Решение по дело №232/2020 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 113
Дата: 17 август 2020 г.
Съдия: Иван Георгиев Шейтанов
Дело: 20205310200232
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 април 2020 г.

Съдържание на акта

                   Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

                      Година

17.08.2020г.

 

                Град     

Асеновград

                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Асеновградският районен

съд   

   Трети наказателен

състав

 

На

Двадесет и втори юли

 

 

Година

2020

 

В публично заседание в следния състав:

                           Председател:  

Иван Шейтанов

 

Секретар:

М. Ацалова

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

Наказателно адм. характер дело номер

 232

  по описа за    

2020

    година.

 

                        Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯВА НП №430713-F475577/19.04.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив в Централно управление на Национална Агенция за приходите-съгласно Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.  с което на „ДАКАР-1” ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление с.Първенец, обл. Пловдив, ул. „Плиска” №20, представлявано от А.П.Д., с ЕГН **********  на основание чл. 53, вр. чл. 27, /чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл.185, ал.2, пр.2 вр. ал.1 от ЗДДС, е била наложена имуществена санкция в размер на 600 лева /шестстотин лева /, за нарушение на чл. 7, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал.2 и ал. 4,т.3 от ЗДДС.

 

ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите да заплати на „ДАКАР-1” ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление с.Първенец, обл. Пловдив, ул. „Плиска” №20, представлявано от А.П.Д.,  сумата от 300.00 лева /триста лева / за направени по делото разноски.

 

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.                           

                                    

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

Обжалвано е НП №430713-F475577/19.04.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив в Централно управление на Национална Агенция за приходите-съгласно Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.  с което на „ДАКАР-1” ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление с.Първенец, обл. Пловдив, ул. „Плиска” №20, представлявано от А.П.Д., с ЕГН **********  на основание чл. 53, вр. чл. 27, /чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл.185, ал.2, пр.2 вр. ал.1 от ЗДДС, е била наложена имуществена санкция в размер на 600 лева /шестстотин лева /, за нарушение на чл. 7, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал.2 и ал. 4,т.3 от ЗДДС.

Управителят на „ДАКАР-1” ЕООД не се явява лично  в съдебно заседание. Чрез изразеното становище в писмената жалба счита, че обжалваното НП е неправилно, незаконосъобразно, а освен това и издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Сходно е становището на адв. К.Т., който се явява в хода на съдебното производство, като повереник на дружеството жалбоподател. Претендира да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Представителят на въззиваемата страна е на становище, че НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

След преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за установено следното:

На 28.02.2019г. сутринта била извършена съвместна проверка от служители на служители от Агенция „Митници, ДАМТН, Пожарна  и „Икономическа полиция” в търговски обект- бензиностанция „Ангаз” , находящ се в гр. Асеновград, бул. “България” № 88. стопанисван от “ДАКАР - 1” ЕООД. В проверката взели участие и органи по приходите при Главна дирекция “Фискален контрол” в ЦУ на НАП, които от своя страна за времето от 10.15 часа до 12.50 часа проверили как се спазват разпоредбите на ЗДДС и конкретно тези от Наредба H-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ. В хода на проверката било установено, че в обекта е налице работещо, въведено и  монтирано  фискално устройство /ФУ/-Електронна система с фискална памет /ЕСФП/  модел “Ойл СИС 1.0-Д-KL” с ИН на ФУ OS000697 и фискална памет /ФП/ 58004652. На проверяващите били представени Договор за сервизно обслужване №*********/ 03.01.2019г. с „Микроинженеринг” ЕООД и паспорт на ФУ. Във връзка с извършената оперативна проверка била направена справка в ИС на НАП, модул “Фискални устройства”, при която се е установило, че наличното в обекта ФУ е регистрирано в НАП и притежава съответно свидетелство за регистрация № 3932105. От документите станало ясно, че във ФУ са отчитани всички продажби, но през периода от 03.01.2019г. до 28.02.2019г. /деня на проверката/ наличното в обекта ФУ не е изпращало данни в НАП за дневните финансови отчети. Установеното в хода проверката, било отразено е съставения от проверяващите протокол за извършена проверка  /ПИП/ серия АА №0407974/28.02.2019г. В същия били отразени и събраните доказателства писмени доказателства – Х-отчет, данни от НИС, 1 бр. въпросен лист, КД-126- 5бр., блок-схема, нотариален акт, разрешение за ползване № ДК-07-227/19.06.2009г., копие от книгата за дневни финансови отчети /КДФО/ за периода от 04.01.2019г. до 27.09.2019г. и декларация за стопанисване на обекта, В протокола било отразено и това, че в монтираното в обекта и регистрирано в НАП фискално устройство е в работен режим с поставени защитни стикери на централното регистриращо устройство /ЦРУ/, фискалната памет и компютърната конфигурация. От съдържанието на протокола, става ясно, че проверяващите са отразили и факта, че в обекта не са констатирали други нарушения освен това, че от 03.01.2019г. до момента на проверката, там не е имало изградена дистанционна връзка с НАП. Със съставения  протокол на управителя на обекта било указано, че следва да се яви на 07.03.2019г. в ТД на НАП, офис Стара Загора за съставяне на АУАН, както и да представи допълнително копие от АДД за м.02/2019г. Управителят на дружеството А.П.Д. се явил на указаното място на 07.03.2019г.,  като представил допълнително писмени доказателства. Установеното при допълнителната проверка било удостоверено в съставения протокол към  ПИП серия АА №0407974 от 28.02.2019 г.  С оглед установеното в хода на проверката, на 07.03.2019г.  спрямо „ДАКАР-1” ЕООД бил съставен АУАН № F475577, в който установеното нарушение било квалифицирано като такова по на чл. 7, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал.2 и ал. 4, т.3 от ЗДДС. В съставения АУАН, освен другите обстоятелства, било конкретизирано че от наличното в обекта фискално устройство, за периода от 04.01.2019г. до 28.02.2019г. /датата на проверката/, не са били  изпращани данни на НАП за дневните финансови отчети, както следва: от дневен отчет с № 0223 от 04.01.2019г. до дневен отчет с № 0278 от 27.02.2019г.  или общо 55 бр. отчети, поради липса на дистанционна връзка с НАП.  В съставения акт, било посочено и това, че самото нарушение е констатирано проверка, документирана със съставения ПИП серия АА №0407974 от 28.02.2019 г. Въз основа на акта, по-късно било издаденото и обжалваното НП  №430713-F475577/19.04.2019г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителката-св. М.И.С..

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения за това срок, като съдържа  и необходимите реквизити, а разгледана по същество по отношение на цялостната отмяна на обжалваното НП за основателна.

Безспорно е това, че проверката е била извършена на посочените в АУАН и НП дата и час, когато е бил проверен търговски обект бензиностанция „Ангаз”,  находящ се в гр. Асеновград, бул. “България” №88. стопанисван от “ДАКАР-1” ЕООД. Безспорно е и това, че в обекта е било установено в работен режим, въведеното и  монтирано там  фискално устройство – ЕСФП-  модел “Ойл СИС 1.0-Д-KL” с ИН на ФУ OS000697 и фискална памет ФП 58004652. Основния спор по делото, е дали търговеца е изпълнил или не, задълженията по чл.7, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, като с това е налице или не нарушение на тази разпоредба. Това е и основното възражение на процесуалния представител на дружеството жалбоподател. Внимателния анализ на събраните по делото доказателства, води да извода, че между използваното от търговеца ФУ и НАП е имало изградена дистанционна връзка, но същата е била с нарушена функция. Действително, за известен период от време, връзката е била прекъсната, но това не било по вина на търговеца, за което обстоятелство същия не следва да бъде санкциониран, още повече, че не е установено, във връзка с използваното ФУ, той да е нарушил друго свое задължение по цитираната наредба. Наведените от страна на повереникът на дружеството жалбоподател  доводи се явяват основателни и те следва да бъдат уважени. От приложените към административно наказателната преписка писмени доказателства, се установява, че към тях е налична и справка относно подаваните към НАП отчети от  установеното в обекта фискално устройство. От нея се установява, че дневен отчет № 221 от 03.01.2019г. е генериран в 15.16 ч., изпратен в 15.25 часа  и е постъпил във ИС на НАП на същата дата в 15.32 часа. На същата дата от ФУ е генериран и втори дневен отчет № 222 в 19.46часа, който е изпратен в 11.31 часа на 28.02.2019г. постъпил в 11.40 часа на 28.02.2019г. Освен това, в хода на проверката е било установено, че използваното в обекта ФУ е с незасегнати стикери, а като цялост изградената система е в изрядно положение, без да се твърди от АНО, че има съмнения за подмяна на нейни елементи. От горното следва извода, че 03.01.2019г. в 15.25 часа между използваното фискалното устройство и НАП е имало изградена дистанционна връзка, която по неустановени от проверяващите причини и без установена намеса от страна на търговеца, е била прекъсната. Предаването на информация по дистанционната връзка е било възстановено на 28.02.2019г. в 11.31 часа, , по което време, повече от час преди да завърши проверката, от ЕСФП № OS000697 и ФП 58004652 на “ДАКАР - 1” ЕООД е стартирало подаване на данните за генерираните и съхранени във фискалната памет на устройството дневни отчети за периода 03.01.2019г. - 28.02.2019г. / включително и изпратен отчет № 222 от 03.01.2019г./. Между изпратените на 28.02.2019г. отчети са и генерираните на съответните дати 55 бр. посочени в АУАН и НП, с номера от № 0223 от 04.01.2019г. до дневен отчет с № 0278 от 27.02.2019г. Тези обстоятелства обаче не обосновават съставомерността на нарушението по чл.7, ал.3 от Наредбата. Поредните номера и датите на самите отчети водят до извода, че е налице пълнота на данните за извършените продажби и възможността за обективна проследимост на дейността на търговеца в обекта. Контролните органи не са отразили коректно тези обстоятелства, нито са установили причините за нарушената дистанционна връзка с НАП и  как тя е била преодоляна при създалата се ситуация. При това положение съдът намира, че към момента на проверката в обекта на задълженото лице все пак е била  налице изградена дистанционна връзка с НАП. Установеното с АУАН и НП нарушение неправилно е подведено към хипотезата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.1.2006г. Посочената правна норма поставя изискване за наличие на изградена дистанционна връзка с НАП, без да държи сметка за евентуални обективни и/или субективни неизправности по съвкупността от хардуер и условия за комуникация. Функционирането на ФУ е предмет на ал. 2 от посочената правна норма, а нарушената дистанционна връзка е визирана в правилата на чл. 36 и чл. 36а от Наредба № Н-18/13.1.2006г. Горното налага и извода относно незаконосъобразност на обжалваното НП, поради и което то следва да бъде отменено .

Направеното искане на основание чл. 63,ал.3 от ЗАНН за присъждане на направените по делото разноски от страна на повереника на дружеството жалбоподател се явява допустимо, а разгледано по същество за основателно. Съгласно тази разпоредба, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По настоящото производство те се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /видно от пълномощно и договор за правна помощ листи 9 и 10 от съд. дело/. В случая адвокатското възнаграждение е на минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения и в договора за правна помощ е посочено че е платено в брой. Искане за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН не се прави от въззиваемата страна до края на съдебното заседание. Пред и което искането следва да бъде уважено, като Национална агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на „ДАКАР-1” ЕООД, с БУЛСТАТ *********, сумата от 300 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за адвокат К.Т..

 

 

С оглед изложените мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: