Решение по дело №104/2018 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 март 2019 г. (в сила от 21 ноември 2019 г.)
Съдия: Ваня Ангелова Маркова
Дело: 20182200900104
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 септември 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е № 11

Гр.Сливен, 08.03.2019г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  публично съдебно заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и  деветнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

          При секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията т.дело № 104 по описа за 2018г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е пряк иск на  увредено от ПТП лице срещу застрахователя на прекия причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ /в сила от 01.01.2016г./, вр. с чл. 45 ЗЗД  и цена -  150 000 лв.

В исковата молба ищцата твърди, че на 01.09.2017г., на път Ш-662, км 4+200 м. водачът на лек автомобил марка „Роувър“, модел „414 И“, с per. № СН3706АР, С.С.К. поради движение с несъобразена скорост при наличието на ограничена видимост /десен завой/, загубил контрол над автомобила и навлязъл в лентата за насрещно движение, при което ударил лек автомобил „Фиат Пунто" с per. № СН7144АМ, управляван от Г.Й.Д.. За пътния инцидент бил изготвен констативен протокол за ПТП №157 от 05.09.2017г, а  по случая е образувано  ДП №611 /2017г. по описа на РУП - Нова Загора.

 Твърди, че в резултат на произшествието починал водачът на л.а.„Фиат Пунто“ и неин син - Г.Й.Д.. Двамата били силно привързани един към друг. Обичали се и се подкрепяли във всичко. Г. имал силна емоционална и духовна връзка с майка си, която изключително тежко понесла загубата му. Синът й Г. бил добър и любящ син, който неотлъчно бил до майка си, а претърпяната от нея скръб от невъзвратимата загуба била огромни и неописуема и ще я съпътстват през целия живот.

Твърди се, че към  датата на ПТП - 01.09.2017г., виновният за ПТП водач на л.а. марка „Роувър“, модел „414 И“, с per. № СН3706АР, предизвикал транспортната злополука, притежавал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД "БУЛ ИНС" АД с полица № BG/02/117001095719, валидна от 10.04.2017 г. до 09.04.2018 г.

Твърди, че  на 08.05.2018г. отправила претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗД "БУЛ ИНС" АД, с искане да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение, но към  настоящия момент въпреки че изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което поражда правния ни интерес на основание чл.432, ал. 1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред.

Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответникът бъде осъден да й заплати сумата 150 000лв - обезщетение за  неимуществени вреди, изразяващи се  претърпени  болки и страдания от настъпилата на 01.09.2017г в резултат на ПТП смърт на нейния син Г.Й.Д., ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя – 08.05.2018г.  Претендира разноски.

         Ответникът е подал отговор на  исковата молба, подаден в срока по чл. 367 ГПК. Счита иска за допустим, но  неоснователен. Оспорва иска като прекомерно завишен,  неотговарящ на действителната вреда и несъобразен с принципа за справедливост.

          Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение  по застраховка “ГО“, сключена за процесния  автомобил.

          Оспорва да е причинен деликт от Г.Д., като водач на л.а. „Фиат“ с рег. № СН 7144 АМ и оспорва наличието на всички елементи от фактическия състав на деликта.

         Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постр. Г. С. Г.ев, който управлявал автомобила с превишена и несъобразена скорост, без поставен предпазен колан. Счита, че с тези действия допринесъл за настъпване на летален изход и ако е шофирал със съобразена скорост и поставен колан, силата на удара е щяло да бъде значително по-малка и е можело да се избегне леталния изход.

          Ищецът е подал допълнителна ИМ в срока по чл.372 ГПК.

          Счита, че размера на претендираното обезщетение не е прекомерно завишен и съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на трайната съдебна практика по сходни казуси. Оспорва твърдението на ответника за липса на елементите от фактическия състав на деликта, както и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постр.Героги Д..

          Ответникът не е подал допълнителен отговор на исковата молба. 

          В с.з. ищцата, ред. призована, не се явява. Представлява се  от процесуален представител, който поддържа предявения иск и моли за уважаването му в пълен размер. Претендира разноски съгласно списък. Прави възражение за прекомерност на платения от ответника адв. хонорар.

В с.з. ответното дружество не се представлява от законен или упълномощен представител. С молба от 25.10.2018г  претендира за заплащане на разноските по делото, включително за адв. възнаграждение в размерна 6000лв. С молба по делото, депозирана преди с.з., заявява, че поддържа възраженията, направени в отговора на исковата молба. Прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца адв. възнаграждение.

         Въз основа на събраните по делото доказателство, съдът прие за установено от фактическа страна,  следното:

         Ищцата е майка и законен наследници на своя син Г.Й.Д., починал на  31г., при  ПТП, настъпило на 01.09.2017г.

         На 01.09.2017г,  около 21 часа, Г.Д. заедно със своята съпруга П. Д.а, св. Р.Б., нейния съпруг Д.Б. и 14- годишната им дъщеря, пътували с лек автомобил “Фиат Пунто“, с рег. № СН 7144 АН , в посока от с.Кортен за гр.Нова Загора.

         Автомобилът бил управляван от Г.Д.. До него на предната седалка стоял Д.Б., а на задната седалка стояли двете жени и детето помежду им.

        Движението се е осъществявало в тъмната част на денонощието, при суха пътна настилка и нормална видимост, в зоната на прав участък на пътя.

        Скоростта на движение на автомобила  била 87 км/час,  а опасната му зона на спиране около 81 метра.

        В същото време, в обратната посока- от гр.Нова Загора за с.Кортен, се  движел лек автомобил “Роувър“, модел“414И“,с рег. № СН 3706 АР, управляван от С.С.К..

        Скоростта на движение на този автомобил била 144 км/ч, а опасната му зона на спиране- 165 метра.

        В зоната на прав участък на пътя, водачът на л.а.“Роувър“,  предприел навлизане в насрещната лента за движение, вероятно докато е предприемал изпреварване на неизвестен автомобил, навлязъл в лентата за движение на л.а. „Фиат Пунто“, като пресичането на разделителната лента станало на 59.6 метра преди мястото на удара. 

        В момента на възприемане на опасността, водачът на л..а „Фиат Пунто“ се намирал на разстояние 47 метра от мястото на удара.

        В момента на  възприемане на опасността от водача на л..а „Роувър“, двата автомобила били  на разстояние 164 метра един от друг, при сбор на опасните им зони за спиране  246 метра.

        При това движение на двата автомобила, настъпил удар в лентата за движение на „Фиан Пунто“ на 43.5 метра след мерната линия и на ниво от 1.7 метра до 2.2. метра вляво от разделителната линия.

         В резултат на удара, л.а. „Роувър“ продължил движението си при ротация около вертикалната ос, в посока обратна на часовниковата стрелка, като продължил движението си напред и надясно към дясната канавка.

         Автомобилът “Фиат Пунто“, продължил напред и надясно спрямо собствената посока, като се завъртял около вертикалната ос в посока обратна на часовниковата стрелка.

         При настъпилия силен удар, двете жени, пътуващи на задната седалка на „Фиата“ изхвръкнали от автомобила, а детето било извадено от багажника. След удара “Фиатът“ се възпламенил и част от него изгорял, ведно с телата на двамата мъже, стоящи на предната седалка.

         Според вещото лице инж.У., водачът на л.а. „Фиат Пунто“ не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Времето на движение на л.а. „Роувър“ от момента на пресичане на разделителната линия до момента на удара е било недостатъчно водачът на  л.а. „Фиат Пунто“ да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП.

         Според заключението на приетата по делото САТЕ, техническите причина, довели до възникване на процесното ПТП,  са няколко: 1/  навлизането на  л.а. „Роувър“ в насрещната лента за движение, без да пропусне движещия се в обратна посока и в собствената си лента за движение л.а. „Фиат Пунто“. Технически правилно било водачът на л..а.“Роувър“ да контролира непрекъснато автомобила и се движи в собствената си дясна пътна лента. С действията си, водачът на л.а.“Роувър“ навлязъл в опасната зона за спиране на л.а.“Фиат Пунто“; 2/ движение на л.а. „Роувър“ със скорост над максимално разрешената от 90 км/ч; 3/движение на същия автомобил с технически  несъобразена скорост съобразно ограничената видимост при движение на къси светлини и наличие на завой с ограничена видимост; 4/ предприета  маневра изпреварване от водача на л.а. „Роувър“ при наличие на забрана за това, указана с пътна маркировка- непрекъсната разделителна линия.

         Съгласно заключението на САТЕ, водачът на л.а. „Роувър“ е имал техническа възможност да предотврати ПТП, като намали скоростта на движение и запази движението в собствената си лента за движение до разминаването с л.а.“Фиат Пунто“, докато водачът на „Фиат Пунто“ е нямал техническа възможност да предотврати ПТП към момента на навлизане на л.а.“Роувър“ н неговата пътна лента. С действията си л.а.“Роувър“ е навлязъл в опасната зона на спиране на л.а.“Фиат Пунто“  

          Вещото лице приема, че при движение на л..а“Роувър“ със скорост от 90км/ч и същите действия на двамата водачи, удар между тях не би настъпил, тъй като биха спрели на 7 метра един от друг.

         Сборът от опасните им зони на спиране на двата автомобила при скорост на л.а. „Роувър“ от 90 км/ч, е 157 метра.

         Автомобилът „Фиат Пунто“ е бил снабден с предпазни колани, тип триточкови, инерционни на всяка седалка.  Вещото лице инж.Узуново не може да отговори на въпроса дали постр. водач Г.Д. е бил с поставен предпазен колан поради силното опожаряване на автомобила и значителното увреждане на купето. Но поради значителното увреждане на купето на автомобила, в челната лява част и уврежданията по тялото на пострадалия, вещото лице счита, че те биха се получили независимо от поставяне на предпазен колан.

          Според показанията на св. Р. Б., която се е водила в същия автомобил, водачът  и съпругът й, който стоял на предната дясна седалка,  били с поставени предпазни колани.     

          В резултат на  ПТП, водачът на л.а.“Фиат Пунто“- Г.Д. получил несъвместими с човешкия живот травми и починал същия ден. Починал и неговият спътник Д.Б., както и водача на л.а. „Роувър“-С.К. и неговата спътничка К.К.К..

          Според заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, водачът Г.Д.  получил комбинираната  автомобилна травма- травма в салона на лекия автомобил/ на мястото на водача/ в резултат на челен удар предимно в лявата половина на предните състави на автомобила от друг, насрещно движещ се лек автомобил, в резултат на което автомобилът е получил тежки деформации в предната си част, напуснал е пътното платно и се е запалил.

          Съгласно експертното заключение, основната причина за настъпването на смъртта на пострадалият Г.Д. е тежката, несъвместима с живота съчетана травма със засягане на главата, шийния и гръдния сегменти на гръбначния стълб и гръбначния мозък, контузията на гръдния кош, множествените травматичните руптури и размачквания на чернодробния паренхим и на слезката, тежките многофрагментни фрактури на костите на долните крайници.

        В танатогенезата (причините за настъпването на смъртта) роля, макар и несъществена изиграла и термичната травма, т.е. масивните изгаряния в резултат на разразилият се след първоначалния удар пожар.

       Тези увреждания  според вещото лице се дължат се на действието (удар, притискане, сътресение) на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, както и на извършени форсирани, извънмерни движения и добре отговарят да са получени по време на ПТП, настъпило на 01.09.2017 г., в землището на с. Кортен, общ. Нова Загора. Условия за действието на този механизъм се създавали по време на такъв пит автомобилни травми в резултат на удари или  притискане с или върху предмети с вътрешното оборудване на автомобилния салон или деформираните части на автомобилното купе.

          При този вид автомобилни травми, през различните фази на произшествието върху телата на пътуващите в автомобилния салон действали различни по своята величина и посока травмиращи сили, зародили се както в резултат на първоначалния удар между двете превозни средства, така и поради сложното движение на автомобила, в който е пътувал постр. Д. след първоначалния удар и напускането на пътното платно. Характеристиките на уврежданията и техните локализации свидетелствали за това, че основната травмираща сила, която ги е причинила е била с посока отпред назад.

         Тежките термични увреждания, получени от постр.Д. били резултат на разразилият се след първоначалния удар пожар и действието на суха топлина и пряко действие на пламъка. Смъртта  не е била мигновена, но е настъпила бързо и е била неизбежна.   

         Вещото лице заключава, че между ПТП от 01.09.2017г и получените телесни увреждания, станали причина за смъртта на Г.Д. съществува пряка  и непосредствена причинна връзка.

         Съдейки по локализацията на уврежданията, описани в медицинските документи, вещото лице счита, че се касае за високоенергийна травма, а получените увреждания по тялото на постр.Д. било възможно да се получат и при поставен предпазен колан в случай на действие на травмиращата сила с направление отпред назад и при достатъчно  висока нейна величина.

         По случая било образувано ДП  № 611/2017г по описа на РУ-Нова Загора, което все още не е приключило.

         Към датата на ПТП,  виновният на ПТП водач на л.а. „Роувър“ С.С.К. е бил правоспособен водач,  притежаващ свидетелство за управление на МПС, а за  автомобила, с който е извършено ПТП  - „Роувър 414 И“ с рег. № СН 3706 АР, е била  сключена с ответника застраховка "Гражданска отговорност" и издадена  застрахователна полицаBG/02/117001095719, валидна от 10.04.2017 г. до 09.04.2018 г.

          На  08.05.2018г. ответникът получил писменото искане на ищцата, входирано с вх. №29177/08.05.2018г, за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на  200 000лв .

         До приключване на съдебното дирене застрахователят-ответник не е  определил, нито изплатил някакво обезщетение на ищцата.

         С настъпилата смърт на Г.Д., само на 31 години, в разцвета на младостта му, на неговата майка са причинени значителни по интензитет неимуществени вреди -душевни болки и  страдания, свързани със смъртта на сина й. Загубата била  непрежалима и тежка.  Болката й никога нямало да премине. Тя преживяла шок от вестта за внезапната му смърт и не искала да я приеме. Съобщили й по телефона за смъртта на сина й, тъй като била в Германия, където живеела от няколко години. Прибрала в България за погребението на сина си. Въпреки че била далеч от него,  двамата поддържали непрекъснат контакт по телефон и скайп. Имали винаги топли и сърдечни отношения. Свързвала ги обич и привързаност. След развода на родителите си, Г.Д., който тогава  бил ученик в осми клас и брат му, били отгледани от майка им. Бащата бил алкохолик и неотдавна починал. След като децата пораснали, ищцата заминала за Германия заедно с тях. Единият й син останал при нея, а другият Г.-след тригодишен престой в Германия, се върнал в България, оженил се и заживял в с.Кортен заедно със съпругата си П..

          Тази фактическа обстановка  съдът  прие за установена въз основа на събраните писмени  доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени. Приема изцяло заключенията на приетите съдебна авто- техническа и съдебно-медицинска експертизи като обосновани, ясни и неоспорени. Кредитира показанията на разпитаните по делото трима свидетели, като преки и непосредствени, а също и безпротиворечиви.

         Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна,   съдът прави следните правни изводи:

         Предявен е пряк иск на увредено лице, с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ/ в сила от 01.01.2016г/ и цена – 150 000лв.

         Искът е процесуално допустим, а преценен по същество- основателен и доказан, но предявен в завишен размер. 

         Отговорността на застрахователя се претендира на основание договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите, сключен през 2017г, , т.е.  при действието на Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016г.

          Разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ във вр. с чл.496 КЗ вр. с чл.380 КЗ, предвижда като специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на ГО на виновния водач на МПС, изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.380 КЗ  за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.

          Съгласно чл.498, ал.3, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

          В случая застрахователят е сезиран от ищците  по реда на чл.380 КЗ на 08.05.2018г, но застрахователят не е определил размер на застраховетлоното обезщетение, нито е изплатил някакво обезщетение.

          Наличието на доказателства за изтичане на срока по чл.498 ал.3 КЗ  и приключване на процедурата за доброволно уреждане на спора, води до изовод за допустимост на  предявените преки искове по чл.432 КЗ.

          Съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ, увреденото лице, спрямо който застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка „ГО“, при спазване изискванията на чл.380 КЗ.

         Ищцата е  увредено лице по смисъла на чл.478 КЗ.

         Съгласно разпоредбата на чл.493 КЗ, застраховката покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица /и други участници в движението по пътищата/, вреди – вкл. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесни увреждания или смърт; вредите причинени на чуждо имущество, пропуснати ползи – пряк и непосредствен резултат от увреждането; разумно направени разноски, включително съдебни разноски както и лихвите по чл.429, ал.2 т.2 КЗ.

          Съгласно последната разпоредба, се дължат лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице по ал.3 – заплащат се в рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпване на застрахователното събитие или по-ранната от двете дати на уведомяване или предявяване на претенциите от увредените лица.

          За да уважи предявеният пряк иск на увредените лица спрямо застрахователя по застраховка „ГО“, по делото следва да са  установени предпоставките на чл.45 ЗЗД, наличието на валиден договор за застраховка “ГО“ с ответното дружество, ведно с изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението съгласно чл.52 ЗЗД.

         В настоящия случай няма постановена и влязла в сила присъда, с която виновния за процесното  ПТП водач да е осъден и от която съгласно чл.300  ГПК настоящия съд е обвързан относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т.е. за всички елементи от фактическия  състава на деликтната отговорност. Затова тези елементи трябва да се доказани в настоящото производство.

         Не се оспорва от ответника наличието на валидно застрахователно правоотношение с деликвента по застраховка ГО към момента на ПТП.

         Не се оспорва и настъпването на застрахователното събитие.

         От заключенията на две съдебни експертизи, по делото се установи механизма на ПТП, причините на неговото възникване, причината за смъртта на сина на ищцата и наличието на причинна връзка между ПТП и настъпилата смърт.

         Според заключението на САТЕ, техническите причини за възникване на ПТП са: 1/ навлизането на  л.а. „Роувър“ в насрещната лента за движение, без да пропусне движещия се в обратна посока и в собствената си лента за движение л.а. „Фиат Пунто“, в резултат на което водачът на л.а.“Роувър“ навлязъл в опасната зона за спиране на л.а.“Фиат Пунто“; 2/ движение на л.а. „Роувър“ със скорост над максимално разрешената- 90 км/ч; 3/движение на същия автомобил с технически  несъобразена скорост от 144 км/ч, съобразно ограничената видимост при движение на къси светлини и наличие на завой с ограничена видимост; 4/предприета маневра изпреварване от водача на л.а. „Роувър“ при наличие на забрана за това, указана с пътна маркировка- непрекъсната разделителна линия.

         Експертът заключава, че водача на л.а. „Роувър“ е имал техническа възможност да предотврати ПТП, като намали скоростта на движение и запази движението в собствената си лента за движение до разминаването с л.а.“Фиат Пунто“, докато водачът на „Фиата“ е нямал техническа възможност да предотврати ПТП към момента на навлизане на “Роувъра“ в неговата пътна лента. С действията си л.а.“Роувър“ е навлязъл в опасната зона на спиране на л.а.“Фиат Пунто“ и предизвикал ПТП. 

        Вещото лице инж.У. приема, че при движение на л..а“Роувър“ със скорост от 90км/ч и същите действия на двамата водачи, удар между тях не би настъпил, тъй като те биха спрели на 7 метра един от друг.

       Възприемайки изцяло заключението на САТЕ, съдът намира, че вината за настъпване на процесното ПТП е изцяло на водача на л.а.“Роувър“.

        Неговото поведение е виновно и противоправно, и довело в причинна връзка до настъпване смъртта на четирима души, в т.ч. и сина на ищцата.

        С действията си водачът на л.а. „Роувър“- С.С.К. нарушил разпоредбите на чл. 5 ал.2 т.1; чл. 15 ал.1 ;чл. 16 ал.1 т.1; чл. 20 ,чл.21, чл. 25, чл. 42 ал.2 т.2 и чл. 43 т.4 от ЗДвП и причинил по непредпазливост смърт на четири лица - на  Г.Й.Д. и спътника му Д. А. Б., собствената си смърт и тази на К.К..

         Вредите по вид, интензитет и продължителност са безспорно установени по делото  от събраните гласни доказателства.

         От еднопосочните свидетелските показания на трима свидетели се установи, че между майката и сина й Г. е имало силна обич, привързаност и разбирателство. Отношенията помежду им са били прекрасни, основани на взаимна обич, уважение и силна привързаност.  

         След развода ищцата отглеждала сама синовете си, което довело до още по-голяма близост между тях. Щом отраснали децата, тя заминала заедно с тях за Германия. Г. живял при майка си в Германия около три години, но се върнал в България. Канел се да й гостува заедно със съпругата си, непрекъснато се чувал с нея по телефона. Имал прекрасни отношения и с нейния мъж. До момента, в който се оженил, той разчитал единствено на майка си.  Внезапната му смърт лишила ищцата завинаги от неговата обич и подкрепа.

         Смъртта на дете на всяка възраст и при всякакви обстоятелства е най-тежкия удар за един родител и много трудно може да бъде определен паричен еквивалент на претърпените душевни болки и страдания от загубата, която се преживява  се  тежко и изключително болезнено.

        Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно съществуващи обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай.

       Справедливостта се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, като: вид, характер, степен на увреждане, възраст на увредения, начин и обстоятелства при които е получено увреждането, продължителност на претърпените болки и страдания и техния интензитет и пр.    

       Като съобрази родствената връзка между ищцата и починалия от ПТП, отношенията на обич и привързаност между тях, начина, по който смъртта на детето се е отразила на родителя,  младата  възраст на починалия – само на 31г, интензитета  и продължителността на преживените душевни болки и страдания и техния необратим характер, съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания от загубата на най-свидното за една майка – детето й,  сумата  140 000лв .      

        Искът до пълния им размер от 150 000 лв, съдът отхвърля като неоснователен и недоказан. 

        Съдът намира за неоснователно възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Г.Д., който управлявал автомобила с превишена и несъобразена скорост, без поставен предпазен колан. Ответникът счита, че с тези действия е допринесъл за настъпване на летален изход и ако е шофирал със съобразена скорост и поставен колан, силата на удара е щяло да бъде значително по-малка и е можело да се избегне леталния изход.

       Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, водачът на л.а. „Фиат Пунто“ е шофирал със скорост 87 км/ч, при разрешена за участъка 90км/, поради което възражението за съпричиняване  е неоснователно.

       Св. Р.Б., която е пътувала заедно с постр.Г.Д. твърди, че той и съпруга й са били с поставени предпазни колани.

       Освен това, заключенията и на двете изслушани по делото експертизи са категорични, че с или без поставен колан, при настъпилия силен удар, смъртта на Г.Д. е била неизбежна. 

       Обезщетението се дължи ведно с законната лихва за забава, която съдът следва да присъди, тъй като е претендирана, от датата на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя- 08.05.2018г. 

       При сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице.

       Разпоредбата на чл. 498  КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя.

       Ищцата е предявила писмено застрахователната си претенция до ответника на 08.05.2018., поради което при липса на други данни и оспорване на това обстоятелство от насрещната страна, следва да се приеме, че именно това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.

       По изложените съображения лихвата за забава върху горепосоченото обезщетение се дължи от 08.05.2018г. до окончателното плащане.

       При този изход от спора, н 

 

 

 

а основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът дължи разноски на ищеца съразмерно на уважената част от иска.       

       Ответникът направи възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, платено от ищеца, което е неоснователно.

       В договора за правна защита и съдействие е уговорено безплатна адв.защита на ищеца,  по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

         Съгласно чл. 38 ал.2 от ЗА, когато адвокат оказва безплатно адвокатска помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните адв. възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати.

          Съобразно уважения размер на иска, на основание чл.38 ал.2 ЗА  вр. с чл 7 ал.2 т.5 от Наредбата за минималните  размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ищеца следва да бъде присъдено адв.възнаграждение в размер на  сумата 4 330лв.

         На основание чл. 78 ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска, ищецът дължи на ответника разноски и тъй като са претендирани, следва да му се присъдят в размер на сумата 328.66 лв  от общо  4930лв, от които:  4530лв- адв. възнаграждение и 400лв –депозит да вещи лица.

         Поради направеното възражение за прекомерност на платеното от ответника адв. възнаграждение в размер на 6000лв, което  е основателно, съдът намали  адв. възнаграждение от 6000лв на  4530лв.

         Делото не се отличава с правна и фактическа сложност и не се яви процесуален представител на ответника в с.з., поради което съдът приема, че платения адв. хонорар от 6000лв е прекомерно висок и го намали до размера по чл. 7 ал.2 т.5 от Наредбата за минималните адв. възнаграждения.

        Върху уважения размер на иска, ответникът дължи държавна такса в размер от 4%, или  сумата 5600 лв. Съразмерно на уважената част от иска, дължи и разноските за вещи лица, платени от бюджетните средства на съда, в размер на 186.66лв. от общо 200 лв.

        Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

         ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление **********, ЕИК-*********, представлявано заедно от С. С.П. и К.Д. К., да заплати на В.Г.Б. ***, с ЕГН-**********, сумата 140 000 лева /сто и четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от  настъпилата в резултат  на  ПТП от 01.09.2017г смърт на нейния син Г.Й.Д., ведно със законната лихва от датата  на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя - 08.05.2018г до окончателното изплащане, както и сумата 4 330лв. -  разноски по делото.

 

        ОТХВЪРЛЯ предявеният иск до пълния му размер от 150 000 лв, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и  НЕДОКАЗАН.

      

        ОСЪЖДА на В.Г.Б. ***, с ЕГН-********** ***“АД, със седалище и адрес на управление **********, ЕИК-*********, представлявано заедно от С. С. П. и К. Д. К., сумата 328.66 лв , представляваща разноски по делото.

 

        ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление **********, ЕИК-*********, представлявано заедно от С.С.П. и К. Д. К., да заплати  по сметка на СлОС държавна такса в размер на 5600лв и  сумата 186.66лв- разноски за вещи лица.

   

         Решението  подлежи на обжалване пред Апелативен съд-гр. Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: