Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261668 08.06.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15033 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът А.Т.Ц., ЕГН: **********,***, чрез пълномощник адв. В.С., е предявил против *** С.Д.В., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът й дължи част от присъдените по частно гр. дело № 8333/ 2020 г. на ПРС, III гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260317/ 25.09.2020 г., суми, както следва: главница в размер на 3 771, 06 лева, представляваща получени от ответника суми по изпълнително дело № ***/** г. по описа на ЧСИ *******, които е следвало да предаде на ищеца и сумата от 1 288, 92 лева- лихва за забава за периода от 08.05.2013 г. до 14.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 14.07.2020 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че с влязла в сила присъда, постановена по н. о. х. дело № 8580/ 2010 г., лицето Г.О.Б., бил признат за виновен, че причинил на ищеца средни телесни повреди, като той бил осъден да му заплати и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, както и разноски по делата от общо 600 лева. Пълномощник на ищеца по наказателното дело бил ответникът адв. В.. За присъдените суми се издал изпълнителен лист, по който се образувало изпълнително дело № ***/** г. по описа на ЧСИ *******. Постъпващите суми по изпълнението се превеждали по банковата сметка на пълномощника, който пък в последствие трябвало да ги преведе на ищеца. Общо постъпилата сума на адв. В. била в размер на 8 796, 46 лева, като в исковата молба се посочва на коя дата каква сума й е била преведена. От тази сума ищецът получил само сумата от 3 700 лева, с която частично се удовлетворявали вземанията му, като за забавата по всяко от плащанията се дължала и съответна лихва, възлизаща в общ размер на 2 277, 79 лева за периода от 08.05.2013 г. до 14.07.2020 г., а всяка една от сумите е конкретно посочена в исковата молба. Твърди се, че ответницата неправомерно задържала сумите и не ги превеждала на клиента си, заблуждавала го с абсурдни оправдания за постоянната си ангажираност, като по изпълнителното дело тя дори нямала негово пълномощно. Ищецът в последствие разбрал, че имало образувано изпълнително дело, по което постъпвали пари за неговото обезщетение, но адвокатката го мамела през годините. За събиране на получените суми по изпълнението той подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като такава се издала по образуваното по случая частно гр. дело № 8333/ 2020 г. на ПРС, III гр. с-в, но длъжникът възразил, поради което се предявявал и настоящият установителен иск. В този смисъл се моли за признаване съществуването на вземането на ищеца. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска. Твърди, че същият бил недопустим и неоснователен. Посочва се, че изложените в исковата молба обстоятелства не отговаряли на истината. Описва отношенията между страните по процесуалното представителство в наказателния процес и изпълнителното дело. Твърди, че от момента на ангажирането си като адвокат на ищеца, последният не й бил заплатил адвокатски хонорар нито в наказателното, нито по изпълнителното дело. Прави се възражение за изтекла давност за претендираните суми за периода от м. февруари- март 2012 г. до от м. февруари- март 2015 г. По изпълнителното дело ищецът бил получил общо сумата от 6 000 лева. Представят се и платежни документи. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. В с.з. страната не се явява и не се представлява, като взема писмено становище по спора.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
Със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 260317/ 25.09.2020 г., издадена по частно гр. дело
8333/ 2020 г. на ПРС, III гр.
с-в, е разпоредено длъжникът С.Д.В., ЕГН: **********,***, да заплати на заявителя
А.Т.Ц., ЕГН: **********,***, главница в общ размер на 5 096, 46 лева,
представляваща получени от ответника суми по изпълнително дело № ***/** г. по
описа на ЧСИ *******, които е следвало да му предаде и сумата от 2 277, 79
лева- лихва за забава за периода от 08.05.2013 г. до 14.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда- 14.07.2020 г. до окончателното погасяване, както и
разноските по делото в размер на 147, 49 лева- държавна такса. На пълномощника
е присъдена и сумата от 488 лева- адвокатско възнаграждение, определено от съда
по ЗА.
Срещу
заповедта в срок е постъпило възражение от длъжника, като заявителят в
едномесечния срок е предявил настоящия установителен иск, който е процесуално
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
С влязла в сила на 05.12.2011 г.
присъда № 229/ 02.05.2011 г., постановена по н. о. х. дело № 8580/ 2010 г. на
ПРС, XVI нак. с-в, е бил осъден Г.О.Б.,
ЕГН: **********, да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, причинени от извършеното
от подсъдимия престъпление по чл. 129 ал. 1, вр. ал. 2 от НК. Приложено е
пълномощно, с което ищецът е упълномощил ответника да го представлява по
наказателното дело.
Във основа на присъдата е издаден
изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително дело № ***/** г. по описа
на ЧСИ *******, рег. № ***.
Представена е подробна сметка за
размера на дълга по изпълнителното дело, с преведените суми и извършеното им
разпределение.
Представено е и извлечение от
банковата сметка на ищеца за периода 01.01.2014 г.- 11.05.2020 г.
По делото е прието заключение на
съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след проверка на
изпълнителното дело, е проследило направените от длъжника плащания и извършени
парични преводи към ответника, като са отчетени вноските и таксите към ЧСИ и
НАП, както и размера на дължимите лихви за забава. Общо преведената сметка към
ответника е в размер на 8 795, 80 лева, а размерът на лихвата до
14.07.2020 г. е 3 426, 35 лева.
Във връзка с извършено от
ответника плащане в хода на делото- сумата от 2 300 лева на 05.10.2020 г.,
е допуснато изменение на иска, като претенцията за главница е намалена на 3 771,
06 лева, а тази за лихва- на 1 288, 92 лева. Представено е и въпросното
платежно нареждане.
Събрани са и гласни
доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от
с.з. от 23.02.2021 г.). Св. Й. А.Ц.- **** на ищеца, посочва, че той имал да
получава присъдено парично обезщетение за причинени му телесни повреди в общ
размер на 10 000 лева. Адвокат по делото им бил ответникът, която обаче им
казала, че осъденото лице не внасяло пари при ЧСИ, които да бъдат превеждани на
ищеца. Веднъж има дала пари на ръка, а след това казвала, че още нямало преводи
от длъжника, макар че те разбрали в малкия град, че осъденият правел редовно
вноски. Ответникът отказвала среща с тях, все била заета с клиенти. Като се
свързали с друг адвокат, той проверил, че големи суми имало, които не им били
преведени като обезщетение и се явявали задържани от ответницата. Тя превела
обаче само част от парите, които години стояли в нейна сметка. Ищецът не й бил
подписвал пълномощно за изпълнителното дело. Чувствали се излъгани.
По реда на чл. 176 от ГПК
ответникът не се е явил, за да отговори на въпроса дали е бил пълномощник на
ищеца по воденото изпълнително дело.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Няма спор между страните, че
ответникът в качеството си на адвокат е бил процесуален представител на ищеца
като пострадал по наказателно дело, въз основа на изрично пълномощно, както
пред първата, така и пред втората инстанция, разглеждала делото. В резултат на
същото на ищеца е било присъдено парично обезщетение за неимуществени вреди и в
негова полза е издаден изпълнителен лист за сумата от 10 000 лева, като
ответникът във основа на този лист е образувал изпълнително дело № ***/** г. по
описа на ЧСИ *******, рег. № ***. Спорният момент по делото е дали адвокатът е
имал изрично пълномощно да води от името на взискателя изпълнителния процес,
доколкото в исковата молба се излагат съображения, че такова пълномощно лицето
не било подписвало, нито те имали договор за правна защита. В отговора
ответникът не взема конкретно становище по въпроса, а по делото, въпреки
задължението му по чл. 176 от ГПК за отговор пред съда именно на този въпрос,
страната не се явява. При това положение, доколкото пълномощното за
представителство по конкретно изпълнително дело трябва да бъде изрично и
писмено, а такова не се представя и с оглед поведението на ответника в процеса
(невземане на становище по въпроса и отказ за явяване за отговор на този въпрос
по реда на чл. 176 от ГПК), съдът намира, че адвокатът, образувал
изпълнителното дело, е действал без надлежна представителна власт, като въобще
не е имал учредена такава. При липсата на упълномощаване (т.е. между страните
няма правна връзка, каквато би се получила чрез договор за правна защита), за
ответника действително не възниква задължението да извърши отчетната сделка в
полза на доверителя и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на
поръчката (в случая- преведените от длъжника по изпълнението пари). Това
обстоятелство обаче не означава, че ищецът няма или не може да получи защита на
правата си, защото хипотези като настоящата представляват случай на
неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД. Ответникът се е обогатил
със суми по изпълнението, които е получил от длъжника, но те са били
предназначени за взискателя, без да са му предадени в цялост, а същевременно по
този начин ищецът е обеднял, като не е получил присъденото му парично
обезщетение, задържано от ответника.
Няма спор, че длъжникът по
изпълнението е извършвал периодични плащания, като това е видно както от
справката на ЧСИ за размера на дълга (разпределение на постъпилите суми), така
и от заключението на вещото лице по ССчЕ. Сумите, предназначени за ищеца като
взискател, са постъпвали по банковата сметка на ответника, като, както вече по-
горе се посочи, не е доказано да е имало подобна уговорка между страните-
адвокатът да е имал право да получава обезщетението. В тази връзка именно
ответникът дължи връщане на преведеното, с което се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца. В случая е без значение дали са били уредени финансовите
отношения между страните по повод воденото наказателно дело- дали клиентът е
заплатил на адвоката си договореното възнаграждение, защото това обстоятелство
не е относимо към настоящия спор. Също ирелевантно е това дали ищецът е знаел,
че от негово име се води изпълнителното дело и дали се е съгласил с това
положение, доколкото за неговото представителство липсва пълномощно или договор
за правна защита, който да легитимира надлежно ответника с права да получи
плащания от името на друг и за чужда сметка.
Конкретният
размер на вземането се установява от справката от ЧСИ за размера на дълга по
изпълнението и от заключението на вещото лице, изчислило общия размер на
преведените суми по сметка на адвоката- 8 795, 80 лева. Първоначалната претенция
по исковата молба е в по- малък размер- главница от 5 096, 46 лева,
доколкото ищецът признава, а от показанията на свидетелката и разпечатката от
сметката му се установява, че част от парите са им били предадени- общо 3 700
лева. В хода на делото, е извършено и друго плащане- със сумата от 2 300
лева, с която също се погасява част от дълга, като именно в тази връзка е
допуснато и изменение на претенцията. Фактът на плащане представлява
своеобразно признание на дълга, макар и само на съответната част от него, която
е погасена, но при всички положения доброволното изпълнение и то в хода на
образуван процес е индиция за основателност на претенцията. Въпросното последно
плащане е с основание „плащане по ИД“ и доколкото с него платецът не посочва
какво точно погасява- главница или лихва, както и за кой времеви период, са
правилни съображенията на пълномощника на ищеца, че тук следва да се приложи
нормата на чл. 76 от ЗЗД и да се приеме, че така се погасяват най-
обременителните задължения. В този смисъл искът е доказан в размерите след
изменението (намаляването) си за главница от общо 3 771, 06 лева,
изчислена на база аритметични пресмятания по посочените в ССчЕ вноски за
отделните периоди, както и за лихва за забава в общ размер на 1 288, 92
лева за периода 10.06.2014 г.- 14.07.2020 г., пресметната пак по същия начин,
която е дължима с оглед забавата в изпълнение на парично задължение по смисъла
на чл. 86 от ЗЗД. В тежест на ответника е да докаже пълното погасяване на
задължението си, но по делото се установява само частично такова и доколкото не
е допустимо неоснователното обогатяване за чужда сметка, с решението следва да
се постанови възстановяване на разместените имуществени блага между страните.
За
пълнота на изложението, следва да се посочи, че е неоснователно направеното от
ответника в отговора възражение за изтекла погасителна давност за част от
претендираните суми- тези за периода м. март 2012 г.- м. март 2015 г. Доколкото
основанието на претенцията е базирано на хипотезата на неоснователното
обогатяване, следва, че връщане на полученото се дължи от момента на последното
плащане от длъжника, защото в случая не е имало еднократно плащане на дълга по
изпълнението, а такова, извършвано периодично и на отделни вноски. Именно от
датата на последната преведена сума на адвоката- 21.04.2020 г., видно от
заключението на вещото лице, възниква правото на ищеца да си търси цялата сума,
с която ответникът се е обогатил, доколкото тук не се иска връщане само на
отделна платена от длъжника вноска, а на всичко неоснователно получено по
изпълнението от мнимия представител. Оттогава следва да се брои и началният
момент на петгодишния давностен срок, който до датата на подаване на исковата
молба в съда (в случая- на заявлението по заповедното производство- 14.07.2020 г.) още не е бил изтекъл, а
в тази връзка и възражението за изтекла давност на ответника не поражда правен
ефект.
В
заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното
парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за
изпълнение. Както по- горе се посочи, след изменението на иска той ще бъде
уважен в по- малък от претендирания размер, т.е. само за част от вземането по
заповедта, доколкото в останалата част с извършеното плащане по време на делото
ответникът е погасил частично задължението си и тази сума не следва да бъде
повторно присъждана като дължима.
Вземането
за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от
ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да
се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото
решение.
С
оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата претенция изцяло, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски
в пълен размер. Същите се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за реалното им извършване- внесени държавна такса
в размер на 147, 49 лева (л. 54- 55), депозит за вещо лице в размер на 250 лева
(л. 70 и л. 102), както и такса по сметка на ЧСИ за справка за размера на
дълга- 36 лева (л. 116- 117), поради което тези суми следва да се възложат в
тежест на ответника. Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в
процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка моли за определяне
на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца (л. 53)
е посочено, че той се представлява безплатно от адв. В.С., поради затрудненото
си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА
представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Изрично в
подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи
размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва
да бъде изчислен съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.,
предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение от 698,
71 лева. Направените
от ответника разноски за адвокатско възнаграждение на неговия пълномощник си
остават за сметка на страната, без да се възлагат на другата. Независимо от
частичното прекратяване на претенцията, в случая не е приложима нормата на чл.
78 ал. 4 от ГПК, предвиждаща възможност за присъждане на разноски на ответник и
при прекратяване на делото, защото това прекратяване е настъпило в следствие на
извършено плащане в хода на процеса, т.е. ответникът е дал повод за завеждане
на иска в пълния му размер и следва да понесе изцяло отговорността за
разноските.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 260317/ 25.09.2020 г., издадена по частно гр. дело 8333/ 2020 г. на ПРС, III гр. с-в, С.Д.В., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на А.Т.Ц., ЕГН: **********,***, главница в размер на 3 771, 06 (три хиляди седемстотин седемдесет и един лева и шест стотинки) лева, представляваща получени от ответника суми по изпълнително дело № ***/** г. по описа на ЧСИ *******, които е следвало да предаде на ищеца и сумата от 1 288, 92 (хиляда двеста осемдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки) лева- лихва за забава за периода от 08.05.2013 г. до 14.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 14.07.2020 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото.
ОСЪЖДА С.Д.В., ЕГН: **********,***, да заплати на А.Т.Ц., ЕГН: **********,***, разноските в заповедното производство в размер на 147, 49 (сто четиридесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки) лева- за държавна такса, както и разноските по настоящото дело- сумата също в размер на 147, 49 (сто четиридесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки) лева- за държавна такса, сумата от общо 250 (двеста и петдесет) лева- депозити за вещо лице, както и сумата от 36 (тридесет и шест) лева- такса по сметка на ЧСИ за изготвяне на справка за размера на дълга по изпълнителното дело.
ОСЪЖДА С.Д.В., ЕГН: **********,***, да заплати на адвокат В.Ц.С., ЕГН: **********, със съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение за осъществено на А.Т.Ц., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по заповедното производство в размер на 488 (четиристотин осемдесет и осем) лева, определено от съда, както и сумата от 698, 71 (шестстотин деветдесет и осем лева и седемдесет и една стотинки) лева- адвокатско възнаграждение по настоящото дело, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД