Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........02.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори
януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина
Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 138/2020 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от С.Р.П. с ЕГН ********** с
адрес ***** срещу ЗД„БУЛ
ИНС" АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, в условията на кумулативно обективно
съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от
35000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 13.08.2019 г., в с.Кичево, причинено виновно от водача на л.
а. „Опел“ модел „Фронтера“ с per. № ******,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица №
BG/02/118002307345,
с период на действие 17.08.2018г. –
16.08.2019г., както и сумата от 1800
лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените имуществени
вреди – закупена заключваща плака за проксимален хумерус, ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на
изтичане на срока за произнасяне по предявената пред застрахователя
извънсъдебна претенция – 10.01.2020г., до окончателното им изпащане.
В исковата молба се поддържа, че на 13.08.2019г., около
12.00ч. в с. Кичево, ******, водачът на л. а. „Опел“ модел
„Фронтера“ с per. № ******
при движение на заден ход, без да се увреди, че пътят зад превозното средство е
свободен и без да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, е блъснал
ищцата, която пресичала пътното платно като пешеходец. В резултат от ПТП
пострадалата получила множество телесни увреждания – закрита фрактура на горния
край на лява раменна кост, фрактура на туберкула в ляво, хематом и оток в
областта на лявата подбедрица в средна трета без увреда на съдово-нервен сноп,
обусловили временно разстройство на здравето повече от 30 дни. По случая е
образувано ДП 252/2019г. по описа на РУ на МВР - Аксаково. Ищцата е била
хоспитализирана в периода 13.08.2019г. – 19.08.2019г. и е проведено
медикаментозно и оперативно лечение с поставяне на титаниева плака, като не е
налице възможност за премахването й с оглед риска за проява на последващи
увреждания на крайника. За поставения имплант ищцата е заплатила 1800 лева.
Възстановяването протекло в продължителен период от време, в който ищцата била
зависима от близките и семейството си за удовлетворяване на ежедневните си
хигиенни и битови потребности, което провокирало у нея чувства на
непълноценност и депресивни състояния. След настъпване на ПТП ищцата започнала
да се притеснява от движението по пътищата, да изпитва страх от МПС и започнала
да страда от безсъние. Налице е осезаема промяна в начина й на общуване,
станала е затворена, напрегната, тревожна, а на моменти дори сприхава и
избухлива. Понастоящем все още е налице болезненост при продължително
натоварване на увредения ляв горен крайник и раменната става, както и при
проявата на резки климатични промени. Лекият автомобил, управляван от виновния
водач, е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със
застрахователна полица № BG/02/118002307345 при ответното дружество. Във връзка с настъпилите вреди пред
застрахователя е предявена претенция № ОК-641275/10.10.2019г., по която същият
не се е произнесъл. По тези съображения обективира искане за осъждане на
ответника да компенсира претърпените от нея вреди посредством заплащането на
застрахователно обезщетение в посочените по-горе размери.
Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, оспорва предявените искове по основание и размер. Признава факта
на сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” за процесния
автомобил. Не оспорва и самото настъпване на ПТП и участниците в него, които са
установени от констативния протокол за ПТП. Оспорва механизма, по който се
твърди да е настъпило ПТП, както и виновния и противоправен характер на
поведението на водача на застрахования автомобил. Липсват данни за ангажиране
на наказателната или административно-наказателната му отговорност. Поддържа се,
че виновна за ПТП е ищцата, която като пешеходец е започнала да пресича пътното
платно след като автомобилът вече е бил започнал маневра – движение на заден
ход, като не е съобразила поведението си с останалите участници в движението. По
този начин ударът е станал непредотвратим за водача на лекия автомобил, тъй
като пешеходецът се е намирал в мъртвата му точка и е попаднал в опасната му
зона на спиране. Ищцата не е пресичала пътното платно на обозначено за това
място и е навлязла внезапно на платното за движение, като по този начин е
нарушила ЗДвП и сама се е поставила в опасност. Размерът на претенцията се
оспорва като прекомерен. Претендира се отхвърляне на иска поради изключителна
вина на пострадалия, а в условията на евентуалност за намаляване размера на
обезщетението поради съпричиняване на вредоносния резултат и съобразно принципа
на чл.52 от ЗЗД.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна
искова молба, в която възраженията на ответника за принос на пострадалия се
оспорват като неоснователни. Твърди се, че ищцата е пресичала на позволено за
целта място, при спазване на чл.113, ал.2 ЗДвП, доколкото наблизо не е имало
обозначена пешеходна пътека. Липсват данни ищцата да е навлязла внезапно на
пътното платно. От друга страна водачът на автомобила е нарушил правилата на
чл.40, ал.1 и 2 ЗДвП и чл.5, ал.2, т. 1 ЗДвП. Счита оспорването на протокола за
ПТП за недопустимо. Размерът на
претенцията е съобразен с принципите на чл.52 от ЗЗД.
В депозирания в срока по чл.373, ал.1 от ГПК допълнителен
отговор на искова молба ответникът поддържа предприетите с отговора оспорвания.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
От представения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №2019-1020-1741-1 от 14.08.2019г. се установява, че на 13.08.2019г.
около 12.00 ч. в с.Кичево водачът на л. а. „Опел“ модел
„Фронтера“ с per. № ****** Н.А.Н. при движение на заден ход е блъснал С.Р.П.,
пресичаща пътното платно от дясно на ляво, при което й е причинил счупване на
шийка на раменната кост в ляво, размазване на меките тъкани на лява подбедрица,
като актосъставителят посетил местопроизшествието е констатирал, че по
автомобила няма видими щети.
По
делото е приложена преписка от относими материали от образуваното по случая №ДП
252/2019г. по описа на РУ-Аксаково при ОД на МВР-Варна, приключило с
Постановление за прекратяване от 18.01.2020г. на ВРП на основание чл.24, ал.1
от НПК по искане на пострадалото лице. От приложените протоколи за оглед на
местопроизшествие се установява, че ПТП е настъпило в центъра на с.Кичево, на
ул.Първа в близост до кръстовището с ул.№30-та, на прав пътен участък с
двупосочно движение, при сухо, слънчево време, дневна светлина, отлична
видимост. Подробно са описани местоположението на автомобила и вещите на
пострадалата и спирачния път.
Не е спорно между страните, че л.
а. „Опел“ модел „Фронтера“ с per. № ******, управляван от Н.А.Н., е бил застрахован по риска „Гражданска
отговорност”, по застрахователна полица № BG/02/ 118002307345, сключена със ЗД „БУЛ ИНС" АД, със срок на действие от 17.08.2018г.
– 16.08.2019г.
От показанията на свид. Н.Н. – водач на
застрахования автомобил по време на ПТП, се установява, че на 13.08.2019г. при
потегляне на заден ход със скорост 6-7 км./ч. изминал 4-5 метра в лентата, в
която бил паркирал, когато чул удар и се оказало, че е блъснал пешеходец. Преди
да предприеме маневрата се огледал в огледалата, но не забелязал пешеходката,
тъй като явно е попаднала в мъртвата точка. Жената била дребна на ръст, а
автомобилът е висок и има резервна гума в средата на задното стъкло, която
закрива една трета от него, както и облегалки за глава на задната седалка,
което му е попречило да я види. Свидетелят предприел маневрата с цел да се
включи в предходно разположена пресечка.
Според заключението на САТЕ в процесния пътен
участък е нямало знак или нанесена пешеходна пътека. Автомобилът е потеглил екстремно
на заден ход без да се увери дали в близост да задната част на автомобила има
пешеходци, в резултат на което е допуснал удар с пешеходката, предприела
пресичане на пътното платно в непосредствена близост до задната част на
автомобила. Точката на ПТП е била в лентата за движение на процесния автомобил,
на около 1.68 м. в дясно от левия бордюр. Ударът е настъпил на около 2-3 метра
от потеглянето
на автомобила, поради
което изследването на опасната зона е техническо нецелесъобразно. Скоростта на
движение пешеходеца е била около 3.65 км./ч., а на автомобила към момента на
ПТП - около 25 км./ч. при разрешена скорост в района на ПТП 50 км./ч. Механизмът
на поучаване на травмите е чрез избутване без попадане под автомобила, а не
чрез прегазване. По делото няма достатъчно данни, за да се заключи еднозначно
кой от двамата – водачът или пешеходката, е разполагал с по-голямо време за
реакция, т.е. кой от двамата е установил и дали изобщо е установил
придвижването един спрямо друг. Автомобилът е по-висок от нормален клас
автомобил, не само защото е джип, а конкретната му техническа конструкция е
по-висока от обичайната за други автомобили от подобен клас. След като автомобилът
е преминал хомологация, посочената от свидетеля гума, която е поместена в
задната част на автомобила, не би следвало да пречи до такава степен на
видимостта на водача при движение на заден ход, тъй като автомобилът разполага
с ляво и дясно странично огледало и централно огледало за обратно виждане.
Позицията на водача не може да се сравнява с позицията на пешеходката на
пътното платно, тъй като взорът на водача е от по-висока точка и има ъгъл на пречупване
спрямо огледалото. Водачът е следвало да възприеме пешеходката със средно
централно огледало за задно виждане към ляво странично огледало. Тя е била
видима от средно огледало, като резервната гума е позиционирана в дясната част
на задния капак на автомобила, а не в централната част. Конкретната мъртва зона
е по-скоро при разположение на отдалечени обекти от автомобила. Тогава се
наблюдава скриване от задните колонки на автомобила. В конкретния случай при
бавното движение на пешеходката и разположението й в близост до автомобила не е
било възможно тя да бъде категорично скрита от зоната на задна лява колонка.
От
заключението на допуснатата СМЕ се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила счупване на
лявата раменна кост в областта на шийката и големия туберкул и оток и хематом в
областта на лявата подбедрица. Преценени в своята съвкупност същите могат да
бъдат получени при удар от лек автомобил в областта на левия долен крайник, с
последващо падане и удар на лявото рамо в подлежащата настилка. Счупването на
лявата раменна кост е обусловило трайно затруднение в движението на левия горен
крайник за период не по-малко от 3-4 месеца. Останалите травми в тяхната
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Проведено е оперативно и консервативно лечение. Извършена е открита репозиция на счупването с
поставяне на метална плака. Консервативното лечение включва обезболяващи и
антибиотични терапии. Обичайно при по-млади пациенти тези плаки след една годна
се премахват, но имайки предвид възрастта на пострадалата, в случая не се
препоръчва. С оглед наличието на остеопороза при напреднала възраст при
отстраняване на плаките е възможно да се получи повторно счупване в мястото на
фрактурата. След получаване на такива травми е налице болка, нарушена функция
на крайниците, като към настоящия момент продължава и е налице ограничение в
отвеждането на левия горен крайник. Отвеждането на лявата раменна става нагоре
е ограничено до хоризонталата на лявото рамо, назад ограничението е до 30
градуса, а напред до 80 градуса. Основната функция на левия горен крайник, а
именно хватателната и познавателната, е с нарушение само в рамките на период от
3-4 месеца, а уврежданията в областта на лявата подбедрица отзвучават в рамките
на 3-4 седмици. Дейности, изискващи изправяне на двете ръце нагоре и напред, не
могат да се осъществяват и понастоящем поради ограниченията в отвеждането на
раменната става. При всяко едно натоварване на левия горен крайник, включително
когато пострадалият не използва крайника при отвеждане нагоре, настрани или направо,
напр. при носене на тежки предмети, несъмнено ще има дисконфорт. Възстановените
в този обем движения на крайника няма на претърпят някаква по-добра еволюция. Контузията
на подбедрицата обичайно отзвучава в рамките на 25-30 дни и не би следвало да е
довела до някакви усложнения, изискващи носенето на бастун. По време на
прегледа пострадалата съобщава за болки в подбедрицата, но това са субективни
фактори, които обективно от медицинска гледна точка няма как да бъдат
установени. Обективно от медицинска гледна точка няма показание за ползване на
помощно средство. Между травматичните
увреждания, проведеното лечение, извършените разходи за медицински изделия и
ПТП е налице пряка причинно-следствена връзка.
От показанията на свид. П. М. – дъщеря на ищцата,
се установява, че след извършената операция ищцата била изписана за домашно
лечение. В продължение на около двадесет дни не можела да се обслужва без чужда
помощ, била на постелен режим. След това постепенно започнала да става, но се
нуждаела от помощ за поддържане на лична хигиена в продължение на два месеца и за
осигуряване на хранителни продукти. Започнала да излиза за кратко от дома си,
но се придвижва предимно вкъщи и само с бастун, защото изпитва болки. Преди
инцидента не е ползвала помощни средства за придвижване, била жизнен и активен
човек, занимавала се със земеделие, но вече не е в състояние да се грижи за
градината си. Понастоящем може да се самообслужва, но пазаруването се извършва
от близките й. Непосредствено след инцидента била много уплашена и особено
преди операцията. В резултат от случилото се ищцата много се променила, станала
страхлива, не смеела да излиза на улицата, за да не й се случи нещо. Увредената
лява ръка била водеща за ищцата преди инцидента и тъй като все още не може да я
движи пълноценно, а само на 20-30 %, се наложило
да се научи да работи предимно с дясната ръка.
При тази фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с
правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ е функционално
обусловена от отговорността на застрахования по задължителната застраховка
„гражданска отговорност“ водач на моторно превозно средство. Отговорността на
водача е за непозволено увреждане и фактическият и́ състав включва
действие или бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в
резултат от него са настъпили вреди.
Както бе посочено в приетата за установена
фактическа обстановка, обстоятелствата, че управляваният от виновния водач лек
автомобил е бил застрахован при ответното дружество по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност”, както и валидността й към датата на
произшествието не са предмет на спор между страните по делото. Не са спорни и
фактите на настъпилото застрахователно събитие на 13.08.2019г., както и че то
представлява покрит от застрахователното правоотношение риск. Механизмът на
настъпване на инцидента се установява по еднозначен начин от събраните писмени
и гласни доказателства, кореспондиращи на заключението на САТЕ. От съвкупния им
анализ се установява, че първопричина за настъпване на процесното събитие е
поведението на водача на застрахования автомобил, който е потеглил на заден
ход, без да се е уверил с категоричност дали зад него има препятствие. По този
начин същият е реализирал противоправно деяние по смисъла на чл.40 от ЗДвП. Съгласно
цитираната разпоредба преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението (чл.40, ал.1 ЗДвП). По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности (чл.40, ал.2 ЗДвП).
С оглед събраните по делото данни, че водачът на автомобила е потеглил внезапно
и че ударът е настъпил броени метри след предприемане на маневрата, следва да
се приеме, че същият не е упражнил зрителен контрол върху огледалата за обратно
виждане в достатъчна степен. По силата
на чл.45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В
случая по делото не се установяват изключващи вината обстоятелства. Описаните
от свидетеля и вещото лице характеристики на автомобила – височина и оборудване
с резервна гума на задното стъкло, не освобождават водача от задължението му по
чл.40 от ЗДвП, напротив предполагат полагане на по-висока от обичайната грижа с
оглед преодоляване на посочените ограничения във видимостта. Още повече, че
видно от заключението на САТЕ, предвид по-високата позиция на водача
спрямо пешеходеца последният е бил видим чрез средно централно огледало. След
като автомобилът е преминал процедура по хомологация (технотест) се
предполага, че съответства на всички норми и стандарти за безопасност,
включително по отношение на видимостта спрямо намиращите се зад него
препятствия.
Безспорно се установяват и останалите елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане – причинени неимуществени
вреди на ищцата като резултат от виновното поведение на делинквента, изразяващи
се в средна телесна повреда (две фрактури на раменната кост) и лека телесна
повреда (размачкване на меките тъкани на крака), както и свързаните с тях
душевни страдания. По изложените съображения предявения иск се явява доказан по
основание.
По отношение на размера на иска съдът, на
основание чл. 52 от ЗЗД, следва да определи дължимото обезщетение съобразно
критериите за справедливост. Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат
поправени, а само могат да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за
доставяне на други блага. Тази заместваща облага следва да се определи от съда
във всеки отделен случай в зависимост от характера и степента на конкретното
субективно увреждане. Преценката за размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД се
извършва по справедливост и вътрешно убеждение.
От съвкупния анализ на събраните доказателства
безспорно се установява, че непосредствено след ПТП ищцата е изпитала
значителни болки и страдания от получените травматични увреждания и поради извършената оперативна
интервенция. Възстановяването от фрактурата
е продължило около 3 – 4 месеца. Налице е сериозен дефицит в отвеждането на горния
ляв крайник, който е причина за непълноценна двигателна функция и ще остане
завинаги, независимо от провежданото оперативно и консервативно лечение. Следва
да бъде отчетено, че левият горен крайник е бил водещ за ищцата преди
инцидента, което създава допълнително неудобство от наложената промяна да си
служи предимно с дясна ръка. Травмата в левия долен крайник, макар да не е съпроводена
с трайно физическо увреждане, е свързана със значителен болков синдром, наложил
ползването на помощно средство за придвижване. Релевантно за индивидуализацията
на обезщетението е и обстоятелството, че понастоящем ползването на помощни средства
за придвижване не е наложително с оглед функционалното състояние на крайниците,
но е резултат от субективното усещане на ищцата за несигурност – симптом на
преживяната психическа травма. Следва да бъде отчетена също и наложилата се промяна в начина и
качеството на живот на пострадалата, причинена от невъзможността да се
самообслужва пълноценно и да упражнява
присъщи за нея дейности, свързани със земеделие. Получените физически
увреждания са предизвикали нарушения и в психо-емоционалната сфера на
пострадалата, с оглед последвалото състояние на страх, безпокойство и
зависимост от околните. От съществено значение са възрастта на ищцата – 75 г.
към датата на деликта, характера и продължителността на лечението, останалите
до настоящия момент физически ограничения, липсата на благоприятна прогноза за
пълното възстановяване. С оглед всички посочени критерии, съдът намира, че
справедливият размер на общо дължимото обезщетение за неимуществени вреди
възлиза на 35 000 лева.
По отношение на
имуществените вреди по делото са представени писмени доказателства за закупена на 16.08.2019г. заключваща
плака за проксимален хумерус на стойност 1800 лева,
която според СМЕ е в причинно-следствена връзка с увреждането, поради което в
тази част искът е доказан по основание и размер.
При този извод на съда, подлежи на
обсъждане релевираното от страна на ответника възражение
за съпричиняване. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
обусловено от наличието на доказана причинна връзка между поведението на
пострадалия (действие или бездействие), с което обективно е създал предпоставки
и/или възможност за настъпване на вредоносния резултат. Принос по смисъла на
посочената разпоредба е налице, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането.
Съдът намира, че с избора си на място за
пресичане в конкретната отсечка ищцата не е допринесла пряко за
настъпването на събитието. Инцидентът е настъпил на двулентов път без
маркировка за пешеходна пътека и светофарна уредба, поради което пресичането му
от пешеходци е било разрешено на основание чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. По
делото не се установява ищцата да е предприела внезапно навлизане в
треакторията на движение на автомобила, което е малко вероятно предвид
възрастта и факта, че е носила товар, поради което не се установява нарушение
на задълженията й по чл.114 от ЗдвП. Предвид събраните данни, че прекият
контакт между участниците в движението е настъпил на 1.68 м. от левия бордюр,
при това веднага след потегляне на автомобила, следва да се приеме, че
пешеходецът вече е бил навлязъл на пътното платно към момента на започване на
маневрата от автомобила. Като се отчете и това, че преди да потегли на заден
ход автомобилът е бил в покой и с изключен двигател, следва да се приеме, че
ищцата не е била в състояние да го възприеме като потенциална опасност, при липсата
на данни да е бил с включени аварийни светлини. Пешеходците са длъжни да се
съобразят с останалите участници в движението, само ако появата им е осезаема
или предвидима. В случая автомобилът е приведен от покой в движение на заден
ход в посока обратна за пътната лента, в която се е намирал, поради което не
може да се приеме, че маневрата е била предвидима за ищцата, след като не се
установява водачът да е подал звуков или светлинен сигнал преди да я
предприеме. При отсъствие на категорични доказателства за причинно - следствена
връзка между поведението на пострадалия по време на реализиране на
произшествието и настъпилия вредоносен резултат, обезщетението не подлежи
на редуциране и се дължи в пълния размер, определен по-горе.
За да се произнесе по претенцията за заплащане
на законната лихва върху присъденото обезщетение, съдът съобразява нормата на
чл.249, ал.3 от КЗ. Обезщетението се дължи от датата на предявяване на
застрахователна претенция пред застрахователя, като в тази насока е формирана
съдебна практика - Р № 167/30.01.2020 г., т.д. № 2273/2018 г., на ВКС, ІІ ТО и Р № 128/04.02.2020 г., т.д. № 2466/2018 г., ВКС, І ТО, която настоящият състав споделя. В
случая, обезщетението за забава се претендира, считано от 10.01.2020г. – датата, на която се твърди да е
изтекъл 3-месечния срок, определен за произнасяне на застрахователя и която не
се оспорва от ответника, поради което и претенцията следва да бъде уважена по
този начин.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 350
лева, изразяващи се в заплатена държавна такса (50 лева) и депозит за вещо лице
(300 лева).
В полза на процесуалния представител на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в
размер на 1960.80 лева с вкл. ДДС, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, при
съобразяване на чл.7, ал.2, вр. пар. 2а от Наредба 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 1422
лева, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК върху уважения иск, след приспадане на заплатената от
ищеца част от дължимата такса (50 лева).
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.П. с ЕГН ********** с адрес *****, сумата
от 35000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на
ПТП, настъпило на 13.08.2019 г., в с.Кичево, причинено виновно от водача на л.
а. „Опел“ модел „Фронтера“ с per. № ******,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица №
BG/02/118002307345,
с период на действие 17.08.2018г. –
16.08.2019г., както и сумата от 1800 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди –
закупена на 16.08.2019г. заключваща плака за проксимален хумерус, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
10.01.2020г. до окончателното им изпащане.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ
ИНС" АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, ДА ЗАПЛАТИ на
С.Р.П. с ЕГН ********** с адрес *****, сумата от 350 лева, представляваща сторени в първоинстанционното производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ
ИНС" АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, ДА ЗАПЛАТИ на „Адвокатско дружество В. и Б.“ с ЕИК по Булстат *********, сумата от 1960.80 лева с вкл. ДДС, представляваща
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в полза на ищеца по т.д. №138/2020г. по описа на ВОС, на основание чл.38,
ал.2 от ЗА, вр. чл.7, ал.2, вр. пар. 2а от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ
ИНС" АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата
от 1422 лева, представляваща дължимата по делото държавна
такса върху уважената част от иска, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: