РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Р. Ив. Андреева Въззивно гражданско дело №
20225300502881 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Р. Р. А. с ЕГН ********** от
гр.***, *** против решение № 2010 от 03.06.2022 г., постановено по гр.д. №
14362/2021 г. на Районен съд - Пловдив, ХХ гр. състав, с което е отхвърлен
предявеният от нея срещу В. М. Ш. с ЕГН ********** от гр.***, *** иск за
заплащане на сумата от 12 000 лв., представляваща дължим невърнат остатък
от паричен заем в общ размер от 16 000 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане, както
и е отхвърлен предявеният от Р. Р. А. срещу В. М. Ш. иск за заплащане на
сумата от 12 000 лв., с която неоснователно се е обогатил, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждането на иска до
окончателното изплащане. Жалбоподателката поддържа, че така
постановеното решение е неправилно, като прави искане за неговата отмяна и
постановяване на друго решение по същество, с което ответникът да бъде
осъден да й заплати процесната сума, представляваща невърнат остатък от
дадена на заем сума в общ размер от 16 000 лв., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане, а при условията на
евентуалност, в случай, че се приеме, че липсва валидно заемно
правоотношение между страните, моли ответникът да бъде осъден да заплати
процесната сума, с която същият неоснователно се е обогатил за нейна
1
сметка, ведно със законната лихва върху главницата от 12 000 лв., считано от
завеждане на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски за
двете съдебни инстанции.
Въззиваемият В. Ш., чрез адв. В., оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира разноски пред въззивната инстанция.
От Р. Р. А. е постъпила и частна жалба против определение № 8838
от 16.08.2022 г., постановеното по същото гражданско дело, с което е
допълнено първоинстанционното решение в частта за разноските, като
същата е осъдена да заплати на В. Ш. сумата от 300 лв. за направени от него
разноски по делото. Частната жалбоподателка поддържа, че молбата на
ответника за допълване на първоинстанционното решение в частта за
разноските е била неоснователна, тъй като ответникът не е бил представил
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по частната жалба В. Ш. взема становище за нейната
неоснователност, като поддържа, че списък по чл. 80 от ГПК е бил приложен
по делото и моли същата да се остави без уважение.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е основателна по следните съображения:
Предявени са обективно съединени искове при условията на
евентуалност с правно основание чл.240 от ЗЗД, чл.55, ал.1, предложение
първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата е основала иска си на твърдението, че се е намирала в
договорни отношения с ответника, породени от устен договор за заем,
сключен в началото на 2020 г., по силата на който тя му е дала на заем общо
сумата от 16 000 лв., изплатени по банков път на две вноски от по 8000 лв., на
датите 19.02.2020 г. и 24.03.2020 г., а последният се е задължил да и върне
тази сума в срок най-късно в края на м.юни 2020 г. След настъпването на
падежа ответникът не и върнал изцяло получената в заем сума, като
неизплатени от негова страна останала сумата от 12 000 лв., поради което
моли за осъждането му да и заплати 12 000 лв. като неизплатена част от
получения и невърнат заем, ведно с обезщетение за забавеното плащане на
тази главница в размер на законната лихва от деня на предявяване на исковата
молба до окончателното и изплащане. При условията на евентуалност, в
случай, че се приеме, че сумата не е получена от ответника въз основа на
сключен помежду им договор за заем, моли съда да осъди последния да и
заплати сумата от 12 000 лв. като получена без правно основание.
Ответникът с отговора на исковата молба е оспорил исковете с
възражението, че в началото на 2020г. ищцата Р. А., която е сестра на
неговата съпруга, му се обадила по телефона и го помолила за съдействие.
2
Поискала да му преведе сума пари по негова банкова сметка на ответника,
които той да използва, за да и заплати наемна цена за жилище в ***, както и
за други нейни разходи, които предстояли в България. Причината за това
била, че тя водила дело за развод и искала да се премести да живее в ***.
Счита, че отношенията им са такива по договор за поръчка, във връзка с
който ищцата му превела по банков път на два пъти по 8 000 лв., на
19.02.2020 г. и на 24.03.2020 г. След като получил парите, ответникът
направил два превода по посочена от ищцата банкова сметка в *** – на
24.02.2020г. превел сумата от 1371,30 лв. – комисионна на брокер на имот в
*** и на 21.02.2020г. – 2 350,80 лв. – депозит за резервация за нает от ищцата
имот в ***. Тези суми ищцата имала предвид и в исковата си молба, в която
сочи, че той и е възстановил сумата от 4 000 лв. Твърди, че през лятото на
2020 г. многократно е плащал сметки на ищцата в България по нейна молба
по телефона. През лятото на 2020 г. ищцата се върнала в България и
ответникът й възстановил „на ръка“ цялата останала сума.
Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което
повдигнатият пред съда спор следва да бъде разгледан по същество, като
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата и отговора на същата.
Главният иск намира основанието си в нормата на чл.240 от ЗЗД,
според която с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Според посочената правна норма, договорът за заем е реален договор
и фактическият му състав включва освен съгласие на страните и предаване на
вещите, които са негов предмет.
Ищцата се позовава на сключен с ответника устен договор за заем, на
стойност 16 000 лв. В нейна доказателствена тежест е да установи както
елементите на сключения договор, така и реалното изплащане на заемната
сума.
В процесния казус е безспорно, че ответникът е съпруг на сестрата
на ищцата, т.е. двамата са роднини по сватовство от втора степен. Ето защо
не е налице ограничението на чл. 164, ал. 1, т.3 ГПК относно свидетелските
показания за установяване на елементите на сключения помежду им устен
договор за заем, който е на стойност над 5000 лв., тъй като е налице едно от
изключенията, посочени в чл. 164, ал. 1, т. 3 пр. 2 ГПК - забраната на т. 3 не
важи за договори, сключени между съпрузи или роднини по права линия, по
съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен
включително.
По делото е представено извлечение от банкова сметка на ищцата Р.
А. в „***“ АД, видно от което на 19.02.2020 г. и 24.03.2020 г. от тази банкова
3
сметка са преведени по банкова сметка ответника В. Ш. суми в размер от по 8
000 лв., с посочено основание: заем.
Представена е и покана от Р. А. до ответника В. Ш., връчена му от
ЧСИ на 11.08.2021 г., с която последният е поканен в 3-дневен срок от
получаването на поканата да върне на ищцата сумата от 12 000 лв.,
представляваща невърната част от даден му от ищцата заем, целият в размер
на 16 000 лв., изплатени му по банкова сметка с преводи на 19.02.2020 г. и
24.03.2020 г.
Като свидетел по делото пред районния съд е разпитана сестрата на
ищцата и съпруга на ответника М. Ш. Същата е заявила, че води дело с
ищцата поради спор за недвижим имот.
Свидетелката сочи, че сестра и Р. се обади една вечер, като и
споделила, че има намерение да се мести да живее в ***. Помолила съпруга и
за услуга, като казала, че ще му преведе сума пари, която той да преведе в ***
за наем на жилище и брокерска услуга. Това било през м. февруари 2020 г.
Направила два банкови превода към банкова сметка на съпруга и през м.
Февруари, като изпратила на два пъти по 8000 лева, общо 16000 лв., с които
трябвало да предплати за 6 месеца наем и брокерска услуга. На следващия
ден се обадила и казала да задържи плащането, тъй като брокерът ще
предложи друго жилище. След още 2 – 3 дни се обадила и казала, че трябва да
предплати два наема за другото жилище. Изпратила банковите сметки на
наемодателя и брокерската агенция и по нейна поръчка ответникът изпълнил
това, което тя пожелала. Изпратил два превода на обща стойност около 4000
лв., след това попитал сестра и какво да направи с остатъка от сумата.
Свидетелката сочи, че ищцата и съпругът и имали уговорка последният ми да
и плаща комунални услуги – ток, вода, сателит, за нейния апартамент в гр.***
Останали около 11 700 лв. неизползвани след направените разходи. Ищцата
пожелала ответникът да и върне парите в брой. Ищцата се прибрала със
съпруга си и дъщеря си през лятото на 2020 г. - м. Юни, или м. Юли. Една
вечер дошла на гости и мъжът и върнал остатъка от сумата пред нея. На
връщането на сумата - остатъка от 11 700 лв. присъствали съпруга и,
свидетелката и сестра и /ищцата/. Свидетелката сочи, че отношенията и с
ищцата се обтегнали през м. август 2020 г., когато трябваше да се вземе
решение за тяхен наследствен имот.
Като свидетел е разпитан и съпругът на ищцата И.М., който сочи, че
с ответника и неговата съпруга са били в много добри отношения до
момента, в който дали парите и после трябвало да се раздели със съпругата
му апартамент в ***, през лятото на 2020 г. От този момент отношенията
между двете семейства се влошили. Парите били дадени още в началото на
февруари 2020 г. На няколко пъти имало трансфери, които възлизали на
16000 лв. От тях били върнати само 4000 лв. Свидетелят сочи, че ответникът
и сестрата на съпругата му поискали парите, за да могат да си доплатят
последната вноска за нов апартамент, който закупили. Уговорката била да
4
върнат парите в срок от 3 месеца, но това не се случило. Сочи, че са
превеждали на ответника и съпругата му и са им давали в брой и други пари,
за разноски за техни /на семейството на ищцата/ сметки. Ответникът В. Ш. си
водел постоянно сметки колко е платил за ток и вода. Един път 4000 лв. и
два пъти по 8000 лв. били и дадени. Семействата се срещнали един път през
лятото на 2020 г. и от там нататък се обтегнали отношенията между сестрите
заради апартамента в ***. На тази среща не е ставало въпрос за връщане на
парите. И след срещата не били получили парите.
Свидетелят сочи, че знае за преведените от ищцата пари, защото
първо от него били поискани, но той не можел да си активира онлайн
банкирането и затова ответникът и жена му помолили Р. да им даде парите,
което тя направила. От тези 16 000 лв. един път тя поискала от В. Ш. да
предостави в брой 4000 лв., свидетелят знае, че тези 4000 лв. са върнати.
Свидетелят сочи, че ответникът и съпругата му са плащали пари за
депозит на къща и депозит за живеене в ***, но те нямали нищо общо със
средствата за покупката на новия апартамент.
Представени са 2 бр. платежни нареждания от 24.02.2020г. за сумата
от 1371,30 лв. и от 21.02.2020 г. за сумата от 2350,80 лв., преведени от
посочената банкова сметка на ответника В. Ш. в банки в ***, с отразени
основания: комисионна и депозит - резервация.
Представена е справка за периода 01.01.1991 г. – 18.08.2021 г. от
Агенция по вписванията ведно с нот.акт № 25, том ІІ, рег.№ 1904, дело 197 от
2020 г. на нотариус М.А.-Ц., видно от които на 29.06.2020 г. ответникът е
закупил недвижим имот – апартамент в гр.***.
Предвид така събраните доказателства, ценени както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, съдът прави следните изводи от правна страна:
Безспорно е доказано по делото предаването на сумата от 16000 лв.
от ищцата на ответника, което е извършено с двата банкови превода / два
пъти по 8000 лв./ от датите 19.02.2020 г. и 24.03.2020 г. В документите за
банков превод като основание за заплащане на сумите е посочено „Заем“ и
според настоящия съдебен състав това е достатъчно, за да се приеме, че
сумите са били изплатени от ищцата на ответника именно поради сключен
помежду им договор за заем. Че отношенията между страните са възникнали
именно поради сключен помежду им договор за заем се установява и от
показанията на съпруга на ищцата, който сочи, че ответникът и сестрата на
съпругата му поискали парите, за да могат да си доплатят последната вноска
за нов апартамент, който закупили. В тази част свидетелските показания се
подкрепят от представеното писмено доказателство - справка от Агенция по
вписванията и от представения нотариален акт, от които се установява, че на
29.06.2020 г. ответникът е закупил недвижим имот – апартамент в гр.***.
Свидетелят сочи, че уговорката между страните била ответникът да върне
парите в срок от 3 месеца, но това не се случило, като тези показания се
подкрепят от представената с исковата молба писмена покана за връщане на
5
исковата сума, изпратена от ищцата до ответника и връчена му на 11.08.2021
г.
Установено е по делото и обстоятелството, че по поръчка на ищцата
ответникът е заплатил по банков път пари за комисионна и депозит за
живеене в ***, но тези плащания са станали след възникване на заемното
правоотношение и са свързани с начина на погасяване на задължението по
него, за признатия размер от ищцата в исковата молба на върнатата от
ответника сума от 4000 лв. Установено е и че ответникът е покривал и други
разходи на ищцата и нейното семейството в България, но съдът приема, че
тези плащания са извършвани с други средства, за които има данни по делото,
че ищцата е превеждала на ответника.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката М. Ш. която е
сестрата на ищцата и съпруга на ответника. Същата е заинтересувана от
изхода по спора и е с влошени отношения с ищцата, като е заявила, че води с
нея и дело поради спор за недвижим имот. Влошаването на отношенията
между страните след възникването на този спор за наследствен на двете
сестри недвижим имот в *** е установено безспорно по делото, като същото
се е случило именно през лятото на 2020 г., за който период тази свидетелка
твърди, че съпругът и върнал на ищцата процесната сума в брой, а на
връщането присъствала само тя. Нейните показания не се подкрепят от други
доказателства по делото.
Установяването факта на връщане на сумата е в доказателствена
тежест на ответника. Предвид анализа на събраните по делото доказателства
съдът приема, че това доказване не е проведено по категоричен начин, тъй
като единственото доказателство, ангажирано от ответника в тази насока са
показанията на неговата съпруга, които не се кредитират.
Ето защо следва да се приеме, че по делото е установено както
възникването на заемното правоотношение, така и че получената от
ответника на заем от ищцата сума не е върната в пълен размер, а е останала
дължима сумата от 12 000 лв. Предявеният иск е основателен и доказан и
като такъв следва да се уважи, като сумата по главницата следва да се
присъди ведно с обезщетение за забавеното и плащане н в размер на
законната лихва от деня на предявяване на иска / 08.09.2021 г. / до
окончателното изплащане.
Предвид уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне
на предявения при условията на евентуалност иск за присъждане на
процесната сума като получена от ответника без правно основание.
Ето защо решението на първоинстанционния съд следва да се
отмени като неправилно в частта му, с която е отхвърлен главният иск за
заплащане на исковата сума като дължима въз основа на сключен между
страните договор за заем, а вместо него следва да се постанови друго решение
по същество, с което този иск да се уважи съобразно посочените по-горе
мотиви. Предвид уважаването на главния иск, решението на районния съд е
6
процесуално недопустимо в частта му, с която предявеният при условията на
евентуалност иск за присъждане на процесната сума като получена от
ответника без правно основание е разгледан по същество и същият е
отхвърлен, поради което в тази му част решението ще се обезсили.
Предвид основателността на иска и на въззивната жалба, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски в
производството пред двете инстанции, както и тези за проведеното
обезпечително производство по обезпечение на бъдещия и иск, разгледан тук.
Същите се констатираха на 480 лв. – заплатена ДТ пред РС, 40 лв. – заплатена
ДТ по обезпечителното производство, 300 лв. за заплатен адвокатски
хонорар при образуване на изп.дело за обезпечителни мерки, 500 лв. –
адвокатски хонорар за производството по обезпечение на бъдещ иск и 300 лв.
адвокатски хонорар за процесуалния и представител в исковото
производство. Не се присъждат 900 лв. – адвокатско възнаграждение, за което
няма данни да е реално заплатено, както и 48 лв. – такса за връчване на
покана, които касаят извънсъдебни разноски. Следва да се присъдят и
разноските пред въззивната инстанция, които са в размер на 900 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение и 255 лв. заплатена ДТ. Или, общо
разноските на ищцата по делото, които следва да се възложат на ответника са
в размер на 2775 лв. Ответникът няма право на разноски пред първата
инстанция, поради което решението на районния съд ще бъде отменено и в
частта му за разноските. Следва да се отмени и определението, постановено
по реда на чл.248 ГПК, с което РС е присъдил на ответника допълнителни
разноски.
По тези съображения и на основание чл.271 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2010 от 03.06.2022 г., постановено по гр.д. №
14362/2021 г. на Районен съд - Пловдив, ХХ гр. състав, в частта, с която с
което е отхвърлен предявеният от Р. Р. А. с ЕГН ********** срещу В. М. Ш. с
ЕГН ********** иск за заплащане на сумата от 12 000 лв., представляваща
дължим невърнат остатък от паричен заем в общ размер от 16 000 лв., ведно
със законната лихва върху главницата от деня на завеждане на иска до
окончателното изплащане, както и в частта, с която Р. Р. А., ЕГН **********
е осъдена да заплати на В. М. Ш. с ЕГН ********** сумата от 1 250 лв. -
направени по делото разноски.
ОТМЕНЯ определение № 8838 от 16.08.2022 г., постановеното по
гр.д. № 14362/2021 г. на Районен съд - Пловдив, ХХ гр. състав, с което е
допълнено решение № 2010 от 03.06.2022 г. в частта за разноските, като Р. Р.
А. е осъдена да заплати на В. Ш. сумата от 300 лв. - разноски по делото,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. М. Ш. с ЕГН ********** от гр.***, *** да заплати на
7
Р. Р. А. с ЕГН ********** от гр.***, *** сумата от 12 000 /дванадесет хиляди/
лв., представляваща неизплатена част от получен и невърнат заем в общ
размер от 16 000 /шестннадесет хиляди/ лв., въз основа на устен договор за
заем от началото на 2020 г., която сума му е била платена по банков път на
две вноски от по 8000/осем хиляди/ лв., на 19.02.2020 г. и 24.03.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 08.09.2021 г. до окончателното
изплащане.
ОБЕЗСИЛВА решение № 2010 от 03.06.2022 г., постановено по
гр.д. № 14362/2021 г. на Районен съд - Пловдив, ХХ гр. състав, в частта, с
която е отхвърлен предявеният от Р. Р. А. с ЕГН ********** срещу В. М. Ш.
ЕГН ********** иск за заплащане на сумата от 12 000 лв., с която ответникът
неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждането на иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. М. Ш. с ЕГН ********** от гр.***, *** да заплати на
Р. Р. А. с ЕГН ********** от гр.***, *** сумата от 2775 /две хиляди
седемстотитн седемдесет и пет/ лв. разноски по делото пред двете инстанции
и в обезпечителното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване, при условията на
чл.280, ал.1 ГПК, пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8