Определение по дело №96/2019 на Окръжен съд - Габрово

 

                                                О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                      №

гр.Габрово,10.04.2019 г.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

 

Габровският окръжен съд в закрито съдебно заседание на десети април,  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА

            ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА 

                                                                       СИМОНА МИЛАНЕЗИ

 

като разгледа докладваното от съдията Миланези в. ч. гр. д. № 96 по описа за 2019 г. и  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.419  ГПК.

Образувано е по жалба на Х.С.Д. срещу разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за изпълнение  на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на Районен съд Дряново, издадена по ч. гр. д. № 331/2018г. г. по описа на същия съд. Към жалбата е приложено възражение по чл. 414 ГПК.

В жалбата се излагат доводи, че разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е незаконосъобразно, тъй като претендираното вземане е погасено. Сочи се, че представеното  задължение по партида на лице не удостоверява по размер вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, с оглед на което представения в производството документ не удостоверява  вземания в претендирания размер. Приемайки обратното, съдът е постановил незаконосъобразно разпореждане.

Прави се искане за отмяна на разпореждането по ч. гр. д. № 331/2018г. на Дряновски районен съд на основание чл. 419, ал. 2 ГПК, ведно със законните последици от отмяната.

В депозирания писмен отговор от ДФ "Земеделие", жалбата е оспорена като неоснователна.

   Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи  и доказателствата по делото, приема следното:

   Частната жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Предмет на обжалване е разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 104 от 12.07.2018г. по ч. гр. д. № 331/2018г. на Дряновски районен съд по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Х.С.Д. да заплати на ДФ "Земеделие" сумите от 49 920 лв. главница, дължима поради неизпълнение на  т. 1 от анекс № 6 от 01.09.2017г. във вр. с т.3.1.9, раздел ІІІ от договор № 07175024 от 02.11.2010 г., както и  годишни лихви за пет суми -  в размерите и за периодите, посочени в заповедта, и закона лихва в размер на 2 928, 79 лв. за периода 28.11.2017 г.-28.06.2018 г., както и разноските в заповедното производство.

От доказателствата по делото се установява, че производството по ч. гр. д. №331/2018г. по описа на Дряновски районен съд е образувано по подадено заявление от ДФ "Земеделие" по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу длъжника Х.С.Д. за посочени в т. 9 вземания  за главница и лихви, общо в размер на 64 060, 68 лв., като към заявлението е представено извлечение от задължение по партида на длъжник  на ДФ "Земеделие" от 23.05.2018г., в което са посочени задълженото лице; договорът със сключени към него анекси, от който произтича задължението; дължимите суми и периодите, за които се претендират лихвите; датата на изискуемостта на вземането.

Наведените от жалбоподателя твърдения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане са неоснователни съгласно предметния обхват на проверката, която се извършва по чл. 419, ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 418, ал. 2 от ГПК, за да бъде допуснато незабавно изпълнение на заявеното вземане, необходимо е документът, на който се основава това вземане, да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. На незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК подлежат само претенции, които от гледна точка на съдържание, размер и правопораждащ факт са удостоверени в документ, измежду посочените в чл. 417 ГПК и само въз основа на него може да се направи извод за съществуването на вземането, за което се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и за настъпилата изискуемост на това вземане. В случая подаденото заявление от ДФ "Земеделие" е за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК във вр. с чл. 27, ал. 2 ЗПЗП- извлечение от счетоводни книги от задължение по партида на длъжник на ДФ "Земеделие". Същият е редовен от външна страна – подписан е от съответните длъжностни лица от ДФ „Земеделие“. В него е посочено задълженото лице; съдържа отбелязване, че изискуемостта на вземането е настъпила на 28.11.2017 г., както и основанието, от което произтича: неспазване на т. 1 от  анекс 6/01.09.2017 г. и във вр. с т. 3.1.9., раздел ІІІ от договор № 07175024 от 14.12.2009 г.; посочени са размерите на главното задължение и на годишните лихви, както и периодите за които се претендират лихвите, размерът на законната лихва и периода, за който се претендира. Акцесорните вземания са индивидуализирани  по основание и размер, като е посочено  неизпълнение на конкретно парично задължение, произтичащо от конкретен анекс в  определен период от време, изтекъл към датата на подаване на заявлението. Издаването на заповед за незабавно изпълнение за вземането за законна лихва за периода от датата на падежа до подаване на заявлението е допустимо, като съгласно трайната съдебна практика е допустим и установителен иск по чл. 422 от ГПК за такова вземане (напр. Решение № 90 от 12.07.2018 г. по т.д. № 997/2017 г., II-ро Т.О. на ВКС), при положение, че същото е посочено по основание и размер в документа по чл. 417, т. 2 ГПК, както в представеното в  настоящия случай извлечение от счетоводни книги от задължение по партидата на длъжника Х.Д.. 

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че представеното извлечение по партидата на лице не удостоверява по размер вземането, за което е издадено. Посочените в заявлението вземания като размери и периоди съответстват на отразените в приложеното към него извлечение от задължение по партида на длъжника, в което всяко от вземанията е индивидуализирано по размер, а за лихвите и периода, за който се претендират..

Възражението  в жалбата, че претендираното вземане е погасено,  е извън предмета на проверката, която се извършва по чл. 419, ал. 2 ГПК Същото е  относимо към исковото производство по чл.422 ГПК, където следва да бъдат заявено от длъжника и  установена  основателността му.

На основание гореизложеното въззивният съд приема, че жалбата по чл. 419 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Х.С.Д., ЕГН **********,***, частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 104 от 12.07.2018г. по ч. гр. д. №330/2018 г. на Дряновски районен съд .

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                            ЧЛЕНОВЕ :