Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 247
гр.Свищов, 1.11.2019 год.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 24.10.2019 г.:
Районен съдия: ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 747 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взема предвид:
ИСК
с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.
Ищцата М.К.Н. твърди, че в полза на „ВИК“ЕАД
гр.Свищов, чийто правоприемник е ответника "К.с.и п." ЕООД ***,
представлявано от Т.А.Т. по ч.гр.д.930/2012г. на СвРС е издаден изпълнителен лист от
11.04.2013г. за сумата 124,58лв. -главница; 81,89
лв. –мораторна лихва за периода от 19.11.2012г. до 10.05.2019г.,25,78лева-неолихвяеми
вземания, 115 лева-разноски. Въз основа на него е образувано изп.дело № 1141/2013г. на ЧСИ Д.К. на 3.12.2013г. От образуване на делото до
10.05.2019г. не са извършвани в продължение на повече от 6 години изпълнителни
действия, поради което вземането по този изпълнителен лист е погасено по
давност и не е дължимо.
Ищецът моли да бъде установено,
че не дължи на ответното дружество сумата 686,07 лева / в това число и 320,92
лева такси и разноски на ЧСИ /
като погасена по давност. Моли съда да приеме за установено, че не дължи на
ответника горепосочената сума, както и да му се присъдят направените разноски.
В
едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК ответнискът "К.с.и п." ЕООД
***, представлявано от Т.А.Т., чрез адв.М.Рухчиева е подал писмен отговор, в който заявява, че
искът е неоснователен и недоказан.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа следното:
Между страните в процеса не е налице различие в
становищата, че по ч.гр.д. № 930/2012 година по описа на СвРС е издаден
изпълнителен лист на 11.04.2012 година, с
който М.К.Н. е осъдена да заплати на „ВИК“ЕАД гр.Свищов сумата от 124,58 лева, главница за „ВиК“ услуги,27,58 лева-лихва от 1.07.2008г. до 31.10.2012г., ведно със законната лихва, считано
от 19.11.2012 година до окончателното
изплащане на сумата, както и 28,75лева разноски. Същото е видно от
приложения по изп. дело № 1141/2013г. на ЧСИ Д.К. изпълнителен лист. В същия изпълнителен лист са
осъдени и още три лица К.К.И., С. К. Е. и Г.К.Е. –братя и сестра на ищцата за
идентични суми.
Видно от служебно изисканото изп.д. № 1141/2013г. на ЧСИ Д.К. същото е образувано по молба на „ВИК“ЕАД гр.Свищов от 27.11.2013 година, с която било поискано от ЧСИ
да предприеме изпълнителни действия за събиране на вземанията на дружеството
срещу длъжниците, в това число и М.К.Н. .
По делото през месец декември 2013г. са изпратени ПДИ до всички длъжници,
като няма данни ищцата да е получила поканата. Приложена е разписка от „МИБМ Е.“
ООД от 11.12.2013г. за връчване на документ, който М.Н. отказала да
получи.Приложени са искания за справки до НАП, запорни съобщения и т.н.,
касаещи другите длъжници, като от тях са и събирани суми.По отношение на
длъжника М.К.Н. е наложен запор върху банкови сметки със Запорно съобщение от
10.05.2019г. , получено от Ти Би Ай Банк ЕАД на 21.05.2019г. По делото е
приложено и изготвено от ЧСИ К. удостоверение , видно от което след образуване
на изп.д. № 1141/2013г. на 3.12.2013г. с
постановление за образуване, по отношение на М.К.Н. е наложен запор на банковите
сметки в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Банка ДСК“ ЕАД. В удостоверението не е посочена
датата на наложените запори, но от приложените по изпълнителното дело документи
е видно, че това е станало на 10.05.2019г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание
са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения - изтичане
на давностния срок), които водят до погасяване на изпълняемото право на
ответника.
Предмет на настоящето производство е доколко спрямо
процесните вземания по изпълнителен лист от 11.04.2013 година , издаден по ч.гр.д.930/2012г.
на СвРС е настъпил
ефектът на погасителната давност. Доколкото в разглеждания случай не са налице
твърдения да е провеждан съдебен процес преди издаване на изпълнителното
основание - Заповед за изпълнение по гр. д. № 930/2012 година,
съдът намира, че правилото на чл. 117 от ЗЗД е неприложимо.
Наред с това вземанията, предмет на настоящото
производство касаят главница и лихва за потребени водоснабдителни услуги, с оглед на което съдът намира, че същите се характеризират като
"повтарящи се задължения за предаване на пари" по смисъла на Тълкувателно
решение 3/2011 година от 18 май 2012 година, ОСГТК, ВКС. Ето защо и спрямо тях
е приложима разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД и същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок.
Спрямо вземанията за лихва чл. 111, б. "б. " ЗЗД изрично предвижда, че с изтичането на тригодишна давност се погасява
възможността за принудително събиране на същите.
В процесния случай изпълнителният лист е издаден на 11.04.2013 година. С оглед задължителната за
съдилищата практика, обективирана в Тълкувателно решение 2/2013 година от 26
юни 2015 година, ОСГТК, ВКС, т. 10, давността се прекъсва с предприемането на
действия по принудително изпълнение на вземането, като не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането
и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и
книжа. В настоящото производство не са ангажирани никакви доказателства за
прекъсване на давността в периода от 11.04.2013 до 10.05.2019 година по отношение на длъжника М.К.Н., с оглед на което съдът намира, че давността е изтекла на 11.04.2016 година. Дори да се приеме петгодишната давност, в този случай
също е изтекла на 11.04.2018г.
Ето защо предявените искове за установяване на
недължимостта на процесните суми по издадения изпълнителен лист са основателни и следва да се уважат. В
исковата претенция е включена и сумата
320,92лева- такси и разноски на ЧСИ,които по принцип не следва да бъдат
насочени към този ответник и не са предмет на издадения изпълнителен лист. Същите
не са предмет на това производство.
По разноските:
С оглед изхода на спора дружеството - ответник следва да
понесе своите разноски така, както ги е сторило. Ищецът е претендирал разноски, поради което
такива следва да му бъдат присъдени. Съгласно представения списък претенцията е за 55,00лева
–ДТ и 350,00лева-адвокатски хонорар. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно- същото е
определено в минимален размер. Следва да се присъдят 400,00лева-разноски , от
които ДТ-50,00лева и 350,00лева –адвокатско възнаграждение.
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439
във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от М.К.Н. с ЕГН **********, с адрес *** срещу "К.с.и п." ЕООД ***,
представлявано от Т.А.Т. , че не им дължи сумата от 124,58 лева, главница за „ВиК“ услуги,27,58 лева-лихва от 1.07.2008г. до
31.10.2012г., ведно със
законната лихва, считано от 19.11.2012 година до
окончателното изплащане на сумата, както и 28,75лева разноски , за които е образувано изп. дело № 1141/2013г. по описа на ЧСИ Д. К. №728 с район на действие ВТОС, въз основа на изп. лист от 11.04.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 930/2002 г. по описа на СвРС, поради изтекла погасителна
давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК "К.с.и п." ЕООД
***, представлявано от Т.А.Т. да заплати на М.К.Н. с ЕГН **********, с адрес *** сумата 400,00 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: