№ 144
гр. Варна, 13.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20213100503071 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, чрез адвокат
Т.С. АК Варна, срещу Решение № 262791 от 09.11.2021г., постановено по гр.д.№ 13978/2020
г. по описа на ВРС, поправено с Решение № 262791/09.11.2021г. и с определение №
266190/01.12.2021г., в ЧАСТТА, в която е уважен предявения от Р. Б. Л. с ЕГН **********
срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди над сумата от 1000 лева до присъдения размер от 5300
лева, ведно със законната лихва от 14.05.2019г.
В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и
е постановено в разрез със събрания в хода на процеса доказателствен материал.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани
по делото доказателства и избирателно е формирал убеждението си само по част от тях.
Сочи, че съдът е уважил претенцията на ищеца за обезщетяване на неимуществени вреди в
завишен размер, който не съответства на претърпените вреди, съответно придружаващите ги
болки и страдания. Позовава се на приетата и неоспорена СМЕ, съгласно чието заключение
получените травматични увреждания отзвучават без дефицит за около 2-3 седмици, който
извод кореспондира с данни за ползван от пострадалата отпуск поради временна
неработоспособност за период от десет дни. Сочи се, че следва да се отчете и
обстоятелството, че ищцата страда от дългогодишни хронични болестни промени на
сърдечно-съдовата система и опорно-двигателния апарат без причинна връзка с ПТП. На
1
следващо място се поддържа, че съгласно заключението по СПЕ Специфичната изолирана
фобия, свързана с пресичане на улица, придобита след инцидента, е в процес на разграждане
и предоляване, като Л. успява да преодолее страха си, излиза сама и ходи на работа. Освен
това с липсата на предприети своевременно мерки за справяне с емоционалните симптоми и
реакцията на стрес, ищцата е способствала за продължителността на възстановителния
период. На следващо място се оспорва извода на съда за неоснователност и недоказаност на
въведеното възражение за съпричиняване, като настоява, че с поведението си пешеходката е
нарушила разпоредбите на чл.113, ал.1 и чл.114, ал.1 от ЗДвП, като е навлязла внезапно на
платното за движение и преди да навлезе в него не е съобразила разстоянието между нея и
приближаващото се ППС и скоростта му на движение. Оспорва се приложението на чл. 119,
ал.5 от ЗДвП, доколкото застрахованото МПС не се е движило със скорост над разрешената
за съответния пътен участък, а по отношение нарушението на правилата за движение по
пътищата няма съдебен акт, който да се ползва със задължителна сила. Моли за отмяна на
решението в обжалваната част и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Р. Б. Л., чрез пълномощник, депозира
писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и необоснована. Твърди, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и мотивирано и следва да бъде
потвърдено. Оспорва се поддържаното от въззивника възражение за съпричиняване, като се
настоява, че формираните от съда мотиви, касаещи относимостта на разпоредбата на чл.119,
ал.5 във вр. ал.1 от ЗДвП са правилни. Настоява се, че съдът правилно е възприел фактите и
доказателствата, удостоверяващи вида, степента и характера на получените увреждания,
като е дал адекватна оценка при обезщетяването им
Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл. 267
ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Света София“ № 7, ет. 5, чрез адвокат Т.С. АК Варна, срещу Решение № 262791 от
09.11.2021г., постановено по гр.д.№ 13978/2020 г. по описа на ВРС, поправено с Решение №
262791/09.11.2021г. и с Определение № 266190/01.12.2021г., в ЧАСТТА, в която е уважен
предявения от Р. Б. Л. с ЕГН ********** срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕИК
********* иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата
от 1000 лева до присъдения размер от 5300 лева, ведно със законната лихва от 14.05.2019г.
2
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 3071/2021 г. на ВОС за
16.02.2022 г. от 14.00часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от
настоящото определение. На въззивника да се връчи препис от отговора на въззиваемия.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3