№ 960
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503585 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 3658/2021 г. по гр. д. № 34749/2021 г. по описа на СРС,
179 състав е отхвърлен предявения от Б. К. П. срещу Топлофикация София
ЕАД иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за
признаване за установено, че „Топлофикация София“ ЕАД дължи на Б. К. П.
сумата от 481 лева – част от общо вземане в размер на 2450 лева,
неоснователно събрана от ищцата и разпределена на „Топлофикация София“
ЕАД в хода на изпълнително дело № 20188630402799 по описа на ЧСИ С.Х.,
като Б. К. П. е осъдена да заплати на ответника сумата от 100 лева – съдебни
разноски.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 100035/02.12.2021
г. от Б. К. П., в която са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че съдът неправилно
е приел, че влизането в сила на заповед за изпълнение има ефект, сходен със
силата на пресъдено нещо на съдебно решение, поради което приложение за
давностния срок има чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, а именно, че след установяване на
вземане със съдебно решение започва да тече нова давност и срокът й е пет
1
години. Поддържа, че давностният срок за периодични вземания е
тригодишен, тъй като заповедното производство не се било развило в исково.
Посочва, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 13.03.2015 г., поради
което и давността относно вземането. Моли съдът да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което предявеният иск
да бъде уважен изцяло. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД с вх. № 6537814.01.2022 г., с
който оспорва въззивната жалба. Поддържа, че съдът правилно е приел, че
приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Моли решението да
бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение във
въззивното производство.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
Производството по гр.д. № 34749/2021 г. по описа на СРС, 179 състав е
образувано по искова молба, подадена от Б. К. П. против „Топлофикация
София“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във връзка с чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Ищцата твърди, че на 19.04.2021 г. депозирала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу „Топлофикация София“ ЕАД
за сумата от 481 лева, част от общо 2450,40 лева – неоснователно събрана и
разпределена в полза на ответника по изпълнително дело № 20188630402799
по описа на ЧСИ С.Х.. Ответникът възразил срещу издадената заповед за
изпълнение. Поддържа, че изпълнителното дело било образувано на
14.11.2018 г., след като правото на ответика да събира принудително суми от
Б. П. е погасено по давност. Посочва, че за процесната сума била издадена
заповед за изпълнение по гр.д. № 41030/2014 г. по описа на СРС, 43 състав,
влязла в сила на 13.03.2015 г. като тригодишната давност относно вземането
за доставена топлинна енергия е изтекла на 13.03.2018 г., т.е. преди
образуване на изпълнителното производство. Следователно и събраната в
хода му сума била недължимо платена и „Топлофикация София“ ЕАД дължи
връщането й. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
2
Б. П. сумата от 481 лева, представляваща част от общо 2450,40 лева –
неоснователно събрана от нея и разпределена в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД след като правото на ответника да събира принудително суми е
погасено с изтичане на тригодишна погасителна давност от издаване на
изпълнителния титул. Претендира направените в исковото и заповедното
производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
„Топлофикация София“ ЕАД оспорва предявения иск. Поддържа, че
вземането не е погасено по давност, тъй като с подаване на молбата за
образуване на изпълнително дело е направено искане за предприемане на
изпълнителни действия. Твърди, че давността не е изтекла тъй като
взискателят е поддържал висящността на производството. Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. №
22300/2021 г. по описа на СРС, 179 състав. По заявление от 19.04.2021 г.,
подадено от Б. К. П. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, с която е разпоредено на „Топлофикация София“ ЕАД за заплати
на заявителя сумата от 481 лева, представляваща част от неоснователно
събрана сума в общ размер на 2450,40 лева по изпълнително дело №
20188630402799 по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № 863, с район на действие СГС,
ведно със законната лихва от 19.04.2021 г. до изплащане на вземането и
сумата от 385 лева – разноски по делото.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства, от които се установява следното:
Въз основа на заявление от 25.07.2014 г., подадено от „Топлофикация
София“ ЕАД е издадена заповед за незабавно изпълнение по гр.д. №
41030/2014 г. по описа на СРС, 43 състав, с която на П.Т.П. и Б. К. П. е
разпоредено да заплатят на заявителя сумата от 2173,77 лева за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от м. 06.2011 г. до м. 04.2013 г.,
ведно със законната лихва за периода от 25.07.2014 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 374,,91 лева за периода от 01.08.2011-25.06.2014
г. и 370,17 лева разноски по делото, от които Б. П. дължи 1086,88 лева, ведно
със законната лихва за периода от 25.07.2014 г. до изплащане на вземането,
лихва в размер на 187,46 лева за периода от 01.08.2011-25.06.2014 г. и 185,08
3
лева – разноски.
С Разпореждане от 13.03.2015 г. по гр.д. № 41030/2014 г. по описа на
СРС, 43 състав е разпоредено издаване на изпълнителен лист като съдът е
приел, че заповедта е влязла в сила.
По молба от 14.11.2018 г. на „Топлофикация София“ ЕАД и въз основа
на издадения на 24.03.2015 г. по гр.д. № 41030/2014 г. по описа на СРС, 43
състав е образувано изпълнително дело № 20188630402799 по описа на ЧСИ
С.Х.. С молбата за образуване на изпълнително дело на основание чл. 18 от
ЗЧСИ е възложил на частния съдебен изпълнител да извърши цялостна
проверка на имуществото на длъжника и да извърши всички действия за
събиране на вземането. На 27.11.2018 г. е наложен запор върху банкови
сметки на длъжника Б. П., както и запор върху трудово възнаграждение,
получавано от ВДК – Д. ЕООД.
Установява се от приетото по делото Удостоверение №
71482/20.12.2018 г. по изпълнително дело № 20188630402799 по описа на
ЧСИ С.Х., че на 30.11.2018 г. е постъпила сума по наложен запор в
„Юробанк“ по задължение на Б. К. П. в размер на 2612,58 лева, от които са
разпределени и преведени 2044,42 лева към „Топлофикация София“ АД, и
405,98 лева – такси и разноски в изпълнителното производство. Възстановена
била сума от 162,18 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 55, ал. 1 от Закона за
4
задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо
правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на
вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за
предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която
по гр.д. № 22300/2021 г. по описа на СРС, 179 състав е била издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, поради което следва да бъде
подаден в указания от съда срок и да има за предмет само сумите, за които е
издадена заповедта, както и претенцията да се основава на същото основание.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. Основателността на предявения иск е
поставена в зависимост от това по делото да се установи, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение, че ищецът е платил исковата
сума в изпълнение на задължение, възникнало по силата на договор, както и
че основанието за плащане е отпаднало, в конкретния случай, тъй като е
погасено правото на кредитора да осъществява принудителното му
изпълнение.
Спорът между страните е в това дали правото на принудително
изпълнение на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по
гр.д. № 41030/2014 г. по описа на СРС, 43 състав е погасено по давност, т.е.
дали към момента на предприемане на изпълнителни действия, довели до
събиране на дължимите по изпълнителния лист суми е то е съществувало или
сумата е събрана без основание.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането. В чл. 116, б. “б” от ЗЗД е
предвидено, че давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение от
кредитора. С оглед разпоредбата на чл. 116, б. „б“ от Закона за задълженията
и договорите и при съобразяване на задължителните постановки на т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. давността се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително деиствие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
5
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Взискателят следва да иска насочване на изпълнение към
имущество на длъжника, когато не се осъществява изпълнение, т. е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или
безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за
която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, а така също и Решение № 127/12.07.2022 г. по гр.д. № 2884/2021 г. по
описа на ВКС, III ГО).
Не е спорно между страните по делото, а и се установява, че заповедта
за изпълнение по гр.д. № 41030/2014 г. по описа на СРС, 43 състав е влязла в
сила с изтичане на срока за възражение. Видно от съобщенията, приложени
по делото заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Б. П. на 10.02.2015
г. при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК и съответно е влязла в сила на
25.02.2015 г. Доколкото обаче страните приемат и не спорят, че датата, на
която заповедта е влязла в сила, е моментът, в който е постановено
разпореждането за издаване на изпълнителен лист – 13.03.2015 г., то това
следва да е и датата, от която следва да се приеме, че започва да тече нова
погасителна давност относно вземането. С влизане в сила на заповедта при
условията на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на
длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде
заявено с нов иск извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК.
Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила
на заповедта за изпълнение обосновават извода, че при стабилизиране на
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на
материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по
съображения, твърдения и факти, осъществени предивлизането й в сила. Това
важи и за фактите, които са от значение за погасителната давност, които са
настъпили до края на срока за възражение по чл. 414 от ГПК.
Доколкото след влизане в сила на заповедта за изпълнение страните не
могат да се позоват на факти, които са настъпили до този момент, то е налице
6
стабилен съдебен акт, с който спорът между страните е разрешен и той не
може да бъде пререшаван, освен в изрично предвидените в закона хипотези.
Следователно и по отношение на давността относно вземането, за което е
влязла в сила заповед за изпълнение, следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и
давността е винаги петгодишна. В този смисъл е и установената съдебна
практика на ВКС, с която настоящият съдебен състав следва да се съобрази
при постановяване на решението си, а именно определение № 480 от
19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 3 от
04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV ГО и др. Решение № 118 от
7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 50295 от
23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022 г., IV г. о., ГК.
Доколкото по делото се установява, а и не е спорно между страните, че
след влизане в сила на заповедта за изпълнение до извършване на първото
действие по принудително изпълнение не е изтекъл срок от пет години, то и
процесното вземане не е погасено по давност.
По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
Съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК въззивника следва да бъде осъден
да заплати сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3658/2021 г. по гр. д. №
34749/2021 г. по описа на СРС, 179 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Б. К. П., ЕГН-
**********, гр. София, ж.к. **** да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК-****, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Красно село, ул. Ястребец № 23 сумата от 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8