РЕШЕНИЕ
№ 451/02.12.2019 год. гр.Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното
заседание на 30.10.2019год. /тридесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година/ в състав:
Председател:
Милена Даскалова
Членове : Рени Ковачка
Кристиан Петрова
при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното
от съдия Ковачка възз. гр. дело № 615 по
описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1020/28.06.2019год.
постановено по гр. дело № 00791/2019г., Пернишкия районен съд е отхвърлил като
неоснователни исковете, предявени от „Топлофикация Перник” АД гр.Перник срещу „СИ
ВИ КАР“ ЕООД гр.Перник, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата от
19 215.01лева, представляваща стойността на доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим обект, находящ се в ***-търговски
обект, от които: главница в размер на 6109.78лева за периода от 01.10.2009год.
до 30.04.2018год. включително, с включена изравнителна сметка в м. юли 2018год.,
касаеща периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително, сумата от 3105,23 лева, представляваща законна лихва за забава
за периода от 30.11.2009г. до 25.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 07620/2018г. по
описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК.
Със същото решение съдът е осъдил „СИ ВИ КАР“ ЕООД, ЕИК:
********* гр. Перник да заплати на “Топлофикация- Перник”АД гр.Перник, на
основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД, сумата от 3105,79 лева, представляваща стойност на
получена без правно основание топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот,
находящ се в *** – търговски обект за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в
съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, като е
отхвърлил като неоснователен поради изтекла давност иска в останалата му част,
до пълния претендиран размер от 6109,78 лева.
С решението си
съдът е отхвърлил като неоснователен иска с
правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД, предявен от “Топлофикация- Перник”АД,
гр.Перник срещу „СИ ВИ КАР“ ЕООД
гр.Перник за заплащане на сумата от 3105,23
лева, представляваща законна лихва за забава за месечните плащания на
стойността на получената без правно основание топлинна енергия, периода от
30.11.2009г. до 25.10.2018г, осъдил е „Топлофикация- Перник”АД гр.Перник да
заплати на „СИ ВИ КАР“ ЕООД,
гр.Перник сумата от 530,37лв.,
представляваща направени в исковото производство разноски за адвокатско възнаграждение, в съответствие с
отхвърлената част от исковете, както и е осъдил „СИ ВИ КАР“ ЕООД гр.Перник да
заплати на „Топлофикация- Перник”АД гр.Перник сумата от 292,75лв.,
представляваща направени исковото и заповедно производства разноски за
юрисконсултско възнаграждение, държавни такси и възнаграждение на вещи лица, в
съответствие с уважената част от исковете.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът-
„Си Ви Кар“ ЕООД гр.Перник, който го обжалва в срока по чл.259, ал.1 от ГПК в
осъдителната му част, както и по отношение на разноските. Жалбоподателят счита
решението в обжалваната му част за недопустимо, поради което моли същото да
бъде обезсилено. В случай че се приеме за допустимо се твърди че е неправилно
и необосновано и се прави искане за отмяната му и постановяване на ново решение
за отхвърляне на предявения иск. Прави се искане за присъждане на разноски във
въззивното производство.
Въззиваемият- „Топлофикация Перник”АД гр.Перник е подал
писмен отговор, в който е изложил доводи за допустимост и правилност на
обжалваното решение. Прави искане то да бъде потвърдено с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лева.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му
част. Предвид липсата на основания за обезсилване на обжалваното решение следва
да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в
жалбата доводи.
Пред районния съд е предявен и разгледан
установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК с искане да бъде признато по
отношение на ответника- „СИ ВИ КАР“ ЕООД гр.Перник, че същият дължи на „Топлофикация
Перник” АД гр.Перник сумата от сумата от
9 215.01лева, представляваща стойността на доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим обект, находящ се в ***-търговски
обект, от които: главница в размер на 6109.78лева за периода от 01.10.2009год.
до 30.04.2018год. включително, с включена изравнителна сметка в м. юли 2018год.,
касаеща периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително, сумата от 3105,23
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 30.11.2009г. до
25.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 07620/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК. Ищецът
е основал претенцията си на твърдения за наличие на валидно облигационно
отношение с ответното дружество за продажба на топлинна енергия, по което
последният е неизправна страна.
В случай че бъде
прието, че между страните не е налице твърдяната облигационна връзка, ищецът иска
от съда да осъди ответника да му заплати горните суми, основавайки се на
наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника. Твърди, че с
неплащането на цената на доставената му в топлопреносния търговски имот
топлоенергия ответното дружество ответното дружество се е обогатило без правно
основание, поради което дължи връщане на онова, с което се е обогатил.
Ответното дружество е подало писмен отговор,
с който е оспорило главния иск с твърдения за липса на облигационна
обвързаност между страните по делото за продажба на топлинна енергия за
процесния недвижим имот като е направил и възражение за изтекла погасителна
давност. По отношение на евентуалния иск е изложил доводи за неговата
недопустимост позовавайки се на субсидиарния характер на иска по чл.59 от ЗЗД.
Районният съд е отхвърлил главния иск като е приел, че между
ищеца и ответното дружеството няма сключен писмен договор съгласно изискването
на чл.149, ал.1 ,т.3 от ЗЕ, поради което между тях липсва валидно облигационно правоотношение
във връзка с продажбата на топлинна енергия за търговски обект, находящ се в ***, по силата на което да бъде
ангажирана договорната отговорност на ответника за заплащане на процесните
суми.
Районният съд е квалифицирал евентуалния иск
като такъв с правно основание чл.55 от
ЗЗД и го е уважил частично за сумата от
3105.79лева. Приел е, че след като не е
установен източник на облигационно договорно отношение между страните и след
като е ползвана услугата за топлоснабдяване на процесния имот от ответника, то
последният дължи сумите за използвана топлинна енергия на основание чл.55 от ЗЗД.
Постановеното от районния съд решение се
обжалва в частта му, с която е уважен
предявения от ищеца евентуален иск. Последният е основан на твърдения за липса
на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия и
наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответното дружество,
ползвайки топлинна енергия, без да заплаща нейната цена. С това ответното
дружество се е обогатило за сметка на
ищцовото дружество и е длъжен да върне онова, с което се е обогатил за
сметка на другиго до размера на обедняването.
Макар
и да са изградени върху един и същи принцип на правото, разпоредбите на чл.55
от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД имат различни функции и приложено поле. Хипотезата на
неоснователно обогатяване в резултат на даване, респ.получаване на нещо без
правно основание/при първоначална липса на основание/, уредена в чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД предполага наличието на облигационно отношение между двете
страни, по което едната страна е престирала фактически, мислейки че изпълнява
валидно договорно задължение. Тази разпоредба разглежда три факта –
обедняването, обогатяването и основанието, като първите две са зависими, те са
резултат от липсата на основание. Правното основание в контекста на чл.55, ал.1
от ЗЗД предпоставя правоотношението, което се състои от правото да се иска
определена престация и задължението тя да се извърши. Когато такова
право/задължение не съществуват, защото договорът е нищожен, унищожаем или
развален, говорим за липса на основание, респ. неосъществено или отпаднало
основание.
Изхождайки от горната теоритична постановка и
предвид позоваването на ищеца на липсата на облигационна връзка между страните
по делото и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника, настоящият
въззивен състав намира, че евентуалният иск неправилно е квалифициран по чл.55
от ЗЗД, вместо по чл.59 от ЗЗД. Независимо от това и доколкото в обжалваното
решение районният съд е разгледал всички
релевантни за тази квалификация на иска /чл.59 от ЗЗД/ факти, постановеното
решение не е недопустимо и не подлежи на обезсилване.
Със задължително за съдилищата тълкуване,
обективирано в постановление на Пленума на ВС № 1 /28.05.1979год. е изяснено, че
искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД е субсидиарен-той е на разположение на
неоснователно обеднелия само в тези случаи, когато той не може и не би могъл да
се защити с друг иск / чл.59, ал.2 от ЗЗД/. Законовата предпоставка на чл.59,
ал.2 от ЗЗД е налице и в конкретния случай. От една страна претенцията за
същата сума, основана на договорно основание, е отхвърлена с влязло в сила
решение като отхвърлянето й на това основание не е пречка за уважаване на иск
за същата сума претендирана вече на извъндоговорно основание /Решение №
56/05.04.2017год. по гр.дело № 2882/2016год. на ВКС/. От друга страна,
доколкото сумата не се претендира от
ищеца на деликтно основание, или такова, основано на доброволно водене на чужда
работа без пълномощие, респ. неоснователно обогатяване по чл.55-58 от ЗЗД, то
единствената правна възможност за ищеца е да претендира същата чрез субсидиарния иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Предвид на изложното предявеният при условията на евентуалност иск не е
недопустим, поради което оплакванията за това във въззивната жалба се явяват
несъстоятелни.
Съставът
на чл.59, ал.1 от ЗЗД включва обедняването на едно лице, обогатяване на друго, наличие
на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за
това имуществено разместване в отношенията между субектите.
От представения по делото Нотариален акт №
93, том- II, рег.№ 6257, дело № 247/2007год. се
установява, че поцесният имот е
собственост на ответника. Последният е юридическо лице, регистрирано като търговско дружество, поради което е
търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ. В качеството си на търговец
същото извършва стопанска дейност. Дружеството не е прекратено и респ. не е заличено
в търговския регистър и това е видно от извършената по реда на чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ
в търговския регистър служебна справка. По силата на чл.149, ал.1 ,т.3 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява въз основа на
сключен с доставчика и съответното юридическо лице писмен договор при общи
условия.
От изготвената по делото и неоспорена от
страните съдебно-техническа експертиза се установява, че имота по нотариалния
акт, находящ се - *** се намира на партерен етаж на сграда, която е със статут
на етажна собственост. Установява се също така, че касае за три отделни обекта
с търговско предназначение, като за всеки един от тях е открита самостоятелна
партида. Към общия фирмен номер № *** се водят три подобекта с фирмени номера
съответно : № ***, № *** и № ***. В експертизата е посочено, че за търговски
обект с фирмен № *** не е начисляван разход на топлинна енергия за БГВ, както и
че не е потребявана топлинна енергия за отопление. Разхода за топлинна енергия
за сградна инсталация е направен по изчислителен път и той е пропорционален на
обема на отоплявания имот по проект- 371 куб.м. Вещото лице е установило, че за търговски обект с фирмен № ***
също не е ползвана БГВ и топлоенергия за отопление, поради което разход за това
не е начисляван. Разходът за топлинна енергия за сградна инсталация е направен
по изчислителен път и той е пропорционален на обема на отоплявания имот по
проект- 148 куб.м. По отношение
търговски обект с фирмен № *** е посочено, че БТВ е ползвана само за периода от
м.юли 2016год. до м.юни 2017год. като в
обекта не е потребявана топлинна енергия за отопление, а разходът за топлинна
енергия за сградна инсталация е направен по изчислителен път и той е
пропорционален на обема на отоплявания имот по проект- 137 куб.м. При тези
данни вещото лице е изчислило, че
доставената и потребена в имота на дружеството- жалбоподател топлинна енергия
за периода от 01.09.2009год. до 30.04.2018год.
е в размер на 6 109.78 лева или на 3105.79 лева за периода от
01.11.2013год. до 30.04.2018год. Тези
данни съответстват и на данните, посочени в изготвената по делото и неоспорена
от страните съдебно-икономическа експертиза.
Неоснователни са възраженията във въззивната
жалба относно цената на доставената и потребена в топлоснабдения имот топлинна
енергия. Същата се установява от изготвената по делото съдебно-техническа и
съдебно-икономическа експертизи, при изготвяне на които вещите лица са работили въз
основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение,
тоест въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка
с доставката, ползването и заплащането на потребената топлинна енергия и битово
гореща вода. Съобразена е и конкретиката на спора, а именно че в отделните
обекти не са ползвани отоплителни тела и БГВ /изключение на периода от м. юли
2016год. до м.юни 2017год./, поради което съдът се позовава на тях като
компетентно дадени. При несъгласие на ответника с констатациите на изслушаните
пред районния съд експертизи ответникът е имал възможност да оспори същите и да ангажира доказателства във връзка с
оспорването, което не е направил.
При тези данни следва да се приеме, че са
налице елементите на неоснователното обогатяване- ответникът се е обогатил чрез
спестяване на разходите, които е следвало да направи за заплащане на цената на
доставената от ищеца топлинна енергия, като обогатяванетона ответника и
обедняването на ищеца произтича от едни и същи факти. Ето защо предявеният иск по чл.59 от ЗЗД за периода от
01.11.2013год. до 30.04.2018год. е
основателен и доказан за сумата от 3105.79лева, до който извод е достигнал и
районния съд, поради което решението му, в обжалваната част, следва да бъде
потвърдено.
С
оглед неиоснователността на въззивната жалба, на въззивника не се дължат
разноски. Въззиваемата страна претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което следва да се уважи в размер на 200 лева. Възражение за
прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение не е направено.
Водим
от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1020/28.06.2019год., постановено по гр.дело № 00791/2019год. по описа
на Пернишкия районен съд, в частта му, с която e „СИ ВИ КАР“ ЕООД, ЕИК: ********* гр. Перник е осъден да
заплати на “Топлофикация- Перник”АД гр.Перник, на основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД,
сумата от 3105,79 лева, представляваща стойност на получена без правно
основание топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в *** –
търговски обект за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и В ЧАСТТА МУ, с която „СИ ВИ
КАР“ ЕООД, ЕИК: ********* гр. Перник е осъден да заплати на “Топлофикация- Перник”АД гр.Перник разноски
по делото в размер на 292.75лева.
ОСЪЖДА „СИ ВИ КАР“
ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.“
Брезник“ бл.1, вх.“ Б“, ап.8 да заплати
на “Топлофикация- Перник”АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Перник, кв.“Мошино“, ТЕЦ „Република“ сумата от 200 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: