№ 1000
гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110153156 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от ищеца М. Е. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. ......................, чрез адв. Й. А., осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал.
1 КЗ, за осъждане на ответника ЗАД ........... АД, ЕИК ..............., със едалище и адрес на
управление: гр. .................. да заплати сумата от 20 лв., предявен като частичен от
1140,81 лв., представляваща неплатена част от обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди по преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата и заден
ляв панел на лек автомобил марка „А..........., модел „................. от настъпило в срока на
действие на имуществена застраховка „Каско“ - на ............ г. увреждане, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 28.09.2023 г. до
окончателното ѝ погасяване.
Ищецът М. Е. А. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че на ............ г. паркирала собствения си лек автомобил марка „А..........., модел „А....... в
гр. ......................... и на следващия ден установила, че са надрани с твърд и остър
предмет преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата и заден ляв панел, за
което уведомила .................. на МВР при СДВР. Поддържа, че гореописаният лек
автомобил е застрахован при ответното дружество по автомобилна застраховка
„Каско“, обективирана в полица № ............ Сочи, че е заведена щета под № ............... по
която получила застрахователно обезщетение в размер на 359,19 лв. Поддържа, че
сумата необходима за възстановяване на щетите по автомобила възлизат на 1500 лв.,
поради което поддържа, че ответникът й дължи застрахователно обезщетение в размер
на още 1140,81 лв., от което частично претендира сумата от 20 лв. Претендира и
1
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва
предявения иск при възражения за неговата недопустимост, а при условията на
евентуалност за неоснователна, поради погасяването й. Сочи, че за същото събитие на
същото основание е образувано гр.д. № 62750/2022 г. по описа на СРС, 66 с-в, което е
приключило с влязло в сила решение. В мотивите на решението било прието, че
дължимото обезщетение за посочените вреди е в размер на 1295,70 лв. и е уважен
предявеният частичен иск. Поддържа, че на 04.10.2023 г. е заплатил сумата от 1788,05
лв., включваща 936,51 лв. главница, представляваща неплатената част от дължимото
застрахователно обезщетение, 96,54 лв. законна лихва до 29.09.2023 г. и разноските по
делото. Твърди, че по процесния застрахователен договор преди настъпване на
процесното събитие ответникът е заплатил обезщетения в общ размер на 4269,51 лв.,
като поради обстоятелството, че автомобилът не е бил дозастрахован до размера на
застрахователната сума от 16000 лв., то ответникът дължи обезщетение при редукция с
коеф. 0,73 %, т.е. в размера, определен и изплатен от ответника.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и представените по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото съдът е отделил
като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства,
включени във фактическия състав на спорното право, а именно, че лек автомобил
марка „А..........., модел „А....... в процесния период е бил застрахован при ответното
дружество, съгласно имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица №
............ както и че ответникът е определил и заплатил за процесното събитие сумата от
359,19 лв.
Горните данни се установяват частично и приетите по делото писмени
доказателства – застрахователна полица, опис на щетите по претенция № ............... и
Удостоверение от МВР, СДВР, 8 РУ за настъпилото ПТП.
По делото е приет заверен препис от Решение № 14794/07.09.2023 г. по гр.д. №
62750/2022 г., поправено с Определение № 37725/24.10.2023 г.,, влезли в сила на
18.11.2023 г., с което ответникът по настоящото дело е осъден да заплати на ищеца по
настоящото дело, по предявения иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сума в
размер на 20 лв. (частичен иск от сумата от 1 140,81 лв.) – дължимо застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ № ...................... за настъпило на ............ г. ПТП в
паркирано състояние в гр. София, ведно със законната лихва върху главницата считано
от подаване на исковата молба в съда - 17.11.2022 г., до погасяване на вземането, както
и на разноски в размер на 755 лв.
От приложените по делото съобщения е видно, че горното решение е връчено на
ответника на 12.09.2023 г., а определението за поправка на очевидна фактическа
2
грешка в наименованието на ответника на 01.11.2023 г.
По делото е представено платежно нареждане от дата 04.10.2023 г., видно от
което ответникът на посочената дата е заплатил по банкова сметка на процесуалния
представител на ищеца – адв. Й. К. А. сумата от 1778,05 лв., като допълнително по
делото е обявен за безспорен факта на плащане на посочената сума, покриваща
застрахователно обезщетение по щета № ............... и разноските по гр.д. № 62750/2022
г. по описа на СРС, 66 с-в.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 405 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1) съществуването на валиден договор за имуществено застраховане,
сключен между застрахователя и увредения; 2) настъпване на събитие, което съгласно
договора е риск, който застрахователят се е задължил да покрива; 3) наличието на
щети по застрахованото имущество, които да са в причинна връзка със събитието, т. е.
да са следствие от него, както и 4) валиден договор за прехвърляне на вземането на
застрахованото лице срещу застрахователя на ищеца в настоящото производство.
Предвид липсата на спор между страните, а и от събраните по делото
доказателства се доказа, че за друга част от претенцията за заплащане на обезщетение
за вредите на лек автомобил марка „А..........., модел „................. от настъпило в срока на
действие на имуществена застраховка „Каско“ - на ............ г. увреждане, между същите
страни е постановено влязло в сила Решение № 14794/07.09.2023 г. по гр.д. №
62750/2022 г., поправено с Определение № 37725/24.10.2023 г.,, влезли в сила на
18.11.2023 г., с което ответникът по настоящото дело е осъден да заплати на ищеца по
настоящото дело, по предявения иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сума в
размер на 20 лв. (частичен иск от сумата от 1 140,81 лв.) – дължимо застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ № ...................... за настъпило на ............ г. ПТП в
паркирано състояние в гр. София, ведно със законната лихва върху главницата считано
от подаване на исковата молба в съда - 17.11.2022 г., до погасяване на вземането, както
и на разноски в размер на 755 лв.
Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право (в
този смисъл Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на
ОСГТК на ВКС). Ето защо в хипотеза, като тази - когато предмет на последващия иск
за съдебна защита е разликата от вземането, се касае до същото субективно материално
право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск
3
обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни
части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори
относно основанието на вземането, правната му квалификация, а в случая и за размера
на вредите, доколкото с първото решение съдът е установил действителния размер на
вредите.
Доколкото с Решение № 14794/07.09.2023 г. по гр.д. № 62750/2022 г. по описа на
СРС, 66 с-в е установено, че разходите, необходими за поправяне на щетите по
отношение на собствения на ищеца автомобил възлизат на 1295,70 лв., от които
доброволно била платена сумата 359,19 лв., следователно предявеният частичен иск за
20 лв. се явява доказан.
Предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В този
смисъл по делото беше доказано, че след постановяване на първото решение е
заплатил в полза на ищеца дължимото застрахователно обезщетение, както и
разноските по Решение № 14794/07.09.2023 г. по гр.д. № 62750/2022 г. по описа на
СРС, 66 с-в, което обуславя отхвърляне на предявения иск поради погасяване на
претендираната сума.
По разноските:
Принципно в хипотези като тази, когато ответникът е заплатил претендираните
суми след подаване на исковата молба, което е довело до отхвърляне на иска,
разноските се присъждат в тежест на ответника по аргумент, че с поведението същият
е станал причина за завеждане на делото. В случая обаче, съдът намира, че ответникът
не е дал повод за завеждане на делото и същевременно предявяването на настоящият
иск представлява злоупотреба с процесуални права, поради следните съображения:
Както беше посочено по-горе между страните на 07.09.2023 г. е поставено
решение по първи по ред предявен частичен иск за вземане на ищеца срещу ответника
за застрахователно обезщетение от процесното събитие, което видно от отбелязването
е влязло в сила на 18.11.2023 г., тъй като е било допусната очевидна фактическа
грешка по отношение наименованието на ответника. Още преди влизане в сила на
решението – на 04.10.2023 г. ответникът е погасил не само уважената претенция по
частичния иск на ищеца, въз основа на което е било образувано гр.д. № 62750/2022 г.
по описа на СРС, 66 с-в, а е заплатил цялото дължимо обезщетение, чийто размер е
установен в същото производство, както и разноските по делото. Въпреки, че все още
не е влязло в сила решението, същевременно не е било обжалвано от ответника,
ищецът предявява настоящият иск, като не го предявява за целия остатък от
дължимото застрахователно обезщетение макар размерът му да е установен в рамките
на приключилото производство, а отново го предявява като частичен за сумата от 20
4
лв., очевидно целейки да завежда множество частични искове до снабдяване с титул за
цялото вземане. Това е типичен пример за злоупотреба с процесуални права, поради
което в случая и предвид извода на съда, че в настоящата хипотеза ответникът не е дал
повод за завеждане на делото, разноските следва да се присъдят в тежест на ищеца.
Ответникът е претендирал разноски за и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване фактическата и правна
сложност на делото в размер на 100 лева, което следва да се присъди в тежест на
ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца М. Е. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
......................, чрез адв. Й. А., осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, за
осъждане на ответника ЗАД ........... АД, ЕИК ..............., със едалище и адрес на
управление: гр. .................. да заплати сумата от 20 лв., предявен като частичен от
1140,81 лв., представляваща неплатена част от обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди по преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата и заден
ляв панел на лек автомобил марка „А..........., модел „................. от настъпило в срока на
действие на имуществена застраховка „Каско“ - на ............ г. увреждане, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 28.09.2023 г. до
окончателното ѝ погасяване.
ОСЪЖДА М. Е. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ...................... да заплати на
ЗАД ........... АД, ЕИК ..............., със едалище и адрес на управление: гр. .................. ЗАД
........... АД, ЕИК ..............., със едалище и адрес на управление: гр. .................., на
основание на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. – разноски в производство
за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5