№ 4212
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
МИХАЕЛА ЕНЧ. КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100503002 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Д.Т.“ ЕООД срещу решение №
4985/30.03.2023 г. по гр.д. № 29788/2021 г. по описа на СРС, 148 състав, с което са
отхвърлени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, чл. 4 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и чл. 86 ЗЗД за осъждането на
ответника „Д.Е.Е.“ ЕООД да заплати в полза на ищеца следните суми: сумата в размер
на 360 лв. с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение (навло) за извършен
международен превоз на стоки по маршрут България – Гърция по заявка за транспорт
№ 1601/15.10.2020 г. и фактура № 75437/23.10.2020 г. и обезщетение за забава в размер
на 18,60 лв. за периода от 23.11.2020 г. до 26.05.2021 г.; сумата в размер на 360 лв. с
ДДС, представляваща дължимо възнаграждение (навло) за извършен международен
превоз на стоки по маршрут България – Гърция по заявка за транспорт №
1621/15.10.2020 г. и фактура № 75633/26.10.2020 г. и за обезщетение за забава в размер
на 18,30 лв. за периода от 26.11.2020 г. до 26.05.2021 г.; сумата в размер на 504 лв. с
ДДС, представляваща дължимо възнаграждение (навло) за извършен международен
превоз на стоки по маршрут България – Гърция по заявка за транспорт №
1
1686/11.11.2020 г. и фактура № 78105/26.11.2020 г. и обезщетение за забава в размер на
21,42 лв. за периода от 26.12.2020 г. до 26.05.2021 г.; сумата в размер на 1020 лв. с
ДДС, представляваща дължимо възнаграждение (навло) за извършен международен
превоз на стоки по маршрут България – Нидерландия по заявка за транспорт №
1692/12.11.2020 г. и фактура № 77815/23.11.2020 г. и обезщетение за забава в размер на
44,20 лв. за периода от 23.12.2020 г. до 26.05.2021 г., като погасени чрез прихващане с
насрещно вземане на „Д.Е.Е.“ ЕООД с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата в
размер на 3285,79 лв. с ДДС, представляваща неустойка за неспазен срок на доставка
съгласно т. 5 от допълнителните изисквания на заявка – договор № 1686/11.11.2020 г.
Жалбоподателят – „Д.Т.“ ЕООД, твърди, че решението е неправилно. Счита, че
по делото не се установява основание за извършване на съдебно прихващане с
насрещно вземане на „Д.Е.Е.“ ЕООД, доколкото не са налице предпоставките за
начисляване на претендираната неустойка. Освен това, счита, че клаузата за неустойка
е нищожна, поради което не се дължи такава. Моли обжалваното решение да бъде
отменено и исковете да бъдат уважени. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата – „Д.Е.Е.“ ЕООД, оспорва жалбата, като моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 49 ЗАП и чл. 86 ЗЗД,
предявени от „Д.Т.“ ЕООД срещу „Д.Е.Е.“ ЕООД, за заплащане на сумите, както
следва: сумата в размер на 360 лв. с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение
(навло) за извършен международен превоз на стоки по маршрут България – Гърция по
заявка за транспорт № 1601/15.10.2020 г. и фактура № 75437/23.10.2020 г. и
обезщетение за забава в размер на 18,60 лв. за периода от 23.11.2020 г. до 26.05.2021 г.;
сумата в размер на 360 лв. с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение (навло) за
извършен международен превоз на стоки по маршрут България – Гърция по заявка за
транспорт № 1621/15.10.2020 г. и фактура № 75633/26.10.2020 г. и за обезщетение за
забава в размер на 18,30 лв. за периода от 26.11.2020 г. до 26.05.2021 г.; сумата в
размер на 504 лв. с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение (навло) за
извършен международен превоз на стоки по маршрут България – Гърция по заявка за
транспорт № 1686/11.11.2020 г. и фактура № 78105/26.11.2020 г. и обезщетение за
забава в размер на 21,42 лв. за периода от 26.12.2020 г. до 26.05.2021 г.; сумата в
размер на 1020 лв. с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение (навло) за
извършен международен превоз на стоки по маршрут България – Нидерландия по
заявка за транспорт № 1692/12.11.2020 г. и фактура № 77815/23.11.2020 г. и
2
обезщетение за забава в размер на 44,20 лв. за периода от 23.12.2020 г. до 26.05.2021 г.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло, поради погасяване чрез
прихващане с насрещно вземане на „Д.Е.Е.“ ЕООД спрямо „Д.Т.“ ЕООД за сумата в
размер на 3285,79 лв. с ДДС, представляваща неустойка за неспазен срок на доставка,
съгласно т. 5 от допълнителните изисквания на заявка – договор № 1686/11.11.2020 г.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Спорен пред въззивната инстанция е въпросът, дали ответникът има вземане
спрямо ищеца за сумата в размер на 3285,79 лв., представляваща неустойка за
неспазен срок на доставка, съгласно т. 5 от допълнителните изисквания на заявка №
1686/11.11.2020 г. към договор за превоз.
В исковата молба ищецът е изложил фактически твърдения за сключване на
договор, по силата на който „Д.Т.“ ЕООД се е задължило да извърши международен
превоз на стоки по възлагане на „Д.Е.Е.“ ЕООД. Доколкото мястото на приемане на
стоката за превоз и предвиденото място за доставянето се намират в две различни
държави, от които поне една е договаряща страна, то на основание чл. 1, т. 1 от
Конвенцията за договора за международен превоз на стоки (CMR) конвенцията се
прилага по повод възникналите отношения, което обаче не променя правната
квалификация на иска.
Не се спори по делото, че между „Д.Т.“ ЕООД и „Д.Е.Е.“ ЕООД е сключен
договор за превоз, по силата на който „Д.Т.“ ЕООД се е задължило да извърши
международен превоз на стоки, както следва: по маршрут България – Гърция по заявка
за транспорт № 1601/15.10.2020 г. срещу възнаграждение в размер на 360 лв.; по
маршрут България – Гърция по заявка за транспорт № 1621/15.10.2020 г. срещу
възнаграждение в размер на 360 лв.; по маршрут България – Гърция по заявка за
транспорт № 1686/11.11.2020 г. срещу възнаграждение в размер на 504 лв.; по маршрут
България – Нидерландия по заявка за транспорт № 1692/12.11.2020 г. срещу
възнаграждение в размер на 1020 лв. Касае се за един договор, доколкото се
установява, че между страните са налице трайни търговски отношения във връзка с
извършване на международен превоз на стоки от страна на „Д.Т.“ ЕООД по възлагане
на „Д.Е.Е.“ ЕООД.
Съгласно заявка № 1601 от 15.10.2020 г., товарът е следвало да бъде доставен до
20/21.10.2020 г., като превозвачът е поел задължение да изпрати на възложителя в 3-
дневен срок след разтоварването сканирана товарителницата и в 10-дневен срок от
разтоварването оригинал на същата, а за неизпълнение на посоченото задължение е
предвидена неустойка в полза на възложителя в размер на 25 % от стойността на
превоза. Видно от товарителницата за извършения превоз по посочената заявка,
товарът е бил доставен на 22.10.2020 г., като няма данни превозвачът да е изпълнил
3
задължението си да изпрати на възложителя товарителницата след извършването на
превоза.
Съгласно заявка № 1621 от 15.10.2020 г., товарът е следвало да бъде доставен до
19/20.10.2020 г., като превозвачът е поел задължение да изпрати на възложителя в 3-
дневен срок след разтоварването сканирана товарителницата и в 10-дневен срок от
разтоварването оригинал на същата, а за неизпълнение на посоченото задължение е
предвидена неустойка в полза на възложителя в размер на 25 % от стойността на
превоза. Видно от товарителницата за извършения превоз по посочената заявка,
товарът е бил доставен на 23.10.2020 г., като няма данни превозвачът да е изпълнил
задължението си да изпрати на възложителя товарителницата след извършването на
превоза.
Съгласно заявка № 1686 от 11.11.2020 г., товарът е следвало да бъде доставен до
18/19.11.2020 г. При неизпълнение в срок на превоза се дължи от страна на превозвача
неустойка в размер на 350 евро за всеки започнати 24 часа. Видно от товарителницата
за извършения превоз по посочената заявка, товарът е бил доставен на 24.11.2020 г.,
т.е. със забава в размер на 4 дни.
Съгласно заявка № 1692 от 12.11.2020 г., товарът е следвало да бъде доставен до
18.11.2020 г. При неизпълнение в срок на превоза се дължи от страна на превозвача
неустойка в размер на 350 евро за всеки започнати 24 часа. Видно от товарителницата
за извършения превоз по посочената заявка, товарът е бил доставен на 19.11.2020 г.,
т.е. със забава в размер на 1 ден.
Следователно, установява се, че договорените превози са извършени, поради
което превозвачът има право да получи договореното навло за всяка една от заявките –
360 лв. по заявка № 1601, 360 лв. по заявка № 1621, 504 лв. по заявка № 1686 и 1020
лв. по заявка № 1692 лв., но е налице неизпълнение от страна на превозвача – по част
от заявките за транспорт – да изпрати на възложителя товарителница, по част от
заявките за транспорт – да изпълни в срок възложения му транспорт.
Първостепенният съд е стигнал до извод, който се споделя от настоящата
инстанция, че възложителят не е изпълнил в срок задължението си да плати
договореното навло, поради което дължи обезщетение за забава, както следва: 13,70
лв. за периода от 11.01.2021 г. до 26.05.2021 г. по заявка № 1601; 11,90 лв. за периода
от 29.01.2021 г. до 26.05.2021 г. по заявка № 1621; 16,52 лв. за периода от 30.01.2021 г.
до 26.05.2021 г. по заявка № 1686; 35,98 лв. за периода от 02.12.2020 г. до 26.05.2021 г.
по заявка № 1692. Във въззивната жалба освен това не са изложени доводи за
неправилност на решението в посочената част.
Основният спорен по делото въпрос е във връзка с основателността на
уваженото възражение за прихващане със сумата в размер на 3285,79 лв.,
4
представляваща неустойка за неспазен срок на доставка, съгласно т. 5 от
допълнителните изисквания на заявка за транспорт № 1686/11.11.2020 г.
Видно от фактура № **********/25.11.2020 г., издадена от „Д.Е.Е.“ ЕООД,
същата е за сумата в размер на 3285,79 лв. и касае неустойка за забава при
разтоварвана, съгласно заявка за транспорт № 1686 от 11.11.2020 г. Както беше
посочено, установява се, че съгласно заявката при неизпълнение в срок на превоза се
дължи неустойка от страна на превозвача в размер на 350 евро за всеки започнати 24
часа. Срокът за транспорт по посочената заявка е бил до 19.11.2020 г., като
транспортът е извършен със забава на 24.11.2020 г. Следователно, установява се, че е
налице основание за начисляване на посочената неустойка.
Въпреки че възражението за нищожност на претендираната неустойка е
релевирано за първи път с въззивната жалба, следва да бъде разгледано, тъй като съдът
следи служебно за това. Същото обаче се явява неоснователно.
По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна
отговорност. Може да се определи като акцесорно съглашение с предмет - задължение,
което става изискуемо в случай на неизпълнение на главното задължение по договора.
Неустойката има няколко функции – обезпечава изпълнението на задължението и
представлява форма на договорна отговорност, тъй като служи за обезщетение за
вредите от неизпълнението на договора. Като клауза, уговорена в договора,
неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9
ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размер на обезщетението, което ще
заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва какъв е размерът на вредите, настъпили от неизпълнението.
Посоченото обаче не освобождава кредитора от задължението да докаже, че
неустойката е уговорена с оглед възможността от възникване на конкретни вреди,
вследствие на неизпълнение на договорно задължение, съответно – при съдебно
предявена претенция кредиторът не следва да доказва размера на вредите, но в негова
доказателствена тежест е да установи, че е претърпял такива, за да се ангажира
гражданската отговорност на насрещната страна по договора, породена от факта на
неизпълнение.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговорят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9
ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се
отнася както за гражданските, така и за търговските сделки – арг. от чл. 288 ТЗ.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
5
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях,
като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави,
следва да се прави във всеки конкретен случай към момента на сключването на
договора, като могат да бъдат използвани следните критерии: естеството им на
парични или непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи; вид на уговорената неустойка (компесаторна или мораторна) и вида
на неизпълнението на задължението – съществено или незначителна негова част;
съотношението на размера на уговорената неустойка с очакваните вреди от
неизпълнението. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се
използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и
обстоятелствата за всеки отделен случай (ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по т.д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС).
При тълкуване на процесната неустоечна клауза е видно, че размерът на същата
е уговорен в размер на фиксирана сума, дължима за всеки ден забава, като същата
обезпечава същественото задължение на превозвача по договора за превоз – да достави
стоките, предмет на превоза, в срок. Следователно, вида на договорената неустойка
съответства на вида на вредите, които могат да възникнат при неизпълнение на
задълженията на изпълнителя по договора, а именно – вреди от забава, както и вреди,
свързани с ангажиране на договорната отговорност на възложителя за неизпълнение в
срок на задължението му да достави стоките в срок, което зависи от поведението на
превозвача. Следва да се посочи, че по делото са налице данни за ангажиране на
договорната отговорност на „Д.Е.Е.“ ЕООД, от което следва, че се установява и
реалното настъпване на вреди от забавата, допусната от „Д.Т.“ ЕООД. Така
уговорената неустойка не е изначално прекомерна, предвид очакваните вреди,
доколкото се касае за международна доставка на стоки между дружества, които са в
трайни търговски отношения, поради което неизпълнението не касае само конкретната
доставка, а изобщо търговските им отношения, породени от договора за превоз. Освен
това, размерът на неустойката не следва да се съпоставя с дължимото възнаграждение
за конкретния превоз, доколкото, както беше посочено, страните са в трайни търговски
отношения и всяка заявка е част от един договор. Също така, определящ за размер на
вредите от неизпълнение е стойността на стоките, предмет на превоза, а не дължимото
възнаграждение. Следователно, процесната неустоечна клауза не излиза извън
присъщите си функции, поради което не противоречи на добрите нрави.
Също така, предвид факта, че превозвачът изначално се е съгласил с размер на
неустойката, то страните не са обвързани от ограничението за размера на дължимото
обезщетение, предвидено в чл. 23, т. 5 от Конвенцията за договора за международен
превоз на стоки (CMR), доколкото посочената норма няма императивен характер.
6
Не на последно място, както правилно е посочил СРС в обжалваното решение,
съгласно съдебно-счетоводната експертиза, фактура № **********/25.11.2020 г.,
издадена от „Д.Е.Е.“ ЕООД за дължимата неустойка в размер на 3285,79 лв., е
осчетоводена в счетоводството на „Д.Т.“ ЕООД и дружеството е ползвало право на
данъчен кредит по посочената фактура. Съобразно трайната практика на ВКС -
решение № 138/17.10.2011 г. по т. д. № 728/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение,
решение № 42/15.04.2010 г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение,
решение № 166/26.10.2010г. по т.д. № 991/2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение и други,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, осчетоводяването на фактура в счетоводството
на длъжника и ползването на данъчен кредит водят до извода за извънсъдебно
признание на дължимостта на задължението, за което е издадена съответната фактура.
Следователно, с факта на осчетоводяване на процесната фактура „Д.Т.“ ЕООД е
признало извънсъдебно задължението по същата и дължи плащане.
Ето защо, правилно първоинстанционният съд е уважил възражението за
прихващане, съответно – е отхвърлил исковете като погасени чрез съдебно прихващане
с вземане на ответника по фактура № **********/25.11.2020 г., издадена за неустойка
за неспазен срок на доставка, съгласно т. 5 от допълнителните изисквания на заявка за
транспорт № 1686/11.11.2020 г.
Във връзка с изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 600 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение. Възражението на въззивника за прекомерност на същото е
неоснователно, доколкото адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ответника по жалбата е в близък до минималния размер, съгласно НМРАВ,
съответно – не е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4985/30.03.2023 г. по гр.д. № 29788/2021 г. по
описа на СРС, 148 състав.
ОСЪЖДА „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати в полза на „Д.Е.Е.“ ЕООД,
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 600 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8