно и обосновано и като
такова счете, че следва да бъде потвърдено, а
мотивите на атакуваното решение следва да се считат неразделна част от
мотивите на настоящото решение с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК.
Жалбоподателката е претендирала
разноските направени от нея във въззивната инстанция. Настоящият състав на съда
намира, че такива не следва да бъдат присъждани по следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК на страната се дължи заплатеното
възнаграждение за един адвокат. В случая е представен договор за правна защита
и съдействие, в който е посочено като договорено, възнаграждение в размер на
200 лв. Записано е също така, че дължимото възнаграждение е платимо по банков
път. Липсват обаче доказателства, така договореното възнаграждение да е било
действително заплатено от ответницата по жалба, тъй като договора не е
придружен с документ за извършеното по банков път плащане на сумата.
При служебната проверка съдът
констатира, че не е внесена дължимата се по реда на чл.18, ал.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 15 лв. Ще
следва да бъде осъден жалбоподателят на основание чл. 77 ГПК да заплати
дължимата се държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17/25.02.2010 г., постановено по гр.д. №
16/2010 г. на Тревненския районен съд.
ОСЪЖДА И.Л.И. ЕГН *** *** да заплати по
сметка на Габровски окръжен съд сумата от 15лв. /петнадесет лева/ д.т. на осн.
чл. 77 ГПК във вр. с чл. 18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
1.
Членове:
2.