РЕШЕНИЕ №
гр. Павликени 14.01.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Павликенският
районен съд, наказателна колегия в публично заседание на четиринадесети
декември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Р.Цариградска
при
секретаря Боряна Николова, като разгледа докладваното от съдията НАХдело № 271
по описа за 2020г. на Павликенския районен съд, за да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Жалбоподателят Т.И.Т. моли съда да
отмени Наказателно постановление НП № 20-0311-000401/***2020г. на Началника на РУ
П. към ОД на МВР ВТ, с което са му наложени административни наказание „глоба”
от 20лв. и „глоба“ от 200лв. за нарушения съответно по чл.185 от ЗДвП и чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС по второто
нарушение. В жалбата излага съображения за незаконосъобразност на Наказателното
постановление: Твърди, че са допуснати нарушения на процесуалния и материалния
закон при съставяне на АУАН и издаване на НП. Оспорва изложеното в
обстоятелствената част на наказателното постановление, а именно, че не предизвикал ПТП. В с.з.
пълномощникът поддържа същите оплаквания. Моли за отмяна на НП, претендира
разноски.
Ответникът редовно призован за съдебно
заседание не изпраща представител, не заема становище по жалбата.
Съдът като взе предвид становището на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за
установено следното:
На 22.06.2020г. около 12:30 часа Т.И.Т. управлявал
л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № ***, в с.В., общ.П. Движел се по главната улица
на селото, в своята лента за движение, в посока центъра на селото. Влизайки в
завой, след който пътя се стеснява поради пресичане на дере, видял застанала
край пътя св. Ц., която се намирала с гръб към него и стояла на пътното платно,
въпреки, че на мястото има тротоар, макар обрасъл с трева. Самата свидетелка в
показанията си заявява, че е стояла права на асфалта и четяла книга, а мястото
избрала заради сянката. Тъй като имала проблеми с придвижването имала бастун и
се била подпряла на него. При застигане на св.Ц. жалбоподателят се движел с
много ниска скорост предвид предхождащия остър завой и познаването на пътя –
предстоящото стеснение. Съдът дава вяра на показанията на св. Т., на когото
жалбоподателя разказал за случая , а именно, че се движел с около 5км/ч.,
възприел св.Ц., която била в близост до тротоара и след като се огледал и за
идващи от другата посока автомобили продължил по пътя си, но св.Ц. вече се била
преместила в средата на пътното платно. Страничното огледало на л.а. закачило
ръката на св.Ц., при което по нейни думи тя се ударила силно в бастуна, на
който се била подпряла. Не паднала и не се заклатила /и според нейните показания/.
Жалбоподателят слязъл от автомобила, попитал я как е и като видял, че е на
крака и не се оплаква от болка се успокоил и продължил по пътя си. На сина си
разказал за случилото се без притеснение и бил уверен, че не е причинил ПТП, не
е наранил св.Ц.. Двамата със св.Т. огледали л.а., но не установили да е
засегнато страничното огледало, с което св.Ц. имала съприкосновение.
Св.Ц. не се оплакала на никого да е
претърпяла ПТП в първите час-два след инцидента. Прибрала се в къщи около 11:30,
а едва след 13:00ч. се прибрал брат й, на когото споделила за случилото се и се
оплакала, че жалбоподателят „щял да я убие“. В с.з. не дава обяснение защо не е
потърсила полицията или местната власт веднага, ако е считала, че е имало ПТП,
от което е пострадала. Не са представени и никакви доказателства в подкрепа на
показанията й, че е имала синини от натъртването на бастуна, че е посетила
лекар. Полицаите, които са снели обяснения на същия ден са я заварили в добро
здравословно състояние, не са им показани охлузвания и натъртвания.
На сигнала, подаден от брата на св.Ц. са
се отзовали св.Я. и Г.,***. Те изслушали св.Ц., но не открили посочения като
водач на л.а. – жалбоподателят Т.. В обясненията си пред тях Ц. заявила, че не
е била на пътя, а отстрани и л.а. закачил лакътя й със страничното огледало. Служителите
на РУ П. достигнали до извод, че има ПТП, причинено по вина на жалбоподателя.
На следваща дата, след призоваване на
нарушителя, в сградата на РУ П. е съставен АУАН № *** с актосъставител св.Я. и
свидетел на съставяне на акта св.Г.Е.. Нарушението за което е съставен акта се
състои в това, че „управлява л.а. … като поради отклонено внимание с дясно
огледало на автомобила си удря пешеходеца пенка Ц. в областта на левия лакът,
след което не остава до пристигане на контролните органи. С описаното нарушение
актосъставителят е счел, че е нарушена разпоредбата на чл.20, ал.1 и чл.123,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя, свидетелят на съставяне
на акта и нарушителят, на когото е връчен и препис от акта. Последният не е
отразил възражения и в тридневния срок не е депозирал писмени такива.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя, е
издадено оспорваното НП, в което нарушението е описано аналогично на акта и е
квалифицирано по същия законов текст. За посочените нарушения му е наложено
наказание „глоба” от 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца на осн. чл.175, ал.1,т.5 – за нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП, както и наказание „глоба“ от 20лв. на основание чл.185 от ЗДвП а
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя лично на 05.08.2020г. Жалбата е заведена в деловодството на РУ
МВР П. с вх.№***/10.08.2020г.
По делото са приобщени като
доказателства НП, процесния АУАН, справка за нарушения на водач, заповед
относно компетентността на актосъставителя и наказващият орган.
В производството по делото са разпитани
като свидетели четирима полицаи – актосъставител, свидетел при съставяне на
АУАН, участвал в проверката служител и кварталния отговорник, както и един
свидетел, посочен от жалбоподателя. Показанията на служителите на МВР са
еднозначни по отношение обстоятелството, че никой от тях не е пряк свидетел на
ПТП, че да опитали да си изяснят събитията чрез разговори с двамата потенциални
участници в ПТП и АУАН е съставен на тази основа.
Изложената по - горе фактическа
обстановка съдът приема за установена, въз основа на приетите като
доказателства по делото писмени доказателствени материали, както и от
показанията на разпитаните по делото свидетели.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения седемдневен
срок съгласно чл. 59, ал. 2, ЗАНН от дееспособно лице, притежаващо процесуална
легитимация. Същата е подадена и до надлежния съд (по местоизвършване на
твърдяното нарушение). По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е
подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
Разгледана по същество депозираната
жалба е основателна.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него наказателно
постановление са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната
компетентност. При служебната проверка на АУАН съдът констатира, че е допуснато
нарушение на императивното процесуално изискване на чл.40, ал.1 и 3 от ЗАНН, а
именно – при липсата на свидетели-очевидци на нарушението, актът да се състави
в присъствието на други двама свидетели. Съгласно посоченото изискване на ЗАНН,
актът за установяване на административното нарушение
се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението /ал.1/, а в настоящата хипотеза - при
липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението,
или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие /ал.3/, той се съставя
в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В случая актът е съставен в без свидетели-очевидци,
като свидетелят на съставянето е само един при законово изискване за двама. Констатираното нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като
опорочава процедурата по образуване на административнонаказателното
производство със съставянето на АУАН.
Извън изложените съображения, съдът
намира, че не се установи по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят при
управление на МПС е нарушил правилата на ЗДвП и това е довело до ПТП. Единственият
свидетел и евентуалната пострадала от това ПТП, която не доказва да е
претърпяла вреди, т.е. да има произшествие и дава противоречиви показания,
противоречащи и на дадените от нея самата обяснения пред полицията.
Съдът намира, че така издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова същото следва да
бъде отменено изцяло.
По изложените съображения жалбата се
явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като обжалваното
постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 20-0311-000401/***2020г. на Началника
на РУ П. към ОД на МВР ВТ, издадено срещу Т.И.Т. *** с ЕГН **********, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Великотърновския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
БН