Р Е
Ш Е Н
И Е №140
25.05.2017г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На двадесет и втори
февруари през две хиляди и седемнадесета година,
в публично заседание,
в състав:
Председател:
Димитрина КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар: Анна В.,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 901 по описа за 2015 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е исково с правно основание чл.226 от КЗ.
Производството е образувано по изпратено ни по подсъдност гр.д.№266/2015г.
по описа на ОС – Р. Постъпила е искова молба вх.№4332 от 16.10.2015г. по описа
на ОС – Р от В.С.Д., ЕГН:**********,***, улВ.Л“ №, действащ чрез адв.С.Д. ***,
срещу Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З“ АД, ЕИК, със седалище и
адрес на управление – гр.С ул.СС“ №,
етаж , Офис в гр.Р, ул.“Д“ №, представлявано от А Л и Р Д. – изпълнителни
директори, с която моли да бъде осъден ответника да му заплати за причинени
неимуществени вреди сума в размер на 3000.00лв., ведно със законната лихва от
деня на деликта до окончателното изплащане на сумата, за причинени имуществени
вреди сума в размер на 2 580.00лв.,
ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 18.10.2010г. ищецът се
намирал в с.К, общ.С и бил излязъл на главния път Я – С, където спрял на
автостоп специализиран автомобил платформа „И с рег.№, управляван от водача Г.
Ж Г. *** кабината на автомобила при
водача и потеглили в посока гр.С. Валял силен дъжд и видимостта била намалена.
Внезапно водачът на автомобил завил наляво и навлязъл в насрещното движение,
при което последвал сблъсък с лек автомобил. Силният удар бил в тази част на
кабината, където стоял ищеца, като той си ударил главата и врата в дясната част
на автомобила, при което се счупило стъклото на вратата. Пристигналата на място
линейка откарала ищеца в болницата в гр.С, но там му казали, че нямал сериозни
увреждания и го отпратили. На следващия ден почувствал изтръпване в дясната
ръка, но не обърнал внимание на това. Тъй като състоянието му се влошило с
времето, посетил личния си лекар. При извършения медицински преглед било
установено, че имал сериозно увреждане на вратните прешлени, което наложило
продължително лечение. Отделно от това имал и сърдечносъдови заболявания, за
които било приложено отделно и успоредно лечение. Така в резултат на процесното
ПТП ищецът бил получил трайно затрудняване на движението на крайниците, снагата
и врата, разстройство на здравето, временно опасно за живота и постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота – средни телесни повреди по
смисъла на чл.129 ал.2 от НК, но поради правната си неосведоменост не пожелал
да води наказателен процес срещу виновното лице.
Междувременно срещу водачът Г. Ж Г., във връзка с процесното ПТП, било
образувано наказателно производство, тъй като в резултат на катастрофата е била
причинена смъртта на едно лице и са били причинени средни телесни повреди на
други две лица. Производството е приключило с влязло в сила на 22.03.2011г.
Споразумение по НОХД №145/2011г. на Сливенски окръжен съд, като Г.Г. е бил
осъден за извършено от него на 18.10.2010г., около 9.40ч. по път II-53 С – Я, след с.К, в посока гр.С, деяние по чл.343 ал.4, във вр. с ал.3
б.“б“, предл.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.342 ал.1 от НК на наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение е отложено за
изпитателен срок от четири години.
За автомобила, с който било извършено деянието, причинило на ищеца
посочените телесни увреждания, имало сключен договор за гражданска отговорност
с ответника – издадена застрахователна полица №231100066377, която обхващала
времето на извършеното деяние.
Заявена е претенция и за направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.С.Д.,
който поддържа изцяло исковата молба и излага подробни съображения.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, с който заявява на първо място възражение за местна подсъдност. Счита,
че на основание чл.105 от ГПК искът следва да се разгледа от СРС. Отделно от това
намира, че нормата на чл.113 от ГПК е неприложима по отношение на така
предявения иск. Развива съображения, че терминът „потребител“, който се
употребява в чл.113 от ГПК следвало да се разглежда в тесен смисъл – приложим
само към искове по Закона за защита на потребителя, но не и по искове по КЗ.
На следващо място прави възражение за изтекла
погасителна давност на исковете.
На трето място оспорва активната материална
легитимация на ищеца, тъй като същият не фигурирал в нито един от документите
по делото като пострадало лице от процесното ПТП.
На четвърто място счита исковете за неоснователни,
необосновани и недоказани. Посочва, че не са налице всички елементи на
фактическия състав на отговорността на застрахователя. Оспорва изключителната
вина на водача Г.Г. за причиняване на вредоносния резултат, като твърди, че е
налице съпричиняване. Оспорва, твърдението, че в резултат на ТПТ-то са
възникнали всички описани в исковата молба увреждания за ищеца. Оспорва размера
на исковете като прекомерно завишени и недоказани.
Оспорва и началната дата, от която се твърди, че
ответникът е изпаднал в забава. Счита, че при този вид искове законната лихва
се дължи от дата на поканата, а в конкретния случай ответникът не е бил канен
да плати обезщетение и следователно не дължал лихва за забава от дена на ПТП.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за иска за лихви. Претендира и
за разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява. Депозира становище, с което
моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: На 18.10.2010г. ищецът се намирал в
с.К, общ.С и излязъл на главния път Я – С, където спрял на автостоп специален
автомобил платформа „И“ с рег.№,
управляван от водача Г. Ж Г. ***
кабината на автомобила при водача и потеглили в посока гр.С. Валял силен дъжд и
видимостта била намалена. Внезапно водачът на автомобил завил наляво и навлязъл
в насрещното движение, при което последвал сблъсък с лек автомобил. Силният
удар бил в тази част на кабината, където стоял ищеца, като той си ударил
главата и врата в дясната част на автомобила, при което се счупило стъклото на
вратата. Пристигналата на място линейка откарала ищеца в болницата в гр.С, но
там му казали, че нямал сериозни увреждания и го отпратили. На следващия ден
почувствал изтръпване в дясната ръка, но не обърнал внимание на това. Тъй като
състоянието му се влошило с времето, на 03.11.2010г. посетил личния си лекар.
При извършения медицински преглед и рентгенови изследвания са били установени
данни за остеохондроза на шийните прешлени, което наложило продължително
лечение.
Междувременно срещу водача на товарния автомобил Г. Ж Г. е било образувано
наказателно производство, което е приключило с влязло в сила на 22.03.2011г.
споразумение от същата дата по НОХД №145/2011г. по описа на ОС – Сливен. С това
споразумение Г.Г. е признат за виновен в това, че на 18.10.2010г. около 9.40ч.
по път II- 53 С – Я след с.К в посока гр.С при управление на МПС специален автомобил
платформа „И“ с рег.№, е нарушил правилата за движение по пътищата и
понепредпазливост е причинил смъртта на Д ИА от с.Крушаре, средна телесна
повреда на В Щ В. от с.К и две средни телесни повреди на ДМ Д от с.К, поради
което и на основание чл. 343 ал. 4, във вр. с ал. 3, б. ”б”, предл. 1, във вр.
с ал. 1, във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК и при уславията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, условно
съгласно чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от 4 години.
За автомобила, с който било извършено деянието от Г.Г., е била сключена
застраховка „Гражданска отговорност” със ЗК „ОЗК – З” АД и е издадена застрахователна
полица №/ 26.08.2010г., с начало 27.08.2010г. и край 26.08.2011г., която
обхваща и периода на ПТП-то.
От заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза се установява, че скоростта на двата амтомобила
непосредствено преди сблъсъка е била съответно 65.3 км/ч за товарния автомобил
и 61 км/ч за лекия автомобил. Ударът е бил челно-старинечн за товарния
автомобил, при което движението на тялото на ищеца е по посока на движение на
траекторията на автомобила. Товарният автомобил се е движел под ъгъл 9 градуса
спрямо надлъжната ос на пътя – леко наляво, при което движението на тялото,
респективно на главата на ищеца е било по посока надясно, т.е. към дясната
врата на МПС. При такива удари според вещото лице ролята на триточковия колан е
минимална, тъй като неговата ефективност е най-голяма при челен удар, а при
страничен е много по – ниска, като пасивно средство за защита и тялото има
възможност да се движи както наляво, така и надясно. Отделно от това в
материалите по делото – както гражданското, така и приложенето наказателно
дело, не са налице данни за това дали товарния автомобил е бил оборудван с
предпазни колани за водача и пътниците, както и данни дали ищецът е бил с
поставен предпазен колан. Липсват и данни за увреждания, белези и наранявания,
които да сочет дали ищецът е бил с поставен предпазен колан или не. В
заключение вещото лице посочва, че дори и да е бил поставен предпазен колан,
той в случая не бил могъл да предотврати напълно сочените в исковата молба
телесни увреждания на ищеца, но е възможно да ограничи тяхната степен.
По отношение на причинените в резултат на ПТП-то травматични увреждания на
ищеца, вещото лице посочва, че по делото има данни, че ищецът е бил
транспортиран с линейка до болницата в гр.Сливен с оплаквания от болки в
дясната половина на главата, без да е губил съзнание, но не са му били правени
изследвания, няма медицински документи от прегледа, респективно описание на
видими травматични увреждания по главата, тялото и крайниците. Според експерта
установеното на по-късен етап заболяване на шийните прешлени – остеохондроза,
няма никаква връзка с травмите в областта на врата на ищеца, получени по време
на пътно-транспортното произшествие на 18.10.2010г. По отношение на получените
в резултат на процесното ПТП увреждания в областта на главата и врата, същите
според вещото лице са причинили болка и страдание на пострадалия. При събраните
данни в хода на приложеното наказателно дело, липсата на медицински документи
за предхождащото здравословно със тояние на пострадалия, анализа на приложената
медицинска документация и спецификат ана установените след инцидента
заболявания, вещото лице посочва, че не може да се направи извод за причинно-следствена
връзка между преживяното на 18.10.2010г. ПТП и заболяванията, които се сочат в
приложената медицинска документация. Поради тази причина не могат да се правят
изводи и за възстановяването и неблагоприятните последици за здравето на ищеца.
По искане на ищеца и във връзка с твърдяни от него новонастъпили
обстоятелства, касаещи здравословното му състояние, е назначена нова комплексна
съдебномедицинска експертиза. Вещите лица – невролог и неврохирург, след
запознаване с материалите по делото и представените от ищеца нови медицински
документи, дават заключение, според което на направения магнитен резонанс на
27.10.2016г. се установяват дегенеративни изменения на шийните прешлени на
гръбначния стълб, изразяващи се в изпъкване на дисковете и ошипяване на всички
нива на шийните прешлени. Настъпилите изменения в шийните прешлени са в
резултат на естествени биологични процеси на стареене на организма, като същите
изменения са установени и на рентгенологичното изследване по време на първия
амбулаторен преглед от 03.11.2010г. Според вещите лица не може да се направи
извод, че получените дегенеративни изменения на прешлените и проведената
операция за шийна дискова херния кореспондират в причинно-следствена връзка с
преживяното ПТП на 18.10.2010г.
Ищецът е направил разноски в хода на производството в размер на 2245.10лв.,
за което е представил списък.
Ответникът е направил разноски в хода на производството в размер на
400.00лв. за възнаграждение за вещи лица и претендира за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявени са два комулативно съединени искове срещу
застраховател, първият от които е с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ/отм./,
във вр. с § 22 и § 26 от ПЗР на КЗ /ДВ бр.102/2015г./, във вр. с чл. 45 и чл.
52 ЗЗД - за заплащане в полза на ищеца на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, които същият е претърпял
в резултат на противоправно деяние на застрахования по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност. Вторият иск е акцесорен – за заплащане на законна
лихва за забава, считано от датата на увреждането – чл.86 ЗЗД.
Разгледани по същество същите са частично
основателни.
На първо място съдът е длъжен
да отбележи, че възражението на ответното дружество за изтекла погасителна
давност на исковете е неоснователно. Действително отговорността на застрахователя
произтича от застрахователния договор, а не от непозволено увреждане. Тази
негова отговорност обаче е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на деликта, което обстоятелство обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени вреди и при същите условия, при които отговаря
самият делинквент. В случая
обезщетението за причинените вреди е дължимо от датата на деликта –
18.10.2010г. и петгодишната давност за предявяване на иск за това обезщетение
изтича на 18.10.2015г. Видно е от материалите по делото, че исковата молба е постъпила в съда на
16.10.2015г., т.е. преди да е изтекъл петгодишния давностен период.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, сега чл. 432
ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.
226, ал.1 от КЗ /отм./, сега чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност",
между прекия причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репарирането им.
Предвид
разпоредбата на чл.300 от ГПК от постановения по НОХД№145/2011г. по описа на ОС
- С съдебен акт, така и от заключението на съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, се установява несъмнено извършването на твърдяното в исковата молба
деяние, неговата противоправност, вината на водача на МПС. Ответната страна е възразила,
че по наказателното дело липсвали документи, от които да може да се направи
обосновано предположение, че ищецът е пострадало лице от процесното ПТП. Видно
е обаче, от материалите на досъдебното производство, че ищецът е разпитван в
качеството на свидетел на 12.11.2010г., като описва същите обстоятелства,
изложени в исковата молба. При разпита на шофьора Г.Г. в качеството му на
свидетел на 18.10.2010г. и на 01.11.2010г. той също описва обстоятелствата,
свързани с качването на ищеца „на стоп“ известно време преди катастрофата.
Освен това показанията на св.Н.Гяуров потвърждават твърденията на ищеца за
присъствието му на процесното ПТП и последиците от същото за него. Поради
изложеното съдът счита, че ищецът доказа по категоричен начин, че е присъствал
на процесното ПТП на 18.10.2010г. и е пострадал от него.
С пълно и пряко
доказване ищецът доказва и наличието на останалите елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане – настъпилите за него болки и страдания от
причинените травми, техния характер, степен и продължителност във времето,
както и пряката им причинна връзка с деянието. В тази връзка следва да се
кредитира заключението по първоначалната комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза в частта, в която вещото лице посочва, че по отношение на получените в резултат на процесното ПТП увреждания в
областта на главата и врата, същите са причинили болка и страдание на
пострадалия, които покриват критериите за лека телесна повреда. В тази връзка следва
да се отбележи, че останаха недоказани твърденията на ищеца, че в резултат на
процесното ПТП са му били причинени трайно затрудняване на движението на
крайниците, снагата и врата, разстройство на здравето, временно опасно за
живота и постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Видно е от
заключенията на вещите лица и по двете експертизи, че установеното при ищеца
след процесното ПТП заболяване – дегенеративно изменение на шийните прешлени,
няма никаква връзка с травмите в областта на главата и врата, получени по време
на пътния инцидент. Вещите лица - медици и по двете експертизи са категорични,
че настъпилите изменения в шийните прешлени са в резултат на естествените
биологични процеси на стареене на организма и не са в причинно-следствена
връзка с получените увреждания и травми в резултат на ПТП-то. При това
положение за съда се налага извода, че твърденията на ищеца, касаещи вида и
степента на уврежданията, които е получил в резултат на процесното ПТП и
съответно свързаните с тях претенции за причинени неимуществени вреди, са
частично доказани по отношение на получените болки и страдания без разстройство
на здравето за пострадалото лице. Това обстоятелство има значение при
определяне на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди.
Същевременно
налице е и хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ (отм). Доказва се наличието на
валиден договор за застраховка „ГО” към датата на реализиране на ПТП между
собственика на причинилия увреждането автомобил и ответника като застраховател
по риска.
Предвид обхвата
на застрахователното покритие, регламентиран в чл. 267 КЗ, застрахователят
обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл.
45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.257, ал.2 от КЗ (отм.)
застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва моторното превозно средство на законно основание.
С оглед
определяне справедлив размер на дължимото обезщетение, следва да бъдат
съобразени характера, степента и продължителността на търпените от ищцата болки
и страдания от причинените с ПТП травми, така и наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата. Съдът трябва да вземе
предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явявят нормативно
определените лимити на отговорността на застрахователя на риск "Гражданска
отговорност на автомобилистите" като критерий наред със всички останали за
определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
Анализираните
по-горе писмени и гласни доказателства установяват настъпилата лека по степен и
продължителност, понесена от ищеца травма, изразяваща се в увреждания в
областта на главата и врата, обуславящи болка и страдание без разстройство на
здравето. С оглед критериите за справедливост, подлежат на репарация и могат да
бъдат компенсирани със сумата от 1 000 лева. Както се установи,
последиците от произшествието са се отразили по негативен начин върху
физическото и психическото състояние на ищеца. Въз основа на заключението по
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза и показанията на
разпитания свидетел Николай Д. Гяуров се констатира, че в резултат на
получената при ПТП травма, известно време след това ищецът е бил отпаднал
физически и психически, виело му се е свят, изпитвал изтръпване в ръцете. В
същото време, с оглед липсата на медицински документи, които да отразяват
здравословното състояние на пострадалия преди ПТП, както и такива, които да
отразяват извършен медицински преглед в деня на ПТП-то, не се доказва по
безспорен начин, че установеното в последствие заболяване на шийните прешлени,
както и придружаващите заболявания на ищеца, са в пряка причинно-следствена
връзка от травмите, получени при ПТП. При това положение следва да се
уважи претенцията за причинени неимуществени вреди в размер на 1 000лв.
Застрахователят
релевира възражение за съпричиняване, обосновано с твърдения, че ищецът не е
бил с поставен предпазен колан, с което е допринесъл за причинените му травми.
Релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен
принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от
виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен
резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само
това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди (Решение №169/28.02.2012 г. по т.д. № 762/2010г. на ВКС, ТК,
ІІ т.о.).
Не се спори
относно наличието на вина у водача Г.Г., но същевременно видно е от материалите
по делото, че не се установи по безспорен начин дали ищецът е бил с поставен
предпазен колан при настъпване на процесното ПТП. Видно е от заключението по
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, а и от събраните
писмени и гласни доказателства, че липсват данни относно това обстоятелство.
Ищецът не е бил прегледан обстойно в спешното отделение, не са съставени
съответните медицински документи за такъв преглед, поради което и не са налице
данни дали по тялото на пострадалия е имало следи от поставен предпазен колан.
Същевременно вещото лице посочва, че наличния в товарния автомобил триточков
предпазен колан, дори и да е бил поставен,е ефективен в най-голяма степен при
челен удар и значително по-малко ефективен при страничен удар, какъвто е
процесния. При страничен удар могат да бъдат получени по-леки или по-тежки
травматични увреждания. В случая ищецът дори и да е бил с поставен предпазен
колан, същият не е достатъчно ефективен и е възможно да се осъществят удари в
елементи от интериора на автомобила, намиращи се от двете му страни. Или казано
по друг начин поставения предпазен колан не би могъл да предотврати напълно
сочените в исковата молба телесни увреждания на ищеца, но е възможно да е
ограничил тяхната степен.
При това
положение за съда се налага извода, че възражението на ответника за
съпричиняване на вредоностния резултат от ищеца, остана недоказано.
Поради уважаване на иска за
неимуществени вреди в посочения размер съдът намира за основателен и
акцесорната претенция за мораторните лихви, считано от датата на деликта до
окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.84, ал.3 ЗЗД вр.чл.223 ал.2 КЗ /отм./. Законната лихва върху обезщетението
се дължи по правило, считано от датата на застрахователното събитие - датата на
ПТП. Отговорността на застрахователя произтича от застрахователния договор, а
не от непозволено увреждане. Тази негова отговорност обаче е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на деликта, което
обстоятелство обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени вреди
и при същите условия, при които отговаря самият делинквент. Поради горното на
основание чл.84 ал.3 от ЗЗД законната лихва върху обезщетението следва да бъде
начислена от датата на увреждането. Горният извод се подкрепя и от тълкуването
на разпоредбата на чл.227 ал.1 т.2 от КЗ, според която застрахователят има
право на регресен иск срещу застрахования за платените от него на увредения
лихви за забава, дължими за периода от датата на застрахователното събитие до
датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224 ал.1 от КЗ от застрахования
или до датата на предявяване на прекия иск по чл.226 ал.1 от КЗ/отм./. Липсата на покана
за заплащане на застрахователното обезщетение не се отразява на отговорността на застрахователя за лихвите за забава върху обезщетението в полза на
увредените трети лица, в каквато насока е наведено възражение от ответното
дружество. С оглед горните изводи следва да
се приеме,че застрахователят дължи на ищеца
на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД и чл.84 ал.3 от ЗЗД законната лихва от датата на
увреждането. Същевременно
ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност за задължението
за лихви. Съгласно разпоредбата на чл. 111 б. “в“ от ЗЗД кратката тригодишна
погасителна давност се прилага за вземания за лихви. В случая ищецът претендира
законна лихва от датата на деликта – 18.10.2010г., като е предявил иска си на
16.10.2015г. Видно е от изложеното, че към дата 16.10.2015г. за претенцията за
законната лихва за периода от 18.10.2010г. до 18.10.2012г. е изтекла
предвидената в законна погасителна давност, поради което същата следва да бъде
отхвърлена в тази й част. За периода от 19.10.2012г. до изплащане на
обезщетението за неимуществени вреди претенцията за присъждане на законна лихва
като основателна и доказана следва да бъде уважена.
По отношение на претенцията за имуществени вреди: Тъй като претендираните
имуществени вреди в размер на 2 580.00лв са в пряка връзка със
заболяването на шийните прешлени, предвид липсата на доказателства по делото,
че това заболяване е в причинно-следствена връзка с причинените при процесното
ПТП травми, искът в тази част следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК ответното дружество дължи на ищеца сторените от него разноски, съразмерно на уважената част от иска. По делото са представен списък на разноските в размер на
2 245.10лв, от които
следва да бъдат възложени за плащане в тежест на ответника – 402.35 лева.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от
исковете, ответникът също има право на разноски. Предвид обстоятелството, че
ответникът не е посочил размер на претендираното юрисконсултското
възнаграждение, съдът следва да го определи по правилата на чл.78 ал.8 ГПК, във
вр. с чл. 25 ал. 1 от НАРЕДБА за заплащане на правната помощ от
06.01.2006 г. Съгласно цитираната разпоредба възнаграждението следва да се
определи в интервала от 100лв до 300лв. В случая, с оглед на материалния
интерес, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00лв. От така направените разноски в размер на 600.00лв. ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на 492.47лв.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА , на основание
чл.226 от КЗ /отм./, Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК – З“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление – гр.С, ул.С С“
№, етаж , Офис в гр.Р, ул.“Д“ №, представлявано от АЛ и Р Д. – изпълнителни
директори ДА ЗАПЛАТИ на В.С.Д., ЕГН:**********,***, сумата от 1 000.00(хиляда) лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, емоционален стрес и
негативни психически изживявания в резултат на ПТП от 18.10.2010г.
по вина на Г. Ж Г., водач на МПС със сключен договор за
задължителна застраховка „ГО” при ответника, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2012г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 1 000.00 лева до първоначално предявения размер
от 3 000.00 лева, както и
претенцията за законна лихва от датата на деликта 18.10.2010г. до 18.10.2012г.
като неосновтелен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.Д., ЕГН:**********,***, срещу
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З“ АД, ЕИК ,
със седалище и адрес на управление – гр.С , ул.СС“ №, етаж, Офис в гр.Р, ул.“Д“
№, представлявано от А Ли Р Д. – изпълнителни директори, иск за присъждане на сумата от 2 580.00(две хиляди петстотин и осемдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на ПТП от 18.10.2010г.
по вина на Г. Ж Г., водач на МПС със сключен договор за
задължителна застраховка „ГО” при ответника, изразяващи се в разходи за шийна яка и шиен кейдж.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78
ал. 1 ГПК, „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З“ АД, ЕИК със седалище и адрес
на управление – гр.С , ул.С С №, етаж, Офис в гр.Р, ул.“Д“ №, представлявано от
АЛ и Р Д. – изпълнителни директори
ДА ЗАПЛАТИ на В.С.Д., ЕГН:**********,***, съдебно
- деловодни разноски в настоящата инстанция в размер
на 402.35(четиристотин и два лв. и 35ст.) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78
ал. 3 ГПК, В.С.Д., ЕГН:**********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК – З“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление –
гр.С , ул.С С“ №, етаж, Офис в гр.Р ул.“Д №, представлявано от А Л и Р Д. –
изпълнителни директори, съдебно - деловодни
разноски в настоящата инстанция в размер
на 492.47(четиристотин деветдесет и два лв. и 47ст.) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: