Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 474/15.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесет и втора
година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
Антоанета Лазарова и
с участието
на прокурора Галя
Александрова
разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №405/2022г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №212 от 14.06.2022г.,
постановено по АНД №20221320200244/2022г., Районен съд Видин е отменил
Наказателно постановление №929/05.04.2021г. на Директора на РДГ-Берковица, с
което на С.В.С. *** на основание чл.84, ал.1 от Закон за лова и опазване на
дивеча (ЗЛОД) е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право
да ловува за срок от три години, както и на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД е
отнета един брой ловна пушка.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е
неправилно. В съдебно заседание, касатора не се явява и не взема становище.
Ответната страна, чрез
пълномощника си адвокат И., оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното
решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Задаотмениналожените административни наказания, въззивният
съд е приел, че в случая от една страна
не е установено по безспорен начин, че е извършено административно нарушение, а
от друга страна по делото не се установява да е налице компетентност на
административнонаказващия орган.
Настоящата
съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че въззвното решение е неправилно. Правилно, обосновано и мотивирано
в обжалваното решение е прието, че в случая не е безспорно установено, че
административнонаказаното лице е извършило описаното нарушение на разпоредбата
на чл.57, ал.1 от ЗЛОД.Районният съд е събрал
относимите за спора доказателства и обосновано е приел, че
административнонаказващия орган не е изпълнил задължението си да направи
надлежна преценка на фактите и обстоятелствата по случая преди да издаде
наказателното постановление. В административнонаказателното производство
тежестта на доказване на нарушението е изцяло върху административнонаказаващия
орган, който в настоящият случай при наличието на противоречиви факти и
обстоятелства от значение за случая е следвало да извърши проверка на
обстоятелствата, които са спорни.Настоящият съдебен състав, изцяло
споделя правилните и задълбочени мотиви на въззивният съд, които са го
мотивирали да приеме, че в случая не е изяснена фактическата обстановка при
извършване на нарушението, като не смята за необходимо повторно да ги повтаря в
мотивите на настоящето съдебно решение, като на основание чл.221, ал.2 от АПК
препраща към тях за да мотивира и настоящето съдебно решение
На следващо място, настоящият съдебен състав,
изцяло споделя правилните и задълбочени мотиви на въззивния съд, които са го
мотивирали да приеме, че липсват доказателства, които да установяват
компетентността на органа издал обжалваното наказателно постановление. Съгласно
разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗЛОД, наказателните постановления се издават от
министъра на земеделието, храните и горите или от министъра на вътрешните
работи, или от упълномощени от тях длъжностни лица.Въззивният съд е служебно е
изискал да се представи повторно в цялост административната преписка, тоест
проявил е активност да изясни въпрос с компетентността на издателя на
обжалваното наказателно постановление. В повторно представената преписка не са
представени релевантни доказателства, които да установяват компетентността на
издателя на обжалваното наказателно постановление, тоест при наличието на
събраните по делото доказателства е изцяло обосноват извода на въззивният съд
за липса на компетентност на издателя на наказателното постановление.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон.
На
основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила,
предвид което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящия
състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №212 от 14.06.2022г., постановено по АНД №20221320200244/2022г.,
по описа на Районен съд Видин.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: