РЕШЕНИЕ
№
554
гр. Враца 17.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 03.12.2019г., през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
КАН дело №675 по описа на АдмС – Враца за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е въз основа на
постъпила касационна жалба от Г.П.Б. ***
против РЕШЕНИЕ №70/02.08.2019г., постановено
по анд №326/2019г. по описа на Районен съд Бяла Слатина , с което
е
потвърдено издаденото против
него от НАЧАЛНИКА на РУ Бяла Слатина при ОД на МВР ВРАЦА Наказателно постановление № 19-0248-000512/ 23.05.2019г.,
за налагане на административно наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл.183 ал.4
т.7 пр.първо от ЗДвП за нарушение на чл.137а ал.1 от същия закон.
В жалбата като касационни основания за
отмяна на атакуваното решение като неправилно се сочат нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че административнонаказващият орган не се е
съобразил с обстоятелството, че поради заболяване на опорно-двигателния
апарат касаторът не следва да поставя
обезопасителен колан при управление на автомобила, поради което извършеното от него не може да бъде
определено като нарушение, което обстоятелство е заявено още при съставянето на
АУАН, но първостепенният съд не е
извършил задълбочена проверка в тази насока и не е констатирал незаконосъобразността на НП. Освен това се
изтъква, че в нито една от фазите на
административнонаказателното производство не е изследвано обстоятелството дали
управляваният от касатора автомобил е адаптиран по някакъв начин съобразно
физическото му състояние, след като е направил възражение пред контролните
органи в тази насока. Прави се искане за отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба не е
взел становище по нея.
Участващият в касационното
производство прокурор дава заключение, че решението на въззивния съд е правилно, обсъдени са всички
възражения и са събрани относимите доказателства, изводът, че не е налице
изключението от общото правило за управление на автомобилите след поставяне на
обезопасителен колан, е обоснован, поради
което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.
Настоящият съдебен състав,като взе
предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен
акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Първостепенният съд е проявил
процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, разпитал
е свидетелите по АУАН , обсъдил е и
писмените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, мотивирал се е защо е достигнал до крайния си извод за неоснователност на
жалбата, въз основа на което е постановил и съдебния си акт. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че
издателите на АУАН и НП са имали съответната материална и териториална
компетентност, както и че същите съдържат изискуемите по закон реквизити и са
съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Правилно
е установена фактическата обстановка, изводът на съда за доказаност на нарушението
и неговото авторство, е съобразен
със събраните писмени и гласни доказателства. Обсъдено е
възражението на санкционираното лице, че спрямо него е било налице изключение от
правилото, задължаващо всички водачи на МПС да управляват същите с поставени
обезопасителни колани, когато са оборудвани за това, поради физическото му състояние. Касационният състав
възприема изводите на въззивния съд, че само решенията на ТЕЛК не са достатъчни, за да се приеме,
че за касатора не важи общото правило за
поставяне на обезопасителен колан при управление на автомобила. Нито пред административнонаказващия орган,
нито пред съдебните инстанции касаторът
е доказал, че попада в изключенията на чл.
137 "а" ал. 2, т. 2 и т.
3 от ЗДвП, тъй като тези хипотези касаят лицата, чието физическо състояние
не позволява използването на обезопасителен колан, както и лицата с трайни
увреждания *, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно
техните нужди. След като в случая не е било установено наличието на отличителен
знак или друго обстоятелство, което да показва, че водачът е * и автомобилът е
адаптиран спрямо нуждите му, негово задължение е било да докаже, че той е
именно такъв. Не е било доказано също, че физическото състояние на водача не му
позволява ползването на обезопасителен колан при управлението на автомобила и
не е била установена обективна медицинска причина, поради която да не може да
постави колан. За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на
МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при
което поради обективни причини (т. е. стоящи извън субективните възприятия на
лицето) е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би
застрашило здравословното му състояние. Представените от касатора решения на
ТЕЛК не съдържат лекарско предписание, че физическото му състояние не позволява
използването на обезопасителен колан.
Съдът намира, че санкционната норма е
приложена правилно, наложената санкция е във фиксиран размер, поради което на административнонаказващия орган не е
предоставено правото да преценява размера й. Извършеното нарушение не сочи на по-малка степен на обществена
опасност, отколкото обикновените случаи
от този вид, поради което не може да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Достигайки до тези изводи, които са го мотивирали да потвърди наказателното
постановление , първостепенният съд е постановил правилен съдебен акт.
При служебна проверка на решението
относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на
основания извън посочените в касационната жалба, съдебният състав не намира
такива, сочещи на отмяната му. Обжалваното решение е постановено от законен
състав, в рамките на заявения спор, при
правилно прилагане на материалния закон.
По така изложените съображения решението
следва да бъде оставено в сила, а жалбата против него да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221 ал.2 вр.чл.218 от АПК Административен
съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №70/02.08.2019 г, постановено по анд
№ 326/2019г. по описа на Районен съд Бяла Слатина, с което е потвърдено издаденото против Г.П.Б. Наказателно
постановление № 19-0248-000512/ 23.05.2019г., на Началника на РУ Бяла Слатина при ОД на МВР Враца.
Решението е окончателно
и не подлежи
на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.