Присъда по дело №68/2019 на Окръжен съд - Ловеч

П   Р   И   С   Ъ   Д   А

 

№

 

29.03.2019 г., гр. Ловеч

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АНАСТАСОВ

                            

 1. К.И.

                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 2. Д.С.

                            

секретар ХРИСТИНА ХРИСТОВА

прокурор КИРИЛ ПЕТРОВ

сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НОХ дело № 68 по описа за 2019 година

въз основа доказателствата по делото и закона:

 

                                      П Р И С Ъ Д И:

                            

ПРИЗНАВА И.Т.Т. – роден на *** ***, обл. Плевен, ул. *****, български гражданин, неженен, неосъждан, работи, ЕГН **********, за виновен в това, че

На 11.11.2017 год., около 06:42 часа, на път 2-35/Плевен - Троян/ при км.41+950, в землището на гр. Ловеч, при управление на собственият си л.а. марка ****с peг. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП -„Водачите са длъжни да намалят ско­ростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движе­нието" и след като отклонил л.а. към съседната лента за движение с цел заобика­ляне, по непредпазливост причинил смъртта на С.М.Р., ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 12.11.2017г., поради което и на основание чл.343, ал. 1, б."в", предл. 1 във вр. 342, ал .1 от НК във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а, ал. 4, във връзка с чл. 55, ал. 1, т.1 от НК  го ОСЪЖДА на 1/една/ година лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание на И.Т.Т. в размер на 1/една/ година лишаване от свобода с изпитателен срок от 3/три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343 г от НК налага на И.Т.Т., с гореснетата самоличност, наказание по чл. 37, т. 7 от НК, лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/една/ година, считано от фактическото отнемане на свидетелството за правоуправление.

ОСЪЖДА И.Т.Т., с гореснетата самоличност, да заплати по сметката на РУ на МВР-Ловеч сумата от 2886.40 /две хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и 40 ст./ лева разноски за експертизи.

Вещественото доказателство – Обект №1-кафяв хартиен плик съдържащ парче от сива основа на мигач и стъкла от фарове да бъде унищожено след влизане на присъдата в сила.

Вещественото доказателство – лек автомобил марка ****с peг. № ****, намиращ се на съхранение в базата на ОД МВР - Ловеч да се върне на И.Т.Т., след влизане на присъдата в сила.

Присъдата може да се обжалва и протестира пред АС–Велико Търново в 15-дневен срок от днес.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

1.

 

                             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

2.

 

МОТИВИ : Срещу подсъдимия И.Т.Т. ***, ЕГН **********, било повдигнато обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в”, предл. 1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 11.11.2017 год., около 06:42 часа, на път 2-35 /Плевен - Троян/ при км.41+950, в землището на гр.Л., при управление на собственият си лек автомобил марка ****с peг. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движе­нието” и след като отклонил л.а. към съседната лента за движение с цел заобика­ляне, по непредпазливост причинил смъртта на С.М.Р., ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 12.11.2017 година.

Представителят на Окръжна прокуратура-Л., прокурор Кирил Петров заявява, че поддържа обвинението срещу подсъдимия, така както е повдигнато, счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и посоченото престъпление е извършено по начина описан в обвинителния акт. По отношение индивидуализацията на наказанието, тъй като делото е разгледано по реда на глава 27 от НПК и с оглед изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, предлага решаващият съд да приложи разпоредбата на чл.58 а, ал.1 от НК. В този случай намира, че наказанието следва да бъде определено към минималния размер предвиден от законодателя, като в тази връзка сочи, че подсъдимият е неосъждан, че същият е с добри характеристични данни. Счита, че би могло да се приеме, че е налице съпричиняване на резултата от страна на пострадалия, тъй като последният е предприел пресичане на необозначено място, в тъмната част на денонощието, като е имал възможност да възприеме приближаващия го автомобил и да не предприема навлизане в пътното платно. Заявява, че няма пречка изпълнението на същото да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК. Предлага на съда да наложи и кумулативно предвиденото в чл.343 г от НК наказание - лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 /една/ година.

Подсъдимият И.Т.Т., редовно призован, се явява в съдебно заседание, лично и с пълномощник - адв.П.В. ***. Признава се за виновен по така повдигнатото му обвинение, като чрез процесуалния си представител прави искане по делото да се проведе съкратено съдебно следствие по смисъла на чл.370 и сл. от НПК и дава съгласие за това. Поддържа казаното от адвоката си. Заявява, че искрено съжалява за случилото се, че се е опитал да го избегне, но не е успял. Моли съда да съобрази при постановяване на присъдата желанието му да продължи да учи и работи.

Защитникът с оглед направеното от Т. изявление, заявява, че  приемат изцяло фактическата обстановка отразена в обвинителния акт, намира, че същата е изяснена по безспорен и категоричен начин. Предлага на съда да приеме, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия следва да бъде определено при условията на  чл.58 а, ал.4 от НК,  а именно при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като счита, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и според него и най-лекото предвидено в закона наказание за престъплението, за което е повдигнато обвинението, на подзащитният му, а именно по чл.343, ал.1, б. „в”, предл. 1 във вр. чл. 342, ал. 1 от НК – 2 години лишаване от свобада би се оказало несъразмерно тежко. Моли да бъде прието наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. В тази връзка твърди, че в обв. акт и от приложената справка за водач е видно, че е бил глобяван два пъти с фиш, веднъж за неизползване на светлини и веднъж за превишена скорост с 27 км/ч. Излага, че от представените и приети писмени доказателства се установява, че глобите са заплатени доброволно. Като смекчаващо вината обстоятелство, моли да се приеме чистото съдебно минало, много добрите характеристични данни на подсъдимия, трудовата му ангажираност, добрите отзиви на работодателя му, това че подзащитният му е студент във ВТУ, 3-ти курс, като не на последно място следва да се отчете и значителния принос на самия пострадал, който е нарушил също разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП. Излага, че в обвинителния акт е описана епикриза на пострадалия, от която е видно, че същият е бил лекуван в ДПБ-Л., като причината за лекуването е, че се е движел много често по пътното платно посока София-Варна, по средата на платно, създавайки рискови ситуации, като на конкретната дата е извършил същото, което е довело до този фатален резултат. Моли съда да определи наказанието под минимума предвиден в разпоредбата на текста, за който му е повдигнато обвинението, тъй като подзащитният му не е осъждан и с оглед данните касаещи личността му, то не е наложително той да го търпи ефективно, предлага това да стане при условията на чл.66, ал.1 от НК с минимален изпитателен срок от влизане на присъдата в сила. Относно наказанието по чл.343 г от НК, който следва да се приложи кумулативно, моли съда да отчете гореизложените съображения в същия смисъл. Моли съда да се разпореди след влизане на присъдата в сила, с вещественото доказателство по делото, а именно процесният лек автомобил, с който е станало ПТП да бъде върнат на подсъдимия, тъй като е негова собственост.

Предвид обстоятелството, че по делото е проведено съкратено съдебно следствие по смисъла на чл.370 и сл. от НПК и съдът установява, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства - показанията на разпитаните свидетели, от заключенията на вещите лица по назначените на ДП съдебно-медицински и автотехнически експертизи, от останалите писмени доказателства, и след като съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в Обвинителния акт :

Подсъдимият И.Т.Т. ***, обл.Плевенска, където завършил и средното си образование в СОУ „****”. Притежавал СУМПС категория „В, М, АМ” от 2012 година.

На 11.11.2017 г., подсъдимият Т. пътувал със собствения си л.а. ****с peг. №  ****, от гр.Искър за гр.Сливен, като с него пъту­вали майка му – св. М.Д.А./т.І, л.85/ на пред­ната дясна седалка и баба му – св. Л.Т.Т./т.І, л.84/ на задната седалка. Тръгнали около 06:00 часа от гр.Искър. Около 06:40 часа се намирали в участъка на околовръстния път край гр.Л. - път 2-35 /Плевен - Троян/ при км.41+950/. Подсъдимият посочва /т.І, л.80/, че шофирал със скорост около 80 км/ч., когато изведнъж пред него се появил пешеходец, пресичащ от дясно на ляво. Пред него и зад него нямало други МПС. Движел се на къси свет­лини, пътят бил сух, а времето сумрачно. В момента, в който видял пешеходеца, предприел маневра спиране, натиснал рязко спирачки и същевременно завил на ляво, за да го избегне. Не успял да избегне пострадалия и го ударил с областта на десния фар на автомобила, като се чул силен удар. Т. спрял и слязъл. Пешеходецът лежал в дясно, отстрани на процесния л.а., бил на лявата си страна, дишал, от главата му течала кръв. Подсъдимият спрял преминаваща в момен­та кола и помолил да се обадят за помощ. След това изчакал лекарския и поли­цейския екип на мястото. Сигналът бил получен и на място пристигнали екипи на полицията и ЦСМП. Пострадалият бил откаран в МБАЛ - Л., а на Т. била направена проба за алкохол с дрегер, която била отрицателна /т.І,  л.126/. В същия ден пострадалият бил преместен за лечение в УМБАЛ - гр.Плевен, направена му била операция, но сутринта на 12.11.2017 г. същият починал.

В хода на разследването е установено, че пострадалият е 45 годишният С. М. ***. Преди около 20 г. Р. се бил разделил с жената, с която живеел на семейни начала и имали двама сина - свидетелите Д. С.М. /т.І, л.61/ и М.С.ов М. /т.І, л.59/. Тази раздяла му се отразила много зле - станал затворен, депресиран, често пътувал до раз­лични населени места на автостоп или пеш. Живеел при брат си - свидетеля С.М.Р. /т.І, л.86-89/. От приложена към делото епикриза /т.ІІ, л.72/ се установява, че Р. е страдал от психическо заболяване - параноидна шизофрения. През лятото на 2017 г. бил лекуван в ДПБ-Л., като в анамнезата е посочено, че преди отвеждането му в болницата се движел по средата на пътя София - Варна и създавал рискови ситуации за него и за участниците в движение­то. Бил е изписан от болницата поради бягство.

По досъдебното производство била изготвена съдебно-медицинска експертиза /т.ІІ, л.15-19/, която установява, че причината за смъртта на С. Р. е тежка черепно-мозъчна травма, довела до счупвания на кости на черепната кутия, тежки мозъчни контузии и излив на кръв /хематоми/, и последва­ща мозъчна компресия на жизнено важни центрове. Смъртта е настъпила в бол­ница в 10:06 часа на 12.11.2017 година. Уврежданията били в резултат от тъпи травми, нанесени с голяма сила /инерционна травма/. Най - вероятно механизмът на тяхното получаване е блъскане на тялото в областта на подбедриците, послед­ващо отхвърляне и падане върху пътното платно.

В хода на производството била реализирана и допълнителна СМЕ /т.ІІ, л.80-86/, която имала за задача да установи разпо­ложението на тялото на пострадалия към момента на удара, кои увреждания са получени при удара с автомобила и кои от падането на пешеходеца. Експертиза­та установила вътрешните увреждания, описани по-горе и външни увреждания : дълбоки охлузвания по кожата на носа, дясна скула, дясна слепоочна област и по гърба на дланите на двете ръце, малко кръвонасядане на китката на дясната ръка и плитки жлебовидни ранички по задната повърхност на колянната става на десния крак, на височина 49 см. от петата. В момента на удара автомобилът и тялото на човека взаимно се увреждат и се причиняват гореописаните травми и увреждания. В първата фаза на удара, описан в механизма на ПТП, главата се удря в предното стъкло и причинява счупването му. В тази фаза са получени -плитки жлебовидни ранички по задната повърхност на колянната става на десния крак. Следва отхвърляне на тялото и падане върху пътното платно - втора фаза. И в трета фаза са получени - дълбоки охлузвания по кожата на носа, дясна скула, дясна слепоочна област и по гърба на дланите на двете ръце. Вътрешните увреждания в областта на главата, могат да се получат както от удара на главата в предното стъкло, така и от удара на главата в асфалта. Морфологията и локацията на травматичните увреждания по тялото на пострадалия, могат да се обяс­нят с описания механизъм на ПТП.

В хода на производството била реализирана и тройна съдебна автотехническа експертиза /т.ІІ, л.23-56/. От заключението на същата се установява : Мястото на удара експертизата определя в дясното пътно платно, в дясната лента на платното за движение към град Троян, на около 1,20 метра в дясно от разделителната линия по широчината на същата. Направлението на автомобила е било по направлението на пътя, а на пешеходеца перпендикулярно на направлението на пътното платно.

Мястото на удара по автомобила е в десен фар, преден капак. Ударът в тялото на пешеходеца най-ясно се изразява като удар в десен крак от десен фар, удар в тазовата област от предната част на предния капак на автомобила и удар в главата в челното стъкло и последваща травма в главата от падането на тялото върху асфалта.

Скоростта на движение на лекия автомобил преди удара, изчислена в експертизата, е 76 км/час. В мястото на удара, изходната скорост на автомобила след удара , е равна на 51,62км/ч.

Опасната зона за спиране при скорост на движение от 76 км/час е равна на 56,80 метра.

Скоростта, с която пешеходецът пресича пътното платно, при опреде­ляне механизма на ПТП, при направа на първата крачка върху пътното платно /автомобилът в този момент се намирал на около 38,90 метра преди мястото на удара/ е равна на 5,86 км/ч. Дистанцията от 38.90 м. не е била достатъчна за из­вършване на заобикаляне.

Произшествието би се предотвратило, ако автомобилът се е движел с безопасна скорост от 52,6 км/час , при която скорост водачът може да спре до мястото на удара.

Ако водачът не е променял посоката на движение на ляво е имал доста­тъчна дистанция да премине от дясно на пешеходеца.

Имайки предвид свидетелските показания, огледния протокол, доказателствата и следите в зоната на местопроизшествието, вещите лица определят следния механизъм : Пешеходецът се движел в десния край на пътното платно, или по десен банкет, близо до пътното платно. Водачът на лекия автомобил въз­приел пешеходеца, започващ пресичането на пътното платно от дясно на ляво и предприема маневра спиране и отклоняване посоката на движение на автомоби­ла на ляво. И двете маневри не могат да предотвратят настъпването на удара, тъй като и пешеходецът не спира в десния край на пътя. Траекториите на движе­ние на автомобила и пешеходеца се пресичат в дясната пътна лента на 1,20м от същата. Последвал удар на пешеходеца от десен фар, тялото е „качено” на пред­ния капак, плъзга се назад до челното стъкло и главата се удря в стъклото. Тяло­то на пешеходеца е носено от автомобила, след което изпада от предния капак в дясно от автомобила, чупи дясното огледало, плъзга се по асфалта и се установя­ва на пътното платно в мястото на петното кръв, където е била главата му. Авто­мобилът спира вляво от тялото на пешеходеца, там където е намерен при огле­да. Ударът между пострадалия и автомобила протича в две фази. Първата, свър­зана с контакт между челната част на лекия автомобил -  предната част в зоната на десен фар, преден капак, по който тялото се плъзга до челното стъкло. Тялото на пострадалия пада назад към автомобила, тъй като масовия център на същия е по-високо от предната част на автомобила. Към момента на този контакт, ударната сила действа под масовия център на тялото и същото се завърта по посока об­ратна на движението на часовата стрелка. С това е започнало падането на горна­та част на тялото към предния капак с едновременно въртене през масовия цен­тър. В същото време движещият се автомобил навлиза под тялото на Р., което се плъзга към челното стъкло. Главата достига до челното стъкло на авто­мобила и последва удар в същото.

След падането на тялото на пострадалия върху предния капак, тялото му е придобило скоростта на движение на автомобила. След контакта на тялото на пострадалия в тази зона започва втората фаза на удара - ударният импулс към този момент минава в близост до масовия център на пострадалия. След закъснителното движение на автомобила е последвал летеж на тялото на пострадалия напред и надясно върху асфалта. С установяването на пострадалия и автомобила в покой произшествието е завършило.

Автомобилът към момента на удара е бил технически изправен и липс­ват технически неизправности, които да са в причинна връзка с настъпването на ПТП.

Реализирана е била и допълнителна автотехническа експертиза /т.ІІ, л.90-94/, която е дала отговор за атмосферните условия и видимостта към момента на ПТП, на какви светлини се е движел процесния автомобил, от какво разстоя­ние водачът е могъл да възприеме пешеходеца и други имащи значение за делото отговори. Първото съобщение на телефон 112 е било в 06:42:18 часа. По дан­ни на НИМХ - Хидрометеорологична обсерватория - Л. - пътното платно е било сухо, с нормална видимост при есенни условия, без мъгла. Настъпването на ПТП е било около 31 минути преди изгряването на слънцето. При условията на настъпилата есен, видимостта 31 минути преди изгряването на слънцето, или на прехода от нощта и деня, е по близка до нощни условия. Автомобилът се движел на къси светлини, които са задължителни при движение на МПС при дневна светлина и наложителни при намалена видимост и нощем /както и на дълги светлини нощем/. При движение на къси светлини през нощта или при сумрак, водачът имал възможност да възприема пешеходеца в рамките на осветената са­мо от фаровете зона и разстояние не по-малко от - напред и в ляво от автомоби­ла - 50 метра, и напред и в дясно - 60 метра. Средна видимост на къси светлини 55 метра. Опасната зона за спиране на автомобила, при аварийно спиране по сух асфалт, експертите са изчислили на 56,80 метра. При движение на къси светлини, при нощни условия и при средна видимост - 55 метра, безопасната скорост на движение на автомобила, при която водачът на същия може да спре, при възник­нало препятствия върху пътното платно, е 68,6 км/ч. При видимост на светлина­та на десен фар – 60 метра, без да се осреднява видимостта, безопасната скорост е 73,6 км/ч. Водачът възприема пешеходеца от разстояние по-близко от зоната на видимост на къси светлини от десния фар. Поради тази причина, водачът няма възможност да спре и да заобиколи от ляво пешеходеца до мястото на удара. В момента на реакцията на водача за спиране, автомобилът е бил на разстояние -38,90 метра. Безопасната скорост за това разстояние е 52,6 км/ч.

Поставени са били и допълнителни въпроси към АТЕ /т.ІІ, л. 107-115/, от заключението на която се установява : мястото на пе­шеходеца при движение на л.а. със скорост от 68,6 км/ч., респективно 73.6 км/ч, при средна видимост от 55 м., скорост на пешеходеца - 1,62 км/ч ще се намира на 48 см. в ляво от разделителната линия. Ще настъпи удар на пешеходеца с ляв край на предната броня, протриване тялото на пешеходеца по лявата странична част на автомобила и удар от ляво огледало. При видимост на къси светлини, скорост на пешеходеца - 1,62м/сек, скорост на движение на автомобила 73,6 км/ч пешеходецът ще се намира на 56 см. в ляво от разделителната линия, лявата странична част на л.а. е на 50 см. в ляво от разделителната линия. Възможно да настъпи удар на пешеходеца само от ляво огледало. Удар на пешеходеца от автомобила ще настъпи на 1,12 м. в дясно от разделителната линия, поради движе­нието с по-висока скорост 76 км/ч. Според вещите лица, ако подсъдимият Т. е про­дължил движението си направо без да отклонява автомобила към съседната път­на лента, е имал възможност да премине зад пешеходеца и без да настъпи удар дори и със скоростта, с която се е движел реално.

От справката на Областно пътно управление/т.І, л.117/ се установява,че разрешената скорост за участъка е 80 км/ч, с оглед характера на пътя.

            От така установената фактическа обстановка, решаващият съд приема, че подсъдимият И.Т.Т. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.343, ал.1, б. „в”, предл. 1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на 11.11.2017 год., около 06:42 часа, на път 2-35 /Плевен - Троян/ при км.41+950, в землището на гр.Л., при управление на собственият си лек автомобил марка ****с peг. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движе­нието” и след като отклонил л.а. към съседната лента за движение с цел заобика­ляне, по непредпазливост причинил смъртта на С.М.Р., ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 12.11.2017 година.

Настоящият състав приема, че по време на съдебното следствие по един категоричен и несъмнен начин бе установено, че подсъдимият е автор на престъплението за което е предаден на съд. Последният е осъществил  изпълнителното деяние чрез действие, като нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - въпреки задължението си като водач да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато въз­никне опасност за движението, в момента, в който видял пешеходеца, предприел маневра спиране, и същевременно отклонил автомобила на ляво, за да го избегне. Посочената разпоредба от ЗДвП задължава водачите на МПС, при възникнала опасност за движението, да нама­лят скоростта си или да спрат. Законът не предвижда други маневри. Поради то­ва отклонението на ляво, извършено от подсъдимия Т. се явява неправомерно. От момента на навлизане на пострадалия върху пътното платно за движение, е въз­никнала опасност за движението. Настъпилият общественоопасен резултат е в пряка причинна връзка с допуснатото от подсъдимия нарушение на ЗДвП.

За настъпилия съставомерен резултата вина има и пострадалият С. Р., който като пешеходец е нарушил разпоредбата на чл.113 ал.1, т.1 от ЗДвП, за това че е бил длъжен да пресича платното само на пешеходна пътека и преди навлизане на платното за движение не се е съобразил с приближаващия лек автомобил. Поради движението на включени светлини в тъмната част на денонощието пострадалият е имал възможност да го възприеме от значително разстояние и да съобрази по­ведението си с неговото движение.

От субективна страна подсъдимият е действал виновно, като във вина следва да му се вмени престъпна небрежност по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от НК, тъй като макар и да не е предвиждал настъпването на  обществено -опасните последици, е бил длъжен и могъл да ги предвиди.

Тези изводи на съда се подкрепя изцяло от самопризнанията на Т., които от своя страна на основание чл.372, ал.4 от НПК се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства -  показанията на разпитаните свидетели, останалите писмени доказателства, от заключенията на вещите лица по назначените на ДП съдебно-медицински и автотехнически експертизи.

Предвид изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянието, призна  подсъдимия за виновен и го осъди.         

При определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази, че делото е разгледано при условията на чл.370 и сл. от НПК и приложи императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, като определи наказанието на подсъдимия  Т. във връзка с чл.58 а, ал.4 от НК. За престъплението по по чл.343, ал.1, б. „в”, предл. 1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание от 2 /две/ до 6 /шест/ години лишаване от свобода. При определяне размера на конкретното наказание, съдът прецени наличието на многобройни  смекчаващи вината обстоятелства, а именно – чистото съдебно минало на подсъдимия, критичното отношение към деянието, добрите му характеристични данни – трудова ангажираност, много добрите отзиви на работодателя съдържащи се в трудовата характеристика на дееца, това, че към настоящия момент Т. е студент в трети курс при ВТУ „*****”, както и, че е заплатил наложените му по ЗДвП административни санкции. Като изключитено смекчаващо вината обстоятелство съдът отчита и поведението на пострадалия С. Р., който е нарушил разпоредбата на чл.113 ал.1, т.1 от ЗДвП, с което е допринесъл за настъпването на съставомерния резултат.

Сперед решаващия съд отегчаващи вината обстоятелства в настоящия случай не са налице.

Този състав на съда счита, че от събраните по делото доказателства в конкретния случай може да се направи извода, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, както и едно изключително такова, като приема, че и най – лекото, предвидено в закона наказание – в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода, би се оказало несъразмерно тежко за конкретното престъпление.

 Ето защо, решаващият съд прие, че на Т. следва да бъде наложено наказание при условията на чл.58 а, ал.4 от НК във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като цитираната разпоредба се явява най - благоприятна за дееца.

Тъй като подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и с оглед данните по делото касаещи личността му, съдът намира, че за постигане целите на наказанието и поправянето му не е наложително същият да го изтърпи ефективно. В тази връзка настоящата инстанция съобрази добрите характеристични данни на подсъдимия, трудовата му ангажираност и това, че продължава образованието си. Съдът не счита, че откъсването на дееца от социалната му и обществена среда ще допринесе за неговото поправяне. Предвид изложеното и на основание чл.66, ал.1 от НК, настоящият състав отложи изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода, за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343 г от НК съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ години, считано от отнемане на свидетелството му за правоуправление по административен ред, като съображенията водили настоящия състав при определяне размера на това конкретно наказание са същите, мотивирали съда  при индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода.

Съдът намира, че така наложените наказания са справедливи, съответстват  на обществената опасност на деянието и на дееца, и чрез тях ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.

 

 

          Настоящият състав разпореди след влизане на присъдата в сила, вещественото  доказателство обект № 1 – кафяв хартиен плик съдържащ парче от сива основа на мигач и стъкла от фарове да бъде унищожено, а вещественото доказателство – лек автомобил марка ****с peг. № ****, намиращ се на съхранение в базата на ОД МВР - Л. да се върне на И.Т.Т..

При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия И.Т.Тулашки да заплати по сметката на РУ на МВР-Л. сумата от 2 886.40 /две хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ лева разноски за експертизи.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

 

 

          СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК  :